Пшеница 6,26 и слънчоглед 2,27 тона от хектар: България е над средното за Европа в година, в която Западът губи реколтата си

Прогнозата на Съвместния изследователски център за царевицата за зърно е +29 на сто спрямо петгодишната средна — но тази средна е ниска, защото последните две години бяха сушави. При царевицата рекордът е спрямо нас самите, не спрямо Европа.

На 24 август Съвместният изследователски център на Европейската комисия публикува августовското издание на бюлетина MARS — том 34, брой 7. Заглавието му е: продължителното сухо и горещо време съкращава добивите от летните култури, а влошаването на пасищата поражда тревога за фуражните доставки. Прогнозите за всички летни култури в Европейския съюз са свалени, а за част от тях — до 14 на сто под петгодишната средна.

В същия документ разделът за България носи заглавие „Благоприятни условия за летните култури“.

MARS е агрометеорологичната система за наблюдение на Комисията: тя събира метеорологични данни, добавя дистанционно наблюдение от спътник и ги вкарва в модели за растеж на културите. Продуктът не е пазарен — в него няма цени, борсови котировки и търговски потоци. Дава очакван добив от хектар, съпоставен с петгодишната средна, с миналата година и с предишната си собствена прогноза. Затова се чете от министерства, изкупвачи и банки още в деня на излизането си, преди националните статистики да са казали каквото и да било.

Августовското издание покрива периода от 1 юли до 15 август. Това е първата уговорка, която трябва да се държи наум: втората половина на август не влиза в него.

Едно поле с високо налягане над Западна Европа

Причината за разликата е описана в самия бюлетин. Устойчива област с високо налягане над Европа е потискала облачността и валежите, като е задържала топлината. При повтарящи се горещи периоди загубата на вода е надвишавала попълването ѝ, а сушата се е засилила през първата половина на август. Само на отделни места временно прекъсване на синоптичната обстановка е пропускало гръмотевични ивици с краткотрайни местни валежи.

Мащабът: средните денонощни температури са били до 4°C над нормата в западна, югозападна и голяма част от южно-централна Европа, а в части от Франция и Пиренеите — до 6°C. В повечето от тези райони са отчетени над петнайсет, а на места над двайсет и пет горещи дни с максимални температури от 35°C и повече. Климатичният воден баланс показва дефицит от 100 мм и повече спрямо дългосрочната средна за 1991–2025 г., а сухите дни са с десет и повече от обичайното.

И изречението, което обяснява защо ние сме от другата страна на тази картина: горещите вълни са засегнали по-голямата част от Европа с изключение на северните области и по-широкия черноморски регион.

Механизмът зад това заслужава един абзац, защото обяснява и вътрешната ни разлика между Северозапада и Североизтока. В област с високо налягане въздухът слиза надолу; при спускането се сгъстява, затопля се и изсушава. По същия процес се образуват субтропичните пустини. Докато такова поле стои над даден регион, то не пропуска атлантическите циклони, които носят дъжда. През това лято полето е стояло над западна и централна Европа, а източният му ръб е минавал западно от България. В синоптичния език на НИМХ това разпределение на налягането се нарича барично поле, а състоянието му през периода — антициклонално.

Прогнозата на бюлетина за 20–29 август е за нахлуване на по-хладна въздушна маса над по-голямата част от континента — със средни до по-ниски от обичайните температури, особено на югозапад — но по-топло от обичайното на Балканите, при сухи условия в части от източна и южна Европа. Комисията добавя оценка, която в контекста на западноевропейските загуби е по-важна от самата прогноза: облекчението идва твърде късно, за да компенсира вече понесеното.

Числата за България

Прогнозите са в тонове от хектар. Първата колона е петгодишната средна, втората — действителният добив от 2025 г., третата — текущата прогноза за 2026 г.

Източник: JRC MARS Bulletin, том 34, бр. 7, 24 август 2026 г. Ръжта, картофите, захарното цвекло, соята, бобът и грахът не се прогнозират за България поради недостатъчна площ.

Три реда в тази таблица се четат отделно.

Пролетният ечемик е единствената култура с минус спрямо 2025 г. — 3,59 срещу 3,73 т/ха. Той е и причината общият ечемик да е свален с 2 на сто спрямо юлската прогноза, докато зимният остава непроменен.

Рапицата расте с 17 на сто спрямо петгодишната, но само с 2 на сто спрямо миналата година. Разликата идва от базата: петгодишната средна е притисната надолу от слабите години в нея. Това е добър пример защо двете колони трябва да се четат заедно.

Царевицата за зърно е +126 на сто спрямо 2025 г. Числото не бива да се вади от контекста. Миналогодишният добив от 2,44 т/ха е най-ниската стойност в цялата европейска таблица — по-ниска от унгарската, от румънската, от която и да е друга. Ръстът е възстановяване от дъно. Работната мярка е +29 на сто спрямо петгодишната средна.

Обяснението, което Комисията дава за българските числа, е конкретно: температури близо до сезонните и липса на топлинен стрес са осигурили подходящи топлинни условия за формиране на добива. Валежите през юли са били близо до нормата, а в Североизточния район над дългосрочната средна, което е задържало почвената влага около средните стойности и е дало задоволително водоснабдяване за царевицата за зърно и слънчогледа. Спътниковите данни показват фотосинтетична активност близо до или над средната до края на юли. Дъждовете през юли са забавили умерено жътвата на зимните култури — за които се прогнозират рекордно високи добиви.

Къде тези числа означават нещо и къде подвеждат

Процентът спрямо петгодишната средна измерва разстоянието до собствената история на страната, не до Европа. Затова България може да е с най-високото положително отклонение при летните култури и въпреки това да е под средното в абсолютна стойност. Точно това се случва при царевицата.

Подредени по абсолютна стойност на прогнозата. Източник: JRC MARS, август 2026 г.

Прочетете двата удебелени реда заедно. Средното за ЕС в тази провалена година е 6,61 т/ха. Българската прогноза, най-високата спрямо собствената ни история, е 5,52.

Френската царевица за зърно пада с 28 на сто и се определя в бюлетина като рекордно ниска. Тя е 6,50 т/ха. Българската рекордна е 5,52.

При пшеницата и слънчогледа обаче картината е обратна и е в наша полза — там сме над средното не само относително, а и в тонове.

Извадка, подредена по абсолютна стойност на прогнозата. Пълната таблица обхваща всички държави членки. Източник: JRC MARS, август 2026 г.

Извадка, подредена по абсолютна стойност. Източник: JRC MARS, август 2026 г.

При слънчогледа България има най-високата прогноза сред петте най-големи производителя в Съюза. По средно производство за 2021–2025 г. подредбата е Румъния, България, Франция, Унгария, Испания — и в тази група българските 2,27 т/ха са на първо място. Пред нас в таблицата стоят Хърватия, Гърция, Италия и Полша, чиито площи със слънчоглед са в пъти по-малки. При пшеницата сме над средното за ЕС и под Германия и Франция, при това с положителна посока на промяната, докато при тях е отрицателна.

България не е сама: благоприятната зона е черноморска

Разделът за дистанционното наблюдение описва зоната като цяло. В черноморския регион, включително южна Украйна, източна Румъния и България, валежните условия са останали благоприятни и поддържат натрупване на биомаса над средното.

Румъния е ревизирана нагоре — прогнозите за царевица за зърно и слънчоглед са вдигнати до 10 на сто над петгодишната средна заради добро развитие на изток и в центъра, а зимните ѝ култури са близо до рекордни нива. Западната ѝ част обаче е с тежък валежен дефицит и гореща вълна в края на юли с максимални температури до 41°C; спътникът потвърждава ясна разлика в развитието между запада и останалата страна. Украйна също получава повишена прогноза за царевицата за зърно, подкрепена от условията в центъра и на север, докато соята на запад е пострадала от сухите почви. Турция излиза с 5 на сто над петгодишната при летните култури и с много добри резултати при зимните, при увеличена площ със зимни култури за сметка на летните.

Има и втора благоприятна зона в Европа — Скандинавия и Балтийските страни. Причината там е противоположната: излишък от влага. В Латвия и Литва натрупаните валежи през юли са били с 30 на сто над дългосрочната средна, което е разпространило болести, особено по картофите. Добивите не се очаква да пострадат, но качеството може.

В относително изражение Румъния ни изпреварва при зимните култури — обща пшеница +20 срещу нашите +12, зимен ечемик +14 срещу +11. В тонове от хектар обаче ние сме отпред: 6,26 срещу 5,46 при пшеницата. Процентът измерва разстоянието до собствената история на страната, тонът — реалния добив.

Фуражният пласт: там ударът е по животновъдството, не по зърното

Отделен раздел в бюлетина следи пасищата и фуражната база чрез спътников показател за натрупана растителна биомаса, сравнен със средната за 2016–2025 г. Картината в западна и централна Европа е рязко влошена, а последиците вече не са прогнозни.

В Унгария сушата е предизвикала масово изсъхване и ранно вкарване на тревостоя в покой, а производството на сено е около една трета от годишната средна. Наличността на зимен фураж се превръща в основен проблем. В Германия положението е определено като особено критично на юг и югозапад, където следващи откоси практически не са възможни, а лошите перспективи за силажната царевица вече засягат фуражните запаси и — по данни в бюлетина — допринасят за предсрочно клане на животни. Във Франция пашата е ограничена, а в бюлетина се отбелязва, че част от площите с царевица за зърно се пренасочват към силаж, особено в западните животновъдни райони. В Австрия, Чехия и Словакия — недостиг на фураж и допълнително притискане на зимните запаси.

Числата в таблицата за царевица за силаж следват същата линия. Средното за ЕС е 37,8 т/ха, или 12 на сто под петгодишната. Франция е на –24, Унгария на –23, Словакия на –18, Чехия на –17. България е на +24, с 23,3 т/ха.

Оттук следва разграничение, което в отразяването обикновено се губи. Западноевропейската криза тази година не е зърнена в тесния смисъл — зимните култури в ЕС са потвърдени около петгодишната средна. Тя е фуражна и летнокултурна: царевица, соя, силаж, пасища. А това означава, че натискът ще се появи първо в себестойността на млякото и месото на запад, не в цената на хляба.

За нашите пасища бюлетинът дава умерена оценка: България поддържа общо средни условия, макар намаляващите валежи от края на юли да засилват тревогата, особено на северозапад.

Четирите уговорки, без които числата се четат погрешно

• Западна България е в раздела „Области на загриженост“. Заедно с южна Полша и западна Украйна тя фигурира в категорията „предупреждения“ заради устойчив дефицит на почвена влага, който локално е засегнал летните култури. Комисията добавя, че на национално равнище ефектът остава ограничен заради по-благоприятните условия в останалите райони.
• Северозападният район е бил по-сух от обичайното през целия отчетен период. Задоволителното водоснабдяване за царевицата и слънчогледа е описано с изричното изключение „с изключение на северозапада“.
• През август състоянието на посевите започва да се влошава. Спътниковата активност е била близо до или над средната до края на юли; през август валежите намаляват и се появяват първи признаци на влошаване. Прогнозата стъпва предимно на юлската база.
• Има риск, свързан с напояването. За черноморския регион като цяло бюлетинът предупреждава, че нарастващият недостиг на вода и рискът от намалена наличност за напояване могат да се отразят на развитието на културите, ако сухите условия продължат до края на вегетацията.

Добра реколта и добър приход не са едно и също

Дотук описанието е агрономическо. Стопанската част започва с два въпроса, на които бюлетинът не отговаря.

Първият е за цената. Европа влиза в сезона с дефицит при царевицата, соята и фуражите, а западното животновъдство ще търси фуражи. Черноморският регион — България, Румъния, Украйна — влиза със стока. Това е изходна позиция, не приход.

Котировката се формира на борсата, но това, което стига до стопанина, минава през базиса — разликата между борсовата цена и реално платената на пристанище или на склад. Базисът се определя тук: от логистиката, от ликвидността на изкупвачите и от това дали производителят може да задържа стока, вместо да продава в жътва. Нито едно от тези три условия не се подобрява от една добра година.

Вторият въпрос е аритметичен. Добивът от хектар не е производство — производството е добив по площ, а посевните площи в отделните култури се променят — самият бюлетин отбелязва, че във Франция площта с царевица за зърно се очаква да намалее допълнително заради пренасочване към силаж, а в Турция летният цикъл е с намалена площ за сметка на зимния. Прогнозата на MARS е за добив, не за реколта.

Прогнозата на MARS описва какво е родила земята. Какво ще получи стопанинът се решава след това — на борсата, на пристанището и в договора.

Следващото издание на бюлетина ще покаже дали влошаването, започнало през август, е останало повърхностно или е свалило част от тези числа. Дотогава в сила остава измереното: добра година при пшеницата и слънчогледа, възстановяване от дъно при царевицата за зърно, и регион, върху който тази година жегата не е стигнала.

Източници

European Commission, Joint Research Centre. JRC MARS Bulletin — Crop monitoring in Europe, том 34, бр. 7, издаден на 24 август 2026 г. Обхваща периода 1 юли – 15 август 2026 г. Раздели: области на загриженост, агрометеорологичен преглед, анализ чрез дистанционно наблюдение, анализ по държави, прогнози за добивите, атлас.

Същият източник — таблици „EU yield forecasts for 2026 [t/ha]“ по култури: обща и мека пшеница, твърда пшеница, общ, зимен и пролетен ечемик, царевица за зърно, царевица за силаж, ръж, тритикале, рапица, захарно цвекло, картофи, слънчоглед, соя, бакла, грах.

Същият източник — раздел 3.2 „Наблюдение на пасищата и фуражите“; карта на растежа на тревостоя за периода 1 юли – 10 август 2026 г., сравнена със средносрочната средна за 2016–2025 г., по данни на Copernicus HRL 2018 и MODIS-VIIRS.

Дългосрочната средна, спрямо която се измерват метеорологичните отклонения в бюлетина, е за периода 1991–2025 г.

Понятия

MARS — Monitoring Agricultural Resources — системата на Съвместния изследователски център на Европейската комисия за наблюдение на земеделските ресурси. Обединява метеорологични данни, дистанционно наблюдение и модели за растеж на културите. Бюлетинът излиза месечно през вегетационния сезон.

Петгодишна средна — средната стойност на добива за последните пет години. Използва се като база за сравнение, но носи в себе си и слабите години — затова високо положително отклонение може да означава както добра година, така и ниска база.

Дългосрочна средна (LTA) — средната стойност на метеорологичен показател за дълъг период; в този бюлетин — 1991–2025 г.

fAPAR — делът от постъпващата фотосинтетично активна слънчева радиация, който растителността поглъща. Измерва се от спътник и служи като показател за натрупването на биомаса. Ниски стойности спрямо средната означават слабо развит или изсъхващ посев.

Климатичен воден баланс — разликата между постъпилия валеж и загубената чрез изпарение и транспирация вода за даден период. Отрицателна стойност означава, че растението и почвата са дали повече вода, отколкото са получили.

Гореща вълна (hot spell) — в методиката на бюлетина — период, в който температурите достигат 30°C и деветдесетия персентил в пет последователни дни.

Стареене (сенесценция) — естественото завършване на жизнения цикъл на листа и растение. Ускоряването му от жега и воден недостиг съкращава периода на наливане на зърното и намалява теглото му.

Царевица за силаж — царевица, отглеждана за цялостно прибиране на надземната маса за фураж, а не за зърно. Прогнозите за нея се дават в тонове зелена маса от хектар, затова стойностите ѝ са в пъти по-високи от тези за зърното.

Базис — разликата между борсовата котировка на дадена стока и цената, реално платена на конкретно място и в конкретен момент. Отразява транспорт, съхранение, качество и местното съотношение между търсене и предлагане.