След ударите по Новоросийск от 12 август и трите зърнени терминала на пристанището спряха работа. Русия прибира близо 140 милиона тона и няма как да ги изнесе: през август се очаква да натовари 2,2 милиона тона пшеница — най-малкото за този месец от 2010 година. Стопаните продават под себестойност, търговците спряха да изкупуват, а въпросът, който вече се задава на глас, е с какви пари ще се сее наесен.
Оттук нататък числата в рубли са преизчислени в евро по курса на Централната банка на Русия към 20 август 2026 г. — 98,55 рубли за едно евро. Преизчисленията са на редакцията.
Какво спря
В нощта на 12 август украински дронове и ракети удариха Новоросийск. До следващия следобед и трите зърнени терминала на пристанището — НКХП, оперирано от групата ОЗК, Новоросийският зърнен терминал на „Деметра-Холдинг“ и КСК на групата „Дело“ — спряха приемането на зърно от автомобили и вагони и товаренето на кораби. Само КСК е претоварило 7,37 милиона тона през 2025 г., или около 41 на сто от целия зърнен износ на пристанището; трите заедно изнасят около 25 милиона тона годишно.
Новоросийск не е единственият изход, който липсва. В края на юли спря зърненият терминал в Тамань, а няколко седмици по-рано властите прекратиха корабоплаването през Керченския проток, с което на практика бяха блокирани азовските пристанища, през които минава около 40 на сто от руския зърнен износ. Миналия сезон през Азово-Черноморския басейн са преминали 88 на сто от целия руски морски износ на зърно, или 46,3 милиона тона.
Останало е Туапсе — най-малкото от дълбоководните пристанища. Генералният директор на аналитичната агенция „СовЭкон“ Андрей Сизов описва положението с едно изречение: практически целият руски зърнен износ през Азово-Черноморския басейн стои. През последните дни дронове са поразили още няколко насипни кораба, а свободните кораби за наемане са крайно малко.
Числото
„СовЭкон“ свали прогнозата си за августовския износ на пшеница с още един милион тона — до 2,2 милиона. За сравнение: 4,5 милиона тона през август миналата година и петгодишна средна от 5 милиона. Само преди седмица агенцията говореше за 3,0–3,4 милиона тона; свалянето не е еднократна корекция.
По-малко Русия е изнасяла през август само веднъж — през 2010 г., когато натоварените количества са били 1,6 милиона тона. Тогава причината беше вътрешна: тежка суша, след която правителството въведе забрана за износ на зърно от 15 август. Сега причината е обратната. Реколтата е близо 140 милиона тона, зърното е налице, купувачите също, а между тях няма кораб.
| Август, износ на пшеница | 2026 (прогноза) | 2025 | Петгодишна средна |
| Милиона тона | 2,2 | 4,5 | 5,0 |
Оценка на „СовЭкон“ от 19 август 2026 г. За юли отчетеното количество е 1,5 млн. тона срещу 2,1 млн. година по-рано, при петгодишна средна 3,1 млн. По данни на „ПроЗерно“ общият обем натоварено зърно през август се очертава около 2,5 млн. тона при обичайни 5,7 млн.
Какво казват в бранша
Президентът на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски говори пред агенция НСН на 12 август, в деня след удара. Икономическото положение изглежда много зле въпреки много добрата реколта, казва той, и добавя изречението, върху което стои цялата история: колкото по-добра е реколтата, толкова по-лоши са стопанските перспективи.
„Хамбарите се пълнят всеки ден, а търсенето спря.“
Формулировката е негова. Износителите практически са престанали да изкупуват зърно, обяснява Злочевски, а на този фон спират покупките и вътрешните преработватели. Цените падат с по сто, а понякога и по двеста рубли дневно — с други думи, между едно и две евро на тон всеки ден. Стандартната пшеница четвърти клас вече е под 12 000 рубли за тон, около 122 евро, срещу 15 000 рубли, или около 152 евро, миналия сезон. Фуражното зърно се изкупува на вътрешния пазар и по 6 000 рубли — около 61 евро. Нивото е катастрофално, а загубите колосални, казва Злочевски.
Отделно от него, „СовЭкон“ отчита, че от юни продоволствената пшеница е поевтиняла с около 2 500 рубли за тон — приблизително 25 евро — и е стигнала 11 025 рубли, или около 112 евро. Това е спад от 18 на сто за два месеца, при положение че на пазара тепърва постъпват големи количества от новата реколта, а вътрешните купувачи отлагат сделките в очакване на още по-ниски цени.
Журналист на телевизия „Настоящее время“, разговарял със стопани, съобщава като факт, че от началото на август пшеницата трети клас — хлебната, по-качествената — е поевтиняла с 15 на сто. Стопаните описват избора си така: да продадат евтино и да покрият поне част от разходите си, или да задържат зърното в силоза с надеждата цените да се върнат. Не всички имат втората възможност. Продават под себестойност, всичко останало поскъпва и се чудят с какво ще сеят.
Двете цени
Ето къде отива разликата. Докато в руското стопанство пшеницата четвърти клас се изкупува по 140–150 долара за тон — около 121–129 евро — експортната котировка на руската пшеница на кораб остава около 230–235 долара, тоест 198–203 евро. Разликата е 80–90 долара на тон, или около 69–78 евро, и за една година се е удвоила. Украинската аналитична компания „УкрАгроКонсулт“ отбелязва, че при нормално работещи пристанища ниската вътрешна цена стимулира търговците да изкупуват за износ и така поддържа пазара; сега този механизъм работи много по-зле, защото излишъкът от новата реколта няма как да бъде изведен навън.
Част от разликата е стара и няма нищо общо с дроновете. Още в началото на 2025 г. същият Злочевски съобщи, че претоварването на зърно в Новоросийск е струвало 23 долара на тон — около 20 евро — при 6 до 9 долара, или 5 до 8 евро, в Мексиканския залив. Руската логистика е скъпа отпреди войната. Онова, което се случи през август, добави отгоре втори слой: цената на невъзможността да стигнеш до кораба — задръстени силози, отказали застрахователи, липсващ тонаж.
В учебниците това състояние има име. Законът за единната цена гласи, че една и съща стока не може трайно да струва различно на два пазара, защото търговците изкупуват там, където е евтино, и продават там, където е скъпо, докато разликата се стопи. Законът обаче почива на предположение, което рядко се изписва: че между двата пазара съществува работеща връзка, по която стоката може да се придвижи. Когато връзката е прекъсната, разликата остава да виси, защото няма кой да я използва. В Русия в момента връзката липсва, и стопанинът плаща именно за нейната липса.
Няма да се навакса
Сега настъпва периодът на максималния износ — от август до декември. Проблемът, отбелязва Сизов, е че никой не знае кога зърното ще потегли. Сметките, че неизнесеното сега ще бъде натоварено по-късно, според него изглеждат прекалено оптимистични, ако се вземат предвид зимните бури и замръзването на реките и на Азовско море. Пристанищата и без това работят на предела на пропускателната си способност и не могат да поемат допълнителни количества.
„Този сезон мнозина няма да го преживеят“ — Андрей Сизов, „СовЭкон“
Особено след няколко години влошаващо се финансово състояние, уточнява той. И тук е мястото да се отбележи, че кризата предхожда ударите: още през май, при работещи пристанища, Злочевски описа руския зърнен пазар като намиращ се в режим на оцеляване и го нарече „аржентински сценарий“ — натиск върху икономиката на производството, който демотивира производствената база. Цените вече бяха неизгодни и износът не спасяваше положението. Августовската блокада завари пазар, който вече беше в тежко състояние.
Есенната сеитба
Пет дни по-късно, на 17 август, Злочевски измести погледа напред. Главните последици ще се усетят не през този, а през следващия сезон. Реколтата стига за всички вътрешни нужди; въпросът е как ще се проведе есенната сеитба. Пари няма откъде да се вземат, кредитният ресурс е недостъпен, авансиране никой не прави — и именно затова се търгува с такива загуби. Ако не дойде достатъчно финансиране, есенната сеитба ще бъде провалена, казва той.
Това е прогноза на ръководителя на браншова организация, не установен факт, и трябва да се чете като такава — Зърненият съюз има очевиден интерес държавата да чуе точно това. Но и Сизов, който няма същия интерес, стига до сходно място по друг път: масови фалити, и сезон, който мнозина няма да преживеят. Ако есенната сеитба в Русия наистина излезе слаба, това ще се види в световните баланси чак през лятото на 2027 г.
От другата страна на блокадата
Изчезналото руско предлагане вече се плаща от купувачите. Зърнената агенция на Йордания се върна на пазара след повече от два месеца пауза, през която отменяше търговете си, и плати с 44 долара за тон — около 38 евро — повече от предишната си покупка. Мелничарската пшеница в Париж се търгуваше по 223,25 евро за тон по котировка от 19 август, а от началото на 2026 г. пшеницата е поскъпнала с около 25 на сто.
Едновременно с това украинският износ, който е другата страна на същия басейн, се е свил със 76 на сто през първите две седмици на август спрямо същия период на миналата година. Турция призова и Москва, и Киев да обявят мораториум върху ударите в Черно море; Украйна предложи примирие конкретно за зърнената инфраструктура; заместник-външният министър на Русия Александър Грушко заяви, че официално предложение не е получавано и че идеята трудно може да се приложи. Пшеницата в Париж намали ръста си още в деня, в който новината за украинското предложение излезе.
Тоест премията, която светът плаща в момента, е премия за прекъсната доставка, не за липсващо зърно. Зърното съществува — близо 140 милиона тона от него. В деня, в който корабите тръгнат, премията изчезва.
Какво означава това за българския стопанин
Три неща, и то в различни посоки. Първото е добрата новина: докато най-големият износител в света не може да товари, българското зърно се продава на пазар с по-малко конкуренция, а цените в Париж и на румънското и българското пристанище се държат нагоре. Към 5 август хлебната пшеница у нас се изкупуваше средно по 182 евро за тон без ДДС, фуражната по 172 — числа, които при отворен Новоросийск щяха да изглеждат другояче.
Второто е предупреждението: тази подкрепа е взета назаем. Тя не идва от липса на зърно в света, а от невъзможността чуждото зърно да излезе от страната си, и се изпарява в деня, в който терминалите проработят или мораториумът бъде приет. Който продава сега, продава на цена с вградена премия за чужда блокада; който чака, залага, че блокадата ще трае по-дълго от търпението на купувачите.
Третото е за септември, когато се подписват едногодишните договори за наем на земя и споразуменията по чл. 37в за стопанската 2026/27 година. Рентата, веднъж вдигната върху временно висока цена, слиза бавно: след върха от 2022 г. ѝ трябваха три години, за да падне с 19 на сто, докато зърното изгуби половината от стойността си за една. Всяко евро, капитализирано в рента през тези седмици, остава в сметката дълго след като военната премия си е отишла от борсата.
Източници
„СовЭкон“ — доклад за августовския износ на руска пшеница и за движението на вътрешните цени, 19 август 2026 г.; коментари на генералния директор Андрей Сизов, цитирани от Русската служба на The Moscow Times, 17 август 2026 г.
Национална служба новини (НСН), Москва — изявления на президента на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски от 12 август 2026 г. и от 17 август 2026 г.; изявление на същия от 26 май 2026 г. за състоянието на пазара преди блокадата.
ПортНюз — изявление на Аркадий Злочевски за стойността на претоварването на зърно в южните руски пристанища, януари 2025 г.
Телевизия „Настоящее время“ — репортаж за положението на руските стопани, 19 август 2026 г.
УкрАгроКонсулт — анализ на разликата между вътрешните и експортните цени на руската пшеница, 19 август 2026 г.
Ройтерс и Блумбърг — съобщения за спирането на работата на трите зърнени терминала в Новоросийск, 12–13 август 2026 г., и за обема на украинския износ през първата половина на август.
„ПроЗерно“ — оценка за общите зърнени отгрузки от Русия през август 2026 г.
Медиапул и Инвестор.бг — по материали на Ройтерс за украинското предложение за примирие в Черно море, за призива на Турция за мораториум и за реакцията на руското външно министерство, август 2026 г.
Euronext — котировка на контракта за мелничарска пшеница, 19 август 2026 г.; АгроПортал — обзор на борсовите и физическите пазари.
Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ, бюлетин № 18/2026: средни изкупни цени в страната към 5 август 2026 г. по средноседмични данни на САПИ ЕООД, без ДДС.
Национален статистически институт — средна рента на декар за периода 2022–2025 г.
Централна банка на Русия — официален курс на рублата към еврото към 20 август 2026 г.
Понятия
FOB — условие на доставка, при което цената включва стоката, натоварена на кораб в пристанището на износителя. Експортната котировка FOB и цената, която стопанинът получава на двора си, се различават с логистиката, претоварването, митото и печалбата на търговеца.
Спред — разликата между две цени за една и съща стока, тук между вътрешната изкупна цена в Русия и експортната котировка на кораб.
Пшеница трети и четвърти клас — руската класификация по качество. Трети клас е хлебна пшеница с по-високо съдържание на белтък и клейковина; четвърти клас е по-ниският хлебен клас, който при смесване също върви за брашно. Петият е фуражен.
Закон за единната цена — принципът, че една и съща стока не може трайно да струва различно на два пазара, защото търговците изравняват разликата, купувайки на евтиния и продавайки на скъпия. Действа само когато между двата пазара има работеща връзка.
Претоварване — услугата по прехвърляне на зърното от вагон или камион в кораба през пристанищния терминал; цената ѝ се плаща на тон и влиза изцяло в разликата между цената на двора и цената на кораба.
Военна премия — надценката, която купувачите плащат за риска доставката да бъде прекъсната. Плаща се за несигурност, не за недостиг, и изчезва, когато несигурността се разсее.
