Какво земеделие има държава без земя

Малта: 10 730 хектара земеделска площ, половината под наем от държавата, нито един декар зърно — и деветдесет и три свинеферми, които гледат четиридесет хиляди прасета. Три четвърти от европейските пари за земеделие там отиват не за директни плащания, а за инвестиции, вода и млади стопани. Първи текст от поредицата на zemedeleca.bg за земеделието на Европа, държава по държава.

България двадесет години разпределя земеделското подпомагане по един-единствен критерий — площта. Затова най-полезният поглед отвън е към държавите, при които този критерий не работи или работи по друг начин: там се вижда какво друго изобщо може да прави една селскостопанска политика. Поредицата, която започваме с този текст, минава през земеделска Европа държава по държава — по официалните данни на Европейската комисия, Евростат и националните статистики — и търси във всяка от тях по един отговор, който има значение за българското поле.

Започваме с крайния случай. Ако площното плащане е гръбнакът на ОСП, Малта е държавата, в която този гръбнак почти липсва — и въпреки това там има земеделие, има стратегически план и има европейски пари. Как изглежда всичко това, когато земята свърши?

Десет хиляди стопанства върху земята на едно село

Цялата държава е 316 квадратни километра — по-малка от община Добричка. Земеделската площ в нея, по Преброяването на земеделието от 2020 г., е 10 730 хектара: колкото землището на едно голямо добруджанско село, или колкото обработват две-три от едрите български зърнени стопанства. Върху тази площ работят 10 449 стопанства — със среден размер около един хектар, при 15,2 хектара средно за Съюза, и то не в едно парче, а раздробен на парцели. Седем от всеки десет стопанства обработват под хектар; над пет хектара имат едва 265 стопанства в цялата страна — два и половина на сто. Цялата територия на Малта е официално призната за район с природни ограничения — статут, който в България се дава на планинските общини.

Преброяването показва и нещо, което средните числа скриват: 41,4 на сто от стопанствата — 4 327 на брой — произвеждат единствено за собствена консумация и не продават нищо. Те държат 17 на сто от земеделската земя. Домашните градини (kitchen gardens в малтийската статистика — земя, обработвана основно за храна на самото домакинство) заемат 18,6 на сто от цялата земеделска площ на страната и са единствената категория земеползване, която за десетилетието е нараснала — докато обработваемата земя и трайните насаждения са се свили. Почти една пета от земеделската земя на държава членка на ЕС е, по същество, дворове.

Особена е и собствеността. Почти половината земеделска земя — 49,6 на сто — се държи под наем от държавата; собствена е едва 27,9 на сто, а наетата от частни собственици — 22,5. Малтийският стопанин в мнозинството от случаите е арендатор на публична земя — конфигурация, при която поземлен пазар в българския смисъл почти не съществува, а с него отпада и цялата позната ни драма около рентите, комасацията и цената на декара.

Трудът довършва портрета. В земеделието работят 13 511 души, но на пълно работно време — 1 798, или 13,3 на сто; всички останали са под прага от 1 800 часа годишно. Мъжете са 86,5 на сто, работниците над 55 години — 57,9 на сто, а стопанствата, в които някой се подготвя да поеме работата след пенсионирането на стопанина, са под половината. Това не е професия, а по-скоро наследена практика, поддържана покрай друга работа — и точно затова доходните сметки, до които ще стигнем накрая, изглеждат както изглеждат.

Данни: Преброяване на земеделието 2020 г. на Националната статистическа служба на Малта (съобщение 015/2022 от 1 февруари 2022 г.); статистически факт-лист на ГД „Земеделие“ (декември 2021 г.); профил на стратегическия план по ОСП (декември 2024 г.).

Какво расте на десетте хиляди хектара

Първата изненада в поземлените данни е коя култура държи най-много земя в държавата без зърно: фуражните. Фуражните култури заемат 5 252 хектара — две трети от обработваемата земя по преброяването от 2020 г. Малта не отглежда пшеница за хляб и ечемик за пивоварна, но сее фураж за собствените си млечни крави — зърното за концентрирания фураж идва по море, а обемистият се произвежда на място, защото сеното и силажът не понасят корабен превоз така евтино, както соята и царевицата. Земята на страната, погледната отгоре, работи преди всичко за кравата.

Втората по площ група са зеленчуците на открито, следвани от картофите — културата-емблема на малтийското растениевъдство. Ранните картофи, засаждани през зимата в югоизточната част на острова и вадени напролет, са традиционният износен продукт: по данните на правителствения земеделски портал Малта изнася над 6 000 тона картофи годишно — за страна с този мащаб това е сериозна експортна позиция, стъпила върху едно предимство, което никоя друга не може да ѝ отнеме: календара. Малтийският картоф стига до северноевропейския пазар месеци преди местния да е поникнал.

Летният пейзаж е на доматите — отглеждани в малки семейни стопанства едновременно за прясна консумация и за преработка. Индустриалният домат е суровината на кунсервата (kunserva) — гъстата подсладена доматена паста, национална подправка, която днес се произвежда и индустриално; секторът е сред четирите, които стратегическият план изрично подпомага като „в затруднение“, редом с говеждото, млякото и овцете. Трайните насаждения заемат едва 953 хектара, но в тях е може би най-любопитният ред на преброяването: лозята са 456 хектара — почти половината от всички трайни насаждения — и страната поддържа върху тях три защитени наименования за вино: DOK Malta, DOK Gozo и IĠT Maltese Islands. За десетилетието лозята са се свили със 158 хектара, овощните — със 143, и единствено маслините са се разширили, с 14 хектара: малка, но показателна посока при девет лицензирани мелници за зехтин към 2019 г. Растениевъдството в парична стойност дава 39,9 на сто от продукцията (2020 г.), от които зеленчуците и градинарството — 28 на сто; редовете „зърнени“, „маслодайни“, „вино“ и „зехтин“ в европейските икономически сметки на Малта стоят на нула, защото стойностите са под прага на отчитане.

Двете животновъдства

Животновъдството дава 60,1 на сто от продукцията (2020 г.) и е разделено на два свята, които преброяването позволява да се видят поотделно — защото брои и животните, и стопанствата.

Животновъдство по Преброяването на земеделието 2020 г. (НСО Малта). *Средният брой на стопанство е сметка на редакцията върху двете колони; за зайкините и кошерите преброяването не публикува брой стопанства в съобщението.

Първият свят е индустриалното ядро. Деветдесет и три свинеферми гледат 40 090 прасета — средно по 431 на ферма. Говедовъдството е 241 ферми с 14 447 животни, от които 5 996 млечни крави — професионален млечен сектор с по няколко десетки животни на ферма, който произвежда най-голямото единично перо в малтийското земеделие: млякото е 17,8 на сто от цялата продукция. Сто и единадесет бройлерни ферми отглеждат 696 хиляди птици. Тези три сектора — свине, мляко, птици — са малкото на брой същински предприятия на малтийското земеделие, и точно те са потребителят на вносния фураж, който държи 46,8 на сто от всички междинни разходи на сектора: почти всеки втори разход на малтийското стопанство е за храна на животните, докарана по море.

Вторият свят е дворният. 16 177 овце са разпределени между 953 стопанства — средно по седемнадесет; 5 764 кози — между 503 стопанства, по единадесет. Това не са ферми, а стада на домакинства, и интересното е, че точно те растат: за десетилетието овцете са с 36,3 на сто повече, козите — с 31,5, докато прасетата са се стопили с 43,2 на сто, а бройлерите — със 17,7. Дребното, дворното, потребяваното у дома се разширява; индустриалното се свива. Към същия свят принадлежат 7 326-те зайкини-майки — зайците са категорията „други животни“, която в стойностните сметки държи цели 17,2 на сто от продукцията, защото заешкото е национално ястие и местното отглеждане обслужва точно този пазар — и 3 625-те пчелни кошера, за чиято защита от нашествия по кошерите стратегическият план предвижда отделни мерки и обучения.

Търговското салдо затваря сметката на цялото това стопанство: през 2020 г. Малта е изнесла аграрни стоки за 106 милиона евро, а е внесла за 516 милиона. Износът покрива около една пета от вноса — по сметка на редакцията върху данните във факт-листа. Останалото е зависимост, приета като даденост: продоволствената сигурност на страната не минава през собственото ѝ производство, а през пристанището.

ОСП, разпределена наопаки

Тук идва частта, заради която този профил има смисъл за българския дебат. През 2020 г. Малта е получила по ОСП общо 19,3 милиона евро — по-малко, отколкото България получава за седмица. Структурата на тези пари обаче е огледално обратна на европейската: директните плащания са едва 26,5 на сто от разхода, а развитието на селските райони — 71,7 на сто. Средно за Съюза съотношението е 69,9 към 25,5 в полза на директните плащания. Причината е проста: когато площта е десет хиляди хектара, площното плащане не може да пренесе много пари, колкото и висока да е ставката. Парите, които ОСП е предвидила за малтийското земеделие, физически не се събират в първия стълб — и се изливат във втория, където се разпределят по проекти, а не по декари.

Разпределение на разходите по ОСП за 2020 г. Данни: статистически факт-лист на ГД „Земеделие“ за Малта, декември 2021 г.

Разпределението на директните помощи сред самите стопани е също толкова показателно. През финансовата 2019 г. помощи са получили 5 070 бенефициенти — общо 5,12 милиона евро. От тях 71 на сто са получили под 500 евро за годината. Бенефициент с над 100 000 евро няма нито един; най-горният зает клас е 50 000–100 000 евро, в който попадат 0,1 на сто от получателите. Целият европейски спор за тавана на плащанията, който България води с аргумента за „едва 2–3 на сто засегнати стопанства“, в Малта е безпредметен в буквалния смисъл — там няма нито едно стопанство, което който и да е предлаган таван изобщо да докосне. А преразпределително плащане в малтийския стратегически план няма: нулата в този ред не е пропуск, а призната липса на какво да се преразпределя.

Новият стратегически план за 2023–2027 г. дава на Малта общо 161,2 милиона евро — 122,3 милиона европейски и 38,9 милиона национални. Директните плащания в него са 42,95 милиона за петте години, или около 8,6 милиона годишно: по сметка на редакцията това прави около 800 евро на хектар — висока ставка върху малка площ, наследство от преговорния пакет на страната. По-интересно е за какво отиват останалите пари, защото там се вижда какво прави една ОСП, освободена от задачата да раздава по декар. Над 30 милиона евро — за вода: съхранение, рециклиране, събиране и пречистване. Върху 10 730 хектара това са около 2 800 евро на хектар само за водна инфраструктура — за съпоставка, България извади от Плана за възстановяване проект за 847 милиона лева за цялата си хидромелиоративна мрежа и не го замени с нищо. Още 16,5 милиона отиват за стабилизиране на доходите, около 15 милиона — за секторите в затруднение (говеждо, мляко, овце и домати за преработка), 10,7 милиона — за осем екосхеми, над 7 милиона — за млади стопани, на всеки от които успешен бизнес план носи еднократно 100 000 евро, и над 1 милион — за опазване на местни породи и видове: малтийската черна кокошка, малтийското говедо, рожковът и черницата. Дори биологичното земеделие, по което Малта е на последно място в Съюза, има цел, изразена не в проценти, а в конкретни декари: от 66 хектара към 272 до 2027 г.

Какво не решават и обърнатите пропорции

Честността изисква и обратната страна. Малтийският модел — малко площни пари, много проектни — не е решил доходния въпрос. По данните в профила на стратегическия план земеделският доход в Малта през 2018 г. е бил около 50 на сто от средния за икономиката; индексът на реалния земеделски доход във факт-листа стои под равнището си от 2010 г. Субсидиите дават около една трета от факторния доход на сектора. Не го е решил и структурния: за десетилетието между двете преброявания стопанствата са намалели с 14,8 на сто, земята — с 6,2, работната сила — с 25,8. С други думи, структурата на подпомагането — по площ или по проекти — сама по себе си не отговаря на въпроса дали стопанинът изкарва достатъчно: при десетдекарово стопанство на непълен работен ден никоя формула не произвежда пълноценен доход. Малтийското земеделие оцелява не защото е рентабилно, а защото изпълнява други функции — поддържа ландшафта, храни националната кухня и задържа последната връзка на най-гъсто населената държава в Съюза със собствената ѝ храна.

И все пак поуката за България е другаде. Малта показва, че площното плащане не е природен закон на ОСП, а конвенция — работеща там, където има площ, и безсмислена там, където няма. Когато конвенцията отпадне, парите не изчезват; появява се задължението някой да реши за какво са. Малтийският план е взел тези решения с имена и числа: вода, млади стопани, местни породи, конкретни сектори. Може да се спори с всяко от тях. Но самият факт, че държава с десет хиляди хектара е успяла да договори с Брюксел политика по собствената си мярка, е отговор на въпрос, който в българския дебат рядко се задава: рамката на ОСП се огъва пред доказана национална специфика — стига държавата да е свършила работата да я докаже и да предложи какво иска вместо стандарта.

Ася Василева

Източници

Национална статистическа служба на Малта (NSO) — Census of Agriculture 2020, съобщение 015/2022 от 1 февруари 2022 г.: брой и размер на стопанствата, собственост на земята, земеползване (фуражни култури, домашни градини, трайни насаждения), животновъдство по видове и брой стопанства, работна сила.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ — Statistical Factsheet Malta, издание декември 2021 г. (данни за 2016–2020 г.: разходи по ОСП, разпределение на директните помощи за финансовата 2019 г., икономически сметки, търговия, структура на стопанствата по преброяването от 2016 г.). Според официалната страница на ГД „Земеделие“ това е последното публикувано издание на статистическите факт-листове по държави.

Европейска комисия — „At a glance: Malta’s CAP Strategic Plan“, актуализирана версия декември 2024 г. (финансов анекс на стратегическия план 2023–2027 г., разпределение по интервенции, доходът спрямо средния за икономиката през 2018 г., мерките за пчеларството и местните породи).

AgriFair — правителствен земеделски портал на Малта (agrifair.gov.mt): износ на картофи, преработка на домати (кунсерва), защитени наименования за вино DOK Malta, DOK Gozo и IĠT Maltese Islands, брой лицензирани мелници за зехтин към 2019 г.

Понятия

ИЗП (използвана земеделска площ) — площта, реално използвана за земеделско производство: обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи; в малтийската статистика включва и домашните градини.

Домашни градини (kitchen gardens) — земя, обработвана основно за храна на самото домакинство на стопанина; отделна категория земеползване в малтийското преброяване, обхващаща 18,6 на сто от земеделската площ.

ГРЕ (годишна работна единица) — обемът труд на един работник, зает на пълно работно време (1 800 часа годишно); позволява да се сумира трудът на заетите на непълен ден.

Райони с природни ограничения — територии, в които природни условия (релеф, климат, почви) затрудняват земеделието и които получават компенсаторно подпомагане по втория стълб; цялата територия на Малта е с този статут.

Преразпределително плащане (CRISS) — допълнително плащане за първите хектари на всяко стопанство, което пренасочва средства от едрите към по-малките; държавите могат да го занижат или занулят при обосновка, каквато Малта е направила.

Факторен доход — стойността, която земеделието създава за възнаграждение на всички производствени фактори — труд, земя и капитал — след приспадане на междинното потребление и амортизацията и с прибавени субсидии.

DOK / IĠT — малтийските защитени наименования за вино: Denominazzjoni ta’ l-Oriġini Kontrollata (контролирано наименование за произход, отделно за островите Малта и Гозо) и Indikazzjoni Ġeografika Tipika (типично географско указание).