Стопанството на „Агротида“ край Хърсово прибра рекордна реколта от пшеница и рапица, но продадените количества още не са напуснали складовете, а рапицата е извозена едва на десет процента при краен срок по договор 20 август. Агрономът Трендафил Василев разказва как изглежда пазарът след жътва, когато търсене има, а зърното не тръгва, защо отложеното плащане едновременно крепи и дави сектора, и кой тази есен ще плати престоя на зърното — докато слънчогледът и царевицата вече чакат ред за място в склада.
Трендафил Василев е агроном и второ поколение фермер в „Агротида“ ООД — стопанство, създадено през 1993 г. в Исперих, което днес обработва около 30 000 декара в землището на село Хърсово, Разградско, с традиционните за Лудогорието зърнено-житни и маслодайни култури. Фирмата е семейно дело в буквалния смисъл: две семейства — на Ангел Василев и на Дарина Романска — и две поколения агрономи, защото освен Трендафил в стопанството работи и синът на Романска, Аспарух Висков.
Стопанството отдавна е сред онези, които опитват новото, преди то да е станало мода — през годините „Агротида“ е извеждала опити със Strip-Till (лентова обработка, при която се разрохква само ивицата, в която ляга семето) редом с класическите обработки, поддържа собствени демополета със сортове и хибриди и мери всяко решение в килограми и в евро. Преди година, след жътва 2025, Василев каза за zemedeleca.bg изречение, което тогава беше равносметка след жътва, а година по-късно звучи като предупреждение: „Печалбата не следва рекорда. Сметката се прави по други параметри, и всяко решение на полето тежи повече от всякога.“
Рекорд, който не успокоява
„За поредна година реколтата както при пшеницата, така и при рапицата в нашето стопанство е рекордна — което е напълно нормално за потенциала на годината. Високият добив обаче не носи очакваното успокоение, когато пазарът след жътва е блокиран“, казва тази година Василев.
Рекордът тази година впрочем не е само негов. Според последния оперативен анализ на Министерството на земеделието и храните жътвата приключи с 7,388 млн. тона пшеница — най-голямото количество, прибирано някога в страната, което надмина миналогодишния връх от 7,3 млн. тона, при това от близо 8% по-малко ожънати площи, защото средният добив се покачи с почти една десета. В стопанството на „Агротида“ това е трети пореден рекорд.
„Тази година сме с много високи добиви — и пшеницата, и рапицата са направо космически. И вместо да се чувстваме сигурни, аз се чудя още колко време ще има условия да вадим по един тон зърно от декар, че да сме на някаква печалба.“
Тонът от декар, за който говори Василев, е далеч над средния добив в страната, който и в тази рекордна година е около 650 кг — и все пак от думите му излиза, че дори такъв резултат едва покрива сметка, в която рентите заемат все по-голямо място. „С тези ренти буферите, които трябва да залагаме за бъдещето, стават големи и е трудно. Засега се справяме, но ще видим докога.“
Продадено, но неизвозено
Купувачи на българското зърно има и износът върви, но лятото натрупа задръствания по целия път от нивата до кораба. Руските атаки в Черно море през юли на практика спряха украинския износ и свалиха цените в целия регион, а Констанца — най-голямото зърнено пристанище в региона, през което минава и част от българския поток — влезе през август в официалната категория „задръстено“ по международния индекс за пристанищен трафик: престоят на корабите преди кей надхвърли 60 часа, а композициите със зърно чакат разтоварване по 2–5 дни, понякога и седмица, при недостиг на вагони. Прибави се и по-мудният от миналогодишния старт на сезона към Северна Африка при остра конкуренция от Румъния — и се получи година, в която зърното се движи по-бавно, отколкото се жъне, а някой трябва да плаща престоя му, докато то чака ред.
„Пазарът на зърно е в сериозен проблем, който за поредна година остава да бъде решаван изцяло от земеделците. След рекордната реколта от есенници дори продадените количества не са излезли от складовете ни — което е недопустимо и ни оставя с вързани ръце“, казва агр. Василев. „Въпреки изключително ниските изкупни цени, на които колегите реализираха продукцията си срещу обещания за незабавно извозване, вече сме в края на август, а складовете остават пълни.“
Най-острата отсечка е рапицата: „При рапицата имаме реализирани количества, но са извозени едва на десет процента. Крайният срок по договор беше 20 август, а стоката си стои. Електроенергията е изключително скъпа — някой трябва да поеме този разход за съхранение, и тази година това няма да сме ние!“
Зад това изречение стои съвсем конкретна сметка, защото зърното в склада не стои само — то се вентилира, мери му се температура и влага, а всичко това върви на ток по сегашните му цени. Производителят на практика пази и охлажда стока, която вече е продал, при пълен склад и непостъпило плащане — разход, който досега се преглъщаше мълчаливо като част от правилата на играта и който Василев тази година отказва да поеме.
„Ние досега не сме имали този проблем“, казва той — и добавя подозрение, което формулира като усещане, не като обвинение: „Според мен нарочно се бавят. Така зорът става голям, а цената на пшеницата пада.“ Дали изчакването е умисъл или просто задръстена логистика, отвън не може да се докаже. Но механизмът, който той описва, работи и в двата случая еднакво — колкото по-дълго зърното стои в склада на производителя, толкова по-склонен става той да приеме следващата, по-ниска оферта. Самото чакане е преговорна позиция, и тя не е на негова страна.
Междувременно следващата жътва наближава: „Жътвата на слънчоглед и царевица чука на вратата, а място в складовете няма. При нас все още няма критичен проблем, тъй като остана малка вместимост — но тя е абсолютно недостатъчна за две култури като царевица и слънчоглед едновременно.“
И докато зърното чака, самото му придвижване поскъпва. „Има проблем и с цената на транспорта — малките фирми са вдигнали цените. При 20 лева транспорт до Варна от нашата база миналата година, сега е 15–17 евро.“ Двадесет лева са 10,23 евро — тоест превозът на тон зърно до пристанището е поскъпнал с от порядъка на 50 до 65 на сто. Логиката на малките превозвачи е разбираема — при задръстени терминали камионът чака с часове на разтоварване и прави по-малко курсове, а престоят му също струва пари. Но за производителя това е още един разход, който се наслагва върху ниската изкупна цена, преди зърното изобщо да е тръгнало.
А колко е тя, Василев казва с точност до деня: „Днес ми звънят — 190 евро за фуражна пшеница от мен. На борсата е 231 за септември и 240 за декември. Къде отиват тези 40–50 евро? Такси ли са, марж ли — вече и ние се объркахме.“
Въпросът му не е реторичен и има отговор — поне частичен. В края на юли изданието проследи пътя на един тон фуражна пшеница от кантара до Париж: автомобилният превоз от вътрешните райони до пристанище тежеше около 35 евро на тон, фитосанитарният сертификат на БАБХ — 1,72 евро на тон, а отгоре идват пристанищната обработка, анализите и маржът на търговеца. Всяка удръжка има име и число, но нито една не се договаря от онзи, който я плаща накрая. Любопитното в днешните му числа е друго: през юли разликата между кантара и Париж беше 60–95 евро на тон, а офертата от 190 евро при септемврийски контракт на 231 я свива до около 40. Пазарът на физическото зърно е започнал да догонва борсата — бавно, със закъснението, с което изкупната цена винаги следва фючърсната.
Проблемът се нарича отложено плащане
Когато разговорът стигне до финансите на сектора, Василев не изброява десет причини. „Проблемът за нашия сектор се нарича само един — отложеното плащане.“
Отложеното плащане отдавна е начинът, по който секторът работи: семената, торовете и препаратите се вземат през есента и пролетта, а се плащат след жътва, зърното се предава на изкупвача, а парите идват след извозване, и по цялата верига търговският кредит върши работата, която другаде върши банката. Докато цените на зърното растяха, механизмът се въртеше без засечки, но след три години маржова криза той започна да трупа просрочия.
Колко са те, никой не знае със сигурност, но една публична оценка има. През април председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов ги изчисли пред zemedeleca.bg на около 1,5 милиарда лева — близо 770 милиона евро — просрочени задължения на стопанствата към търговските фирми за торове, препарати, семена, фуражи и техника. Числото е оценка на браншови представител, а не официална статистика, и трябва да се чете с тази резерва — но дори наполовина да е вярно, българското земеделие не помни подобна сума.
„Междуфирмената задлъжнялост продължава да се задълбочава, а рентите не падат — което е странно“, отбелязва агр. Василев. „Изглежда системата все още издържа на този натиск.“ Наблюдението заслужава да се разгъне, защото зад него стои обръщане на посоката. През 2025 г. рентата отстъпи — по данните на НСИ средната цена за наем и аренда на ниви падна с 12,1% до 51 лв. на декар, най-дълбокият годишен спад в целия публикуван ред. Тази есен обаче договарянето тръгва отново нагоре — рекордната реколта и надеждата за по-високи цени явно връщат самочувствието на арендаторите, които отново се надпреварват за земя и наддават по рентите, дори когато плащанията им надолу по веригата чакат с месеци.
Кой точно наддава, Василев описва с историята на изминалата година: „Миналата година много колеги не успяха да платят рентите навреме, а някои не платиха нищо, и хората започнаха да местят земя. Получи се странен феномен — фирмите, които не са си платили рентите, плащат най-високите и необосновани ренти и логично закъсват. А когато хората местят земята, същите тези неплатили фирми им предлагат пак висока рента — и така собственикът от една неплатежоспособна фирма отива в друга. Но рентата се плаща в края на годината и проблема ще го видим догодина, ако реколтата не позволи.“
Феноменът само изглежда странен. Който няма намерение или възможност да плати, може да обещае най-много — обещанието не струва нищо до края на стопанската година, а дотогава земята вече е в неговия блок и субсидията за нея е заявена. Собственикът пък няма как да провери платежоспособността на арендатора, преди да му повери земята; вижда само офертата, а най-високата оферта идва тъкмо от онзи, който не смята да я изпълни. Така пазарът на земя подбира наопаки — премира несъстоятелността и наказва точността. „Тези фирми не са си платили и препаратите, и резервните части дори. Това е за нашия регион“, добавя Василев.
И ударът се приземява точно върху онези, които биха дали на собственика сигурност: „Не знам докога ще продължи, но това удря честните, които искат да подписват дългогодишни договори — хората ги е страх, че не могат да ги развалят веднага.“ Докато законодателният дебат в София тече около задължителните дългосрочни договори, полето показва обратната причинност — собственикът бяга от дългия договор не по навик, а защото едногодишният е единствената му защита срещу арендатор, който не плаща. И никакъв предписан от закона срок не може да замести доверието, което на този пазар се е изпарило.
„Агротида“ е от стопанствата, избрали да работят без просрочени задължения, а в система, устроена около чакането, тъкмо на онези, които плащат навреме, сметката излиза най-трудна. „Трябва да правим чудеса — и ги правим. Но не остава много за нас“, казва Василев.
Начинът, по който веригата се справя с длъжниците си, също е особен — и Василев го описва с почуда: „Фирмите не запорират сметки — просто прежалват тези пари и спират да работят с длъжника, с надеждата, че някой ден ще плати. Странно е. Никъде другаде не се прави така бизнес.“ Зад тази снизходителност има и своя логика: съдебното събиране на вземане от стопанство в криза е дълго, скъпо и често безрезултатно, а следващият сезон клиентът може пак да се върне. Но резултатът е, че никой не тегли чертата — и просрочията се търкалят от година в година, без държавата да задава въпроси.
Колко тесен е станал кръгът на редовните платци, Василев оценява по собствена информация: „Само 1% плащаме веднага, а общо около 5% се водят сигурни платци.“ Числото е оценка от разговори в бранша, не статистика — но дори кръгът да е двойно по-широк, то пак значи, че деветдесет на сто от сектора живее на чуждо търпение. „Друга икономическа логика няма — или поне аз не я намирам. Странни неща.“
А търпението на веригата вече дава първите си скъсвания. „Сервизите колко имат да вземат и те — вече има и фалирал“, казва Василев. Картината в неговия регион я допълват стопанства, чиито задължения са съизмерими с всичките им активи — „много са така, и още две големи фирми са в същото положение“. Числото си струва да се претегли: стопанство, което дължи колкото струва всичко негово — земя, техника, складове, наличности — на практика вече работи за кредиторите си, и само търпението им го дели от осребряването. Такива стопанства тазгодишната рекордна реколта буквално спаси: каквото жътвата даде, отива да запушва миналогодишни дупки. Какво ще стане при първата слаба реколта, е въпросът, който в региона никой не задава на глас.
Към ценовата верига той добавя и лично подозрение: „Цената на торовете и цената на продукцията нямат нищо общо. И вече подозирам, че спекулата не е малка — както и при цените на горивата. За цените на торовете не ми се мисли, но всички разходи вървят само нагоре — и не изглежда това да се промени.“ Това е оценка на производител, а не констатация на регулатор, но тя показва как изглежда ценовата ножица от полето — торът се купува на едни цени, зърното се продава на други, а връзка между двете отдавна не се вижда.
Сеитбата — след дъжда
Докато складовете стоят пълни, на полето вече тече следващата година. „Колегите в региона почти привършват сеитбата на рапица. Но падналите днес 5–6 литра дъжд по-скоро могат да провокират рапицата да поникне и да изсъхне, отколкото да помогнат. Ние сме избрали друга стратегия и ще сеем след тези валежи.“
Пет-шест литра на квадратен метър стигат семето да кълне, но не стигат младото растение да се вкорени в изсушената августовска почва, и поникналата рапица остава без влага под себе си и загива. Затова Василев изчаква валежите и сее след тях — решение от същия порядък като миналогодишната му теза, че „вече няма зима“ и пшеницата не спи зимен сън, защото календарът на полето се пренарежда и сеитбата все повече се води по влагата в почвата, а не по датата в тефтера.
Сушата се плаща и другаде: „Площите, подготвени веднага след жътва, са с добри обработки. За останалите колегите се принуждават да правят допълнителни обработки — и съответно допълнителен разход за гориво — заради тежкото засушаване в региона.“
Преди година Трендафил Василев казваше, че всяко решение на полето тежи повече от всякога. Дванадесет месеца и още един рекорд по-късно се вижда, че решенията, които тежат най-много, вече не са на полето — те са в склада и в счетоводството: кога да продадеш и на каква цена, кого да пуснеш до последната си свободна вместимост дни преди царевицата и слънчогледа, на кого да повярваш, че ще извози, и на кого — че ще плати. Работата на полето е свършена и то – превъзходно. Всичко, което тази година не работи, започва след кантара — и точно там стопанството, което жъне по тон от декар и плаща в срок, открива, че нито добивът, нито точността са достатъчна защита. „Засега се справяме, но ще видим докога“ — изречение, което в началото на разговора звучеше като отчет за едно стопанство, а в края му се чете като диагноза за цял сектор.
Ася Василева
Използвани източници
— Разговор с Трендафил Василев, агроном в „Агротида“ ООД, за zemedeleca.bg, 26 август 2026 г.
— Интервю с Трендафил Василев за zemedeleca.bg, юли 2025 г.
— Оценка на Илия Проданов, председател на НАЗ, за просрочените задължения на земеделските стопанства, за zemedeleca.bg, април 2026 г.
— Оперативен анализ на Министерството на земеделието и храните за реколта 2026, август 2026 г. (пшеница — 7,388 млн. тона); данни за реколта 2025.
— НСИ, „Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство — 2025 година“, 8 юли 2026 г. (средна рента 51 лв./дка, спад 12,1%).
— Архив на zemedeleca.bg — материалът за пътя на един тон фуражна пшеница от кантара до Париж, юли 2026 г. (транспорт ≈35 евро/тон, фитосанитарен сертификат 1,72 евро/тон, базис 60–95 евро/тон).
— Tradlinx Port Congestion Index, 27 юли – 9 август 2026 г. (Констанца — престой преди кей 64,3 часа, категория „задръстено“).
— UkrAgroConsult — данни от среща на Укрзализница с румънски и молдовски превозвачи, 19 август 2026 г. (престой на композиции в Констанца 2–5 дни, недостиг на вагони).
Понятия
Отложено плащане — търговска практика, при която стоката или услугата се получава сега, а се плаща след договорен срок, най-често след жътва. В българското земеделие е основният механизъм за финансиране на оборотния капитал по цялата верига — от семената и торовете до изкупуването на зърното.
Междуфирмена задлъжнялост — натрупани неплатени задължения между фирми по търговската верига. Когато просрочието надхвърли 90 дни, вземането се класифицира счетоводно като проблемно и изисква провизии в баланса на кредитора.
Strip-Till (лентова обработка) — технология, при която се обработва само тясната ивица почва, в която ще легне семето. Намалява разхода на гориво, торове и семена и пази почвената влага. В България се прилага предимно експериментално, редом с класическите обработки.
MATIF (Euronext) — Парижката борса за срочни контракти върху мелничарска пшеница, ценовият ориентир за европейското зърно. Котировките ѝ са фючърсни — цени на контракти за бъдеща доставка, не цени на физическо зърно.
Базис — разликата между борсовата цена и цената на физическото зърно на дадено място. Включва транспорта до пристанище, таксите, качествените разлики и маржа на търговците по веригата.
