Икономистите, които Брюксел чете — Матюс, Мантино, екипът на IIASA — публикуваха първите рецензирани анализи на реформата: България печели от изравняването на ставките, губи от свиването на производството и стои в групата държави без селска политика отвъд земеделието
Докато Съветът на ЕС се пазари за проценти по бъдещата Обща селскостопанска политика, а ирландското председателство готви компромисния текст за есента, науката вече измери какво правят тези проценти. През юли и август списанието Studies in Agricultural Economics — издание на унгарския институт AKI с четиридесетгодишна история — публикува специален брой за ОСП след 2027 г.: първата рецензирана, количествена и независима снимка на реформата, върху която политиката се договаря в момента.
Авторите не са странични наблюдатели. Алън Матюс от Trinity College Dublin е икономистът, чиито сметки за аграрния бюджет цитира половин Брюксел — включително това издание, когато писа за номиналното намаление от около 15 на сто в защитената част от 295,7 млрд. евро. Тасос Ханиотис, съавтор в моделния екип, е дългогодишен директор по стратегията и главен икономически глас на Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията. Франческо Мантино от римския институт CREA е съветвал европейските институции по селските райони повече от две десетилетия. Когато тези хора публикуват едновременно, при това месец преди решаващата фаза на преговорите, това не е академично съвпадение — това е експертизата, която пише под черта онова, което политиката отказва да изговори.
Прочетохме четирите изследвания на броя едно до друго. Заедно те образуват четири последователни теста на реформата — за доказателства, за основания, за селските райони и за производствените последици. Реформата не минава чисто нито един. А през всичките минава една българска нишка, която у нас никой не е сметнал.
Първи тест: политика без доказателства
Ана Роса Гонзалес-Мартинес и Рул Йонгенеел от университета във Вагенинген започват с констатация, която в академичния език звучи сухо, а преведена означава скандал: при проектирането на сегашните стратегически планове по ОСП използването на аналитични инструменти за предварителна и последваща оценка — тоест на икономически модели — е било, по собствените им думи, „rather limited“ — „доста ограничено“. Това, пишат те дословно, „е в конфликт с определението за модерна публична политика“ — политика, основана на доказателства и стратегически планирана. Планове за стотици милиарди евро, разпределящи подкрепата на девет милиона стопанства, са писани в целия ЕС предимно на административен усет.
Зад упрека стои теория, която всеки читател на нашата медия заслужава да познава. През 1952 г. холандецът Ян Тинберген — по-късно първият носител на Нобеловата награда за икономика — формулира правило, елементарно като аритметика: политиката се нуждае от поне толкова независими инструмента, колкото цели преследва. С един лост не се движат две машини. Сегашната ОСП има 3 общи цели, 9 специфични и една хоризонтална — тринайсет цели, окачени на шепа инструменти, при това инструменти, които реформата продължава да слива: еко-схемите и агроекологичните мерки се обединяват в една обща рамка. Всяка политика, която добавя цели, без да добавя инструменти, е аритметично обречена да не постигне част от тях — въпросът е само коя част ще бъде пожертвана мълчаливо.
Че може и другояче, показва Нидерландия. В рамките на европейския проект Tools4CAP холандците са свързали симулатор на еко-схемата с модел на ниво отделно стопанство (FARMDYN) и със секторен пазарен модел (AGMEMOD), за да проверят как фермерите реално ще приемат схемата при различни ценови развития — и да калибрират ставките и точковата система, преди схемата да тръгне. Еко-схема, изпитана на симулатор, както се изпитва самолетно крило, преди да лети. Българската еко-схема, чиято дилюция сме разглеждали на тези страници, научава отговорите след кампанията — от процента на заявленията.
Втори тест: основанията, или защо плащанията целят грешната уязвимост
Статията на Алън Матюс е интелектуалният скелет на броя. Той подрежда четирите конкуриращи се оправдания, с които съвременната ОСП обяснява съществуването си: продоволствена сигурност и стратегическа автономия; екологични обществени блага; териториална кохезия и „социалният договор“ между обществото и фермерите; конкурентоспособност и иновации. Четири основания, четири различни приоритета, четири различни критерия за успех — и една обща каса. После ги прекарва през един тест: европейска добавена стойност. Не всяка легитимна цел на публична политика оправдава харчене на европейско ниво; оправдано е само онова, което държавите поотделно биха осигурили по-зле — трансгранични ефекти, икономии от мащаба, колективни проблеми.
Най-острият му удар е насочен в сърцето на политическата реторика от последните години. Аргументът „продоволствена сигурност“ се използва като оправдание за широката подкрепа на доходите чрез плащания на площ. Но европейските продоволствени сътресения от пандемията и войната насам, отбелязва Матюс, бяха кризи на логистиката, енергийните доставки и наличността и цената на торовете — не на производствения капацитет. Плащанията на площ, макар да задържат малко повече земя в производство, са до голяма степен ирелевантни към точно тези уязвимости. Изводът заслужава дословен цитат: „Safeguarding production through broad income support therefore targets the wrong margin of vulnerability“ — гарантирането на производството чрез широка подкрепа на доходите цели грешния марж на уязвимостта. Преведено към българския дебат, който водим от пролетта: „хранителният суверенитет“ е реторика, която оправдава инструмент, несвързан с декларираната цел — и науката вече го е написала черно на бяло.
В статията има и една бележка, която е самостоятелна новина за структурния дебат. По данни от земеделското преброяване на Евростат от 2020 г. само 676 000 стопанства с над 50 хектара — под 7 на сто от всички — управляват две трети от земеделската земя на Съюза и произвеждат над половината от продукцията. Това е разпределителната реалност, от която тръгва цялата битка за дегресията и таваните: плащане, вързано за площта, по конструкция следва концентрацията на земята.
Трети тест: селските райони, или групата, в която стои България
Франческо Мантино чете политиката за селските райони през полит-икономически обектив: политиките не просто решават проблеми, а създават бенефициенти, а бенефициентите — организирани клиентели, които после бранят инструментите, от които живеят. Четири стратегии съжителстват и се борят за пари в европейското селско пространство: дистрибутивна (компенсаторни плащания към ясно разпознаваеми получатели), агрохранителна конкурентоспособност (вериги на стойността, организации на производители), намаляване на неравенствата (инфраструктура и услуги за изоставащи територии) и холистична териториална (интегрирано управление на много фондове около конкретното място). Първата винаги печели при криза — тя е най-бърза, най-видима и с най-организирана клиентела.
Четирите стратегии за селските райони по Мантино — и къде стои България
| Стратегия | Основен инструмент | Пример / типични държави | Главна слабост |
| Дистрибутивна | Компенсаторни и директни плащания, разпокъсани инвестиции | Преобладава навсякъде при криза | Пари без структурна промяна |
| Агрохранителна конкурентоспособност | Вериги на стойността, организации на производители, качествени схеми | Доматената верига в Северна Италия | Остава секторна |
| Намаляване на неравенствата | Инфраструктура, услуги, широколентов достъп | Фрагментирано в целия ЕС | Разпокъсана и недофинансирана |
| Холистична териториална | Многофондови пакети, териториални договори | Италия, Испания, Ирландия, Франция | Изисква капацитет и стабилно управление |
| Групата на България | ЕЗФРСР като единствен селски инструмент | Германия, Португалия, Румъния, Хърватия, България | „Разграничаване, не интеграция“ |
По Mantino (2026) и Münch et al. (2024). Последният ред не е отделна стратегия, а мястото на България в класификацията на автора.
За българския читател статията носи изречение с адрес. В типологията на Мантино, стъпваща на голямото изследване за финансирането на селските райони, България попада в групата на Германия, Португалия, Румъния и Хърватия — държави, при които подкрепата за селските райони минава през секторни или тематични рамки, ЕЗФРСР остава на практика единственият селски инструмент, а координацията с другите фондове, по формулировката на автора, е „основана главно на разграничаване, а не на интегрирана стратегия“. С по-прости думи: селска политика отвъд земеделието в България няма — има земеделска политика, която по съвместителство минава за селска. Числата от същото изследване: едва около 9 на сто от реално платените средства по ЕЗФРСР в ЕС са отишли за селско развитие отвъд стопанствата, а градските райони получават три до четири пъти повече кохезионни пари на глава от селските.
Оттук и предупреждението му за новата архитектура, което пряко продължава нашия анализ за 1,41-те милиарда за селските райони: реформата защитава с ринг-фенс секторните земеделски пари, но оставя всичко „селско“ отвъд стопанството — ЛИДЕР, основни услуги, диверсификация, инфраструктура — на незащитените средства и на добрата воля на националното планиране около 10-процентната селска цел. Асиметрия ex ante: едните пари са гарантирани преди преговорите, другите тепърва ще се борят за място в национален план, писан от администрации, които никога не са третирали селските райони като приоритет. Мантино е внимателен в извода: Единният фонд теоретично отваря врата към интегрирана селска политика — но без задължителни селски гаранции повечето държави ще продължат да предпочитат по-бързите, по-прости и по-видими мерки. България, по собствената му класификация, е точно сред тях.
Четвърти тест: производството, или какво показва моделът, който никой у нас не е пускал
Четвъртото изследване е първото количествено моделиране на реформата — екип около Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) край Виена, с Ханиотис сред авторите, пуска предложената архитектура през GLOBIOM: пространствен частично равновесен модел на световното земеползване, същият клас инструменти, с които Комисията прави своите прогнози. Три сценария, представящи три възможни национални стратегии при общото орязване от 15 на сто: минимално съответствие (държавата бяга от съфинансиране), зелена амбиция (пълно използване на екологичния заделен дял) и обвързана експанзия (парите се изсипват в инструментите без национално съфинансиране — базовото плащане и обвързаната подкрепа).
Трите сценария на IIASA: какво прави всяка национална стратегия (ЕС-27, 2040 г., спрямо базовия сценарий)
| Показател | Минимално съответствие | Зелена амбиция | Обвързана експанзия |
| Ставка DABIS | 130 евро/ха (подът) | 180 евро/ха (средата) | 240 евро/ха (таванът) |
| Бюджет DABIS | –15% | –65% | –25% |
| Агроекологичен пакет (AECA) | +10% | +25% | –25% |
| Обвързана подкрепа (бюджет) | +10% | +15% | +40% |
| Използвана площ (ЕС-27) | –3,2% | –1,1% | –2,1% |
| Общ ефект върху бюджета | –6,3% | –11,0% | –5,9% |
По Hristov et al. (2026), табл. 1 и Приложение 2. По всички сценарии: маслодайни –15 до –17%, зърнени –4 до –8%, цени на производител +2 до +6%. Проекции за 2040 г. спрямо продължаване на сегашната ОСП; не са прогнози.
Механизмът, който се оказва главният преразпределител на реформата, е коридорът на новото дегресивно плащане на площ (DABIS): под на 130 и таван на 240 евро/ха като средно за държава членка. Изравняването вътре в коридора създава ясни губещи — Гърция, Кипър, Австрия и Дания, чиито сегашни ставки са над тавана — и ясни печеливши: държавите с ниски ставки, които моделът повдига към пода. България е сред печелившите по ставка — теза, която в българския дебат по реформата досега просто отсъства, защото никой не я е сметнал.
Но същият модел показва и цената. Производството на маслодайни в ЕС се свива с 15 до 17 на сто според сценария — най-чувствителната на плащания група култури, и точно групата, върху която стои българското растениевъдство със слънчогледа. Зърнените падат с 4 до 8 на сто, цените на производител се покачват с 2 до 6 на сто, а вносната зависимост на Съюза по зърно и маслодайни се задълбочава по всички пътеки. И структурният ефект, изречен с рядка за моделиери директност: при изравняване на ставките сравнителното предимство на земята става, цитираме, „по-силно определяно от вътрешната ѝ биофизична продуктивност, отколкото от исторически диференцираните права“ — ускорена специализация в плодородните региони, изоставяне на земя в маргиналните. Преведено на българската карта: Добруджа печели, полупланинските и планинските райони губят — точно териториите, за които преходната национална помощ и обвързаната подкрепа са последната нишка към производството.
Дължим на читателя и уговорката, която самите автори подчертават: това са сценарийни проекции за 2040 г., в долари по цени от 2000 г., с признати ограничения — не прогнози, а карта на посоките и относителната подредба на ефектите. Но именно като карта на посоките те са първото число, сложено на маса, около която досега се разменяха само лозунги.
Сборът: свобода, която струва колкото сметката под нея
Съберат ли се четирите теста, картината се затваря сама. Реформата дава на държавите членки повече свобода от когато и да било — а Матюс показва, че точно тази свобода прави приоритизирането на европейската добавена стойност по-трудно и отваря ножицата между държави, които планират, и държави, които усвояват. Плановете, през които свободата ще се упражни, се пишат в система, за която науката е констатирала, че работи без модели. Ринг-фенсът бетонира дистрибутивната логика и оставя селските райони на остатъчния принцип. А производствените последици от националните избори са измерими — IIASA ги измери за целия Съюз — но нито една държава не е длъжна да ги е сметнала, преди да избере. Свободата за държавите членки, това е сухият остатък от целия брой, струва точно толкова, колкото струва сметката, направена под нея.
Въпросът към София
И тук академичното четиво става практически български въпрос. Нидерландия тества еко-схемата си на свързани модели, преди да я пусне. IIASA показа, че изборът между трите национални стратегии — минимално съответствие, зелена амбиция, обвързана експанзия — произвежда различно производство, различни цени и различна съдба за маргиналните райони. Изборът предстои и на България: националният план по новата ОСП ще разпредели милиарди по правила, които тепърва ще се пишат в София.
Затова въпросът, който отправяме към Министерството на земеделието и храните и на който ще потърсим отговор и по реда на Закона за достъп до обществена информация, е прост и проверим: разполага ли министерството с каквато и да е количествена оценка на въздействието на вариантите за бъдещия национален план върху българското производство, доходите по райони и структурата на стопанствата — модел, сценарии, разчети, каквото и да е? Или планът за милиарди след 2028 г. ще се пише така, както науката вече констатира за предишния: на тъмно. Отговорът — или мълчанието — ще бъде тема на следваща статия.
Ася Василева
Понятия
Правило на Тинберген — принцип от теорията на икономическата политика (Ян Тинберген, 1952 г.): за постигането на определен брой независими цели са нужни поне толкова независими инструмента. Политика с повече цели, отколкото инструменти, неизбежно жертва част от целите.
Европейска добавена стойност — критерий за оценка на европейските разходи: оправдано на ниво ЕС е онова харчене, което адресира трансгранични ефекти, икономии от мащаба или колективни проблеми, които държавите поотделно биха осигурили по-зле. Използван от Европейската сметна палата и в съображенията към регламента за партньорските планове.
DABIS и коридорът — новото Дегресивно плащане на площ за подпомагане на доходите (Degressive Area-Based Income Support), в което се сливат сегашните схеми за основно подпомагане. Предложението предвижда средната ставка по държава членка да се движи в коридор между 130 и 240 евро/ха, което изравнява ставките между държавите.
Ринг-фенс (защитен бюджет) — минимумът от 295,7 млрд. евро в предложението за МФР, заделен изключително за подпомагане на доходите в земеделието; не може да се пренасочва към други политики. Интервенциите извън него — включително ЛИДЕР, коопериране, знания — се борят за средства с всички останали приоритети в националния план.
Четирите стратегии на Мантино — аналитична типология на политиките за селските райони: дистрибутивна (компенсаторни плащания), агрохранителна конкурентоспособност (вериги на стойността), намаляване на неравенствата (инфраструктура и услуги) и холистична териториална (интегрирано многофондово управление около конкретни територии).
Частично равновесен модел — икономически модел, който представя в детайл един сектор (тук: земеделието и земеползването), приемайки останалата икономика за дадена. GLOBIOM на IIASA е пространствен модел от този клас: силен в производствените и търговските ефекти, но без пълната обратна връзка с останалата икономика и без поведенчески детайл на ниво отделно стопанство.
Ex-ante оценка — предварителна оценка на въздействието на политика или план, направена преди приемането му — с модели, сценарии и разчети, — за разлика от ex-post оценката, която мери резултатите след изпълнението.
Източници
Studies in Agricultural Economics, том 128 (2026), специален брой за ОСП след 2027 г.:
Matthews, A. — Reimagining the Common Agricultural Policy: Competing Rationales for the CAP after 2027, стр. 71–79, doi.org/10.7896/j.3776
Gonzalez-Martinez, A.R., Jongeneel, R. — Multi-Model Analysis for Policy in Agricultural Economics: A Conceptual Framework, стр. 80–89, doi.org/10.7896/j.3583
Hristov, J., Frank, S., Krisztin, T., Havlik, P., Haniotis, T. — Assessing the 2028–2034 CAP Reform: A Budget- and Payment-Driven Scenario Analysis Using the GLOBIOM Partial Equilibrium Model, стр. 90–101, doi.org/10.7896/j.3798
Mantino, F. — The CAP and the Future of Rural Areas: Competing Rural Development Strategies in Europe from a Political Economy Perspective, стр. 102–112, doi.org/10.7896/j.3791
Евростат — Земеделско преброяване 2020 (цитирано по Matthews, 2026); Münch et al. (2024) — Study on funding for EU rural areas (цитирано по Mantino, 2026).
Архив на zemedeleca.bg: „ОСП 2028–2034: реформа без философия“, „Хранителен суверенитет“, „Селски райони: 1,41 млрд.“, „Разглобката на ОСП“, „Четирите прага“.
