Делът на фермерите в добавената стойност на хранителната верига у нас е около 50 на сто — двойно над европейския. Числото, което изглежда като сила, мери липсата на етажи над полето: срещу едно евро, създадено от българското земеделие, преработката добавя 39 цента. В Полша — 95.
Сред контекстните показатели, по които Европейската комисия следи изпълнението на ОСП, има един, който в България почти не се коментира, а казва за структурата на нашето земеделие повече от повечето обсъждани: делът на първичното производство в добавената стойност на цялата хранителна верига. Веригата тук означава всичко от полето до масата, разделено на четири етажа: първичното производство (стопанствата), преработващата индустрия (мелници, мандри, месокомбинати, маслобойни, консервни предприятия), дистрибуцията (търговията на едро и дребно с храни) и услугите към потребителя (ресторанти и заведения). Показателят измерва колко от стойността, създадена по цялата тази верига, се пада на първия етаж.
Средно за Съюза фермерите държат около 25 на сто, с бавен спад през годините. Разсейването между държавите обаче е огромно — по данните в аналитичните факт-листове на Комисията то се простира от 7 на сто в Люксембург до 56 на сто в Румъния. България е в самия горен край: около 50 на сто към 2022 г., двойно над европейската средна стойност. И тук идва въпросът, заради който този текст съществува: какво всъщност означава това число? Интуитивното четене е ласкателно — нашите фермери държат половината верига, значи са силни. Вярното четене е обратното. Този показател не мери силата на фермера. Той мери колко икономика има над него — и високата стойност казва, че над българското поле почти няма нищо.
Дроб, който се движи от знаменателя
Показателят е дроб: стойността от полето, делена на стойността от цялата верига. Дробта може да се промени по два начина — да се промени числителят или да се промени знаменателят — и повечето грешни прочити идват от това, че читателят инстинктивно приписва движението на числителя, тоест на фермера. Данните показват, че в повечето случаи се движи знаменателят.
Два примера от двете посоки. В Малта делът на фермерите пада от около една четвърт (2008–2010 г.) до под една десета през 2022 г. — на пръв поглед разгром на местното земеделие. В действителност добавената стойност на малтийските стопанства през целия период стои почти непроменена, между 60 и 90 милиона евро; порасналото е всичко останало — веригата се утроява, водена от заведенията и търговията на туристическата икономика, и от преработка, която преди 2016 г. на практика не се е отчитала. Фермерът не е обеднял; икономиката около него е порасла. Гърция показва огледалния случай: между 2010 и 2016 г. гръцкият фермерски дял се покачва от около 41 към над 50 на сто — не защото полето е укрепнало, а защото кризата срива цялата верига от около 21 на 14 милиарда евро, докато земеделието, по-устойчиво на цикъла, стои на място. Делът на фермера порасна, защото всичко над него се срути. По-ясна демонстрация, че това число не бива да се чете като атестат за силата на стопанина, трудно може да се измисли.
Къде стои България — и до кого
| Държава | Дял на фермерите, % | Земеделие, млрд € | Преработка, млрд € | Преработка на 1 € от полето |
| Румъния | ≈52 | ≈12,4 | ≈3,5 | ≈0,28 € |
| България | ≈50 | ≈4,2 | ≈1,7 | ≈0,39 € |
| Гърция | ≈43 | ≈9,0 | ≈4,3 | ≈0,48 € |
| Полша | ≈33 | ≈17,7 | ≈16,8 | ≈0,95 € |
| Франция | ≈25 | ≈48 | ≈51 | ≈1,06 € |
| Нидерландия | ≈21 | ≈13 | ≈17 | ≈1,31 € |
| Люксембург | ≈9 | ≈0,25 | ≈0,27 | ≈1,1 € |
| ЕС-27 (средно) | ≈25 | — | — | — |
Стойности за 2022 г., отчетени от графиките в аналитичните факт-листове по държави на Европейската комисия (Агрохранителен портал за данни, по Евростат) и закръглени; „преработка на 1 € от полето“ е сметка на редакцията върху двете колони. Точността е на равнище графично отчитане, не на статистически ред — затова всички стойности са дадени като приблизителни.
Таблицата се чете отдясно наляво — последната колона е същинската. Срещу всяко евро добавена стойност, създадено на полето, българската преработваща индустрия добавя около 39 цента. Полската — 95. Френската — малко над евро. Нидерландската — около 1,30. Румънската — под 30 цента, единствената по-ниска от нашата в този набор. Високият дял на фермера в България и Румъния и ниският в Полша и Франция описват едно и също нещо от две страни: не колко силно е земеделието, а колко дълбока е веригата над него. Българската хранителна икономика в огромната си част свършва там, където суровината напуска стопанството — по-нататък стойността се добавя другаде, в чужди мелници, мандри и фабрики, и се връща у нас върху етикета на вносната стока.
Собствената ни крива движи същия извод във времето. През 2008 г. българският дял е около 58 на сто; към 2022 г. — около 50, при верига, удвоила се по обем до около 8,6 милиарда евро. Спадът на дела не е загуба за фермера — той е бавното поникване на етажите над него: преработката е пораснала от около 850 милиона към 1,7 милиарда, търговията и заведенията — още повече. Посоката е правилната. Проблемът е темпото и мащабът: петнадесет години движение са ни докарали дотам, докъдето Румъния — единственият ни съсед по структура — е стигнала по същия бавен път, и далеч от там, докъдето е стигнала Полша.
Полският отговор и нидерландската поправка
Полша е държавата, която показва какво изглежда като успех на този показател — и успехът не изглежда като висок дял. Полската линия стои около една трета през целия период, почти без движение. Под тази равна линия обаче полското земеделие се е удвоило в абсолютни пари — от около 10 към близо 18 милиарда евро — а преработващата индустрия е стигнала почти същия размер: близо 17 милиарда. Евро срещу евро. Полша не е „смъкнала“ фермера в полза на индустрията; построила е индустрия със същия темп, с който е растяло полето, и двете заедно са направили хранителна икономика от 53 милиарда — шест пъти българската, при население пет пъти по-голямо и земеделска площ, сравнима на глава. Това е траекторията, която България пропусна: не по-малък дял за фермера, а повече етажи върху същия фермер.
Нидерландия добавя поправката, без която изводът би бил половинчат. Логично беше да се очаква, че държавата с най-гъстата хранителна индустрия в Съюза ще покаже фермерски дял от порядъка на люксембургския. Не показва: нидерландските фермери държат около 21 на сто — само малко под европейската средна стойност — при преработка от около 17 милиарда. Причината е, че самото нидерландско първично производство е високостойностно: оранжерии, цветя, декоративни растения, интензивно градинарство — декар, който сам по себе си създава многократно повече стойност от зърнения. Люксембургските 9 на сто и нидерландските 21 изглеждат съседни на скалата, а описват два различни свята: в единия фермерът е дребна добавка към търговски център на храни, в другия — високостойностен етаж под още по-голяма индустрия. Изводът за България от тази поправка: целта не е нито висок, нито нисък дял. Целта е висока стойност и на двата етажа — и на декара, и на фабриката над него. Ние сме ниски и на двата.
Тук се затваря и връзката със структурата на самото ни производство. Българската продукция е силно наклонена към растениевъдството, и вътре в него — към зърнените и маслодайните: суровини в общата търговска категория, които заминават насипно и не хранят преработвателен етаж у дома. Единственото голямо изключение потвърждава правилото: маслодобивът, секторът, в който България за петнадесет години се превърна от износител на семе в един от първите трима световни износители на олио, е точно движение от зеленото към синьото — стойност, преместена от суровината към фабриката. Останалата част от веригата такова движение не е направила: животновъдството, което другаде храни млечна и месна индустрия, у нас е свито; зеленчукът и плодът, суровината на консервната промишленост, се внасят. Ниският син етаж не е причина, а следствие — фабрика не се строи върху суровина, която я няма.
Уговорките на метода
Три уговорки, без които числата биха казвали повече, отколкото могат. Първо, стойностите в таблицата са отчетени от графиките в аналитичните факт-листове на Комисията, не от статистически редове — затова са закръглени и обозначени като приблизителни; порядъкът и съотношенията са надеждни, вторият знак не е. Второ, 2022 г. е годината на скъпите суровини: високите цени на зърното и маслодайните механично надуват фермерския дял навсякъде, затова кривите се четат по десетилетието, не по последната точка — българските около 50 на сто са равнище, около което линията се движи от 2015 г. насам, не еднократен връх. Трето, показателят сравнява сектори с различна структура на капитала и труда и не казва нищо за това кой колко печели на вложено евро — той описва къде по веригата се създава стойността, не кой я прибира; въпросът за разпределението, който 480-те евро под слънчогледовата обява зададоха, остава отделен въпрос.
И една последна сметка, която връща темата на българското поле. Ако България имаше полското съотношение — 95 цента преработка срещу евро от полето — при сегашното ни земеделие синият етаж щеше да е около 4 милиарда евро, а не 1,7. Разликата от 2,3 милиарда годишно добавена стойност е цената на етажите, които не са построени: заплатите, които ги няма в преработвателните градчета, данъците, които не постъпват, и износът, който заминава като семе и се връща като олио, брашно и консерва с чужд етикет. Половината верига не е половин победа. Тя е точното измерение на това колко от храната си сме се отказали да произвеждаме докрай.
Източници
Европейска комисия — аналитични факт-листове по държави в Агрохранителния портал за данни (agridata.ec.europa.eu), показател „Добавена стойност за първичните производители в хранителната верига“ по данни на Евростат: графики за България, Румъния, Полша, Гърция, Нидерландия, Франция, Люксембург и Малта, добавена стойност по етажи на веригата за 2008–2022 г. Стойностите са отчетени графично и закръглени от редакцията.
Европейска комисия — методологически описания на контекстните показатели по ОСП към същите факт-листове: дефиниция на хранителната верига и на четирите ѝ съставни части; средна стойност за ЕС около 25 на сто с диапазон от 7 на сто (Люксембург) до 56 на сто (Румъния).
Архив на zemedeleca.bg — материалът за слънчогледа и преработвателния капацитет (август 2026 г.); материалите за структурата на българското аграрно търговско салдо.
Понятия
Добавена стойност — стойността на продукцията минус междинното потребление (суровини, материали, услуги, вложени в производството); мери какво даден етаж на веригата действително създава, а не какъв оборот прави.
Хранителна верига — в този показател: първично производство (стопанствата), преработваща хранителна индустрия, дистрибуция (търговия на едро и дребно с храни) и услуги към потребителя (ресторанти и заведения).
Контекстни показатели по ОСП — наборът от статистически индикатори, по които Европейската комисия описва състоянието на земеделието и селските райони във всяка държава членка; публикуват се в аналитичните факт-листове по държави.
