Регионалният всекидневник „La Provence“ посвети цяла страница на българското участие на лавандуловия панаир в Дин ле Бен, а сред героите ѝ е семейството на Петър Симеонов и марката „Кримас“. Председателят на розопроизводителите се прибра от Франция с две истини в багажа: там ни посрещат като първия производител на розово масло в света, а у дома същото това производство се топи — разсадът изтича легално през Румъния, срещу него се връща по-евтино масло, а тазгодишната държавна помощ за розата е по-ниска от тази за картофите.
Една страница Франция
В събота, 22 август, „La Provence“ — големият регионален вестник на Прованс — излезе с цяла страница под заглавието „La Bulgarie dévoile ses trésors au cœur de la Foire“: „България разкрива съкровищата си в сърцето на панаира“. Поводът: България е официален гост на честта на 103-тото издание на Foire Expo de la Lavande в Дин ле Бен — лавандуловия панаир на региона, който сам е световна столица на етеричните култури. Анонс за българското участие стои и на първата страница на броя: „България — друга страна на ухания и вкусове“.
„Една роза, няколко капки масло, чаша вино и много истории за разказване“ — така започва материалът на журналиста Иларио Руис. „На щанда на семейството на Петър Симеонов са подредени флаконите на марката Кримас: шампоани, душ гелове, розова вода, масла, кремове и дори конфитюр — емблематичното за страната цвете се представя в многобройни форми.“ Вестникът разказва, че семейството отглежда няколко хектара розови насаждения в България и че за някои от малките флакони отиват по няколкостотин рози. Цитирана е дъщерята на Симеонов — за целта „да развиваме предприятието си и да позволим на повече хора да открият продуктите ни“, и с изречението, което французите са избрали да откроят: „Розата е много важна и съществена в българската култура и традиции.“
В справката за страната „La Provence“ представя България като първия производител на розово масло в света, чието масло ползват парфюмеристи от цял свят. Покрай щанда на „Кримас“ вестникът описва и останалото българско присъствие: асоциацията Provence Bulgarie от Екс ан Прованс, която от 26 години разказва страната пред карта — от тракийските останки до мартеницата; и дегустацията на български вина с типичните ни сортове — мавруд, мелник, рубин, гъмза. Българското участие е организирано със съдействието на новото ни консулство в Лион и почетния консул там.
„Когато имаш качествени продукти, хората те търсят“ — казва Симеонов за дните на панаира. Интересът е бил истински, уважението — също. И точно от тази точка започва другата половина на разговора, защото следващото му изречение е: „Но това са последни остатъци от стара слава.“
Механизмът на изтичането
Петър Симеонов е председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България и стопанин с над три десетилетия в бранша — оценките му за политиките към сектора се четат и в това качество, като глас на организация, която би била сред ползвателите на всяка бъдеща подкрепа. Основният проблем, който той поставя, обаче не е субсидия — а посадъчен материал.
Схемата, която описва, е проста и напълно легална. Български разсад от Rosa damascena и Rosa alba — казанлъшката и бялата роза — излиза от страната през Румъния: вътре в Европейския съюз стоките се движат свободно и забрана няма как да се наложи, „това ни казват отвсякъде“. По-нататък пътят му води към трети страни, които през последните години създадоха собствени насаждения от българските видове — и вече правят, по думите на Симеонов, „нелошо масло“. Кръгът се затваря, когато това масло се върне на европейския пазар: предимно азербайджанско, на 7500–8000 евро за килограм, при българска себестойност на конвенционалното масло около 13 500 евро. „Преработвателите го предпочитат, защото качеството му всъщност не е лошо. Така си създаваме конкуренция и си ликвидираме пазара.“
Браншът, казва той, е сигнализирал къде ли не — до отговорните институции по цялата верига — без резултат. Разсад в България произвеждат 30–40 души и „се знаят“. Държавната лаборатория за розово масло, за която тази седмица бяха отпуснати 500 000 евро, според него точно тук няма да помогне: „Няма как да задължи някого да доказва нещо.“ Анализът установява какво има в шишето — но не спира нито разсада на излизане, нито маслото на влизане.
Пазарната картина, която описва, довършва механизма: интересът към българската роза спада, у нас стоят големи количества залежало масло, чийто общ обем никой не знае, а преработвателите започват да бавят плащанията към производителите — отложеното плащане, което познаваме от зърнения сектор, е стигнало и до розата. „Маслото ще поскъпва. Но вероятно няма да се произвежда у нас. Лежим на стари лаври — другите страни правят все по-качествени насаждения.“
Сметката на кампания 2026
Числата на приключилата кампания обясняват защо насажденията се изоставят. Изкупната цена на розовия цвят тази година е 2,45 евро за килограм. Само брането струва 1,30–1,50 евро на килограм — повече от половината цена отива в ръцете, които берат цвета и бригадирите, преди изобщо да се стигне до обработки, торене, транспорт и амортизация. Разходите по думите на Симеонов са се повишили със 120 на сто за една година, най-вече заради поскъпналата работна ръка. „На плюс са само малкото стопанства с висок добив.“ През пролетта себестойността по технологична карта беше изчислена на 3,04 евро/кг — при сегашната цена ножицата не се е затворила, а разходите са продължили нагоре.
Розата у дома: под картофите
На този фон стои решението на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ от миналата седмица за извънредната помощ де минимис за 2026 г. — общо 42,6 млн. евро за животновъдството и растениевъдството. Ставките в растениевъдството: до 700 евро на хектар за картофите, до 500 евро на хектар за маслодайната роза, до 300 евро на хектар за орехи, бадеми и лешници, до 2000–4000 евро на хектар за оранжериите. Културата, която държавата представя пред света като национална емблема, е оценена под картофите — без това да омаловажава труда на когото и да било: въпросът не е чия помощ е голяма, а какво говори подредбата.
А във времето подредбата говори още по-ясно. Миналата година помощта де минимис за маслодайната роза беше 1800 лв. на хектар — около 920 евро. Тази година: 500 евро. Намаление с близо 45 на сто за една година — в същата година, в която България внесе в Съвета на ЕС предложение за специално плащане за розата от 6831,75 евро на хектар и около 31,3 млн. евро годишно, разгледано подробно в материала ни „Розата по цената на памука“ от 25 август. Пред Брюксел държавата иска за розата почти четиринадесет пъти повече, отколкото сама ѝ отпуска у дома — след като току-що е свила собствената си помощ наполовина.
Самият Симеонов гледа на брюкселското предложение без илюзии — не защото е против подкрепата, а заради хоризонта ѝ. Новият програмен период започва от 2028 г., а „дотогава розопроизводство у нас почти няма да има — освен няколко души“. Как точно би заработило плащането, също не му е ясно. Присъдата е тежка именно защото идва от председателя на бранша, който би го получавал.
Към картината се добавя и още едно негово твърдение, което оставяме с изрична атрибуция, тъй като публично потвърждение засега няма: по думите му при проверка на МЗХ от изминалия уикенд са установени 7000–8000 декара, заявени като розови насаждения „само заради различните помощи“ — без реални рози по тях. Ако се потвърди, това са до 15 на сто от регистрираните в министерството площи. Отправили сме въпрос към МЗХ за резултатите от проверката и ще публикуваме отговора.
Какво иска браншът
Решението, което Симеонов вижда, не минава през нова субсидия, а през Закона за маслодайната роза: посадъчният материал да получи защитен статут, който да ограничи изтичането му, а вносът на розово масло и суровини да се проследява по реда на стоките с висок фискален риск — режимът, по който НАП следи движението на рискови стоки от границата до получателя. Доколко износна защита е съвместима със свободното движение на стоки в ЕС, е отворен правен въпрос — но е показателно, че браншът търси решение в контрола върху материала и произхода, а не в поредното плащане на хектар.
Френското огледало му дава и мярката. И в Прованс, казва той, етеричният бизнес не е лек — но зад него стои държава: подкрепа за преработката, подкрепа за участието в изложения. Панаирът в Дин ле Бен, на който България беше на почит, е точно такава инфраструктура — място, което регионът строи 103 години. Пазарите, които биха поели българското масло занапред, са според Симеонов вече извън пренаситена Европа — но търсенето им „не е по силите на отделния малък розопроизводител“. Това е работа за организирана държавна политика, каквато конкурентите ни имат.
„Говорим за емблемата на България“, казва накрая той. „Един де минимис няма да помогне — държавата трябва да защити символа.“ В Дин ле Бен този символ събираше французи пред щанда на едно българско семейство. Въпросът, който се прибра заедно със Симеонов, е колко още кампании ще има кой да застане зад такъв щанд.
Ася Василева
Използвани източници
— „La Provence“, издание Alpes-de-Haute-Provence, бр. 10661 от 22 август 2026 г., стр. 5: „La Bulgarie dévoile ses trésors au cœur de la Foire“ (Hylario Ruiz) и съпътстващи материали.
— Разговор с Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България, за zemedeleca.bg, 28 август 2026 г.
— МЗХ/ДФЗ — решение на УС на ДФЗ за извънредна помощ de minimis за 2026 г. (42,6 млн. евро; ставки до 700 евро/ха за картофи, до 500 евро/ха за маслодайна роза, до 300 евро/ха за черупкови плодове), август 2026 г.; данни за помощта de minimis за маслодайна роза за 2025 г. (1800 лв./ха).
— Работен документ на Съвета на ЕС WK 10017/2026 ADD 6 от 14 юли 2026 г. — разгледан в „Розата по цената на памука: непоказаната българска позиция за ОСП 2028″, zemedeleca.bg, 25 август 2026 г.
— Постановление № 109 на Министерския съвет от 20 август 2026 г., обн. ДВ, бр. 77 от 25 август 2026 г. (500 000 евро за лаборатория за анализ на розово масло).
— Архив на zemedeleca.bg: материалът за розопроизводството и Кампания 2026 (май 2026 г.).
Понятия
Помощ de minimis — минимална държавна помощ, която не се смята за нарушаваща конкуренцията и затова не изисква одобрение от Европейската комисия. Таванът за едно предприятие е 50 000 евро за три години. У нас се използва като основен инструмент за извънредна подкрепа по сектори.
Специално плащане за култура — интервенция с гарантиран собствен член в регламента за ОСП, със защитен бюджет и параметри, разписани в самия регламент. Съществува само за памука; България предлага втора такава — за маслодайната роза (проектен член 11б, ставка 6831,75 евро/ха).
Стоки с висок фискален риск — списък на НАП със стоки, чието движение се следи с предварително деклариране и фискален контрол от границата до получателя. Браншът предлага по този ред да се проследява вносът на розово масло и суровини.
Защитено географско указание (ЗГУ) — европейска схема за качество, свързваща продукт с географски район. „Българско розово масло“ е защитено на това основание от 2024 г. — защитата важи за името и произхода на продукта, но не спира износа на посадъчен материал, от който същият продукт се прави другаде.
