Фридрих Мерц събира днес в Берлин лидерите на Австрия, Финландия, Нидерландия и Дания, а Швеция се включва по видеовръзка. Съвместното им изявление, по предварителна информация, ще иска намалявания от предложението за 2 трилиона евро, ще назове посоката — от земеделието и регионалните плащания към отбраната и сигурността — и ще обвърже плащанията с „демократични гаранции“. Успоредно спорът тихо се мести от това колко да е бюджетът към това с какви нови данъци да се пълни.
Текстът е писан преди публикуването на съвместното изявление от Берлин; формулировките от него са по предварителна информация на Politico от трима запознати с подготовката. При разминаване с окончателния текст ще го отбележим изрично.
Шест държави — Германия, Австрия, Финландия, Нидерландия, Дания и Швеция — сядат днес около една маса в канцлерството в Берлин, шведският премиер по видеовръзка, за да съгласуват какво искат да отрежат от следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Мащабът е назован предварително от австрийския канцлер Кристиан Щокер пред Politico: „стотици милиарди евро“ от двата трилиона, които Комисията предложи през юли миналата година. Съвместното изявление, по думите на трима запознати с подготовката чиновници, няма да съдържа конкретно число — но ще съдържа нещо по-важно от число: посоката. Посланието ще набляга на „модернизация“, а какво значи думата, е разшифровано без остатък — насочване на парите далеч от земеделието и регионалните плащания към отбраната и сигурността.
Че нетните донори искат по-малък бюджет, не е новина — писахме го подробно още в средата на юни, когато София за пръв път формулира трите си позиции. Новото от днес е в три неща: формата, числото и изричността. И трите заслужават да се прочетат, защото задават рамката, в която ще се преговаря до декември.
Какво е ново: блок, число, посока
До вчера пестеливите бяха сбор от отделни гласове — писмото на един, интервюто на друг, „реформираната рамка“ на Мерц от майската му среща с премиера Радев. От днес те са преговорна коалиция с домакин, дневен ред и общ продукт: обяд при канцлера на най-голямата европейска икономика, съвместно изявление и — по думите на един от чиновниците — сверка по въпроса, който ще видим по-долу, кои нови европейски приходи групата е готова да приеме. В преговори за бюджет институционализирането на лагера е половината битка: оттук нататък Комисията и председателят Коща преговарят не с пет столици поотделно, а с блок.
Числото — „стотици милиарди“ — е назовано за пръв път от лидер, и аритметиката му е ясна. В предложението на Комисията целият обособен бюджет на ОСП е 295,7 милиарда евро, вече свален с близо една четвърт номинално спрямо текущия период. Спад от порядъка на стотици милиарди физически не могат да бъдат намерени в бюджет, в който отбраната тепърва се вписва, без да минат през двете исторически най-големи пера — кохезията и земеделието. Затова и третата новост, изричността, не е стилистика, а признание: досега трансферът се обличаше в „нови приоритети“ и „модернизация“; днес за пръв път е изречен с имената на донора и на получателя.
„Не всяко бюджетно перо автоматично заслужава втори мандат. Хвърлянето на пари по проблемите не решава нито един от тях.“ — Кристиан Щокер, канцлер на Австрия
Струва си да се отбележи и вътрешният нюанс: клубът не е монолит. Финландският премиер Петери Орпо тази седмица говори по-меко — „общите приоритети на предложението заслужават подкрепа“, но „общата сума е твърде висока“. Разногласието вътре в групата обаче е за дълбочината на рязането, не за посоката му. По посоката има консенсус — а това прави посоката по-опасна за земеделския бюджет, не по-малко.
„Демократични гаранции“: изречението с адрес
Второто острие в изявлението, по думите на двама от запознатите, е искане за „силна връзка между плащанията и демократичните гаранции“. Принципът не е нов — Регламент 2020/2092 върза европейските плащания с върховенството на закона още в текущата рамка, а прецедентът има цена с девет нули: в края на 2022 г. Съветът замрази около 6,3 милиарда евро кохезионни ангажименти за Унгария по същия механизъм. Новото е искането този филтър да стане по-силен и по-широк в рамката след 2028 г. — тоест да се калибрира наново, политически, точно в годините, в които България ще договаря националния си стратегически план.
За български читател това изречение има адрес и той трябва да се назове с факти, не с етикети. България е нетен бенефициент, за когото плащанията по ОСП и кохезията са структурен приход, а не странична подробност; новото българско правителство получи поздравления за встъпването си едновременно от Брюксел и от Москва и тепърва ще бъде оценявано — от други, не от себе си — по филтъра, който пестеливите искат да затегнат. Каквато и да е самооценката на София, цената на всяко чуждо съмнение занапред ще се мери в проценти от плащания. Това не е прогноза, а описание на механизъм, който вече е работил веднъж и ще се приложи отново – засега към Румъния.
Спорът се мести от разходите към данъците
Най-малко забелязаната новина от днес може да се окаже най-важната. Групата в Берлин, по думите на един от чиновниците, ще си „сверява бележките“ кои нови собствени ресурси е готова да подкрепи — а председателят на Европейския съвет Антониу Коща, който тази седмица обикаля столиците, каза открито: „Главният приоритет сега е да определим по какви нови собствени ресурси можем да се съгласим.“ Преведено от брюкселски: спорът се мести от разходната към приходната страна на бюджета.
Механизмът е прост и си струва да се обясни, защото сменя картата на губещите. Днес европейският бюджет се пълни основно от национални вноски, изчислявани върху брутния национален доход — затова всяко увеличение на бюджета е удар по националните хазни и затова пестеливите са пестеливи. „Собствените ресурси“ са приходи, които постъпват направо в европейската каса: дял от търговията с емисии, въглеродният граничен механизъм, предложеният корпоративен ресурс, тютюневият акциз от пакета на Комисията от юли 2025 г. Колкото повече такива приходи, толкова по-малка вноска — и точно затова пестеливите не са против тях по принцип, а си избират кои. Но новият европейски данък не е безплатен: той пада върху конкретни сектори и потребители. Спорът „колко да похарчим“ се превръща в спор „кого да обложим“ — а за земеделието това е всичко друго, но не неутрално, защото част от кандидат-ресурсите (емисиите, въглеродният механизъм) минават през разходите за енергия, торове и преработка, тоест през себестойността на същите стопанства, чиито плащания се режат от другата страна на уравнението.
Отсрещният лагер и къде е София
Симетрията на деня е почти литературна: докато Мерц събира донорите в Берлин, председателят Коща е в Прага при Андрей Бабиш — „премиер и земеделски магнат“, по формулировката на Politico. Одит на Европейската комисия от 2021 г. установи на Бабиш конфликт на интереси около групата „Агроферт“, един от най-големите бенефициенти на ОСП в Съюза; днес същият човек е сред най-тежките гласове в лагера, който брани земеделския бюджет и се противопоставя на таваните на плащанията. Коалицията на нетните бенефициенти — групата, която описахме през юни — има гласове в Съвета, но има и два структурни проблема: няма домакин с тежестта на Берлин, а най-видимият ѝ говорител носи личен интерес в перото, което защитава. За пестеливите това е аргументационен подарък: всяка защита на директните плащания може да бъде посочена като защита на едрите бенефициенти.
Къде е София в тази география, описахме подробно през юни и оттогава публична актуализация на позициите няма — което само по себе си е информация, при положение че лагерите се строяват с обяди на канцлерско ниво.
Календарът до декември
Есента е плътна и всяка дата в нея вече е заета. Утре шефовете на кабинети в Комисията се събират в Жодоан, където се сглобява речта за състоянието на Съюза — а в списъка на очакваните ѝ теми, по информация на Politico, фигурират новата стратегия за сигурност, „климатично завръщане“ (със изрична забрана на думите „Зелена сделка“), ограничения за децата в социалните мрежи и нов мандат на Фронтекс. Земеделие в списъка няма. Отсъствието от тази реч е позиция: едно изречение в нея избутва досие нагоре в йерархията на Комисията, а липсата на изречение го оставя там, където е — в графата на перата за „модернизиране“. Другата седмица е семинарът на колегиума в Тервюрен, на 16 септември — самата реч в Страсбург, през септември и октомври се очаква компромисният текст на ирландското председателство по ОСП, а в декември изтича срокът, който Мерц сам си постави през май: рамката да се затвори до края на 2026 г.
Три неща ще кажат накъде тръгват преговорите. Първо, текстът на днешното изявление — дали думата „земеделие“ присъства по име, или се крие зад „модернизация“. Второ, списъкът на собствените ресурси, около които групата се сближава — той е картата на бъдещите данъци. И трето, дали на 16 септември в Страсбург земеделието се появява другаде освен в изречението за сигурността на доставките — защото рамката „храната като сигурност“, повтаряна и от българското министерство, в Брюксел тази есен работи за бюджета на отбраната, не за бюджета на фермите.
Ася Василева
Използвани източници
Politico Brussels Playbook, 27 август 2026 г. — срещата в Берлин, съставът на групата, съдържанието на подготвяното съвместно изявление по думите на трима запознати чиновници („модернизация“, „демократични гаранции“, сверката по собствените ресурси); подготовката на речта за състоянието на Съюза; срещата Коща–Бабиш в Прага.
Politico Berlin Playbook, 27 август 2026 г. — изявленията на австрийския канцлер Кристиан Щокер („стотици милиарди евро“; „не всяко бюджетно перо автоматично заслужава втори мандат“).
Изявление на финландския премиер Петери Орпо, 24–26 август 2026 г. — подкрепа за приоритетите на предложението при възражение срещу общия размер.
Изявление на председателя на Европейския съвет Антониу Коща, 26 август 2026 г. — „главният приоритет сега е да определим по какви нови собствени ресурси можем да се съгласим“.
Европейска комисия — предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 от 16 юли 2025 г. (COM(2025) 565 и COM(2025) 570), включително пакетът нови собствени ресурси и обособеният бюджет за ОСП от 295,7 млрд. евро.
Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 — общ режим на обвързаност с върховенството на закона; решение на Съвета от декември 2022 г. за замразяване на около 6,3 млрд. евро кохезионни ангажименти за Унгария.
Одитен доклад на Европейската комисия (2021 г.) — конфликтът на интереси на Андрей Бабиш около групата „Агроферт“.
Архив на zemedeleca.bg — „Преговорите за бюджета на ЕС след 2027: донорите искат повече орязвания, София има три позиции“ (15 юни 2026 г.); „Берлин, 18 май: МФР“ (май 2026 г.); „Три кохезии и една дума“; „Бюджетът на ЕС за 2027“ (юни 2026 г.).
Понятия
МФР — Многогодишната финансова рамка — седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по политики; следващата рамка покрива 2028–2034 г. и се приема с единодушие в Съвета.
Собствени ресурси — приходи, които постъпват направо в европейския бюджет, без да минават през националните хазни — днес основно мита и дял от ДДС, а по предложението от юли 2025 г. и дял от търговията с емисии, въглеродният граничен механизъм, корпоративен ресурс и тютюнев акциз.
Нетен донор и нетен бенефициент — държава, която внася в европейския бюджет повече, отколкото получава от него, и обратното; Германия е най-големият донор, България е сред чистите бенефициенти.
Кондиционалност — обвързване на европейски плащания с изпълнението на условия; режимът по Регламент 2020/2092 позволява спиране на средства при нарушения на върховенството на закона, които засягат финансовите интереси на Съюза.
Реч за състоянието на Съюза — годишното обръщение на председателя на Комисията пред Европейския парламент през септември, което задава политическите приоритети за годината; споменаването на едно досие в нея го издига в йерархията на Комисията.
