На извънредното заседание на 25 август, свикано заради последния закон по Плана за възстановяване и устойчивост, депутатите подкрепиха проектите на Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) и на Георги Георгиев („Прогресивна България“): правна рамка за Взаимоспомагателния фонд, в който вече чакат около 36 млн. евро, плащания от Социалния фонд за климата, регистър на трайните насаждения и оранжериите, проверка на активния фермер през данъчната декларация — и оспорваната от част от бранша бюджетна вноска в Copa-Cogeca. Водещата комисия сега трябва да изготви общ законопроект; поземленият проект от същия юлски пакет остава за редовната сесия.
Народното събрание прие на 25 август на първо четене двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) — този на Десислава Танева и група народни представители от ГЕРБ-СДС, внесен на 19 юни, и този на Георги Георгиев и група народни представители от „Прогресивна България“ (№ 52-654-01-91), внесен на 15 юли. Депутатите гласуваха на извънредно заседание, което председателят на парламента Михаела Доцова свика на основание чл. 78, т. 1 от Конституцията: първата точка беше окончателното приемане на промените в Закона за държавния служител — последния законодателен ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, — а двата аграрни проекта влязоха като втора. Така новата пленарна сесия започна ден по-рано от обявеното; редовните заседания тръгват от 26 август.
Танева представи проекта на ГЕРБ-СДС, а проекта на „Прогресивна България“ — председателят на Комисията по земеделието, храните и горите Явор Гечев, който е и сред осемте му вносители заедно със заместник-председателя на комисията Тодор Джиков. Същата комисия одобри двата проекта на първо четене още на 21 юли: за текста на Танева гласуваха 14 депутати при двама въздържали се, за този на Георгиев — 14 при един против и един въздържал се. Двата проекта се препокриват в значителна част и затова по-нататък ги описваме заедно — по това, което уреждат, а не по вносител.
Фондът, в който 36 милиона евро чакат правила
Най-осезаемата за стопаните промяна засяга Взаимоспомагателния фонд — инструмента за управление на риска, в който по данни, оповестени при обсъжданията в аграрната комисия през юли, вече са натрупани около 36 млн. евро. Тези пари днес не могат да стигнат до пострадал стопанин по проста причина: в закона липсват правилата, по които фондът да изплаща помощ. Точно тях създават двата проекта. Фондът ще може да подпомага при природни и климатични бедствия, болести по растенията и животните и други неблагоприятни събития; законът ще урежда оценката на щетите, условията за изплащане, отказа и намаляването на плащанията, а подробностите министърът на земеделието и храните ще доразвие с наредба.
Откъде ще идват парите на фонда, е вторият пласт. Освен публичното финансиране и средствата по европейския регламент за управление на риска проектът на „Прогресивна България“ насочва към фонда и депозираните и непотърсени от правоимащите суми по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи — рентите за т.нар. бели петна (имоти, чиито собственици не са сключили договор, но земята им се обработва, а дължимата рента се депозира по сметка и ги чака), които не са потърсени в давностния срок — както и средствата по изтекли десетгодишни договори за аренда и ползване. С други думи, пари, които собствениците е трябвало да потърсят и не са, ще захранват инструмент, обезщетяващ ползвателите при бедствия.
Плащания от Социалния фонд за климата и регистър на насажденията
Проектът на ГЕРБ-СДС отваря и втори финансов канал: мерките и инвестициите, финансирани от Социалния фонд за климата — новия европейски фонд, който от 2026 г. ще компенсира уязвими домакинства и малки предприятия за поскъпването на горивата и отоплението при разширяването на въглеродното ценообразуване. Заявленията за подпомагане и плащане по тези мерки ще приема, проверява и решава Държавен фонд „Земеделие“ — тоест стопаните ще работят с администрацията, която вече познават от директните плащания.
И двата проекта възлагат на Министерството на земеделието и храните да изгради база данни за оранжериите, оранжериите-парници и трайните насаждения — цифрови географски данни, които ДФ „Земеделие“ ще ползва при административните проверки, вместо да разчита единствено на декларираното от кандидата. Предвидена е инвентаризация на съществуващите площи, а срокът за изграждане на системата е една година. Сред останалите промени: изпълнителният директор на ДФЗ ще може да делегира правомощия по изпълнението на Стратегическия план на свои заместници, а при приеми на заявления, по-кратки от един месец, кандидатите ще могат да искат разяснения в едноседмичен срок от началната дата — уредба на положение, при което досега краткият прием на практика изяждаше правото на въпрос.
Активният фермер — през декларацията в НАП
Проектът на „Прогресивна България“ променя и начина, по който кандидатът за директни плащания доказва, че е активен земеделски стопанин — условието по чл. 4 от Регламент 2021/2115, без което достъп до плащанията няма. Самите критерии остават познатите: доходите от селскостопанска дейност да са минимум 10 на сто от общия приход на предприятието или годишните директни плащания да са минимум 2 на сто от приходите от неселскостопански дейности. Новото е източникът на доказателството: проверката ще стъпва на данните от подадената годишна данъчна декларация в Националната агенция за приходите за най-близката приключила данъчна година. За стопанина това означава по-малко документи за представяне — и повече тежест върху това какво точно е записано в декларацията му, защото именно тя става огледалото, в което администрацията ще гледа.
Вноската в Copa-Cogeca: текстът, който раздели бранша още в комисията
Най-оспорваната част от проекта на „Прогресивна България“ е нова възможност в чл. 9 от ЗПЗП: Министерството на земеделието и храните ще може да предоставя на обединения на земеделски производители — юридически лица с нестопанска цел в обществена полза — целеви средства от бюджета на министерството за покриване на членския внос в Copa-Cogeca, най-голямата европейска земеделска организация, която Европейската комисия консултира по всяко досие на Общата селскостопанска политика. Средствата са само за представителството и защитата на интересите на българските производители, не могат да се ползват за друго и се изплащат след заявление за одобрено членство. Мотивите определят защитата на националния секторен интерес в Брюксел като публична, неикономическа функция, от която се ползват всички стопани — членуващи и нечленуващи.
Изчислената за България годишна вноска е от порядъка на 190 000 евро. В организацията днес членуват Българската аграрна камара, приета през ноември 2025 г., и Българският фермерски съюз, който е член на Cogeca от октомври 2023 г. и през април тази година писмено предупреди, че членството му е застрашено именно защото не може да плаща вноската. Самият законов текст не съдържа критерий, ред или процедура, по които министерството да определя кое обединение получава средствата — формулировката е „може да предоставя“ на „определени“ обединения — и точно около това се разгоря дебатът в комисията през юли. Част от браншовите организации подкрепиха идеята с довода, че текстът отваря възможност за всяка организация, покриваща критериите за членство; други настояха средствата да минат по реда на държавната помощ; трети — първо да бъде приет отделен закон за браншовите организации, който да уреди критериите за представителността им. Тези предложения сега се пренасят в спора между първото и второто четене.
Какво предстои — и кой проект чака реда си
Когато парламентът приеме на първо гласуване два проекта по един и същи закон, правилникът на Народното събрание изисква водещата комисия да изготви общ законопроект върху двата текста — и едва по него тече срокът за предложения между четенията. В тази фаза ще се решава и съдбата на спорните разпоредби, от вноската в Copa-Cogeca до източниците на Взаимоспомагателния фонд. zemedeleca.bg ще публикува общия текст и постъпилите предложения с имената на предложителите.
Извън дневния ред на извънредното заседание остана третият проект от юлския пакет — поземленият законопроект № 52-654-01-90 за изменение на ЗСПЗЗ, който аграрната комисия одобри на първо четене заедно с двата разгледани днес, но чието пленарно гласуване предстои в редовната сесия. Именно в него са крайният срок за приключване на реституцията, обезщетяването с поименни компенсационни бонове, таванът от 10 000 дка за достъп до държавна земя и наредбата на Министерския съвет за средното рентно плащане, за която самият проект предвижда срок 1 октомври — календар, който вече опира до темпото на парламента. Въпросите, които zemedeleca.bg зададе по боновото обезщетение — по каква оценка ще се смятат обезщетенията, може ли пазар със среднодневен оборот от 2 хиляди евро да поеме нова емисия и кой стои зад голямата поръчка „купува“ в борсовата книга, — остават отворени и чакат отговор преди второто четене на този проект.
Източници
Народно събрание — извънредно заседание от 25 август 2026 г., свикано с разпореждане на председателя на НС на основание чл. 78, т. 1 от Конституцията; съобщение на пресцентъра на НС от 24 август 2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 19 юни 2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, внесен от Георги Георгиев и група народни представители на 15 юли 2026 г. — текст и мотиви.
Комисия по земеделието, храните и горите — първо гласуване на двата законопроекта, 21 юли 2026 г.; данни за натрупаните средства във Взаимоспомагателния фонд, оповестени при обсъжданията през юли 2026 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 4 (активен земеделски стопанин); Регламент (ЕС) 2023/955 за създаване на Социален фонд за климата.
Архив на zemedeleca.bg: разбор на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.); материал за поименните компенсационни бонове и § 16 от поземления законопроект (13 август 2026 г.); публикации по становищата на браншовите организации (юли 2026 г.).
Понятия
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска в земеделието, който събира вноски и публични средства и изплаща помощ при бедствия, болести и други неблагоприятни събития; до приемането на правната рамка натрупаните в него средства не могат да бъдат разходвани.
Бели петна — имоти, чиито собственици не са сключили договор за ползване, но земята им се обработва в масива; дължимата рента се депозира по сметка и стои на разположение на собственика в давностния срок.
Активен земеделски стопанин — условие по чл. 4 от Регламент 2021/2115, което кандидатът за директни плащания трябва да покрие; у нас се доказва през дял на селскостопанските доходи или съотношение на директните плащания към неселскостопанските приходи.
Социален фонд за климата — европейски фонд по Регламент 2023/955, който компенсира уязвими домакинства и малки предприятия за ефектите от разширяването на въглеродното ценообразуване върху горивата и сградите.
Copa-Cogeca — обединението на европейските земеделски организации (Copa) и кооперативи (Cogeca) в Брюксел; Европейската комисия го консултира по досиетата на Общата селскостопанска политика, а членството се плаща с национална вноска.
Общ законопроект — единен текст, който водещата парламентарна комисия изготвя от два или повече приети на първо гласуване проекта по един закон; предложенията за второ четене се правят по него.
