Господин Караколев, потребителите виждат поскъпване на млякото и млечните продуктив магазина, но това поскъпване добро ли е за животновъдите?
Едно поскъпване по веригата не е добре за никого. Нито за потребителите, нито за самите производители. Продуктите от овче и козе мляко вече минават в графа бутикови. Съответното тяхната цена е по-висока от продуктите от краве мляко. Но от друга страна определено наблюдаваме един засилен интерес, и не само в България, към консумацията на продукти от овче и козе мляко. Може би сегментът потребители, който пазарува тези продукти, е значително по-платежоспособен, и не мисля, че за потребителите ще бъде от толкова голямо значение поскъпването на специално тези продукти от овче и козе мляко. Но като цяло няма хубаво поскъпване и то не се отразява добре на никого.
Какви са изкупните цени и поскъпването в магазина компенсира ли увеличените разходи на производителите?
Изкупната цена на овчето мляко в момента се движи около 2,50 лв за литър без ДДС. Това донякъде е компенсация за увеличените цени по цялата верига на производство. Не мога на 100 процента да твърдя, че тази цена ще се задържи през активния сезон – от април до септември, когато е масовото предлагане на овче мляко. Като браншова асоциация, ние от НОКА, ще направим всичко възможно цената, която ще получават фермерите, особено тези, които членуват в кооперативи, да бъде възможно най-добра.
НОКА внесе искане за нов Де минимис за овцевъдите и козевъдите. Твърдите, че е жизненоважен в момента…
Така е. Искаме Де минимис, тъй като в момента е период, в който овцевъдите и козевъдите нямат никакви приходи. Нито има реализация на агнета, нито има реализация на мляко. Това са абсолютно мъртви месеци откъм приходи в тези стопанства. Затова искаме тази помощ. Фермерите не могат да се справят с високите цени на енергоносителите, съответно на фуражите, които продължават да поскъпват. Последните цени на фуража за агнета надхвърлят 1.10 лв/кг. Това е абсурдно.
Не се ли получава и друг абсурд – цените на зърното падат, пазар няма, а фуражите поскъпват?
Този абсурд нямаше да се случи, ако някой от властимащите се беше вслушал в нас и беше взел политическото решение, на животновъдите в България да бъде предоставена при изгодни условия и с приоритет, обработваема земя от Държавния поземлен фонд, за да се намали тази зависимост. В момента животновъдът е зависим от търговеца на фуражи, от този, който транспортира фуража, дали търговецът ще сложи голямо оскъпяване, защото животновъдът го бави с парите понеже в момента няма ресурс. Това е един комплекс от много утежняващи обстоятелства. Животновъдът е зависим без фураж, и всяко едно колебание на цената му, без значение спекулативно или не, се отразява на неговата устойчивост.
По отношението на предложението на НОКА за пасищата има ли напредък?
Напредъкът е в стил „Тази година завод за полупроводници, догодина – за цели проводници“. Ние от НОКА не спираме да говорим вече пето Народно събрание, ходим на изслушвания, срещам се индивидуално с народните представители, ходим в Земеделска Комисия, обясняваме непрекъснато, входирахме официално Законопроекта веднага след нова година, но за 45 дни не му дойде времето. С подобен подход към проблемите на земеделските производители няма как да очакваме някакво по-различно състояние на сектора.
Затова ли се получава този парадокс – обществото вижда, че се дават пари, но секторът не напредва. Сбъркан е фундаментът?
Тук е много важно да се направи ясно разграничение. Може да се дават и по-малко пари, но за сметка на това трябва да се създават различни улеснения за функионирането на сектора. Такова е намаляването на данъците. Не може държавата да дава Де минимис на животновъдите, поради факта, че буквално финансово са умрели в кожата си, и в същото време да си взима данък 10% върху този Де минимис. Дават помощ за войната в Украйна и ти взимат 10% от нея като данъци. И ако се погледне колко много такива несправедливости има по веригата, тогава вероятно с по-малък ресурс, но с повече стратегически стъпки, държавата може да стабилизира един сектор.
В същото време НОКА алармира от известно време за един друг проблем – завземането на пасищата от солари.
Проблемът започва да става много сериозен в България. И ако не се вземат мерки, ще стане изключително сериозен. На този етап имаме информация за 7-8 общини, но пасищата са с размери 1700-1900 дка. Говорим за хиляди декари на община, които влизат във фотоволтаични паркове. Отделно вървят представители на такива фирми да агитират фермерите да се оказват от пасищата, за да могат на тях да се изграждат соларни паркове. Това е безумие. Преди същото се случваше с ветрогенераторите. Ето тук е ролята на законодателя, на изпълнителната власт да вземат някакви мерки. Може би властта трябва да се обърне към общините – да, периодът е такъв, че е съблазнително да се получат някакви стимули, но тези стимули не носят нищо като добавена стойност на съответната община. По този начин ще изселят и малкото останали животновъди. Защото животновъдите са тези, които създават някакъв живот в малките населени места.
И се получава следният парадокс – всяка година държавата налива пари в животновъдството, от другата страна им взема пасищата. Няма значение, че това го правят общините, те са част от държавата, ние не сме федерална република. Но никой не взема отношение. Защото няма национален интерес, никой не говори за такъв. Когато баирът е пълен с панели, това по никакъв начин не се отразява на стандарта на живот на обикновения човек. Дори и на цената на тока не се отразява. Но това означава, че 2-3 животновъди ще приключат с бизнеса си. Съответно това допълнително ще утежни ситуацията с производството на храни. И утре ще се чудим защо сиренето е 50 лв/кг. В един момент производството на такива храни се фокусира в много малко на брой хора, става скъпо, не може да достига до всички.
Натрупват се хиляди такива обстоятелства, които в един момент започват да лишават българина от най-традиционните му продукти. И започваме да разчитаме на внос. Може би 40% от млечните продукти, които българинът слага на трапезата си, не са направени от българско мляко. Това не е ли срамота? Някой трябва да се замисли. Всеки вдига рамене и дотам. А не трябва да е така. Винаги може да се направи нещо, особено ако си държавата.
Пак, за пореден път искам да питам – къде е националният интерес на България днес? Нека някой да определи. Някой да каже – националният интерес на България е да има по-малко на брой хора, които да произвеждат същата продукция. Не ни трябват много животновъди. Много животновъди, много проблеми. Например. Или националният интерес на България е да има три пъти повече площи с праскови или с домати, или три пъти повече овце. Някой трябва да определи какви са националните цели. Защото иначе започва това боричкане помежду ни. Кой над кого ще надделее. Все едно се връщаме в Средновековието. Аз с моята чета почвам да воювам с другата чета, че ми е на пътя. Докъде ще стигнем така?
Точно поради тази причина се събрахме водещите организации в сектор земеделие в Арбанаси. Ние трябва да работим заедно. Няма как по друг начин. Колкото повече допускаме разединение помежду ни, толкова е по-пагубно за всички. Няма печеливш в тази битка. Най-големите организации в сектора успяхме да седнем на една маса. Това е фундаментът. Тези организации са доказали през годините, че имат експертен потенциал, имат реални членове зад тях, които им вярват. Важно е тези организации да са представителни и признати на Национално ниво. Затова искаме от МЗм да има критерии за представителност. Например, в нея да членуват собствениците на 30 процента от собствениците на вида животни в страната. Както в парламента не може да влезе всяка регистрирана партия, която не е преминала определен процент на изборите. Предстои ни среща с министъра на земеделието, на която да ни представят проект на такъв нормативен акт, в който тези критерии да бъдат дефинирани. И тези критерии трябва да дадат наистина една национална представителност. Защото тук говорим за национални политики и решения.
Какво е НОКА днес?
НОКА днес е фактор, който от една страна се опитва да защити интересите на малките и средните производители, но и да балансира интересите на по-големите. НОКА активно работи за всичките си членове. Няма друга организация в България, която през последните 5 години не спира самоотвержено да се бори за пасища за животновъдите. Животновдите ни имат доверие, защото виждат, че работим в защита на техните интереси. Затова НОКА е най-голямата организация в животновъдството. Направихме успешно кооперативи на нашите членове. Ние сме единствената организация, която буквално влияе върху цените на овчето мляко в определени райони.
Как успяхте да го постигнете?
Обединението е сила. Около това се обединихме и всички организации от различните браншове, които бяхме на срещата в Арбанаси. Ако се обединим, сме голяма сила. Най-важното беше, че не си поставихме червени линии. Разногласия винаги ще има. Но когато те се решават заедно, на експертно ниво, балансирано, тогава нещата ще се случват малко по-добре. Важна цел, който си поставихме, е в началото на 2024 г. да подадем заявка за членство в COPA-COGECA.
Образователната роля на браншовите организации също е изключително важна. НОКА има Център за професионално обучение. В него провеждаме курсове по Хуманно отношение на много намалени цени за нашите членове. Сега получаваме акредитация за обучение за работа с фуражите. Организациите трябва да учат членовете си. Да им провеждат образователни и информационни кампании. Да ги водят по изложения, за да си сверяват часовника.
НОКА преди няколко дни заведе 60 души в Измир. Интересно беше посещението в Румъния. Българските овцевъди винаги дават за пример Румъния и роптаят, че техните агнета подбиват нашите цени, защото били много субсидирани. Когато ги срещнах с румънските овцевъди и те им казаха, че получават 5 пъти по-ниски субсидии от нас, те онемяха. Как става тогава? Става защото в Румъния отдавна има принцип – държавата не помага, но и не пречи. Второ, овцете се агнят три пъти за две години, а в България едното агнене липсва. У нас се отглеждат масово непродуктивни овце, местни и редки породи се отглеждат като супермлечни овце.
Неправилните технологии също допринасят за лошото финансово състояние на животновъдството. Тези фактори трябва да се познават. Правим посещения и в РСМ, и в Сърбия. Искам българските животновъди да видят как се случва овцевъдството в тези държави и да вземат добрия опит. Водим ги в Испания – страната номер едно в млечното овцевъдство в Европа. Да видят, че не всичко е субсидии. Но това са вече различни мерки, инструменти и подходи на различните държави членки.
Не е нормално да няма в Стратегическия план ресурс за браншовите организации да обучават членовете си, а целият ресурс да отива в НССЗ. Няма в България човек, който да обучи овцевъдите по-добре и да ги подготви за бъдещите изисквания от експертите на НОКА. Няма такива експерти в НССЗ и не е възможно да има.
Интервюто взе Ася Василева
