Богата реколта, ниски приходи: жътвата завърши със среден добив от 635 килограма от декар, най-високия в оперативните данни на МЗХ, а изкупната цена на хлебната пшеница е 182 евро за тон — с два процента над миналогодишната. Износът от новата реколта тепърва предстои.
Жътвата на есенниците приключи. Към 13 август 2026 г. в страната са прибрани 7 387 665 тона пшеница — с 84 хиляди тона повече от отчетеното по същото време на миналата година и повече от всяка предходна реколта в оперативните данни на Министерството на земеделието и храните. Площите при това са с 6,5 на сто по-малки, а реколтираните — със 7,7 на сто по-малко. Увеличението на производството идва изцяло от добива: 635 килограма от декар срещу 580 година по-рано, или 9,5 на сто повече, благодарение на влажната зима и пролет.
Цената не следва производството. Средната изкупна цена на хлебната пшеница към 12 август е 182 евро за тон без ДДС — с два процента над миналогодишната. Сметката на декара с тези две числа: 635 килограма по 18,2 евроцента дават около 116 евро приход от декар, срещу около 103 евро по същото време на 2025 г. От тринадесетте евро разлика приносът на цената е под две евро; останалото е добив. С други думи, по-високият приход тази година се дължи на времето, не на пазара — а върху разходната част на сметката, за която редакцията писа през юли в материала за прага на рентабилност, времето не влияе.
Пшеница, ечемик, рапица
Ечемикът завършва с 1 364 769 тона — с 24,4 на сто повече на годишна база, при добив 589 кг/дка и площи, разширени с една пета. Най-голямата промяна е при маслодайната рапица: 601 697 тона, повече от двойно спрямо 287 736 тона през 2025 г. Площите с нея са нараснали с 87 на сто, добивът е 320 кг/дка срещу 282. По сметката на декара рапицата тази година е по-доходната от двете основни есенни култури: 320 килограма по 48 евроцента дават около 154 евро — с една трета повече от пшеничния декар. Реколтата от ръж е с 10,1 на сто по-малка, тази от тритикале — с 0,6 на сто.
| Култура | Продукция 2025, т | Продукция 2026, т | Добив 2025, кг/дка | Добив 2026, кг/дка | Продукция, % |
| пшеница | 7 303 601 | 7 387 665 | 580 | 635 | +1,2 |
| ечемик (вкл. пролетен) | 1 097 457 | 1 364 769 | 568 | 589 | +24,4 |
| маслодайна рапица | 287 736 | 601 697 | 282 | 320 | +109,1 |
| ръж | 15 849 | 14 252 | 248 | 254 | −10,1 |
| тритикале | 76 025 | 75 589 | 395 | 419 | −0,6 |
Реколта от есенници към 13.08.2026 г. спрямо 14.08.2025 г. Оперативни данни на МЗХ (бюлетин № 19/2026), обработени от областните дирекции „Земеделие“, ОСЗ и ИСАК.
Тук е нужно уточнение за периодите, защото жътвените и търговските данни в бюлетина се отнасят до различни реколти. Търговската статистика покрива старата пазарна година — юли 2025 – май 2026 за пшеницата, ечемика и рапицата. За този период износът на пшеница е 4 833 хиляди тона, с 20,4 на сто по-малко от предходния сезон; на ечемика — 582,5 хиляди тона, с 25,9 на сто по-малко. Свитият износ, с други думи, се отнася до реколта 2025. Новите 7,4 милиона тона излизат на пазара от юли насам, и данни за тяхната реализация още няма — първите числа на НСИ за юли и август ще станат известни през есента. Тогава ще се види дали новата реколта се изнася с обичайните за началото на сезона темпове. Единствената култура, при която изминалата пазарна година завърши с ръст на износа, е рапицата — плюс 85,6 на сто, при внос, намалял с 38 на сто.
Площите с царевица намаляват с една пета
Площите за реколтиране с царевица за зърно са 322 851 хектара срещу 416 184 година по-рано — с 22,4 на сто по-малко. Оперативната статистика не показва каква част от намалението се дължи на по-малка сеитба и каква — на пропаднали площи или на ниви, прибрани като цяло растение за фураж: методиката изважда и двете от „площите за реколтиране за зърно“, а отговорът ще дойде с окончателните данни. Причината обаче е известна на всеки, който отглежда културата: царевицата има най-високи изисквания към влагата от големите полски култури, а в страната реално се напояват около 6 на сто от потенциалните поливни площи.
Търговските данни допълват картината. От началото на пазарната година през септември до края на май износът на царевица е 141,9 хиляди тона — с 67,1 на сто по-малко, при внос от 196,6 хиляди тона. За тези девет месеца България, доскоро стабилен износител, внася повече царевица, отколкото изнася. Царевицата е и единствената от шестте основни култури с изкупна цена под миналогодишната — 188 евро за тон, с 1,2 на сто по-малко. По-малко площи, обърнат търговски баланс и цена без ръст: без напояване културата губи икономическия си смисъл за все повече стопанства, и никоя отделна година няма да промени това, докато хидромелиоративната инфраструктура остава в сегашното си състояние.
При слънчогледа площите са практически непроменени — 949 183 хектара, с двадесет и четири хектара повече от миналогодишните, за което редакцията вече писа. Търговията обаче се променя: вносът от началото на пазарната година до края на май достига 776,4 хиляди тона, с 34,7 на сто повече, при износ от 577 хиляди тона, с 14,5 на сто по-малко. Превишението на вноса над износа е близо 200 хиляди тона. Това потвърждава с още един месец данни извода от материала ни за преработвателния капацитет: свободните мощности на маслобойните се запълват с вносна суровина, и обемът на този внос продължава да расте.
| Култура | Период (пазарна година) | Износ, хил. т | Внос, хил. т | Износ, % |
| пшеница | юли 2025 – май 2026 | 4 833 | 40,9 | −20,4 |
| ечемик | юли 2025 – май 2026 | 582,5 | 1,2 | −25,9 |
| рапица | юли 2025 – май 2026 | 114,4 | 192,5 | +85,6 |
| царевица | септ. 2025 – май 2026 | 141,9 | 196,6 | −67,1 |
| слънчоглед | септ. 2025 – май 2026 | 577,0 | 776,4 | −14,5 |
Външна търговия с основни зърнени и маслодайни култури по предварителни данни на НСИ, обработени от МЗХ (бюлетин № 19/2026). Периодите следват пазарните години на културите; данните за юни–август 2026 г. предстоят.
Плодове и зеленчуци
След слабата 2025 г., когато пролетните студове и градушките унищожиха голяма част от овощната реколта, производството се възстановява. Кайсиите са 18 741 тона срещу 833 — двадесет и два пъти повече; черешите — 44 449 тона срещу 7 696, близо шест пъти; прасковите са 13 012 тона, с 140 на сто повече; сливите — четири пъти повече, вишните — два пъти и половина, крушите — с 65 на сто повече. Сравнителната база е провалена година, затова процентите са толкова високи: това е връщане към нормално производство, не скок над него. Цените на едро реагираха веднага — прасковите на тържищата са с 36,5 на сто по-евтини от миналогодишните.
При зеленчуците на открито спадът продължава: доматите са с 25,7 на сто по-малко на годишна база, пиперът — с 30 на сто, дините — с 16,7, пъпешите — с 30,4. Увеличение има при картофите (плюс 8,9 на сто), зелето (плюс 8,3) и оранжерийните краставици (плюс 10,9); оранжерийните домати са с 8,8 на сто по-малко. Вносът междувременно продължава да расте: през януари–май в страната са внесени 174,7 хиляди тона пресни зеленчуци (плюс 14,6 на сто) и 185,5 хиляди тона пресни плодове (плюс 27,9 на сто). Добрата овощна година не намали вноса на плодове — той се увеличи с най-бързия темп от години. Износът също расте — с 75 на сто при зеленчуците и със 79 при плодовете — но тук е нужно уточнение: 62 на сто от изнесените плодове са цитрусови, тоест реекспорт на стока, която България не произвежда. Българското производство в този износ е по-малката част — изнесените домати растат над два пъти и половина, пиперките със 74 на сто — и заслужава отделен анализ, когато излязат данните по направления.
При тютюна производството намалява и в трите типа — „Ориенталски“ със 7,8 на сто, „Виржиния“ с 23,4, „Бърлей“ с 13,6, при по-ниски средни добиви при последните два. Лавандулата дава 23 411 тона, с 6,5 на сто по-малко: добив от 362 кг/дка частично компенсира площи, свити с една пета.
Цените
| Култура | 13.08.2025, €/т | 12.08.2026, €/т | Годишна база, % | Седмична база, % |
| хлебна пшеница | 178 | 182 | +2,0 | 0,0 |
| фуражна пшеница | 171 | 171 | +0,1 | −0,6 |
| ечемик | 165 | 167 | +1,1 | +0,6 |
| царевица | 190 | 188 | −1,2 | 0,0 |
| слънчоглед | 470 | 499 | +6,2 | +0,2 |
| рапица | 442 | 480 | +8,7 | −0,2 |
Средни изкупни цени по средноседмични данни на САПИ ЕООД, обработени от МЗХ (бюлетин № 19/2026), евро/тон без ДДС.
Пшеницата, ечемикът и царевицата се движат в тесни граници — между минус 1,2 и плюс 2 на сто на годишна база. При рекордна реколта това означава, че по-голямото количество не е донесло по-висока цена на килограма. Годишно поскъпване има само при слънчогледа (плюс 6,2 на сто) и рапицата (плюс 8,7) — двете култури, чиято цена се определя от маслобойните и от световния пазар на олио, а не от местната жътва. При цените на едро на тържищата най-голямото увеличение е при картофите — плюс 28,6 на сто на годишна база — и при зелето, плюс 19,6. Поевтиняват прасковите (минус 36,5), ябълките (минус 12,1) и доматите (минус 5,3).
Какво ще се изясни до края на септември
Три срока предстоят. На 31 август завършва пазарната 2025/26 година при слънчогледа и царевицата — тогава ще станат известни годишните числа за търговията и окончателният размер на превишението на вноса. През септември НСИ ще публикува първите данни за износа на пшеница от новата реколта за юли и август — те ще покажат с какъв темп започва реализацията на 7,4-те милиона тона. И през есента ще се види как действа турската тарифна квота, за която редакцията писа: условието изкупуването на местно семе между юли и ноември да дава предимство при разпределянето ѝ важи точно за месеците, в които българските стопани продават своята реколта.
Източници
Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 19/2026, 19 август 2026 г.: оперативни данни за реколтата към 13 август 2026 г. (областни дирекции „Земеделие“, ОСЗ и ИСАК); предварителни данни на НСИ за външната търговия (юли 2025 – май 2026 г. за културите с пазарна година юли–юни; септември 2025 – май 2026 г. за царевица и слънчоглед; януари–май 2026 г. за плодове и зеленчуци); средни изкупни цени към 12 август 2026 г. по средноседмични данни на САПИ ЕООД; цени на едро на тържищата за 10–14 август 2026 г. по данни на ДКСБТ.
Архив на zemedeleca.bg — материалът за прага на рентабилност на пшеницата при реколта 2026 (юли 2026 г.); материалът за слънчогледа, преработвателния капацитет и вноса (август 2026 г.); материалите за хидромелиоративната инфраструктура и Стратегията от 2016 г.
Понятия
Пазарна година — периодът, в който се отчита търговията с дадена култура: юли–юни за пшеницата, ечемика и рапицата; септември–август за царевицата и слънчогледа. Затова търговските данни в бюлетина се отнасят до реколта 2025, а жътвените — до реколта 2026.
Площи за реколтиране за зърно — засетите площи минус пропадналите и минус прибраните като цяло растение за фураж. Намаление в тях може да означава по-малка сеитба, но и пропадане или силажиране — оперативните данни не разграничават причините.
Оперативни данни — текуща информация от областните дирекции, ОСЗ и ИСАК, която няма статистически характер и служи като ориентир; окончателните числа на агростатистиката излизат месеци по-късно и обичайно се разминават с оперативните с няколко процента.
Реекспорт — износ на стока, която преди това е била внесена, без съществена преработка в страната; в данните за износа на пресни плодове това са основно цитрусовите плодове и бананите.
