Пшеница по 50 евро на тон при 250 в Париж: руският юг прибра голяма реколта, морето е затворено, а през септември Русия ще изнесе най-малко от 2010 г.

Ростовска област обяви извънредно положение заради струпаното по стопанствата зърно. „Совэкон“ очаква 1,8–2,3 млн. т руски износ за септември — под половината от миналогодишния. Изкупната цена на юга е 74–90 евро на тон при себестойност 120–135; стопаните, които трябва да платят заплати и дизел по 1,20 евро литъра, продават и по 50. Москва спира собственото си износно мито и търси складове за интервенции, за които няма пари. В същите седмици на юга се сее пшеницата за 2027 г. — числото, което борсата още не е сметнала.

Всички рублеви стойности в текста са преведени в евро по официалния курс на Централната банка на Русия за 29 август 2026 г. — 99,68 рубли за евро; доларовите — по 1,16 долара за евро. Имената на фермерите са променени от изданието, което ги е интервюирало.

Кубан, август

Андрей приключи жътвата през август. За кубанско стопанство това е рекордно късно — комбайните обикновено излизат от полето през юли. В съседния Ставрополски край колегите му в края на август още прибират зимната рапица, която по календар се жъне в началото на юли; рапицата вече се рони, а тя не прощава престояване. Част от пшеницата на Кубан също стои неожъната, и ако завали, зърното ще падне в клас — по-малко белтък, по-малко глутен, четвърти клас вместо трети, по-ниска цена. Стопанин от Грачовски район в Ставрополието казва пред местно издание, че заради липсата на дизел не е успял да прибере една трета от реколтата си.

Причината е горивото. През юни украинските удари по рафинериите свалиха производството и държавата отговори с лимити на колонките. Андрей дотогава зареждаше комбайните на обикновена бензиностанция, с отстъпка за количество; с лимитите машините в района спряха. „На някои бензиностанции на Кубан и досега забраняват да се налива дизел в туби — казват: елате с техниката и наливайте направо в резервоара. Ако фермерите тръгнат с трактори и комбайни към колонките, ще спрат шосетата — а по тях сега е потокът към морето.“ Администрацията по-късно съставила списъци и разрешила на стопаните да зареждат — според Андрей с месец и половина закъснение.

При онези, които купуват дизел на едро, е обратното: борсовата цена на едро е над цената на колонката — около 1 евро за килограм, тоест около 0,85 евро за литър, срещу 0,76 на дребно, защото веригите бензиностанции сдържат цените. Дмитрий от Ростовска област плаща повече: „Дизел по принцип няма и на фермерите го доставят по-скъпо — не по 0,80–0,90 като на колонката, а по 1,20. Една обработка на 40 хектара е 200 литра.“ Николай от Воронеж, по-далеч от юга, казва, че горивото вече се намира и е „не три пъти по-скъпо, както през февруари, а с 60–70 на сто“ — и добавя, че проблемът е сменил страната си: цената на пшеницата пада под себестойността, и то не само на тазгодишната.

Ростов: птиците, мишките и пожарът

Черноморските и азовските региони на Русия — Ростов, Краснодар, Ставропол, Крим и окупираните украински области — продават над половината от зърното си по море, в Средиземноморието и на изток. Тази година купувачите ги няма: пристанищата не приемат, приемните пунктове са пълни. Дмитрий описва пазара, който е останал: „Спиртните заводи и хлебозаводите са се запасили за три месеца напред. Тези, които имат складове — трейдъри, прекупвачи — изкупуват пшеницата по 50–60 евро на тон, срещу 140–150 миналия август. Продават онези, които трябва — за да не изгние на полето, защото не всичко се побира в складовете. Отгледахме я по 100 евро на тон, а я продаваме по 50–60. Тази година и реколтата беше добра. Качеството не е много — по-скоро четвърти клас, отколкото трети.“

Да жънеш е нерентабилно, но да оставиш зърното на полето е невъзможно, обяснява той, и причините не са сантиментални: птиците и мишките се размножават и догодина изяждат половината реколта; неожънатата пшеница гори, а с нея и горските пояси около нивата; разораването на такова поле догодина струва повече. Председателят на Зърнения съюз на Ростовска област Анатолий Колчик дава същата сметка на едро: заради блокадата на Азовско море и претоварването на Новоросийск вътрешните цени са паднали до 60–120 евро на тон при себестойност 100–120, и много стопанства продават и по 70, за да платят заплати, гориво, резервни части и есенната сеитба. Проверено и в други руски източници: на юга пшеницата четвърти клас за седмица е поевтиняла с 22 евро, до 89–100 евро на тон без ДДС, в Краснодарски край — под 90, при себестойност на реколта 2026 от 120–135. По данните на „Совэкон“ към 30 август пшеницата пети клас в Русия струва средно 74 евро на тон — минус 42 на сто за година; четвърти клас — 83 евро, минус 41.

Разходите междувременно вървят нагоре четвърта година. „Преди войната да отгледаш килограм пшеница струваше 3 рубли, после стана 6, а сега, с дизела, стигна 9“, казва Дмитрий — в евро това е от 30 на 90 евро за тон. Тракторът, който Андрей искаше да купи преди войната за 60 000 евро, днес струва 120 000. И хората: „Когато започна войната, масово взеха трактористите — сега са танкисти. Много от неквалифицираните — подай, донеси, завърти гайката — също ги взеха, и половината вече ги няма. Затова много фермери, особено по-възрастните, затвориха стопанствата, продадоха техниката и си оставиха по 50 хектара, колкото за добитъка.“

Морето

Пътят на това зърно до купувача минаваше през две места: Азовско море и Новоросийск. Азов е затворен от юли — Керченският и Азово-Донският канал не работят; корабите, които чакаха там, се преместиха към Новоросийск. В нощта срещу 12 август украинските удари спряха и там. Трите големи новоросийски терминала претоварват 18–19 млн. т зърно годишно — в спокойни години около една трета от целия руски износ. Оценките за състоянието им се разминават. Андрей Сизов от „Совэкон“ два дни след удара казва, че в Черно море работи единствено Туапсе — най-малкият дълбоководен терминал — и „практически целият руски зърнен износ през басейна стои“; Екатерина Яресько от украинския проект, който следи извозването на зърно от окупираните територии, е по-предпазлива: затворен е НКХП, КСК продължава да товари, но бавно, и корабите чакат дълго.

Числата зад двете оценки са едни. През август Русия е изнесла около 2 млн. т пшеница — минус 55,6 на сто спрямо август 2025 г. и минус 60 спрямо петгодишната средна; в началото на месеца зърно е товарено от 8 пристанища срещу 29 година по-рано. За септември „Совэкон“ очаква 1,8–2,3 млн. т при 4,8 млн. т през септември 2025 г. и петгодишна средна от 4,9 — най-слабият септември от 2010 г. През Азово-Черноморския басейн минаваха 80–90 на сто от руския зърнен износ; през Балтика, северозапада и железницата към Казахстан и Азербайджан засега не минава нищо съпоставимо. На 28 август Ростовска област обяви извънредно положение — заради спрените пристанища и струпаното по стопанствата зърно.

Две уточнения. Първо, времето: пикът на руския износ е август–декември, и в тези месеци морето работи на предела си дори в мирна година — тоест дори пристанищата да се отворят утре, пропуснатите милиони тонове няма през какво да минат допълнително; този сезон, казва Сизов, мнозина няма да преживеят, след няколко години на влошаване заради износните мита. Второ, посоката: на 14 август Москва отхвърли възможността за черноморско примирие, а в края на месеца обяви, че ще засили ударите по Украйна след провала на преговорите. Изборът между корабите и касовия поток на собствените фермери е направен, и той не е в полза на фермерите.

Москва: три мерки и една сметка

Минселхоз проведе закрито съвещание за подкрепата на сектора. На масата, по информация на РБК, са три мерки: удължаване на преференциалните кредити до една година, само в региони с излишък от зърно — югът и Крим; субсидии без конкретика; и закупни интервенции — държавата да изкупува зърно, за да поддържа търсенето. Държавната Обединена зърнена компания вече търси свободни места в складовете.

Хората от бранша подкрепят мерките; двама от тях ги пресмятат. Вицепрезидентът на Руския зърнен съюз Александър Корбут: за да се промени положението, трябва интервенция от 20–30 млн. т — „за това просто няма пари в бюджета, и второ — няма складове“; в интервенционния фонд вече лежат 3,7 млн. т. Сизов: субсидии, които да променят нещо, са 3,4 млрд. евро — „за нищо подобно растениевъдството не може да мечтае“. Правителството се готви да отпусне около 100 млн. евро за субсидиране на жп превозите на селскостопански товари, защото лимитът по преференциалната тарифа за тази година е изчерпан. Преместването на износа от Черно море към Балтика струва 30–43 евро на тон повече — превоз, претоварване, по-скъпо навло и застраховка; при 10 млн. т това са 300–430 млн. евро. Стоте милиона покриват около четвърт.

Има и една мярка, която не изисква пари: държавата да спре собствения си инструмент. От 26 август износното мито върху пшеницата беше вдигнато 1,4 пъти — до около 10 евро на тон, — защото формулата го изчислява от индикативна световна цена, която расте, докато вътрешната пада. Два дни по-късно Ростов обяви извънредно положение. От 2 септември митото е сведено до 8 евро, а Минселхоз подготвя предложение за мораториум на плаващите мита до края на годината. Тук е разликата между 2010 и 2026 г.: тогава Кремъл затвори износа с указ след сушата и югът остана със зърно, което не можеше да продаде; днес го затвориха дроновете, а държавата сваля митото, за да покаже, че помага. Губещият е същият.

Сибир: вагоните към Китай

Балтийските терминали във Висоцк и Уст-Луга не са празни: оттам исторически излиза зърното на Централна Русия, Поволжието, Урал и Сибир. Южното зърно, тръгнало натам с преференциална тарифа, ще ги измести. „Единственото, накъдето можем да товарим днес, е Китай — с железница“, казва пред „Бизнес ФМ“ Игор Петрин, директор на стопанство в Новосибирска област. Там жътвата е в разгара си: грахът е прибран и търсене няма; пшеницата и ечемикът се купуват с 10–15 на сто под миналогодишната цена. Петрин мисли да мине на нетрадиционни култури; част от колегите му вече свиват площите, някои напускат земеделието. Блокадата на едно море се превръща в преразпределение между руските региони — и Сибир, който няма нищо общо с Азов, губи изхода си.

Числата под разказа

Дроновете не създадоха кризата в руското зърнопроизводство; те я направиха видима за един месец. От юни 2021 г. в Русия действа „зърнен демпфер“: плаващо износно мито, което взема 70 на сто от разликата между индикативната световна цена и базова цена, определена от правителството — днес 180 евро на тон. Замисълът е световните поскъпвания да не стигат до вътрешния пазар; резултатът е, че не стигат и до фермера. Пет години по-късно Росстат отчита площ под пшеница от 25,5–25,7 млн. ха — най-малката от 2014 г. и с почти 4 млн. ха под рекорда от 2022 г. (29,5). „Руските фермери неуклонно свиват площите под пшеница с намаляването на рентабилността. През 2021 г. бяха въведени ограничителни износни мита и сега виждаме едно от последствията“, казва Сизов. „Совэкон“ оценява реколтата от пшеница на 88,2 млн. т, ИКАР — на 90 млн. т, с износен потенциал 44,5 млн. т. Голямата реколта е на юга — 37,3 млн. т срещу 31,9 миналата година — точно там, където морето е затворено.

Румънската и американската котировка са преведени от долари по 1,16 долара за евро; руските — от рубли по 99,68. Последните официални изкупни цени у нас, които цитирахме през август — 170–185 евро на тон в Лудогорието към края на юли, — стоят между руската себестойност и Констанца.

Тази таблица е сметката, която светът трябва да прочете. Русия години наред задаваше ценовото дъно на Средиземноморието и Близкия изток — най-евтината пшеница, най-редовните доставки. Сега най-евтината пшеница в света е вътре в Русия и не може да излезе, а всеки, който може да товари, събира премията, която руският фермер плаща.

Светът

Париж в петък: декемврийският контракт до 252 евро на тон — рекорд за контракта и двугодишен връх за втори месец; Чикаго — тригодишен връх, две поредни сесии на лимит, фондовете купуват. Египет, най-големият вносител на пшеница в света, купи две партиди френска пшеница; трети кораб се товари във Франция другата седмица. Търговците обаче казват, че преместването засега е умерено и върви най-вече към източните членки на ЕС — Румъния, България и Прибалтика. Износът на ЕС от 1 юли е 1,48 млн. т, с 49 на сто по-малко от миналогодишния: европейското зърно тепърва ще тръгва.

Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на продоволствената политика слага мярата. Световните цени са с около 25 на сто над януарските — най-високите от две години — и причините са няколко наведнъж: ударите по руската логистика и по Одеса, слаба реколта в САЩ и Канада, плитък Дунав, който ограничава украинския обходен път. Но запасите засега не са мръднали: нито празни складове по света, нито препълнени в Русия и Украйна. Средиземноморието и Близкият изток, силно зависими от двете страни, ще трябва да се обърнат към САЩ, Аржентина, Австралия — и ще плащат за това. В дългосрочен план нишата според него остава за Русия и Украйна. Това е и най-силният аргумент срещу паниката: примирие или ремонт връщат руската отстъпка на пазара за седмици, а 44,5 млн. т износен потенциал ще излязат по-късно и ще натиснат цените надолу. Аргументът важи за морето. Не важи за площите.

Сеитбата

В същите седмици, в които Ростов брои струпаното зърно, на юга се сее зимната пшеница за 2027 г. Тази година зимните площи в Русия са били 15,9 млн. ха. Председателят на съвета на Асоциацията на селските стопанства и кооперативите на Ростовска област Алексей Жданов предрича свиване с 30–40 на сто. Андрей от Кубан вече е решил: „Не е нужна на страната ни тази пшеница. Подкрепа не виждаме. Ще сменя сеитбооборота към по-маржинални култури.“ Дмитрий не продава и се надява на слаба рубла — при 85,6 рубли за долар руското зърно е скъпо в долари, а Централната банка, която току-що вдигна прогнозата за инфлацията до 6–7 на сто заради горивото, държи рублата силна. Фермерът и държавата му искат противоположен курс.

Това е числото, което борсата не е сметнала. Париж на 252 евро цени тазгодишния износ, който го няма; не цени площите за догодина, които се решават сега при 50 евро на тон, дизел по 1,20 и кредити, за които съвещанието още не е приключило. Августовските прогнози на браншовите асоциации са по правило тревожни, и зимните площи в Русия удържаха на митата четири години; но минус 4 млн. ха от 2022 г. насам не е тревога, а статистика на Росстат.

Какво следим: митото за 2–8 септември и съдбата на мораториума; седмичните сводки на Минселхоз за есенната сеитба от средата на септември — първото реално число за 2027 г.; доклада WASDE на 11 септември; египетските търгове; ремонта на НКХП; и дали корабите ще се върнат в Азов. За българския стопанин уговорката е една и я писахме през август: премията отива при онзи, който може да товари— докато трае. „При фермера целият живот е лотария — казва Дмитрий. — Посял си рано или късно, сложил си тези торове или не, почнал си жътвата навреме или не. Сега е така, но никой не знае какво ще е догодина.“

Източници

The Insider — „Дорогое топливо, порты не принимают, трактористы ушли в танкисты“, Никита Аронов, 27 август 2026 г. (интервюта с фермери от Краснодарски край, Ростовска и Воронежка област; изявления на Анатолий Колчик за „Эксперт. Юг“, на Александър Корбут в „Сельский час“, на Игор Петрин и Алексей Жданов за „Бизнес ФМ“; сведения на РБК и „Ведомости“ за мерките на Минселхоз; коментар на Джоузеф Глаубер, IFPRI); „Экспорт российской пшеницы в сентябре рухнет на 52–62,5%“, 30 август 2026 г. (прогноза на „Совэкон“, данни за вътрешните цени към 30 август, извънредното положение в Ростовска област).

Минселхоз на Руската федерация — ставки на износните мита върху пшеница, ечемик и царевица за 26 август – 1 септември и 2–8 септември 2026 г.; базова цена по зърнения демпфер (чрез Интерфакс и Ройтерс). Руски специализирани издания — подготвяното предложение за мораториум на плаващите мита и цените на пшеницата на юга към края на август.

Росстат, „Совэкон“ и ИКАР — посевни площи под пшеница за 2026 г.; прогнози за реколтата и износния потенциал (11 и 21 август 2026 г.), чрез Интерфакс и Ройтерс.

Централна банка на Русия — официални курсове за 29–31 август 2026 г.; прогноза за инфлацията и приносът на горивния пазар.

Euronext и CBOT — котировки от 28 август 2026 г.; пазарни обзори на Reuters за търсенето от Египет, пренасочването към източните членки на ЕС и износа на ЕС от началото на сезона; Reuters — извънредното положение в Ростовска област (28 август) и отхвърлянето на черноморско примирие (14 август).

Архив на zemedeleca.bg — материалите от 16 юли, 13 август и 26 август 2026 г. за Азов, Новоросийск и веригата на черноморския износ.

Понятия

Зърнен демпфер — руският механизъм от юни 2021 г.: плаващо износно мито върху пшеница, ечемик и царевица, равно на 70 на сто от разликата между индикативната световна цена и правителствена базова цена (днес 18 000 рубли, около 180 евро на тон). Събраното формално се връща в земеделието като субсидии.

Индикативна цена — средна износна цена за седмицата, по която Минселхоз изчислява митото; за 2–8 септември — 228,6 долара за тон пшеница. Расте, когато световният пазар расте — включително когато руското зърно не може да излезе.

Класове пшеница — руската класификация по белтък и глутен: трети клас — мелничарска, четвърти — по-слаба мелничарска, пети — фуражна. Престоялото под дъжд зърно пада от трети в четвърти клас и губи цена.

Интервенционен фонд — държавен запас, който Обединената зърнена компания попълва чрез закупни интервенции при ниски цени и продава при високи. Съдържа около 3,7 млн. т; по оценка на бранша интервенция с ефект върху цената би била 20–30 млн. т.

Извънредно положение (режим ЧС) — регионален правен режим в Русия, който позволява извънредни бюджетни разходи и организационни мерки; Ростовска област го обяви на 28 август 2026 г. заради спрените пристанища и струпаното зърно.

Лимит (limit up) — максималното дневно движение на цената, разрешено на борсата в Чикаго; при достигането му търговията в тази посока спира за деня. Две поредни сесии на лимит означават, че купувачите не са могли да купят колкото искат.

Азово-Донски и Керченски канал — двата водни пътя, през които зърното от Азовско море стига до Черно; затворени от юли 2026 г. Около една четвърт от руската пшеница минаваше през Азов.

The Insider — руско разследващо издание, работещо извън Русия; интервютата с фермерите са негови, имената на стопаните са променени по тяхно искане.