В становище с вх. № ПГ-52-630-00-39 от 20 юли, адресирано лично до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите, Националният съюз на земеделските кооперации в България — над 60 000 член-кооператори в повече от 400 кооперации — настоява § 1 да не бъде приеман. Съюзът твърди, че депутатите Георги Георгиев и Маломир Власов са били членове на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите до 30 юни 2026 г. — две седмици преди да внесат законопроекта, от който според постъпилите становища ще се ползват Българската аграрна камара, чийто водещ член е НАЗ, и Българският фермерски съюз. Позовава се и на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 17 юли, твърди, че уставът на БАК го вписва за член „по право“ без негово съгласие, и напомня, че законовата възможност държавата да подпомага кооперациите съществува от три десетилетия — с предвидени средства „нула лева, нула евро“.
Кой говори
Шестият документ в досиетата на аграрния пакет идва от организация, каквато в спора досега нямаше — и каквато, по ирония на устройството на самата Copa-Cogeca, най-пряко го засяга. Националният съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) е учреден през 1991 г., пререгистриран по Закона за кооперациите през 2000 г., и е един от четирите съюза, признати от Министерския съвет за национални кооперативни съюзи. Обединява, по собствените си данни, над 60 000 член-кооператори в повече от 400 земеделски кооперации, структурирани в 19 областни и регионални съюза — по членска маса това е най-голямата организация, взела отношение по пакета досега. А иронията е устройствена: Cogeca е европейската организация именно на кооперативите. Ако някой в България е естественият кандидат за кооперативната половина на Copa-Cogeca, това е кооперативният съюз — и точно той иска § 1 да не бъде приеман. Становището е с вх. № ПГ-52-630-00-39 от 20 юли 2026 г., подписано от председателя Николай Момчилов и адресирано лично до председателя на водещата комисия Явор Гечев.
Рамката: докладът на Комисията от 17 юли
Съюзът стъпва върху документ, публикуван два дни след внасянето на пакета. На 17 юли Европейската комисия представи седмия си годишен доклад за върховенството на закона, и в българската глава пише — цитираме по доклада — че не е постигнат напредък в подобряването на качеството на законодателния процес, „тъй като практическото прилагане на парламентарните правила за законотворчество продължава да поражда известни опасения“; препоръката към България е да осигури обществени консултации и оценки на въздействието на законодателните инициативи на Народното събрание — включително, по текста на доклада, при законопроекти, внесени от народни представители. НСЗКБ чете § 1 — новите ал. 3 и 4 на чл. 9 от ЗПЗП — като „пореден пример за цитираната от ЕК порочна практика“: фундаментална промяна, внесена по депутатската пътека дни преди Комисията за пореден път да поиска обратното. С това становището влиза в темата, по която това издание пише от 12 юли: качеството на законодателния процес в аграрната област не е процедурен въпрос, а въпрос на съдържание — то определя кой вижда текста, преди да стане закон.
Оценката: три възражения
Оценката на съюза за § 1 е „категорично отрицателна“ по три линии. Първо — дискриминация: финансиране на едни организации и лишаване на други „само по признака дали членува или не в една частна лобистка международна организация — също НПО“; според НСЗКБ това прави предложението противоконституционно. Второ — фискална несъвместимост: предложението „крещящо противоречи“, по думите на съюза, на мотивите на гласувания на първо четене бюджет, писан под знака на ограничаване на разходите при дефицит от 5,7 на сто — аргумент, огледален на въпроса, който пчеларският съюз зададе за липсващото перо в бюджета на МЗХ. Трето — „откровен лобизъм“: изменя се закон, по преценката на съюза, в полза на две конкретни, поименно известни структури. Дотук това е най-острата версия на вече познатите възражения. Новото започва оттук нататък.
Твърдението за вносителите
Централното твърдение на становището е за състава на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите — организацията, която НСЗКБ определя като „най-важния член“ на Българската аграрна камара. По думите на съюза, до 30 юни 2026 г. членове на този управителен съвет са били настоящите народни представители Георги Петров Георгиев и Маломир Василев Власов — двама от осемте вносители на законопроекта, внесен на 15 юли. „В случая те би следвало да декларират конфликт на интереси при обсъждане и гласуване на такъв законопроект и да не участват в тях. Вместо това те са вносители“, пише съюзът и определя положението като „крещящ конфликт на интереси“.
Какво може да провери редакцията към момента на публикацията: членството на Георги Георгиев в управителния съвет на НАЗ е публично документирано — то фигурира както в представянията на народните представители от 52-то Народно събрание, публикувани през пролетта на 2026 г., така и в публично достъпните данни по партидата на асоциацията (ЕИК 123740950); Георгиев е агроном и дългогодишен председател на сдружението на зърнопроизводителите от Поповския регион, член на НАЗ. Маломир Власов е публично представян като един от големите зърнопроизводители в страната; за неговото членство в управителния съвет и за точната дата на напускането на двамата редакцията ще направи справка по регистъра и е отправила въпроси към двамата народни представители и към НАЗ — отговорите ще публикуваме, когато постъпят. Отделно съюзът поставя въпрос и към министъра на земеделието Пламен Абровски — имал ли е делови отношения с асоциацията и с други членове на камарата в качеството си на адвокат, преди да оглави министерството; въпросът е на НСЗКБ и стои в досието без отговор.
Твърденията за двете организации
По Българския фермерски съюз становището се позовава на Търговския регистър и на годишните финансови отчети: организацията е учредена през 2022 г., а отчетите ѝ показват загуба от 81 000 лв. за 2024 г. и 42 000 лв. за 2023 г. — данни, които съюзът обобщава с квалификацията „едно фалирало НПО“ и с въпроса какъв би бил приносът на организация, която не е в състояние да се самоиздържа, в шестнадесетте работни групи на Copa-Cogeca с техния обем от становища, политики и проекти на решения. Уставната възможност за индивидуално и асоциирано членство срещу услуги съюзът нарича „регламентиран платен лобизъм“. И двете квалификации са на НСЗКБ; числата от отчетите са проверими по партидата и редакцията ще ги свери, а въпросите си към БФС вече е изпратила.
По Българската аграрна камара твърдението е от друг порядък и е правно: според НСЗКБ чл. 15 от устава на камарата вписва Националния съюз на земеделските кооперации като член „по право“ — а съюзът, по собствените му думи, „не само не членува, но и никога не е заявявал искане за такова членство; нещо повече, категорично отказа членство“. Съюзът окачествява това като „документ с невярно съдържание“ по смисъла на Наказателния кодекс — правна квалификация, която само прокуратура и съд могат да потвърдят и която предаваме единствено като негова позиция. Съществената част обаче е обяснението защо подобен текст изобщо стои в устав: Cogeca е организацията на кооперациите, и кандидатура за нейната половина без кооперативен съюз в състава куца по построение. Ако твърдението на НСЗКБ е вярно, кооперативната легитимация на българското членство в Cogeca се крепи на устав, който вписва несъгласен член.
Вратарят
Най-далекогледата част на становището е в един абзац към края, който добавя пети аргумент към всичко, писано по § 1 досега. Според устава на Copa-Cogeca, посочва съюзът, нова организация от дадена страна се приема за член след одобрение от вече членуващите организации от същата страна. Тоест завареното членство не е само стол в Брюксел — то е и ключалка на вратата: двете организации, чиято вноска § 1 предвижда да покрива бюджетът, решават дали и коя друга българска организация изобщо ще бъде допусната. „Истинската и далечна цел“, пише НСЗКБ, „е бетониране на членството“ и поставяне на гражданския сектор в земеделието „под контрол на МЗХ и политическите партии“ — оценка, която предаваме като тяхна; уставното правило, върху което стъпва, е проверимо и редакцията ще го провери. Ако то е такова, каквото съюзът го описва, публичното финансиране по § 1 плаща не просто представителството — плаща и правото на вето върху бъдещите представители.
Нула лева, нула евро
Финалният аргумент на съюза е сравнение, което засяга собствените му членове. Законова възможност държавата да подпомага кооперациите съществува отдавна: чл. 1а от Закона за кооперациите изрично предвижда, че държавата може да подпомага дейността им. Колко средства са били предвидени за това в бюджетните закони, пита съюзът, и си отговаря:
„Колко и какви средства са предвидени в Закона за бюджета за това през последните 30 години — нула лева, нула евро!“
из становището на НСЗКБ
Съпоставката се съдържа в самите факти: за 400 кооперации с 60 000 член-кооператори действащата от три десетилетия законова делегация никога не е била захранена с лев; за две организации, едната от които по данни от отчетите ѝ работи на загуба, се внася нова делегация с осигурен адресат. Искането на съюза е лаконично: предложеното изменение в чл. 9 „да не се приема“.
Мястото на становището
С документа на НСЗКБ сметката по § 1 става четири постъпили становища против и нито едно в защита — производители, пчелари, кооператори и мълчание от страната на бъдещите бенефициенти, на които редакцията вече е задала въпросите си. Новото качество на този документ е, че премества спора от принципите към фактите: имена, дати, устави, отчети — все проверими твърдения, които или ще се потвърдят, или ще паднат, но няма как да бъдат подминати от доклада на водещата комисия за първо четене. Въпросът за конфликта на интереси при двама от вносителите е от онези, които не изчезват с мълчание — той има отговор в регистрите и в декларациите по закона за противодействие на корупцията, и този отговор предстои. Всяко следващо становище ще отразим с датата и входящия му номер; всичко по проверките на редакцията — когато бъде проверено.
Използвани източници
Становище на Националния съюз на земеделските кооперации в България по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, вх. № ПГ-52-630-00-39 от 20 юли 2026 г., подписано от председателя Николай Момчилов.
Доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2026 г., представен на 17 юли 2026 г. — глава за България, раздел за качеството на законодателния процес.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г. — § 1, с мотивите към него.
Публично достъпни данни по партидата на Националната асоциация на зърнопроизводителите (ЕИК 123740950) и публикуваните представяния на народните представители от 52-то Народно събрание (пролетта на 2026 г.).
Закон за кооперациите — чл. 1а и чл. 54; Наказателен кодекс (относно квалификацията, цитирана в становището).
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта, статиите за постъпилите становища и редакционният коментар за държавната вноска в Copa-Cogeca (юли 2026 г.).
Понятия
Национален кооперативен съюз — обединение на кооперативни съюзи по чл. 54 от Закона за кооперациите; четири съюза в страната са признати от Министерския съвет за национални, сред тях НСЗКБ.
Cogeca — европейската организация на земеделските кооперативи, едната от двете половини на Copa-Cogeca; членството в нея по правило минава през национални кооперативни структури.
Конфликт на интереси — по българското законодателство — положение, при което лице на публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху изпълнението на правомощията му; декларира се по реда на закона за противодействие на корупцията, а народните представители дължат въздържане от участие при частен интерес.
Член „по право“ — уставна конструкция, при която дадено лице или организация се смята за член на сдружение по силата на самия устав, без отделно волеизявление; именно срещу такова вписване възразява НСЗКБ.
Доклад за върховенството на закона — годишният преглед на Европейската комисия за състоянието на правосъдието, медиите, антикорупцията и законодателния процес във всяка държава членка, с препоръки по държави; седмото му издание е представено на 17 юли 2026 г.
