България предлага в Съвета нов член 11б — специално плащане за култура за маслодайната роза с бюджет около 31,3 млн. евро годишно, а за памука иска отпадане на екологичното условие. zemedeleca.bg се запозна с работния документ от 14 юли, непредставен официално у нас
На 14 юли 2026 г. Генералният секретариат на Съвета на ЕС разпространи до делегациите на държавите членки работен документ WK 10017/2026 ADD 6 — „Допълнителни коментари и редакционни предложения от България по ОСП след 2027 г.“ по преписка 2025/0241 (COD), регламента за условията за прилагане на подкрепата от Съюза по Общата селскостопанска политика. Документът носи гриф LIMITE: не е публикуван официално и не подлежи на свободно разпространение. У нас текстът му не е огласяван — нито на страницата на Министерството на земеделието и храните, нито в Портала за обществени консултации, а числата от него не се откриват в нито една българска публикация.
Намерението, разбира се, беше обявено. През юни министър Пламен Абровски говори за него в Стара Загора, повтори го в отговор на депутатски въпрос и го спомена пред парламентарната комисия — zemedeleca.bg отрази и двете. Внесеният на 14 юли текст обаче — с числата, с механизма и с всичко останало, което върви покрай розата — българската публика не е виждала. zemedeleca.bg се запозна с него и го показва. Едно уточнение, което дължим на читателя: означението ADD 6 подсказва, че това е добавка към позицията, шеста поред вноска по преписката — не непременно цялата българска позиция. Каквото пише в нея обаче, е внесено от името на България.
Какво точно предлага България за розата
Предложението е нов член 11б в регламента за ОСП: „Специално плащане за култура — маслодайна роза“, финансирано от заделения (ring-fenced) бюджет на ОСП — онази част от общия Партньорски план, която е защитена изключително за земеделие и не може да бъде пренасочвана към други политики. Огледално се предлага и допълнение на чл. 35, § 1 от регламента за националните и регионалните партньорски планове, за да се появи интервенцията и там.
Текстът е разписан с прецизност, каквато в българските вноски по европейски преговори не се среща често — до стотинка и до хектар. Право на плащането имат производители, отглеждащи маслодайна роза от видовете Rosa damascena Mill. и Rosa alba L. (казанлъшката и бялата роза), при национално определени изисквания за минимална ефективност и качество на розовия цвят. Плащането е на хектар допустима площ. Националната референтна площ е 4578 ха, разпределена по области: Пазарджик — 412 ха, Пловдив — 2218 ха, Стара Загора — 1948 ха. Фиксираният добив за референтния период е 1,5 т/ха, а референтната сума — 4554,50 евро.
Ставката на хектар се получава, като добивът се умножи по референтната сума: 6831,75 евро на хектар. При пълно усвояване на референтната площ това прави около 31,3 млн. евро годишно от европейския бюджет. Механизмът има и вградена еластичност ако реално допустимата площ в дадена година е под референтната, ставката се увеличава — с коефициент, получен от делението на референтната площ на реалната, или с 25 на сто, което от двете е по-малко; ако площта надхвърли референтната, ставката намалява пропорционално на превишението. С други думи, бюджетът е фиксиран, а ставката диша около него.
Мотивировката в документа е изцяло идентичностна: вековни традиции в отглеждането на етеричномаслени култури, износна ориентация от началото на XIX век, поминък за хиляди сезонни и постоянни работници, „ключов икономически стълб за цели региони“, символ на българската култура и история — и от 2007 г., по формулировката на вносителя, емблема и на Европейския съюз. Аргументът за причинно-следствената връзка между географския район и качеството на продукта е взет едно към едно от езика на защитените географски указания.
Защо точно памукът е матрицата
Изборът на модел не е случаен и заслужава кратка историческа скоба. Памукът е единствената култура в цялата история на ОСП със собствено, гарантирано на договорно ниво плащане — привилегия, родена с Протокол 4 към Акта за присъединяване на Гърция от 1979 г. и наследена след това от Испания, Португалия и България. Днес режимът стои в чл. 36–41 от Регламент (ЕС) 2021/2115: специалното плащане за култура — памук има собствени референтни площи, фиксирани добиви и референтни суми по държави, и негов бюджет не може да бъде пренасочен за нищо друго. Точно тази конструкция — член със собствено име, защитен бюджет, параметри в самия регламент — България сега иска да възпроизведе за розата.
У нас специалното плащане за култура – памук е скромно по обем, но действащо: по данни на Държавен фонд „Земеделие“ за Кампания 2025 по интервенцията „Специално плащане за култура – памук“ са преведени 2,147 млн. евро на 89 стопани при ставка 763,35 евро/ха, срещу задължение за договор за изкупуване на реколтата и минимална посевна норма от 15 кг/ха. Исканата за розата ставка от 6831,75 евро/ха е девет пъти по-висока от ставката за памука. Причината е аритметична: формулата добив по референтна сума при розата стъпва на цената на розовия цвят — суровина, чиято стойност на тон няма аналог сред полските култури.
Клаузата, която за розата е приемлива, а за памука — тежест
В същия документ, няколко реда под предложението за розата, стои второ искане, за което у нас не е казвана нито дума. България предлага да отпадне първото изречение на чл. 11а, § 2 от проекторегламента — задължението държавите членки да гарантират, че подпомаганото производство на памук „не упражнява прекомерен натиск върху природните ресурси като вода и почва“. Аргументът: формулировката създавала правна несигурност какво е „прекомерен натиск“ и как се доказва, и водела до допълнителна административна тежест за държавите и бенефициентите.
Дотук — защитима техническа позиция. Пикантното е другаде: в собственото си предложение за розата, в параграф 2 на проектния чл. 11б, България вписва дословно същата клауза — държавата да гарантира, че подпомаганото производство на розов цвят не упражнява прекомерен натиск върху водата и почвата. Една и съща формулировка, в един и същи документ, от един и същи вносител: при розата тя е приемливо условие, при памука — непоносима тежест. Прочитът през поведението, а не през декларациите, е прост: екологичната клауза е разменна монета. Слага се там, където предложението тепърва трябва да мине през Комисията и 26 други държави; маха се там, където плащането вече е гарантирано и клаузата само пречи.
Тихият фронт: дефинициите
Третият блок на документа е незрелищен и вероятно по-важен от розата в дългосрочен план. България подкрепя запазването на дефинициите за „земеделски стопанин“ и „активен земеделски стопанин“ — но прилагани доброволно, по преценка на всяка държава членка, включително възможността за национален негативен списък (изброяване на дейности, които изключват от подпомагане — летища, спортни игрища, недвижими имоти). Предлага и дефиницията за „стопанство“ да се премести от регламента за партньорските планове в ОСП-регламента, и възразява — заедно с други държави членки, както отбелязва самият документ — срещу допълнението към дефиницията за „допустим хектар“: изискването земеделската дейност да се извършва „под контрола на стопанина по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“. Мотивът отново е административна тежест.
Зад техническия език стои съществен избор. Тестът „управление, ползи и финансови рискове“ е европейският опит да се провери кой реално стопанисва земята — срещу практиката субсидията да отива при онзи, който е успял да заяви площта, а не при онзи, който я обработва. България иска този тест да отпадне, а филтърът „активен стопанин“ да остане мек и национално управляем. Това е последователна линия: същата логика на субсидиарност министерството защитава и по таваните, и тя съвпада — на места дословно — с исканията в становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което вече сме разглеждали. Оценка на заинтересована страна, разбира се: за едрите стопанства мекият филтър е защита срещу административен произвол; за критиците — врата, през която минават и т.нар. псевдофермери, срещу които същият министър обещаваше „контрол, контрол, контрол“.
Преработвателите изпадат от кризисния ресурс
Четвъртият блок е най-техническият и засяга пари, за които тепърва ще се говори. По методологията на Комисията за 25-процентната гъвкавост в новата архитектура интервенциите за инвестиции на земеделски стопани и горовладелци (чл. 5, § 1, буква „и“) се програмират наравно със структурните и кохезионните интервенции по регламента за партньорските планове. При двете заделяния по 20 на сто за кризи — едното в началото на периода, другото от 2031 г. — от заделения ресурс реално могат да се възползват само стопани и горовладелци. Преработвателите, иначе предвидени като допустими бенефициенти, остават извън обхвата — и България писмено е констатирала, че това ги поставя в неравностойно положение. Отделно документът пита защо възстановяването на земеделския потенциал след климатични и катастрофални събития е разписано на три места (чл. 12, чл. 13, § 3 и чл. 20а) без ясна последователност кой инструмент кога се прилага — въпрос, който при първата суша ще престане да е теоретичен.
Какво липсва в документа
И тук стигаме до най-важното отсъствие. В тази добавка няма нито ред за дегресивната скала и праговете върху плащанията — механизма, който засяга структурата на цялото българско земеделие. Проектът за регламент предвижда четири стъпала: намаление от 25 на сто за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро и абсолютен таван от 100 000 евро — при това без приспадане на разходите за труд, с клауза за свързаните лица и върху по-широка база, обединяваща основното, преразпределителното и младежкото плащане. По тази тема министър Абровски говори публично — на Съвета по земеделие в Люксембург на 15 юни заяви, че намаленията и таваните не бива да засягат конкурентоспособността на фермерите, а пред парламентарната комисия защити определянето им на национално ниво. По тази тема zemedeleca.bg вече изиска по ЗДОИ числата зад официалната позиция — и получи частичен отговор, чиито разминавания сме описали.
Повтаряме уговорката: това е добавка, не цялата позиция, и отсъствието в нея не доказва мълчание по преписката. Но контрастът е красноречив и заслужава да бъде записан: по секторната придобивка България внася разписан член с параметри до стотинка; по механизма, който ще определи колко получава всяко стопанство над 20 000 евро, публично разписан български текст няма.
Хронологията на едно ускорение
Остава въпросът за темпото — защото за българска институция то е забележително. На 13 юни народни представители от ДПС — Халил Летифов, Атидже Алиева-Вели и Шендоан Халит — внесоха официален въпрос към министъра на земеделието защо розопроизводството не е сред секторите с обвързана подкрепа след 2027 г. Дни по-късно министърът отговори: поради неефективността на сегашния инструментариум България предприема нов подход на европейско ниво, стъпил на прецедента със специалното плащане за култура – памук. На 14 юли — месец след депутатския въпрос — България внесе в Съвета готов проектен член с референтни площи по области, фиксиран добив и референтна сума. На 25 август в „Държавен вестник“ (бр. 77) излезе Постановление № 109 на Министерския съвет от 20 август, с което по бюджета на МЗХ отиват 500 000 евро за Българската агенция по безопасност на храните — за техническо оборудване на лаборатория за анализ на розово масло. От парламентарен въпрос до внесен текст в Брюксел — трийсет дни; до финансирана лаборатория — два месеца и половина. Пред същата парламентарна комисия министерството защити и запазването на преходната национална помощ — наследствения инструмент, по който исторически се подпомага тютюнопроизводството.
Лабораторията междувременно вече е спорна — и то не от вчера. Министър Абровски обоснова разхода с това, че държавата досега „не е създала лаборатория, която да може да различава естественото от изкуственото розово масло“, и обеща оборудване в рамките на месеци. Браншът вижда нещата другояче. Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика, нарече пред Нова телевизия разхода напълно излишен: акредитирани лаборатории вече има, по списък в Агенция „Митници“, а „парите са недостатъчно за една нормална лаборатория. Само ще затрудни производителите.“ Асоциацията впрочем има и собствена — Национална лаборатория „Бул Роза“ в Габрово, създадена от самия бранш с германското дружество за техническо сътрудничество GTZ като част от проекта за защита на българското розово масло като географско указание. Проблемът, който лабораторията уж решава, е реален — през юли самата асоциация алармира, че вносна суровина от Китай и Азербайджан се влага в партиди, изнасяни като българско розово масло. Спорът не е дали проблемът съществува, а дали решението е нова държавна лаборатория. И една числова бележка: Андреева говори за 460 000 евро, а в обнародваното постановление сумата е 500 000 евро — разминаване между публичния дебат и окончателния текст, което оставяме без тълкуване.
Прецедентът и хектарите
Искането за розата сега влиза в най-тежката фаза на преговорите. От ирландското председателство се очаква компромисен текст по ОСП 2028 през септември–октомври, и всяко ново секторно плащане ще се съизмерва с натиска на нетните платци за съкращения. Рискът за Комисията е прецедентният: памукът е защитен с договор за присъединяване, а розата би била първата култура, вкарана в регламента по политически път — след което всяка държава ще извади своята „роза“. Френската лавандула, гръцката мастиха, италианският бергамот чакат на същата опашка. Това не прави искането безнадеждно — прави го скъпо за отстояване, а цената ще се плаща с отстъпки другаде по преписката.
И един проверим въпрос, който отправяме към МЗХ и на който читателите ни имат право на отговор: откъде идва числото 4578 ха? Министерството само призна публично необходимостта от актуална инвентаризация на розовите насаждения — тоест реалната площ днес не е установена с точност. А разликата между реална и референтна площ не е статистика: по вградения механизъм тя определя дали ставката ще се надува с коефициента до 25 на сто нагоре, или ще се свива пропорционално. Референтна площ, разписана по области до хектар, при непроведена инвентаризация, означава, че някой вече е решил къде и колко ще се плаща. Кой, кога и на каква основа — това са трите въпроса, с които продължаваме.
Понятия
Специално плащане за култура — вид интервенция под формата на директно плащане, гарантирана със собствен член в регламента за ОСП, със собствени референтна площ, фиксиран добив и референтна сума и със защитен бюджет, който не може да бъде пренасочван. В действащата ОСП съществува само за памука (чл. 36–41 от Регламент (ЕС) 2021/2115); България предлага втора такава интервенция — за маслодайната роза.
Референтна площ, фиксиран добив, референтна сума — трите параметъра на механизма: ставката на хектар е произведение на фиксирания добив и референтната сума, а референтната площ определя бюджета. При реална площ под референтната ставката се увеличава (с коефициент или до 25 на сто), при превишение — намалява пропорционално.
Заделен бюджет на ОСП (ring-fenced) — частта от общия Партньорски план, резервирана изключително за земеделие, която държавата членка не може да пренасочи към други политики.
Работен документ WK / гриф LIMITE — вътрешен документ на Съвета на ЕС, разпространяван до делегациите на държавите членки в хода на преговори. Грифът LIMITE означава, че документът не е публикуван официално и не подлежи на свободно разпространение, без да е класифицирана информация.
Преписка 2025/0241 (COD) — номерът на законодателната процедура по проекторегламента за условията за прилагане на подкрепата от Съюза по ОСП след 2027 г.; COD означава обикновена законодателна процедура — съвместно решение на Съвета и Европейския парламент.
Активен земеделски стопанин и негативен списък — филтър, който трябва да гарантира, че директните плащания отиват при реално стопанисващи земята. Негативният списък изброява дейности, изключени от подпомагане (летища, спортни съоръжения, услуги с недвижими имоти и др.). България настоява дефиницията да се прилага доброволно, по национална преценка.
Допустим хектар — площ, за която може да се получава директно плащане. Проекторегламентът добавя изискване дейността върху нея да се извършва под контрола на стопанина „по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“ — тест, срещу който България възразява.
Дегресия и таван — механизъм за намаляване на плащанията над определени прагове. Проектът предвижда четири стъпала: минус 25 на сто за сумите между 20 000 и 50 000 евро, минус 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, минус 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро и абсолютен таван от 100 000 евро — без приспадане на разходите за труд и с обхващане на свързаните лица.
Преходна национална помощ — допълнително национално подпомагане за определени сектори (исторически преди всичко тютюн и животновъдство), наследено от периода преди пълноправното членство и многократно продължавано.
Защитено географско указание (ЗГУ) — европейска схема за качество, свързваща продукт с географски район. „Българско розово масло“ е защитено на това основание; езикът на предложението за розата — за връзката между района и качеството на продукта — е заимстван именно от тази материя.
Източници
Работен документ на Съвета на ЕС WK 10017/2026 ADD 6 от 14 юли 2026 г., преписка 2025/0241 (COD), гриф LIMITE — „Допълнителни коментари и редакционни предложения от България по ОСП след 2027 г.“
Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 36–41 — специално плащане за култура – памук; Наредба № 3 от 10.03.2023 г., чл. 5, ал. 2, т. 7 и чл. 6.
Държавен фонд „Земеделие“ — съобщение за плащанията по интервенцията „Специално плащане за култура – памук“, Кампания 2025.
Постановление № 109 на Министерския съвет от 20 август 2026 г., обн. ДВ, бр. 77 от 25 август 2026 г.
Въпрос на народни представители от ДПС към министъра на земеделието и храните, внесен на 13 юни 2026 г., и отговор на министър Пламен Абровски.
Изявления на министър Пламен Абровски: Стара Загора и БАТА АГРО (май–юни 2026 г.); Съвет на ЕС по земеделие и рибарство, Люксембург, 15 юни 2026 г.; брифинг след заседанието на Министерския съвет, 19 август 2026 г.
Изявление на Гергана Андреева, изпълнителен директор на БНАЕМПК (Българска национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика), пред Нова телевизия, август 2026 г.; сигнал на БНАЕМПК за внос на суровина от трети страни, юли 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: материалите за БАТА АГРО 2026 и за изслушването на министъра в Комисията по земеделие.
