497 нови трактора и 63 комбайна за шест месеца, 521 стопанства пред списък за 58 млн. евро и пшеница под евро на декар: полугодието на пазара на техника у нас, в Европа и в САЩ

Регистрациите на нови колесни трактори в първите шест месеца на 2026 г. са 497 — с 17,3 на сто по-малко от същия период на миналата година, на нивото на първото полугодие на 2024 г. и с 56 на сто над второто полугодие на 2025 г., което остана най-слабото за поне десетилетие. Регистрациите на нови зърнокомбайни са 63 — най-много за първо полугодие от 2023 г. насам. Зад двете числа стоят три обстоятелства, които могат да бъдат описани с публикувани документи: прием по Стратегическия план, в който 3 014 стопанства поискаха три пъти повече средства, отколкото има, и в който за зърнопроизводството е заделена една четвърт от парите; изкупна цена на пшеницата, при която средният декар тази жътва носи по-малко от евро над разходите си; и световен цикъл на техниката, за който производителите казват „дъно“, а планират производството надолу.

Три сравнения за едно число

Според справката на Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните за първото полугодие на 2026 г. в страната са регистрирани 497 нови колесни трактора и 63 нови зърнокомбайна. Едно и също число може да бъде прочетено по три начина, и трите верни, затова ги даваме заедно.

Спрямо първото полугодие на 2025 г., когато регистрациите на трактори бяха 601, спадът е 17,3 на сто. Спрямо първото полугодие на 2024 г., когато бяха 495, разлика практически няма — два трактора повече. Спрямо второто полугодие на 2025 г., когато за шест месеца бяха регистрирани 319 машини, ръстът е 56 на сто. Кое сравнение се избира, определя тона на всяко изречение след него: базата 2025 е надута от последната вълна по затварящата се Програма за развитие на селските райони, базата второ полугодие на 2025 г. е дъно, а базата 2024 е спокойната. Честният прочит е, че броят на регистрациите се е върнал там, където беше преди две години, след като в шестте месеца между тях падна до равнище, каквото пазарът не помни.

При комбайните посоката е обратна: 63 регистрации за полугодието срещу 49 през същия период на 2025 г. — плюс 28,6 на сто — и колкото 85 на сто от целия обем на миналата година (74 машини за дванадесет месеца). Това е най-силното първо полугодие от 2023 г. насам, когато бяха 119, при това концентрирано във второто тримесечие — 46 машини от април до юни, непосредствено преди жътва.

Подредбата в горната част на класацията по марки не се променя в нито един от периодите: John Deere е първи по регистрации,  и през 2023 г., и през 2025 г., и в двете сравнявани полугодия. По-надолу класацията се движи, но при 497 машини, разпределени между четиридесет и една марки, тези движения са в границите на случайното — към това ще се върнем в уговорките на метода.

Къде е пречупването

Годишните числа са известни: 1 832 нови трактора през 2015 г., годината на върха; 1 418 през 2022 г.; 1 262 през 2023 г.; 1 260 през 2024 г.; 920 през 2025 г. — минус 27 на сто за една година и наполовина спрямо върха. Годишното число обаче скрива къде точно е пречупването, и то се вижда едва по тримесечия.

Регистрации на нови колесни трактори и зърнокомбайни по тримесечия. Сметка на редакцията върху периодичните справки на КТИ/МЗХ (за първо тримесечие, полугодие, девет месеца и година); тримесечните числа са разлики между тях. За комбайните справката за първо тримесечие на 2025 г. не е налична.

Пречупването е във второто полугодие на 2025 г. В последното тримесечие на 2024 г. бяха регистрирани 432 трактора; година по-късно, в последното тримесечие на 2025 г. — 155, почти три пъти по-малко. Между юли и декември 2025 г. регистрациите са общо 319, а на комбайни — 25, от които 7 в последното тримесечие. Първата половина на 2026 г. вдига числото до 230–260 машини на тримесечие: далеч над дъното, но приблизително наполовина спрямо ритъма от 2015 г., когато на тримесечие се падаха средно по 460.

Календарът на този спад съвпада с два други календара, за които няма нужда от предположения, защото са публични.

Приемът, в който за зърнопроизводството е една четвърт

На 20 ноември 2025 г. Министерството на земеделието и храните отвори първия прием по интервенция II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Стратегическия план 2023–2027 г. — първата възможност за субсидирана техника след края на Програмата за развитие на селските райони, по която, по признание на министерството от 21 май 2026 г., са загубени 193,5 млн. евро без националното съфинансиране. Приемът включва техниката изрично: „закупуване, включително чрез финансов лизинг, и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване“, „земеделска техника и специализирани земеделски транспортни средства“, при помощ от 50 на сто от допустимите разходи, до 60 на сто за проекти изцяло в чувствителните сектори и таван от 65 на сто. Заявената техника подлежи на оценка по методика за капацитет (Приложение № 7 към условията, с калкулатор, който съпоставя мощността и производителността на машината с площите и животните на стопанството), а кандидатите декларират наличната си самоходна техника на възраст до седем години. Приемът, обявен първоначално до 20 февруари, беше удължен до 11 март 2026 г.

Резултатът е публикуван от министерството на 6 август, в мотивите към проект на заповед: 3 014 заявления за 581 751 223,84 евро субсидия при бюджет от 193 513 850 евро — 301 на сто от определения ресурс. Ако се приеме средна интензивност на помощта около 50 на сто, това са около 1,16 млрд. евро инвестиции, които 3 014 стопанства са били готови да направят в шестте месеца между ноември и март — същите шест месеца, в които регистрациите на нови трактори бяха най-малко от десетилетие. Управляващият орган предлага бюджетът да бъде увеличен с 40 241 205 евро до наличния по интервенцията след петото изменение на Стратегическия план.

Разпределението е по-важно от общата сума. От 193,5 млн. евро 145 135 387,50 евро — три четвърти — са заделени за заявления, изцяло насочени към чувствителните сектори по Приложение № 2 към условията (плодове, зеленчуци, животновъдство и другите изброени там производства). За всички останали кандидати, което на практика означава зърнопроизводството и стопанствата със смесен профил, остават 48,4 млн. евро, а с една четвърт от предложената добавка — 58 438 763,75 евро. Точно това число стои в заглавието на Списък 1 на Държавен фонд „Земеделие“ от 13 август 2026 г.: класиране на заявленията „извън или не изцяло насочени към чувствителните сектори“, попадащи в 150 на сто от разполагаемия бюджет. В списъка са 521 проекта — зърнени стопанства и кооперации от Добруджа, Тракия и Северозапада, класирани по точки от 51 надолу до 18,9. Понеже списъкът обхваща 150 на сто от парите, бюджетът стига грубо за две трети от тях; всичко под чертата и всичко в Списък 2 („над 150 на сто“) отпада още на предварителната оценка.

3 014 стопанства поискаха 581,75 млн. евро при 193,5 млн. бюджет; за проектите извън чувствителните сектори — тоест за зърнопроизводството — са 58,4 млн. евро, за които се състезават 521 стопанства.

Паралелният прием по II.Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“ (5 декември 2025 – 18 март 2026 г.) събра 1 092 заявления за над 232 млн. евро при бюджет от около 85 млн.; техниката там е допустима само доколкото е екологично насочена — прецизно земеделие, пръскачки със секционен контрол и подобни. Последният прием по подмярка 4.1 на старата програма, през 2023 г., също беше целеви — околна среда и възобновяема енергия. Тоест последният широк прием за техника преди сегашния е от преходния период 2021–2022 г.; между него и ноември 2025 г. пазарът работи с последните договори по него и с това, което стопанствата можеха да платят сами.

Какво прави един кандидат по такъв прием между подаването и решението, не е нужно да се гадае, защото го знае всеки, който е минавал през процедурата: не купува. Стопанство, което е подало проект за трактор през януари с очакване за 50 на сто помощ, не го купува със собствени пари през април; стопанство от долната част на Списък 1, което на 13 август е разбрало, че вероятно ще остане под чертата, сега решава дали да го купи само, дали да чака следващ прием, чийто срок не е обявен, или да отложи. Механизмът е стар и има име в литературата — стоп-старт цикъл, при който търсенето се трупа зад календара на програмата и се освобождава на вълни. Италианската асоциация на производителите FederUnacoma го описва за собствения си пазар от години и настоява за структурирани, многогодишни стимули вместо еднократни прозорци; българските числа от 2015 г. насам — връх в годината на смяна на програмите, спад между тях, последна вълна в края на всяка — са същата крива с други имена.

Пшеницата под евро на декар

Второто обстоятелство е пазарът на зърното, и за него редакцията вече публикува сметката. По оперативния анализ на МЗХ от 29 юли (Бюлетин № 16/2026, средноседмични цени на САПИ без ДДС) хлебната пшеница към 22 юли се изкупува по 181 евро/т, фуражната по 170. При реалистична средина на разходите около 115 евро на декар — над браншовата оценка на Националната асоциация на зърнопроизводителите от над 100 евро/дка за 2025 г., след поскъпването на торовете и горивата от пролетта — прагът на рентабилност без субсидии е около 635 кг/дка. Средният добив в страната към 23 юли, при близо три четвърти ожънати площи, е 639 кг/дка. Приходът от средния декар е 115,70 евро при 115 евро разходи: остатък под едно евро.

Стопанство, което стои върху самата линия, не подменя трактор — а тракторът е най-голямата отложима покупка в едно зърнено стопанство. Миналогодишният среден добив от 583 кг/дка, поставен в днешните цени и разходи, би бил под прага; тазгодишният марж, там където го има, е произведен от добива, не от пазара, а добивът догодина не е обещан на никого. Това е фонът, върху който Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, каза през май на БАТА АГРО, че решенията „вече не се вземат на принципа има субсидия — взимаме комбайн“, а „с калкулация“. Регистрациите потвърждават думите му по-точно от всяка анкета.

Кредитът, който спря

Третото обстоятелство е по-трудно за документиране, но е потвърдено пред редакцията от вносител на техника още през пролетта: разсроченото плащане — търговският кредит, с който дилърите години наред финансираха купувачите си вместо банките — на практика спря от есента на 2025 г. Двата поредни фалита в зърнената търговия и банковите проверки след влизането в еврозоната, при които се откриха липсващи запаси и надути обороти, свиха доверието по цялата верига, а лизинговите компании затегнаха условията. Когато търговският кредит се затвори, а публичният е в процедура, остават собствените средства — и те са колкото маржът от пшеницата позволява.

Комбайните: 63 срещу 49

На този фон 63-те комбайна за полугодието са единственото число с положителен знак, и заслужават да бъдат прочетени отделно. Четиридесет и шест от тях са регистрирани между април и юни — преди жътва, за която министерството прогнозира между 6,5 и 6,8 млн. тона пшеница. Комбайнът е машината, чиято подмяна най-трудно търпи отлагане: авария в жътва струва повече от годишната лизингова вноска, а помощ по прием комбайнът чака трудно, защото сезонът не чака одобряване на списък. Дали 63-те са подмяна, която не е могла да бъде отложена още една година, или отговор на условия, предложени от дилърите — данните на КТИ не казват; и двете обяснения са съвместими с числата, и редакцията не разполага с основание да предпочете едното. Ясно е само, че стопанствата, които през полугодието не купуваха трактори, купуваха комбайни, и че това е поведение на сектор, който брои всяка стотинка, не на сектор, който инвестира.

Светът: „дъно“ на думи, по-малко производство на дело

Българското полугодие не е отделна история, а крайният ръб на обща. Световните продажби на трактори, по данни на FederUnacoma, паднаха от около 2,5 млн. през 2021 г. на 2,2 млн. през 2023 г. и 2,03 млн. през 2024 г. — около 450 000 машини по-малко за четири години, при стойност 52 млрд. долара, минус 10 на сто за една година. Между януари и април 2026 г. са продадени 512 000 трактора срещу 433 000 година по-рано, плюс 18 на сто — но ръстът е изцяло индийски: 375 000 от тях са в Индия, която през 2025 г. стана първата страна с над милион продадени трактора (1 090 281 по данни на Tractor and Mechanization Association, плюс 20 на сто) и през 2026 г. може да стигне 40 на сто от световните продажби. Индийският трактор е друга машина — малка и средна мощност, ползван и за превоз на хора и стоки; сравнението с него е по брой, не по стойност. Извън Индия традиционните пазари се свиват, каза председателката на FederUnacoma Мариатереза Маскио на годишното събрание в Болоня на 24 юни, и добави, че конфликтът в Персийския залив вдигна отново цените на енергията и торовете и допълнително сви инвестиционната способност на стопанствата.

Търсенето на нова техника по пазари през 2026 г. Източници: AEM (месечен отчет за юни, 10 юли 2026 г.); FederUnacoma (годишно събрание, 24 юни 2026 г.); CNH Industrial и AGCO (отчети за второто тримесечие); TMA (Индия); КТИ/МЗХ. Процентите са спрямо същия период на предходната година.

Европейският ред е достатъчно точен, за да се види къде е България в него. Регистрациите на земеделски трактори в Европа по CEMA бяха близо 180 000 през 2021 г., 157 147 през 2023 г. и 144 400 през 2024 г. — минус 8,1 на сто и най-ниско от 2014 г., с натрупан спад от 20 на сто за три години; през 2025 г. последва още минус 3,7 на сто. Франция затвори 2025 г. с 19 561 регистрации по Axema — минус 18,5 на сто и най-ниско за десет години, при 2 027 лозаро-овощарски трактора, минус 19,9 на сто; Германия с 24 440 по KBA — минус 12,4 на сто; Нидерландия с 2 205 — минус 11,3 на сто; Дания — минус 26,6 на сто. Италия, обратно, отчете 17 573 — плюс 13,7 на сто след дъно от 15 450 през 2024 г. — и FederUnacoma изрично отдава възстановяването на публичните стимули; Полша и Испания също са с двуцифрен ръст. Първите месеци на 2026 г. са смесени: Европа общо плюс 4 на сто, но с Германия на място и Полша с минус 14,8 на сто след години на растеж, движен от инвестиционните програми. На този фон българските минус 17,3 на сто за полугодието са между американските минус 13,6 и нищо друго — по-зле от всеки голям европейски пазар. Погледнато по-дълго, от 2022 до 2025 г. регистрациите у нас паднаха с 35 на сто, европейските — с около една пета; при това българският връх е през 2015 г., а европейският и американският — през 2021 г., защото българската крива следва програмния календар, а не пандемичната ликвидност.

Думите на производителите и постъпките им се разминават с една стъпка. Deere още през ноември обяви, че 2026 г. ще е дъното на цикъла при едрото земеделие; CNH на 3 август описа „пазар, който остава на дъното на аграрния цикъл“, при оперативен марж в земеделската техника от 5,2 на сто и търсене в Северна Америка минус 16 на сто при тракторите под 140 к.с. и минус 17 над тях; AGCO на 30 юли отчете предпазливи поръчки от дилърите заради несигурността в цените на горивото и торовете и планира производството за годината леко надолу; при Deere оперативната печалба в производственото и прецизното земеделие през второто тримесечие беше минус 39 на сто, а повишената прогноза за годината дойде от строителната и малката техника. Барометърът на CEMA — месечна анкета сред европейските производители, скала от минус 100 до плюс 100 — се вдигна от минус 11 през февруари 2025 г. до плюс 4 през октомври, върна се в зоната на рецесията през юни 2026 г., падна до минус 19 през юли и е минус 14 през август. Deere обявява третото си тримесечие в четвъртък, 20 август.

Италия дава и още едно число, което у нас никой не следи: от 70 000 регистрирани трактора през 2023 г. 53 000 са били втора употреба, при средна възраст на парка над 22 години — FederUnacoma нарича това критичен проблем. Справката на КТИ, върху която е този текст, обхваща само новите машини; какво става с употребяваните у нас — дали замръзването на новите не е компенсирано отчасти от внос на стари — е въпрос, който заслужава отделна справка, и редакцията ще я поиска.

1 007 АТВ и УТВ

Същата справка на КТИ съдържа и число, което не е за земеделието, но е за статистиката му: за първото полугодие са регистрирани 1 007 АТВ и УТВ — два пъти повече от тракторите. Само марката Segway е с 483 регистрации, повече от четирите най-регистрирани тракторни марки, взети заедно (175). В София-град са регистрирани 180 АТВ и УТВ срещу 31 трактора. Причината е в закона: Законът за регистрация и контрол на земеделската и горската техника обхваща и тези машини, и регистрацията по него минава през областните дирекции „Земеделие“ наред с тракторите. Европа има същия проблем в друг мащаб — CEMA брои за 2024 г. 204 500 регистрирани „трактора“ в Европа, от които за земеделски признава 144 400; останалите 60 000 са квадове, утилити машини, телескопични товарачи и „други видове оборудване, понякога класифицирани като трактори“. Който чете сумарни числа за „регистрирана техника“ без този филтър, чете отчасти пазара на свободното време.

Уговорките на метода

Три уговорки, без които числата подвеждат. Първата: регистрацията не е продажба — машина, продадена през декември, може да бъде регистрирана през януари, а дилърски демонстрационни машини се регистрират на името на дилъра; полугодието обаче е достатъчно дълъг период, за да изглади повечето такива размествания. Втората: областта на регистрация може да е адресът на собственика, а собственик може да е дилър или лизингодател, не стопанството, което работи с машината — 31 трактора и 6 комбайна със софийска регистрация са най-вероятното следствие; затова този текст не тълкува регионалните числа. Третата е статистическа: при 497 машини и четиридесет и една марки движенията под двадесетина машини са неразличими от случайност. При такива обеми обичайното колебание е от порядъка на корен квадратен от броя — за марка с шестнадесет регистрации това е плюс-минус четири, тоест разлика между осем и шестнадесет машини за две полугодия може да е една сделка или едно добро тримесечие на един дилър. Класациите по марки под двадесет машини затова са изброени, не тълкувани.

Какво следва

Следващите шест месеца имат календар. Списъците по II.Г.1 са публикувани; договорите с одобрените кандидати са напред, а изпълнението им — до 24 месеца от подписването — ще излезе в регистрациите на КТИ през 2027 и 2028 г., не тази есен. За стопанствата от долната част на Списък 1 решението е между собствени средства без хоризонт за следващ прием и отлагане; регистрациите за третото тримесечие ще покажат кое от двете надделява. Реколта 2026 излезе над прага благодарение на добива, не на цената; ако цената не мръдне, а разходите останат, разликата догодина ще се търси в машините, които не са купени. Светът дава ориентир, не утеха: американските регистрации падат трета година, европейските са на място, производителите режат производство, докато казват „дъно“.

Полугодието може да се сведе до две числа, поставени едно до друго: 581,75 млн. евро поискана субсидия за инвестиции в стопанствата и 497 нови трактора. Първото казва какво иска секторът; второто — какво може, докато чака отговор. Разстоянието между двете е точната мярка за онова, което FederUnacoma и всеки дилър у нас наричат структурирана подкрепа: не по-голямо еднократно число, а календар, по който инвестицията да може да се планира, и разпределение, което не оставя главния купувач на техника с една четвърт от парите и без дата за следващия прозорец.

Източници

Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните — справки за регистрирани нови колесни трактори, зърнокомбайни и АТВ/УТВ по марки и области: първо полугодие на 2025 г., 2025 г. (годишна), първо полугодие на 2026 г.; периодични справки за първо тримесечие и девет месеца на 2025 г., първо тримесечие на 2026 г. и предходни години, цитирани в специализирания печат.

Министерство на земеделието и храните — прес-съобщение „Стартира приемът за инвестиции в земеделските стопанства“, 20 ноември 2025 г.; проект на заповед за изменение на заповед № РД09-1043/19.11.2025 г. по интервенция II.Г.1 с мотиви, публикуван за обществено обсъждане на 6 август 2026 г. (3 014 заявления, 581 751 223,84 евро, 40 241 205 евро допълнителен ресурс); прес-конференция на министър Пламен Абровски от 21 май 2026 г. (193,5 млн. евро загубени по ПРСР 2014–2022 г.).

Държавен фонд „Земеделие“ — Условия за кандидатстване по интервенция II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, първи прием (Приложение № 1 към заповед № РД09-1043/19.11.2025 г.), в т.ч. раздел 5 „Бюджет по приема“, Приложение № 2 „Списък с приоритетни сектори, култури и животни“, Приложение № 7 и 7а (методика и калкулатор за капацитет на техниката); Списък 1 по чл. 11, ал. 6, т. 1 от Наредба № 4 от 25 октомври 2024 г. — класиране на заявленията извън чувствителните сектори в 150 на сто от разполагаемия бюджет от 58 438 763,75 евро, 13 август 2026 г.; данни за приема по II.Г.1.1 (5 декември 2025 – 18 март 2026 г.).

Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 16/2026 от 29 юли 2026 г. (цени към 22 юли, добиви към 23 юли 2026 г.); прогноза за реколта 2026 от старта на кампанията.

Национална асоциация на зърнопроизводителите — оценка на разходите за пшеница за 2025 г.; изявления на председателя Илия Проданов на БАТА АГРО, май 2026 г.

FederUnacoma — данни за световния пазар на трактори (2021–2024 г.; януари–април 2026 г.), изявление на председателката Мариатереза Маскио на годишното събрание, Болоня, 24 юни 2026 г.; съобщения за италианския пазар за 2023 г. (регистрации на нови и употребявани трактори, средна възраст на парка) и за 2025 г. (13 януари 2026 г.).

CEMA (European Agricultural Machinery Association) — „European tractor registrations at 10-year low in 2024″, 8 април 2025 г.; данни за регистрациите през 2025 г.; Business Barometer, издания февруари 2025 – август 2026 г.

AEM (Association of Equipment Manufacturers) — United States Ag Tractor and Combine Report, June 2026, 10 юли 2026 г.

Axema (Франция) — регистрации 2025 г.; KBA/VDMA (Германия) — регистрации 2025 г. (16 януари 2026 г.); Fedecom (Нидерландия) — регистрации 2025 г.; TMA (Tractor and Mechanization Association, Индия) — продажби 2025 г.

Deere & Company — отчет за второто тримесечие на финансовата 2026 г. и прогноза, май 2026 г.; изявление от ноември 2025 г. за цикъла при едрото земеделие. CNH Industrial — отчет за второто тримесечие на 2026 г., 3 август 2026 г. AGCO — отчет за второто тримесечие на 2026 г., 30 юли 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — материали за БАТА АГРО 2026, за прага на рентабилност на пшеницата при реколта 2026, за зърнотърговския сектор под банков преглед и за цените на торовете и горивата след февруари 2026 г.

Понятия

КТИ — Контролно-техническа инспекция — структура на Министерството на земеделието и храните, която чрез областните дирекции „Земеделие“ регистрира земеделската и горската техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и публикува справки за регистрациите по марки и области.

Регистрация на нова техника — Вписване на машина в регистъра при първата ѝ регистрация в страната. Различава се от продажба по време (регистрацията може да следва доставката) и по субект (регистрант може да е дилър или лизингодател). Справките на КТИ за „нови“ машини не включват употребяваната техника.

Интервенция II.Г.1 — „Инвестиции в земеделските стопанства“ — инвестиционна интервенция от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., наследник на подмярка 4.1 от ПРСР 2014–2020 г. Първи прием: 20 ноември 2025 – 11 март 2026 г. Интервенция II.Г.1.1 е нейният екологично насочен вариант.

Чувствителни сектори — Секторите, културите и животните по Приложение № 2 към условията за кандидатстване (плодове, зеленчуци, животновъдство и други), за които в приема по II.Г.1 е заделен отделен подбюджет от три четвърти от ресурса и е предвидена по-висока интензивност на помощта.

Предварителна оценка (Списък 1 и Списък 2) — Процедура по чл. 11 от Наредба № 4 от 2024 г.: когато заявената помощ надхвърля бюджета с повече от 50 на сто, ДФЗ класира заявленията по критериите за подбор; тези в рамките на 150 на сто от бюджета (Списък 1) продължават към пълна оценка, останалите (Списък 2) отпадат.

Праг на рентабилност — Добивът, при който приходът от декара покрива разходите за него: разходи на декар, делени на цената на килограм. Сметнат без субсидии, показва какво плаща пазарът за самото производство.

Разсрочено плащане — Търговски кредит, при който доставчикът на техника отлага част от плащането за срок след доставката; в българското земеделие години наред заместваше банковото финансиране при покупка на машини.

CEMA — Европейска асоциация на производителите на земеделска техника; събира националните регистрационни данни и публикува месечен бизнес барометър — анкета сред производителите по скала от минус 100 до плюс 100.

FederUnacoma — Италианска федерация на производителите на земеделска техника; публикува съпоставими данни за световния пазар на трактори по национални източници.

AEM — Association of Equipment Manufacturers — американска асоциация, която публикува месечни данни за продажбите на трактори и комбайни в САЩ и Канада по класове мощност.

EMEA — Европа, Близък изток и Африка — регионален отчетен сегмент в отчетите на CNH Industrial и други производители.