Защо на склона се сее по-рано, тори се по-различно и се губи повече добив — и какво изисква законът при наклон над 10 процента

В 741 хиляди хектара земеделска земя у нас ерозионният риск е висок. Стандартът за обработка е един за цялата страна, а интензитетът на ерозията между Смолян и Силистра се различава над тридесет пъти.

Когато полето не е равно, средната стойност за парцела започва да лъже. Две части от един и същ масив може да имат един и същ почвен тип, да получат един и същ дъжд и да са заявени под един и същ номер — и въпреки това да влязат в пролетта с различна температура на почвата, да изгубят влагата с различна скорост и да отговорят различно на една и съща обработка. Причината е в релефа: не само в стръмнината, а и в това накъде е обърнат склонът.

У нас наклонът обикновено влиза в разговора през задната врата — през проверката, през ерозията, през санкцията. Агрономическият въпрос обаче започва много по-рано и е далеч по-практичен: изложението определя колко слънчева енергия пада на единица площ, наклонът решава каква част от дъжда ще влезе в почвата и каква ще си тръгне по повърхността, а дължината и формата на склона определят какво ще направи водата, след като вече е потекла.

Оттук идва и практическото ограничение: универсална технология „за склон“ не съществува. Работи се с конкретния склон — с неговата посока, стръмнина, дължина и покривка. Северното и южното изложение на едно и също поле изискват различни срокове, а при 3 и при 12 процента наклон машината разполага с различни възможности.

Припек и усой: старите думи за две различни полета

Експозицията е посоката, към която е обърнат склонът. В нашето полукълбо южните изложения получават слънчевите лъчи под по-остър ъгъл спрямо повърхността и затова събират повече енергия на квадратен метър — същият принцип, по който наклоненият слънчев панел работи по-добре от легналия. Северните изложения получават същото слънце, но „размазано“ върху по-голяма площ.

Българският език различава тези две положения много преди те да бъдат измервани с термометри. Припек е топлото, огряно място; усой (усойно място) — хладното, сенчестото, влажното. Двете думи описват точно това, което днес наричаме южна и северна експозиция, и са останали в стотици местни имена по картата на страната. Когато един стар стопанин казва, че на усоя се сее по-късно, той изрича емпирично правило с няколко века стаж.

Практическата последица е проста и често пренебрегвана: календарната дата не е агротехнически критерий. На южно изложение подходящата температура на почвата се достига по-рано — но това само по себе си не е разрешение да се сее по-рано. Трябва да се съберат три условия наведнъж: температура в сеитбения слой, достатъчно влага в него и приемлива прогноза за следващите дни. На северно изложение ограничението обикновено е обратното — бавно затопляне и преовлажняване, което държи машината извън полето.

Източните и западните склонове не са просто „средният случай“. Източният получава основната си доза слънце сутрин, когато въздухът е още хладен и росата се изпарява бавно; западният — в най-горещата част на деня, върху вече изсъхнала повърхност. При една и съща сума на радиацията водният баланс на двата склона е различен.

Северната и южната част на едно и също поле може да са готови за сеитба с разлика от няколко дни. Календарът не отчита това.

Какво прави наклонът с водата

На равен терен дъждът има време да проникне там, където е паднал. С увеличаване на наклона расте вероятността водата да си тръгне по повърхността, преди почвата да я е поела. Но наклонът не действа сам: резултатът зависи от интензивността на дъжда, структурата на почвата, влажността ѝ преди дъжда, растителната покривка, дължината на склона — и от посоката на обработката.

Точно затова процентът наклон не е диагноза. Дълъг склон без покривка, обработен по посока на наклона, може да произведе много по-голяма загуба от по-стръмен, но къс склон с добра структура и постоянно покритие. Браздите, оставени по посока на наклона, са готови канали — фермерът сам е построил дренажната система, която ще изнесе горния му хоризонт. При контурната обработка машината върви приблизително по хоризонталите и създадените неравности прекъсват потока, забавят го и му дават време да инфилтрира.

Дотук описанието е учебниково. Оттук нататък има измерени стойности, при това от български опит.

Тръстеник, 2017–2019: колко струва посоката на трактора

В опитното поле на Опитната станция по борба с ерозията в Русе, в местността „Индийска колиба“ край с. Тръстеник, е изведен тригодишен полски опит с пшеница и царевица за зърно. Терен: праволинеен склон с югоизточно изложение, наклон 5 градуса (8,7 процента), карбонатен чернозем, без напояване. Оттокът и ерозираната почва са измервани от стационарни отточни площадки от по 75 квадратни метра. Резултатите са защитени като дисертационен труд в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ през 2021 г.

Четирите варианта при всяка култура са подредени така, че да се вижда цената на всяка отделна стъпка: обработка по наклона (контролата), същата обработка, но напречно на наклона, напречно плюс повърхностно мулчиране с оборски тор и минимална обработка с вертикално мулчиране — при пшеницата в комбинация с директна сеитба, при царевицата с разрохкване с чизел вместо дълбока оран, прорязване с ходообразуване и браздообразуване.

Източник: ИПАЗР „Никола Пушкаров“, опитно поле Тръстеник, 2017–2019 г. Наклон 5°, югоизточно изложение, карбонатен чернозем.

Източник: същият опит. Разликата между двете култури при еднакъв наклон е ефектът на покривката: пшеницата закрива почвата, царевицата оставя междуредия открити в най-рисковия период.

Първото, което си струва да се задържи, е разликата между първите два реда. Между тях няма нито един лев инвестиция, нито един допълнителен вход, нито нова машина. Единствената промяна е посоката, в която върви агрегатът. При пшеницата тази промяна спестява 2 896 килограма почва от хектар годишно. При царевицата — 7 871 килограма.

Близо осем тона почва от хектар годишно при царевица — това е разликата между обработка по наклона и обработка напречно на него. Мярката не изисква разход.

Добивът също се променя. Само от смяната на посоката пшеницата дава 228 кг/ха повече (4,6 на сто), а царевицата — 323 кг/ха (5,2 на сто). Прирастът идва от водата, останала в полето.

Уточнение за третия и четвъртия вариант

Третият и четвъртият вариант включват внасяне на оборски тор — при повърхностното мулчиране 450–500 кг/дка, при вертикалното — по лентова схема на дълбочина 0,40 м. Тоест частта от прираста на добива при тези варианти идва от хранителни вещества, не само от обработката. Пълните числа за най-добрия вариант са внушителни: при пшеницата плюс 798 кг/ха зърно (16,2 на сто) и плюс 588 кг/ха слама, при царевицата плюс 1 005 кг/ха (16,1 на сто). Но те са резултат на технология и на торене, а не на технология сама по себе си.

Чистият ефект на противоерозионната агротехника без допълнителен вход се вижда именно в сравнението „по наклона срещу напречно на наклона“. Той е по-скромен по добив и много по-голям по запазена почва. За стопанство, което няма достъп до органичен тор в такива количества — а това е повечето български зърнопроизводители — това е реалистичната сметка.

Икономическата оценка в изследването е за най-добрия вариант и е в тогавашни левове: чист доход 753,95 лв./ха при пшеница (себестойност 256,86 лв./т, рентабилност 52,3 на сто) и 947,69 лв./ха при царевица (161,62 лв./т, 80,5 на сто). По фиксирания курс това е около 385 и около 485 евро на хектар. Числата са от периода 2017–2019 г. и не се пренасят механично към днешните цени на входовете — цитират се, защото показват, че още тогава технологията е излизала печеливша по собствената си сметка.

Цялата годишна ерозия се случва в три до шест дъжда

Това е може би най-полезният детайл в целия опит, защото променя начина, по който се мисли за риска. Оттокопричинителните дъждове през трите години са преброени: при пшеницата пет през 2017 г. (общо 92,2 мм), пет през 2018 г. (78,5 мм) и три през 2019 г. (48 мм). При царевицата — шест, шест и три. Всичко останало е валеж, който почвата е поела.

Тоест годишната загуба на почва се решава в няколко часа, в три до шест събития, и почти винаги в периода май–юли, когато царевицата е млада и междуредията са открити. Оттук следва и практическият приоритет: покривката трябва да е налице преди тези дъждове, а не средно през годината.

Изследването добавя и уговорка, която работи в полза на изводите, не срещу тях. Ерозионността на дъждовете през периода на опита е била слаба — средногодишен R-фактор 340,87 МДж мм/ха ч, при положение че според осемстепенната класификация 83 на сто от територията на Русенска област попада в категория средна ерозионност (600–800 МДж мм/ха ч). Опитът е измерил разликите между технологиите в относително спокоен период. При типична за района ерозионност разликите биха били по-големи, не по-малки.

Изнесената почва е изнесен тор

Агрохимичните анализи от същия опит показват нещо, което рядко се свързва с наклона. При контролния вариант — обработка по наклона — съдържанието на минерален азот в слоя след прибиране на пшеницата е 26,12 мг/кг, а при варианта с минимална обработка и вертикално мулчиране — 55,75 мг/кг. Подвижният фосфор е съответно 6,52 и 15,51 мг/100 г. Хумусът — 2,49 срещу 2,78 на сто.

Част от тази разлика е внесеният оборски тор. Друга част обаче е нещо друго: водата, която е изнесла най-богатия повърхностен слой. Ерозията не отнася „почва“ като абстракция — тя отнася точно тази фракция, в която са концентрирани органичното вещество и подвижните форми на хранителните елементи. Стопанинът плаща тази загуба два пъти: веднъж като изнесен хоризонт и втори път като торова норма, с която компенсира изнесеното.

От това следва и защо готовите правила за торене по изложение („на южен склон повече фосфор, на северен повече азот“) трябва да се приемат с недоверие. Изложението наистина променя водния и температурния режим, а през тях — минерализацията и усвояването. Но нормата зависи от почвеното съдържание, културата, планирания добив, наличната влага и историята на полето. По-важният въпрос при склон е къде са хранителните вещества след няколко години ерозия: горната част на склона обеднява, долната приема наносите. Една смесена проба за такъв парцел дава средна стойност, която не описва добре нито едната, нито другата част.

При изразен релеф пробовземането по зони е условието торовата норма да описва действителното състояние на площта, а не средна стойност между обеднял и обогатен участък.

Сеитбооборотът на склон е противоерозионно решение, не само икономическо

Разликата между пшеница и окопна култура на наклонен терен се вижда директно в двете таблици по-горе: при един и същ наклон, едно и също изложение и една и съща година контролата при царевица губи почти двойно повече почва от контролата при пшеница. Културите със слята повърхност покриват почвата равномерно; при широкоредовите между редовете остава открита площ точно в периода, в който падат оттокопричинителните дъждове.

Затова на ерозионно уязвимите части от стопанството сеитбооборотът трябва да се оценява и по един допълнителен показател — колко дълго почвата остава без достатъчно покритие. Класическото решение е поясното земеделие: редуване по хоризонталите на ивици окопни култури с ивици култури със слята повърхност или многогодишни треви. Ивицата с по-плътна покривка забавя водата и задържа част от частиците, дошли от площта над нея. Логиката е противоположна на обработването на целия парцел по един и същ начин — при силно променлив релеф разумната единица за агрономическо решение не е заявеният парцел, а релефната зона в него.

Мащабът: 2,16 милиона хектара с умерен или висок риск

Националните числа идват от Изпълнителната агенция по околна среда. За 2022 г. земеделските земи със слаб ерозионен риск са 910 102 ха, тези с умерен — 1 419 158 ха, а с висок — 741 203 ха. Само при нивите слабият риск обхваща 777 128 ха, а средният — 1 067 023 ха. Оценената средногодишна загуба на почва от плоскостна водна ерозия за страната през същата година е близо 596 милиона тона. Умереният и високият риск заедно правят 2,16 милиона хектара.

Разпределението по области е по-показателно от общата сума. Най-висок интензитет: Смолян с 303,8 т/ха годишно, София област с 139,5, Кюстендил с 134,4 и Кърджали с 105,4. Най-нисък: Ямбол и Силистра с по 9,3 т/ха годишно, Добрич с 10,1 и Плевен с 12,1. Между Смолян и Силистра разликата е над тридесет пъти. Над 65 на сто от почвите в страната проявяват средна до много силна податливост на ерозия, а най-засегнати от водоплощна ерозия са Предбалканът, Краището и Източните Родопи.

Тези стойности трябва да се четат за това, което са. Това са моделни оценки, не измерени количества. ИАОС ги получава чрез универсалното уравнение за загуба на почва (USLE) в географска информационна система — модел, който оценява риска и пространственото му разпределение, но не казва колко почва е напуснала конкретното поле на конкретен стопанин. Полският опит в Тръстеник казва точно това, но само за 5 градуса наклон, карбонатен чернозем и югоизточно изложение. Едното дава разпределението на риска по територия, другото — измерена загуба при конкретни условия.

Какво изисква законът: ДЗЕС 5

Тук агрономическата логика се среща с условията за подпомагане. Стандартът ДЗЕС 5 — управление на обработката на почвата и намаляване на риска от деградация и ерозия, включително отчитане степента на наклона — според действащата методика е приложим, „когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения (с изключение на площите, предназначени за култури под вода – оризища) от стопанството са с наклони ≥ от 10,0 %“. Оризовите клетки са изрично извадени: технологията им изисква липса на наклон.

За обработваемата земя изискването не е едно, а избор. Почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите (контурна обработка), или се прилага една от следните обработки: вертикална без обръщане на слоя, минимална, ивична или нулева. Алтернативите бяха добавени с изменението от Кампания 2024 и мотивът беше изричен — освен разширяване на противоерозионните възможности, и рискът от преобръщане на техниката при напречна работа по стръмен терен. Това е рядък случай, в който стандарт по околна среда е коригиран по съображения за безопасност на оператора.

За трайните насаждения на наклон върху застрашени от ерозия почви остават валидните противоерозионни действия — обработка напречно на склона или по хоризонталите, терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици. Механизирани обработки върху наводнени или преовлажнени почви не се извършват в цялото стопанство.

Наклонът на парцела се определя административно — на ниво парцел, въз основа на ортофотокарта, от специализираната дирекция в министерството, а данните се предават на Държавен фонд „Земеделие“. Контролът минава през Системата за мониторинг на площите, за което наклонът трябва да е отразен в заявлението към всеки парцел. На практика това означава, че посоката на браздите се отчита от спътник.

Връзката, която обикновено се пропуска: ДЗЕС 6 и ДЗЕС 4

Наклонът не задейства само едно изискване. При ДЗЕС 6 (минимална почвена покривка) той определя в кой от двата чувствителни периода стопанството трябва да изпълни стандарта. Ако наклонът е над 10 процента, на съответните парцели трябва да има поне 80 на сто растителна покривка в периода 1 ноември – 15 февруари — студоустойчиви покривни култури, есенници, измръзнала тревиста растителност или стърнища. Ако обработваемата земя е преобладаващо равнинна, изискването се изпълнява през летния период юни–октомври, с покривна, междинна или втора култура, стърнище или мулч. Целта в първия случай е защита от водна ерозия, във втория — от засушаване и ветрова ерозия.

Това е важно, защото двата периода изискват различни решения. Един и същ стопанин с част от площите на склон и част в равнина има две различни задължения по един и същ стандарт — и трябва да ги планира на етап сеитбооборот, не на етап заявление.

При ДЗЕС 4 наклонът променя не технологията, а площта. Ако парцелът граничи с повърхностен воден обект и наклонът е от 5 до 10 процента, затревяването се отнася за първите 5 метра от водния обект, а в следващите 5 метра площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и да се третира с продукти за растителна защита — общо 10 метра. При наклон над 10 процента затревените остават 5 метра, но необработваната с торове и препарати зона става 50 метра — 5 затревени плюс 45, които може да се обработват и засяват, но не се торят и пръскат.

При един и същ парцел и един и същ воден обект разликата между 9 и 11 процента наклон означава 40 метра допълнителна площ, върху която не се тори и не се пръска.

Десет процента не са десет градуса

Този детайл е причина за реални грешки и заслужава отделно място. Процентният наклон е отношението между разликата във височината и хоризонталното разстояние; градусът е ъгъл. 10 процента са приблизително 5,7 градуса. 10 градуса са приблизително 17,6 процента. А 5 градуса — 8,7 процента, както изрично е записано и в методиката на опита в Тръстеник.

Следствието е практическо: резултат от полски опит „при наклон 5 градуса“ не е резултат „при наклон 5 процента“, а при наклон, който е под административния праг на ДЗЕС 5, но само с процент и три десети. Опитът в Тръстеник е изведен точно в тази зона — при 8,7 процента, тоест на парцел, който по действащия стандарт не би задействал изискването. И въпреки това контролата е губила 12,7 тона почва от хектар при царевица.

Самата методика за предварителните условия, между другото, работи с приблизително съответствие: при ДЗЕС 6 прагът е записан като „над 10 % (над 6о)“, макар 10 процента да са 5,7 градуса, а 6 градуса — 10,5 процента. Разминаването е малко и в практиката поносимо, но то илюстрира точно това, за което е този раздел: двете мерки не са една и съща и не бива да се четат като синоними.

И една област, в която е по-честно да се каже, че правило няма

За растителната защита се предлагат готови формули („северен склон значи още едно фунгицидно третиране“), които не издържат. По-хладните и влажни микрозони наистина могат да задържат листната влага по-дълго и при подходяща температура да създадат по-благоприятни условия за част от гъбните заболявания; по-топлите и сухи части могат да поставят културата под воден стрес и да променят и ефективността, и риска при третиране. Но изложението е къде рискът е по-висок, а не дали има зараза. Решението се взема по културата, патогена, фазата на посева, метеорологичните условия и реалното инфекциозно налягане.

Тук е и мястото, където релефните карти стават реално полезни. Цифровият модел на терена дава наклон, изложение, височина и естествените линии на оттичане. Наложени върху карти на добива, почвени анализи и многогодишни сателитни наблюдения, те позволяват да се отговори на въпрос, който иначе остава без отговор: постоянно слабата зона в полето „лоша почва“ ли е, или е място, което системно губи вода и почва заради релефа? Отговорът води до различни решения — в първия случай се тори или се мелиорира, във втория се променя технологията.

Какво може да се направи преди следващата сеитба

Първата стъпка не изисква нова машина, а поглед върху собствените полета от друг ъгъл. При парцели с осезаем наклон има смисъл да се нанесат поне четири слоя:

• карта на наклона (в проценти, и с отбелязано къде минава прагът от 10);
• карта на изложението;
• естествените линии на оттичане;
• зоните, в които след силен дъжд се виждат отмиване или натрупване.

Ако стопанството има карти на добива или няколкогодишни сателитни изображения, те се налагат отгоре. След това въпросите стават конкретни. Къде обработката следва наклона? Къде почвата остава гола през май–юли? Къде широкоредовата култура е системно по-слаба? Има ли горна част на склона, която обеднява, и долна, в която се натрупват наноси? И има ли основание тези две зони да получават една и съща норма тор?

И една проверка, която отнема пет минути: в кой от двата чувствителни периода по ДЗЕС 6 попадат парцелите на стопанството — и дали не са в двата различни, което променя целия план за покривни култури.

Административният праг и действителният риск не съвпадат

Разликата между двата начина да се гледа на полето е точно тук. За администрацията съществува праг, след който се включва изискване, и слой в системата, който казва дали парцелът е над него. За водата праг няма. Ерозията не започва при 10,01 процента наклон и не спира при 9,99. Тя започва при определено съчетание на интензивен дъжд, гола почва, дължина на склона и посока на обработката — и е измерена в български опит на наклон, който е под административния праг.

ДЗЕС 5 може да зададе минималното правило и да го провери от спътник. Той не може да реши вместо агронома в кой ден се сее, къде се сменя нормата и кой парцел трябва да излезе от окопни култури. Това остава работа, която се върши на терена — и която, ако се съди по числата от Тръстеник, се изплаща още преди да е получена субсидия.

На парцел с наклон 8,7 процента — под административния праг — контролата в Тръстеник е губила 12,7 тона почва от хектар при царевица.

Източници

Иванова, И. Изследване влиянието на различни системи за обработка на почвата, при отглеждане на зърнено-житни култури на наклонени терени, върху износа на почва, органично вещество и парникови газове. Автореферат на дисертационен труд, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, София, 2021 г. Научни ръководители: проф. дн инж. Петър Димитров, проф. д-р инж. Илия Малинов. Опитно поле на Опитна станция по борба с ерозията – Русе, с. Тръстеник, 2017–2019 г.

Изпълнителна агенция по околна среда. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, раздел „Земеползване и състояние на почвите“ — данни за 2022 г.: разпределение на земеделските земи по степен на ерозионен риск, средногодишни загуби на почва, интензитет по области.

Министерство на околната среда и водите. Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите — податливост на почвите на ерозия, най-засегнати райони.

Министерство на земеделието и храните. Методика за прилагане на предварителните условия — стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 4, ДЗЕС 5, ДЗЕС 6), Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Публикувана за обществено обсъждане на 20 октомври 2023 г.; изменения в ДЗЕС 5 в сила от Кампания 2024.

Министерство на земеделието и храните. Наръчник за директни плащания, Кампания 2026, рег. № 93-З-257 от 23 март 2026 г. — изготвен на база действащото законодателство към 20 март 2026 г.

Русева, Св. и др. Риск от водна ерозия на почвата в България и препоръки за почвозащитно ползване на земеделските земи. ИПАЗР „Никола Пушкаров“ — осемстепенна класификация на ерозионността на дъждовете, използвана за оценката на R-фактора.

Понятия

Експозиция на склона — посоката, към която е обърнат склонът (южна, северна, източна, западна и междинните). Определя количеството слънчева енергия на единица площ и през него — температурния и водния режим на почвата.

Наклон в проценти и в градуси — два различни начина да се измери едно и също. Процентът е отношение между височинна разлика и хоризонтално разстояние; градусът е ъгъл. 10 % ≈ 5,7°; 5° ≈ 8,7 %; 10° ≈ 17,6 %.

Плоскостна (площна) водна ерозия — равномерно отнасяне на тънък слой почва от цялата повърхност на склона от стичаща се вода. Различава се от браздовата (струйчеста) и ровинната (линейна) ерозия.

Оттокопричинителен (ерозионен) дъжд — дъжд, който предизвиква повърхностен отток. Само тези дъждове произвеждат ерозия; останалият валеж се поема от почвата.

USLE — Universal Soil Loss Equation — универсално уравнение за загуба на почва. Емпиричен модел, който оценява средногодишната загуба чрез фактори за ерозионност на дъжда, ерозируемост на почвата, релеф, покривка и противоерозионни мерки. Дава оценка на риска, не измерена загуба.

R-фактор — факторът за ерозионност на дъждовете в USLE, изразен в МДж мм/ха ч. Отчита едновременно количеството и интензивността на валежа.

P-фактор — факторът за ефективност на противоерозионните мерки в USLE. Стойност 1 означава липса на защита; колкото по-ниска е стойността, толкова по-добра е защитата. В опита в Тръстеник P е 0,563 при контурна обработка на пшеница и 0,0437 при най-добрия вариант при царевица.

Контурна обработка — обработка напречно на склона или по хоризонталите на терена, така че създадените неравности прекъсват повърхностния отток.

Вертикално мулчиране — внасяне на органичен материал (в опита — оборски тор) в прорези на дълбочина до 0,40 м по лентова схема. Работи и като противоерозионна мярка, и като начин за внасяне на органично вещество.

Прорязване с ходообразуване — противоерозионна операция, при която в междуредията се оформят прорези с подземни ходове, които поемат и задържат водата на място.

Поясно земеделие — редуване по хоризонталите на ивици окопни култури с ивици култури със слята повърхност или многогодишни треви, така че по-плътната покривка да задържа частиците от площта над нея.

ДЗЕС — стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние — част от предварителните условия за получаване на директни плащания. Общо девет.

СМП — Система за мониторинг на площите — спътниково наблюдение, чрез което се проверява изпълнението на част от изискванията, включително по ДЗЕС 5.

Чувствителен период (ДЗЕС 6) — период от годината, през който почвата не е покрита и съществува риск от ерозия или екстремно засушаване. Кой от двата периода е задължителен за стопанството се определя от наклона на парцела.