Шестото изменение на Стратегическия план 2023–2027 г. мина през Комитета по наблюдение на 2 септември: кризисната интервенция с бюджет 33 млн. евро вече е официална част от плана, с обхват суша 2025 г., неблагоприятни климатични явления и черна златка 2026 г. и болести по животните; в директните плащания се прецизира дефиницията за „активен земеделски стопанин“ и се променя обвързаната подкрепа за оранжерийно производство. Мандатът за договаряне на окончателния вариант с Европейската комисия е даден; наредба, прием и дата за кризисната помощ още няма
На осмото си заседание, проведено на 2 септември в София, Комитетът по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. одобри шестото изменение на документа и даде мандат на Управляващия орган да представи и договори окончателния му вариант с Европейската комисия. Това е втората процедурна стъпка на пакета, който тематичната работна група разгледа на 12 август — предложенията вече не са намерение на администрацията, а официална позиция на органа, в който заседават и браншът, и неправителственият сектор. Следващата спирка е Брюксел.
Рамката на заседанието я даде неговият председател, заместник-министърът Красимир Чакъров: до края на годината и на програмния период предстоят сериозни предизвикателства, а основната задача е „да се минимизира рискът от загуба на средства през 2026 г.“. Изречението има цена, която редакцията е смятала: на 31 декември изтича срокът за разплащане на европейския ангажимент за бюджетната 2024 г., неразплатеното се отчислява окончателно, а последният публично назован разчет на риска е около 109 милиона евро. Отчислението за ангажимента от 2023 г. — 47,5 милиона евро — вече е факт от края на миналата година. Как двата часовника на фонд „Земеделие“ — компенсациите и проектите — се навиват от едни и същи хора, показахме подробно в статията от 1 септември; днешното решение е ходът на министерството по втория часовник.
Кризисната интервенция — вече в плана
Новата интервенция за пострадали стопанства престава да бъде обещание от пресконференция и получава официален обхват. Право на подпомагане ще имат активни земеделски стопани, при които природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития са унищожили най-малко 30 на сто от средногодишната продукция. Помощта ще се плаща на хектар засегната площ, на глава животно или на пчелно семейство — в растениевъдството, животновъдството и пчеларството. Целевите щети са назовани: сушата от 2025 г., неблагоприятните климатични условия през 2026 г., включително масовото нападение на черна златка (бръмбар, чиито ларви дълбаят под кората в основата на стъблото и в корените на костилковите овощни видове и който напада предимно отслабнали от засушаване дървета — тоест двете беди вървят една след друга), както и заболяванията в животновъдството от 2025 и 2026 г.
Бюджетът е малко над 33 милиона евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони: 25,20 милиона прехвърлени от други интервенции и близо 8 милиона възстановени средства от програмния период 2007–2013 г. — пари, върнали се в системата от програма, затворена преди повече от десетилетие, и открити при прегледа на бюджетите. Ако към европейската сума се приложи обичайното за втория стълб съотношение на национално съфинансиране, общият публичен принос излиза около 83 милиона евро — числото, което министърът обяви на 25 август; сметката е на редакцията, официална разбивка не е публикувана. Европейската основа на интервенцията е новият тип кризисни плащания, който Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. добави в рамката на ОСП; в подготвяния законопроект за прилагането ѝ, който разгледахме през лятото, е заложен ускорен ред — прием със заповед на Управляващия орган и съкратено обществено обсъждане.
Какво продължава да няма: наредба за прилагане, прием и дата. Обещанието на министерството е плащане до края на годината — а точно тук интервенцията има и втора функция освен помощта. Плащане на хектар и на глава животно е аритметика върху вече проверени данни и излиза за месеци; инвестиционен проект е преписка и виси години. Преместени в кризисната интервенция, парите имат реален шанс да бъдат разплатени преди 31 декември — тоест разместването е едновременно подкрепа за пострадалите и предпазна мярка срещу отчислението.
„Активният стопанин“ — уточнение в чувствително поле
В частта за директните плащания Комитетът одобри прецизиране на дефиницията за „активен земеделски стопанин“. Заместник-министър Янислав Янчев посочи двата случая, за които се отнася промяната: стопани, които кандидатстват за първи път по директни плащания, и фермери, които отглеждат животни, без да разполагат със земеделски площи. Обявената цел е по-ясни правила, по-малка административна тежест и по-своевременно изплащане на подпомагането. Точната редакция на текста съобщението не съдържа — окончателният вид ще стане ясен при договарянето с Комисията.
Уточнението влиза в поле, в което позициите отдавна са заявени и не съвпадат. Министър Пламен Абровски обеща през юни „спешни мерки срещу псевдофермерите“ — тоест затягане. Националната асоциация на зърнопроизводителите поиска в позицията си по бъдещата ОСП приложимо и недискриминационно определение. Асоциацията на земеделските производители в България се обяви категорично против поредна промяна на дефиницията изобщо — с аргумента, че действащата се прилага втори програмен период и всяка нова редакция носи административна тежест и правна несигурност, особено ако активността се обвърже с дела на доходите от земеделие. Тези позиции са формулирани за периода след 2027 г., но очертават колко чувствителна е всяка дума в това определение: от нея зависи кой изобщо влиза в системата на подпомагането. Дали одобреното прецизиране е техническо изглаждане за двата назовани случая, или първата стъпка от обещаното затягане, ще се види от текста, който замине за Брюксел.
Оранжериите: промяна с неназовано съдържание
Второто изменение в директните плащания засяга интервенция I.Б.17 — обвързаното с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство — и предвижда „уеднаквяване на подхода“ при предоставянето му през Кампания 2027 г. Какво точно се уеднаквява и с какво, съобщението не казва. Контекстът обаче е известен от нашето сравнение през юли: българската ставка за оранжерийно зеленчукопроизводство за Кампания 2025 беше 9 821,33 евро на хектар — без еквивалент сред сравнените държави членки и над пет пъти над румънската. Известно е и друго: подготвяният законопроект предвижда база данни за оранжериите с физическа проверка на всички съществуващи площи до 1 март 2027 г. — регистър, който логично предхожда промяна в интервенцията. Съдържанието на „уеднаквяването“ е въпрос, който ще следим до окончателния текст.
Разместванията и какво следва
В частта за селските райони Комитетът одобри преразпределение на ресурс между интервенциите — по официалната формулировка „с цел по-ефективното използване на средствата, както и компенсиране на автоматичното отчисляване за 2025 г.“. Тук е нужно уточнение, за да не подведе думата: отчислените средства не се връщат. Отчислението, извършено през 2025 г. за ангажимента от 2023 г., отне 47,5 милиона евро окончателно; „компенсира“ се планираната дейност — оставащият ресурс се размества така, че заложените цели да не рухнат заедно с изгубените пари, а средствата да отидат там, където могат да бъдат договорени и разплатени в срок. Целево ресурс получават още подпомагането по Натура 2000 за гори (интервенция ІІ.А.14) и двете екоинвестиционни интервенции — II.Г.1.1 за стопанствата и II.Г.2.1 за преработката, по първата от които в момента текат административните проверки на 576 преминали предварителната оценка проекта.
Оттук нататък пътят е три стъпки: Управляващият орган договаря окончателния вариант с Европейската комисия; наредбата за кризисната интервенция трябва да бъде написана и обнародвана, за да се отвори прием; а през февруари 2027 г. писмото на Комисията с окончателното число за отчислението за 2024 г. ще покаже колко е струвало всичко това.
Шестото изменение мина през Комитета за един ден. Проверката му е календарна: дали разместените пари ще станат договори и плащания преди 31 декември и дали наредбата за 33-те милиона ще излезе навреме, така че пострадалите от сушата и златката да получат помощта през тази стопанска година, а не през следващата.
Използвани източници
— Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните от 2 септември 2026 г. — осмо заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план 2023–2027 г., шесто изменение; изявления на заместник-министрите Красимир Чакъров и Янислав Янчев.
— Прессъобщение на МЗХ от 12 август 2026 г. — заседание на тематичната работна група по Стратегическия план: параметри на кризисната интервенция, 7,785 млн. евро възстановени средства от ПРСР 2007–2013 г.
— Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. — въвеждане на кризисните плащания за земеделски стопани при природни бедствия, неблагоприятни явления и катастрофични събития в рамката на ОСП.
— МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ — окончателни ставки за обвързаното подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“ за Кампания 2025, 24 април 2026 г.
— Позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите по ОСП 2028–2034 г. (юли 2026 г.); становище на Асоциацията на земеделските производители в България по бъдещата ОСП (лятото на 2026 г.).
— Интервю на министър Пламен Абровски, 10 юни 2026 г.
— Архив на zemedeleca.bg: статията за двата часовника на ДФ „Земеделие“ (1 септември 2026 г.); „Обвързаното подпомагане в пет държави“ (юли 2026 г.); разборът на двата законопроекта за изменение на ЗПЗП (лятото на 2026 г.); разборът на позицията на НАЗ по ОСП 2028–2034 (юли 2026 г.).
Понятия
Комитет по наблюдение — органът, който следи изпълнението на Стратегическия план и одобрява измененията му преди договарянето им с Европейската комисия. В него участват администрацията, браншовите организации и неправителственият сектор. Председателства се от заместник-министър на земеделието и храните.
Управляващ орган — структурата в МЗХ, която отговаря за програмирането и изпълнението на Стратегическия план и води договарянето на измененията с Европейската комисия.
Стратегически план 2023–2027 г. — българският документ за прилагане на ОСП в текущия програмен период — директни плащания, секторни интервенции и развитие на селските райони. Шестото изменение е одобрено от Комитета по наблюдение на 2 септември 2026 г. и предстои да бъде договорено с Комисията.
Кризисна интервенция — нов тип плащане по ОСП за стопани с най-малко 30 на сто унищожена средногодишна продукция вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649. В българския план — с бюджет малко над 33 млн. евро от ЕЗФРСР.
Правило N+2 (автоматично отчисляване) — средствата, записани като европейски ангажимент за дадена бюджетна година, трябва да бъдат разплатени до края на втората година след нея; неразплатеното Комисията отчислява окончателно. Ангажиментът за 2024 г. изтича на 31 декември 2026 г.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони — европейската част от втория стълб на ОСП, от която се финансират инвестиционните, екологичните и кризисните интервенции по Стратегическия план.
Активен земеделски стопанин — дефиницията, която определя кой има достъп до директните плащания. Действащата се прилага втори програмен период; одобреното прецизиране засяга стопани, кандидатстващи за първи път, и животновъди без земеделски площи.
Обвързано подпомагане (I.Б.17) — директно плащане, обвързано с конкретно производство — в случая оранжерийното зеленчукопроизводство. Българската ставка за Кампания 2025 е 9 821,33 евро на хектар.
