Какво казва световният пазар на торове преди есенната сеитба и защо CoBank смята, че цените остават високи до 2028 г.

Пет месеца след затварянето на Ормузкия проток световният пазар на торове се раздели на две. Азотът поевтиня, защото при 900 долара за тон купувачите просто спряха да купуват и търсенето падна с над една четвърт; фосфорът поскъпна и остана дефицитен, защото зависи от сяра и амоняк, а Китай не изнася. За стопанството това означава, че по-евтиният елемент е онзи, който се купува напролет, а по-скъпият и по-трудният за намиране — онзи, който се внася сега, преди сеитбата. Прогнозите, с които работят американските кредитори и университети, слагат платото над цените отпреди войната с Иран до 2028 г. — не заради корабите, а заради заводите.

Две числа за две посоки

На 13 август CoBank — един от най-големите кредитори на американското земеделие — публикува доклад със заглавие, което не оставя място за тълкуване: „Защо по-високите цени на торовете остават“. В него има две числа, които са достатъчни за първата половина на историята. Към средата на юни карбамидът на борсата в Ню Орлиънс (NOLA, референтната цена за Северна Америка) беше 386 долара за къс тон — с 18 на сто под равнището отпреди войната с Иран, след като световното импортно търсене между април и юни падна с 27 на сто. В същото време Argus очаква световното потребление на фосфатни торове (DAP, MAP, троен суперфосфат) през 2026 г. да е с 13 на сто по-малко, а производството — под 60 млн. тона вместо близо 69, заради липса на суровина.

Европейските котировки повтарят разделението. По цените на едро в Германия, които издателството agrarheute събира по внос и търговски места, гранулираният карбамид през юли е 556 евро за тон — с 94 евро по-малко от юни и далеч под над 800-те евро от април; калциево-амониевият нитрат е 385 евро (минус 35). Диамониевият фосфат в същия месец е 863 евро за тон (плюс 7), тройният суперфосфат — 730 (плюс 15), калиевият тор с 60 на сто K₂O — 406 (плюс 6). Едно и също стопанство, което купува през септември фосфор и през февруари азот, гледа два различни пазара.

Ориентири за цените по продукти. FOB — цена при натоварване на пристанище на износителя; NOLA — Ню Орлиънс, референтният пункт за американския пазар; „къс тон“ — американска мярка от 907 кг. Немските котировки са цени на едро по внос и търговски места (agrarheute, месечна средна за юли 2026 г.). Седмичните световни ориентири са от агрегатор на пазарни данни и са дадени като индикация, не като борсова котировка. Източници: CoBank/NDSU, Yara (отчет за второто тримесечие, 17 юли), agrarheute, ICE/Trading Economics.

Защо 2026 г. не е 2022 г.

През 2022 г. торовете поскъпнаха, защото потоците трябваше да се пренасочат — руският и беларуският продукт търсеше нови пътища, европейските заводи спираха заради газа, но нищо не беше разрушено. Разликата тази година е формулирана от CoBank без заобикалки: „днешното смущение се корени по-малко в пренасочени търговски потоци и повече в повреден производствен капацитет, ограничения при суровините и несигурни срокове за възстановяване“. По оценката на банката 31 амонячни завода в Близкия изток са пряко засегнати от конфликта или са спрели напълно; 49 завода в Индия, Пакистан и Бангладеш работят намалено или не работят, защото нямат суровина; поне 20 завода в Русия са повредени от украински дронове. Заводът, който е спрян, не тръгва с примирие — тръгва с ремонт, суровина и безопасен маршрут, и трите с различен календар.

Мащабът на региона е в две числа: Близкият изток доставя над 60 млн. тона торове и суровини годишно, от които 45 млн. минават през Ормузкия проток; оттам са половината от търгуваната по света сяра и над 30 на сто от износа на карбамид. Първата спряла мощност беше и най-голямата — комплексът на QAFCO в Катар, 5,6 млн. тона карбамид годишно, до 14 на сто от световната търговия, спрян на 4 март след ударите по газовите съоръжения в Рас Лафан и Месаид и обявил форсмажор. По CRU към края на април между 55 и 60 на сто от карбамидното производство в региона беше потенциално спряно, не заради липса на газ — заводите в Саудитска Арабия, Емирствата, Бахрейн и Оман работят с местен газ, — а защото няма къде да се изнесе и няма къде да се складира.

Азотът: как 900 долара станаха 390

Азотният пазар мина през пълния цикъл за пет месеца. Ударът дойде в началото на март, в разгара на европейската пролетна кампания; върхът беше през април, когато Индия купи 2,5 млн. тона карбамид по над 900 долара за тон — сделка, която, по описанието на Yara в отчета ѝ за второто тримесечие, изсмука наличностите към Южна Азия и Австралия точно когато европейският сезон вече беше приключил. Оттам нататък действаше най-простият пазарен механизъм: при такава цена който не трябваше да тори веднага, не купи. Вносът на карбамид в Европейския съюз през второто тримесечие падна с 64 на сто до 1,4 млн. тона, в Бразилия — с 32 на сто до 1,7 млн.; доставките на самата Yara бяха с 17 на сто по-малко от година по-рано, а компанията описва това не като загубено, а като отложено търсене. Китай се върна на износния пазар на карбамид и допълнително свали цената.

До края на юни карбамидът FOB Египет — котировката, по която се ориентира Средиземноморието и оттам Черно море — беше около 410 долара за тон. През юли обаче газът в Европа отново мина 60 евро за мегаватчас след новото напрежение около протока, търговците в Германия изтеглиха оферти, докато преценят с какви цени да смятат, и към края на юли Yara вече докладваше египетски карбамид над 500 долара. Към средата на август световните ориентири са отново надолу — около 390 долара, с 11,5 на сто под миналогодишното равнище — а търговският доклад на Селскостопанската камара на Шлезвиг-Холщайн от 18 август обобщава: световното предлагане на карбамид е „доста изобилно“, последният индийски търг е минал на по-ниски цени, но напрежението в Залива спира спада, а нитратите в Германия „отстъпват колебливо“.

Точно това колебание е европейската част на историята. Европейският производител плаща газ по TTF, а не по Henry Hub — през второто тримесечие 16,40 срещу 2,90 долара за милион британски топлинни единици по числата на Yara, — и към средата на август TTF отново е над 60 евро за мегаватчас при хранилища, пълни на 59 на сто, под средното за сезона. Планът за действие на Комисията от 19 май изброява последиците: цените на торовете в Съюза през последното тримесечие на 2025 г. бяха с 62 на сто над 2020 г., азотните през април — с около 70 на сто над средното за 2024 г., от 2023 г. насам са затворени мощности за 9 на сто от европейския капацитет за амоняк, а производството на минерални торове в Съюза остава с 10–15 на сто под равнището отпреди 2022 г. Карбамидът в Германия през юли е с 250 евро по-евтин, отколкото през април, но с газ на 60 евро никой европейски завод не го произвежда по египетска цена.

Фосфатът: сяра, амоняк и Китай

Ако азотът се движи с газа, фосфатът се движи с три неща едновременно, и трите тази година вървят в една посока. Първото е сярата — тя е между 30 и 40 на сто от разходите за фосфатен тор, половината от търгуваната по света минава през Ормуз, рафинерията Bapco в Бахрейн обяви форсмажор, Русия държи забрана за износ на сяра до края на 2026 г., а Китай, след квота от 700 000 тона за първите четири месеца, спря износа на сярна киселина от май. Китайската вътрешна цена на сярата към средата на август е с 262 на сто над миналогодишната. Второто е амонякът — трима от десетте най-големи износители в света са зад протока. Третото е китайската износна политика: през декември 2025 г. Националната комисия за развитие и реформи спря износа на фосфатни торове до края на август 2026 г., през март разшири ограниченията и към средата на годината между 50 и 80 на сто от китайския износ на торове е под ограничение; CRU очаква през 2026 г. Китай да изнесе едва около 4 млн. тона DAP и MAP.

Резултатът е пазар без резерв. Argus сваля прогнозата си за световното фосфатно производство под 60 млн. тона; Индия и Бразилия — най-големите вносители — дават 39 на сто от спада в потреблението; Mosaic сви производството си в четири американски завода заради цената на сярата и предупреди, че ще пренасочи продукцията си към износ, ако американските стопанства не се върнат към обичайните обеми. Мароканската OCP и саудитската Ma’aden разширяват, но CRU е категорична, че допълнителните им тонове не заместват изгубените китайски. Университетът на Северна Дакота дава 40 на сто вероятност Китай да отвори износа през четвъртото тримесечие и да пусне около 3 млн. тона DAP на пазара — тоест 60 на сто вероятност това да не се случи преди пролетта. Единственият торов елемент, който CoBank определя като сравнително защитен, е калият — с уговорката за по-скъпия транспорт.

Азотът поевтиня, защото при 900 долара купувачите спряха да купуват; фосфатът поскъпна, защото зависи от сяра, амоняк и китайски износ, и трите тази година са в дефицит.

Наличности: празни складове и купувачи, които чакат

Въпросът за есента не е само цена, а дали стоката е там, където трябва, когато трябва. Данните от Европа сочат в една посока. През май германските търговци описваха „стачка на купувачите“ — покупките на азотни торове от стопанствата практически спряха при цените от пролетта; през юли, при скока на газа, беше обратното — търговци и производители изтеглиха офертите си, а за редица продукти изобщо нямаше конкретни цени, по които стопанин да купи. Голям вносител предупреди още през март, че Европа може да остане без азотен тор напролет 2027 г., ако складовете не се напълнят навреме, а през юни търговски експерт повтори същото: цени високи, складове празни, пълният ефект на кризата предстои. Yara описва европейския сезон като „отложен“ и вижда раздвижване едва през юли, отчасти заради обявените помощи за стопанствата.

Същата дилема CoBank описва за американските дистрибутори, и тя е универсална: търговецът трябва да има стока за тесните прозорци на внасяне, без да се натовари със скъпи наличности, които после да продава с отстъпка; при лихви от 6 до 8 на сто задържането на тор от лятото до пролетта струва пари всеки месец. Стопанствата от своя страна отлагат — американските летни програми за азот бяха изкупени бързо, но за фосфора търговците очакват същите ниски обеми като миналата година, а при високи цени през есента внасянето може да се измести към пролетта, което свива още повече прозореца, в който трябва да мине цялата логистика. Складовият капацитет за амоняк, отбелязва докладът, е ограничен спрямо есенните обеми — тоест отлагането не е само въпрос на цена, а на физическо място.

Какво плаща почвата

Тук е числото, което не се вижда в нито една котировка. Американските стопанства, по CoBank, са свили внасянето на фосфор и калий с 10 до 15 на сто през последните години, а общото внасяне на азот, фосфор и калий — с 20 на сто от 2008 г. насам; при висока цена стопанинът пази азота и реже другите два елемента — така беше през 2008 г., през 2022 г. и така е сега. Между спирането на храненето и падането на добива минават две-три години, защото почвата отдава запаса си, преди да го признае. Агрономическият ефект идва тихо: по-слаба устойчивост на полягане, по-висока влажност на зърното при жътва, после добив. Argus го измерва в 13 на сто по-малко потребено фосфатно вещество за една година в световен мащаб. Производителите на торове казват на инвеститорите си същото с обратен знак: по-ниските норми може „скромно“ да свият световните добиви и да подкрепят цените на зърното — което за фермера е слаба утеха, защото маржът му се решава от разликата, а не от посоката.

Прогнозите

Прогнозата, на която CoBank стъпва, е на Центъра за аграрна политика при Университета на Северна Дакота, „Четири месеца след затварянето на Ормузкия проток“. За 2027 г. тя дава средно 496 долара за тон карбамид, 666 за DAP, 660 за MAP, 619 за амоняк и 361 за UAN — под пролетния връх, над равнището отпреди войната с Иран, с плато до 2028 г. Изводът на банката е, че пазарът „едва ли ще се върне бързо“ към състоянието отпреди войната: азотът и фосфатът остават изложени на спрени мощности, суровинен дефицит и несигурни търговски потоци. Условията за обрат са изброени: стабилизиране в Близкия изток, посоката на сярата и промяна в световното търсене — и трите извън контрола на когото и да е в тази верига.

Политиката — накратко, защото не е предметът

Европейският съюз мести няколко неща по регулаторната страна. Съветът спря за една година митата (5,5–6,5 на сто) върху карбамид, амоняк, амониев сулфат, КАН, UAN, NPK, MAP и DAP от страни извън Русия и Беларус чрез безмитни квоти, равни на вноса от 2024 г. плюс 20 на сто от руско-беларуските обеми — ефектът е около 60 млн. евро за целия Съюз, а за карбамида квотата по CRU е около 750 000 тона при внос от 770 000 през 2025 г. От 1 януари действа механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) върху торовете, от юли 2025 г. — митата върху руския и беларуския продукт. На 17 юли държавите одобриха 540 млн. евро от селскостопанския резерв за стопанствата, засегнати от цените на торовете и енергията; националните пакети са от 107,12 млн. за Франция до 11,62 млн. евро за България, с възможност за национално допълване. Отделно от това стои временната рамка за държавна помощ по близкоизточната криза (METSAF), която позволява на държавите да компенсират до 70 на сто от поскъпването на торовете и горивата изцяло от национален бюджет до 31 декември 2026 г. — така наречената „иранска помощ“, за която министърът на земеделието обяви на 27 юни сума от 170 млн. евро, а на 14 август заместник-министърът Крум Неделков — прием на заявления в края на септември. Отделен ред за нея в закона за държавния бюджет за 2026 г. няма. Това е всичко по политиката в този текст; предметът му е пазарът.

Уговорките на метода

Котировките в този материал са световни и европейски ориентири — FOB на пристанище на износител, референтни пунктове като Ню Орлиънс, цени на едро по внос в Германия — не цени за българско стопанство; между FOB Египет и склада в Добруджа стоят навло, застраховка, мито или квота, CBAM, търговски марж и курс, и всеки от тях се движи. Седмичните числа от агрегатори са индикация за посока, не борсова цена. Прогнозите са сценарии с изрично изброени условия и датата на изготвяне — по-новите вече са по-ниски от по-старите. И най-важното: този текст не казва какво струва торът у нас, защото няма публичен официален ред за това; казва какво се движи над него.

Какво следва до сеитбата

Четири дати ще решат есента. Краят на август — дали Китай ще удължи забраната за износ на фосфати, както очаква CoBank при тези цени на сярата, или ще отвори квота. Следващият индийски търг за карбамид, който задава световната цена на азота за седмици напред. Преговорите за протока, от които зависят и газът в Европа, и катарският карбамид. И пълненето на европейските хранилища преди зимата — при 59 на сто в средата на август всеки евро на мегаватчас се пренася в разходите на всеки европейски азотен завод. Стопанството, което купува фосфор сега, купува на пазар с най-малко резерв; което отлага азота за пролетта, залага на пазар, който днес е в изобилие и утре зависи от три завода зад един проток.

Ася Василева

Източници

CoBank Knowledge Exchange — Jacqui Fatka, „Why higher fertilizer prices are here to stay“, 13 август 2026 г.; в него: данни на The Fertilizer Institute за източниците на снабдяване, оценки на Argus за фосфатното потребление и производство през 2026 г., котировки NOLA по Barchart.

Agricultural Risk Policy Center, North Dakota State University — „Four Months After the Strait of Hormuz Closure: Fertilizer Market Adjustment and a Revised Outlook“, 2026 г. (прогнози за 2027 г. по продукти).

Yara International — отчет и презентация за второто тримесечие на 2026 г., 17 юли 2026 г. (внос на карбамид в ЕС и Бразилия, индийската покупка от април, FOB Египет, отложено търсене, цени на газа TTF и Henry Hub).

CRU Group — „Middle East Conflict: Urea supply disruptions could be catastrophic“, 10 март 2026 г.; BC Insight, „The impact of fertilizer policies on sulphur markets“, 22 май 2026 г., и „EU to suspend import duties“, 17 март 2026 г. (квоти по продукти); оценки на CRU за производството в Залива, цитирани от Bloomberg/Farm Progress, 28 април 2026 г.

agrarheute — месечни цени на едро за торове в Германия (юли 2026 г., публикувани 18 август 2026 г.) и пазарни обзори от 11 февруари, 12 и 18 март, 15 април, 27 май, 16 юли и 14 август 2026 г.; top agrar — пазарен доклад на Landwirtschaftskammer Schleswig-Holstein, 18 август 2026 г.

Национална комисия за развитие и реформи на КНР — решения за спиране на износа на фосфатни торове (11 декември 2025 г.) и на сярна киселина (от май 2026 г.), по S&P Global Commodity Insights, Reuters, Exiger и SunSirs; седмичен обзор на цените на торовете за седмицата до 17 август 2026 г. (агрегатор; индикативно).

Европейска комисия — План за действие за торовете, 19 май 2026 г.; съобщение за разпределението на 540 млн. евро от селскостопанския резерв, 17 юли 2026 г., с национални пакети по Agence Europe, 2 юли 2026 г. Съвет на ЕС — регламент за спиране на митата и автономни тарифни квоти за торове, 22 май 2026 г. Решение на Комисията за временна рамка за държавна помощ при кризата в Близкия изток (METSAF), 29 април 2026 г.

ICE / Trading Economics — котировки на природния газ TTF (февруари–август 2026 г.); Kpler Insight — седмичен обзор от 10 август 2026 г.

Изявления на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски от 26–27 юни 2026 г. и на заместник-министър Крум Неделков от 14 август 2026 г. за националната схема по METSAF; Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — материалите за Съвета по земеделие от 26 май 2026 г., за плана за действие за торовете, за METSAF и за прага на рентабилност на пшеницата при реколта 2026.

Понятия

Карбамид (урея) — Най-разпространеният азотен тор в света, 46 на сто азот; произвежда се от амоняк, а амонякът — от природен газ, който е и суровина, и енергия. Цената му следва газа и решенията на няколко големи вносители (Индия, Бразилия) и износители (Заливът, Китай, Русия).

DAP, MAP, троен суперфосфат — Основните фосфатни торове — диамониев фосфат (18-46-0), моноамониев фосфат (11-52-0) и троен суперфосфат (0-46-0). За производството им са нужни фосфатна скала, сяра (през сярна киселина) и амоняк — оттам зависимостта от Залива и от Китай.

КАН и UAN — Калциево-амониев нитрат (27 на сто азот), основният европейски азотен тор; UAN — течен разтвор на карбамид и амониев нитрат. И двата се произвеждат в Европа и цената им се движи по-бавно от карбамида, защото е обвързана с местния газ.

FOB, CIF, NOLA, къс тон — FOB — цена при натоварване на пристанище на износителя (без навло и застраховка); CIF — цена с навло и застраховка до пристанище на вносителя. NOLA — Ню Орлиънс, референтният пункт за американския пазар. Къс тон — американска мярка от 907 кг.

TTF и Henry Hub — Референтните пазари за природен газ в Европа (нидерландският Title Transfer Facility, в евро за мегаватчас) и в САЩ (Henry Hub, в долари за милион британски топлинни единици). Разликата между двата определя разликата в себестойността на азотния тор от двете страни на Атлантика.

Форсмажор — Обявяване от производител или продавач, че поради непреодолима сила не може да изпълни договорите си; в търговията с торове освобождава от доставка и е сигнал за пазара, че обемите отпадат.

Селскостопански резерв на ЕС — Кризисен фонд в бюджета на Общата селскостопанска политика, от който Комисията разпределя извънредна подкрепа по държави; през юли 2026 г. — 540 млн. евро заради цените на торовете и енергията, с национални пакети и възможност за национално допълване.

METSAF — Middle East Temporary State Aid Framework — временна рамка за държавна помощ, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г.; разрешава на държавите членки да компенсират от национални бюджети до 70 на сто от поскъпването на торове и горива до 31 декември 2026 г. Не е европейско финансиране.

CBAM — Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата — от 1 януари 2026 г. вносителите на торове в ЕС плащат за въглеродното съдържание на продукта; стойностите за торовете подлежат на преглед до декември 2027 г.