Асоциацията на собствениците на земеделски земи възразява срещу един от източниците на Взаимоспомагателния фонд — депозираните и непотърсени в десетгодишния срок ренти за „белите петна“. Тезата ѝ: това са частни вземания, за които държавата е депозитар, а не собственик, и които се наследяват по Конституция. Ако сумите все пак минат към публичната сфера, асоциацията предлага те да останат свързани с произхода си — почви, напояване, комасация — или правото на претенция да се запази и след изтичането на срока.
Два дни след като парламентът прие на първо четене двата законопроекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, в Комисията по земеделието, храните и горите пристига първото браншово становище за прозореца между четенията — и то не е от ползвателите на земя, а от собствениците. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) изразява в документ до председателя на комисията Явор Гечев „категоричното си несъгласие“ с разпоредбите, по силата на които непотърсените в десетгодишния срок ренти за „белите петна“ ще се превеждат във Взаимоспомагателния фонд за управление на риска — фонда, в който, както писахме на 25 август, вече чакат правила около 36 млн. евро.
Едно техническо уточнение, преди съществото: в заглавката на становището като предмет е посочен поземленият законопроект № 52-654-01-90 и се сочат две различни дати на първо гласуване, докато параграфите, срещу които са насочени възраженията, са от проекта за ЗПЗП № 52-654-01-91, приет в пленарна зала на 25 август — неточности, които не засягат съдържанието на аргументите.
Какво точно иска асоциацията
Исканията са четири и са хирургически конкретни: да отпадне новата т. 16 към чл. 14, ал. 1 от ЗПЗП, която вписва непотърсените суми сред източниците на фонда; да се заличат думите „и 16“ в новата ал. 4 на същия член; да отпадне изцяло § 5, който урежда еднократното превеждане на сумите с изтекъл срок към ДФ „Земеделие“; и да отпадне § 22, т. 2 — огледалната добавка в чл. 37в, ал. 7 от поземления закон, която насочва парите „по сметката за чужди средства“ на фонда. Важно е уточнението, което самата асоциация прави: тя не спори срещу съществуването на Взаимоспомагателния фонд, а срещу един от източниците му. По думите ѝ устойчивото решение е фондът първо да получи ясна финансова архитектура — структура, условия за участие, размер на вноските на земеделските производители, механизми за държавно участие и европейско финансиране — и „едва след изграждане на такава ясна финансова архитектура може да бъде обсъждан въпросът за евентуални допълнителни източници на капитализация“, каквито според становището средствата по чл. 37в не могат да бъдат.
Чии са парите: аргументът за депозитаря
Централната теза на становището е за правната природа на сумите. Рентите за „белите петна“ — имотите, чиито собственици не са сключили договор, но земята им се обработва в масивите за ползване — се внасят от ползвателите по банкова сметка, откъдето собственикът може да ги потърси в десетгодишен срок. По тезата на БАСЗЗ това са „парични суми, дължими на конкретни собственици на земеделски земи“, които „не са формирани като публичен ресурс, не са публични средства и не представляват държавен приход“ — те стоят в „сметка за чужди средства“ по смисъла на Закона за публичните финанси, а такива сметки по дефиниция не формират собствен ресурс на бюджетната организация.
„Държавата не е собственик на средствата, за да се разпорежда с тях, както прецени, а единствено техен администратор и депозитар.“ — из становището на БАСЗЗ
На тази основа асоциацията оспорва и изречение от мотивите към законопроекта. Мотивите гласят: „Взаимоспомагателният фонд ще се сформира чрез публични средства, в това число неизплатени средства на правоимащите лица по чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за които 10-годишният срок е изтекъл“. БАСЗЗ определя това твърдение като „категорично невярно“ — именно защото според нея от изтичането на десетгодишен срок не следва автоматично, че държавата става собственик на сумите или придобива право да ги прехвърли към други лица. Двете формулировки поставяме една до друга; преценката е на читателя. Асоциацията отбелязва и че в хода на разглеждането досега не са изисквани и оповестявани становища на Министерството на финансите и на Българската народна банка за правната природа на средствата в тези сметки.
Наследяването: конституционният пласт
Вторият аргумент е конституционен и стъпва на чл. 17, ал. 1 — правото на собственост и правото на наследяване се гарантират и защитават от закона. Вземането за рентите, посочва становището, е имуществено право, което се наследява: наследниците го придобиват по силата на закона от момента на откриване на наследството, независимо дали са знаели за съществуването му. „В практиката не са изолирани случаите, при които наследниците научават за съществуването на подобни суми години след смъртта на наследодателя“ — и ако междувременно средствата бъдат окончателно прехвърлени във фонда, „наследимо имуществено право би било погасено без обезщетение и без реална възможност правоимащите лица да упражнят правата си“. Отделно асоциацията вижда проблем и с правната сигурност: години наред сумите са събирани при разбирането, че държавата ги държи от името и за сметка на титулярите им, а последващата промяна на предназначението им се отклонява от логиката, при която са формирани.
Алтернативите: парите да останат при земята
Най-разгърнатата част от становището са предложенията какво да се направи вместо това — три на брой. Първото: средствата да се прехвърлят в специална централизирана сметка или фонд за съхранение, при запазени права на собствениците и наследниците им, евентуално срещу разумна административна такса, съобразена с реалните разходи по администрирането. Второто: ако законодателят все пак реши сумите да постъпват в бюджета или в публичен фонд, това да става „само при изрично запазване на правото на правоимащите лица и техните наследници да претендират съответните суми и след изтичането на десетгодишния срок“. И третото, което е и най-съдържателното като идея за сектора: ако след определен срок средствата минават в публичната сфера, „най-елементарната целесъобразност предполага“ използването им да е свързано с източника — а източникът са поземлените отношения. Затова асоциацията предлага насочване към „подобряване на почвеното плодородие, противоерозионни мероприятия, напоителна инфраструктура, комасация, кадастрални и поземлени дейности“ — инвестиции, които повишават дългосрочната стойност на земята. Използването им за покриване на производствени рискове на стопаните, по думите на становището, „прекъсва естествената икономическа и правна връзка между произхода на средствата и тяхното предназначение“, при положение че между собствениците, от чиито права произхождат парите, и производителите, които биха се обезщетявали от фонда, „не съществува пряка правна или икономическа връзка“. Асоциацията се позовава и на европейската логика на взаимоспомагателните фондове, при която те се формират предимно от лицата, които черпят права от тях.
Контекстът и какво следва
Две изречения правна справка за пълнота на картината. И по действащия ред непотърсените суми не се връщат на собствениците след десетата година — погасителната давност действа и днес; предметът на спора е предназначението на сумите след този срок и редът, по който то се определя. Публично оповестена обща сума на натрупаните по общинските сметки непотърсени ренти няма — 36-те милиона евро, съобщени в аграрната комисия през юли, са наличността на самия фонд, не парите от „белите петна“.
Процедурно становището пристига в точния прозорец: след първото гласуване от 25 август водещата комисия трябва да изготви общ законопроект върху двата приети текста и по него ще тече срокът за предложения между четенията — фазата, в която ще се решава съдбата и на източниците на фонда, и на другите спорни разпоредби от пакета. zemedeleca.bg ще публикува общия текст, постъпилите предложения с имената на предложителите и становищата на останалите браншови организации, когато постъпят.
Използвани източници
Становище на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите Явор Гечев, изготвено след първото гласуване от 25 август 2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, внесен от Георги Георгиев и група народни представители на 15 юли 2026 г. — текст и мотиви.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 19 юни 2026 г.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 37в, ал. 7; Закон за подпомагане на земеделските производители — чл. 11, ал. 2, т. 2, чл. 14 и чл. 15; Закон за публичните финанси — режимът на сметките за чужди средства.
Конституция на Република България — чл. 17, ал. 1.
Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 76 (инструменти за управление на риска).
Правилник за организацията и дейността на Народното събрание — чл. 77, ал. 2 (общ законопроект на водещата комисия).
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.) и публикацията за първото гласуване от 25 август 2026 г., включително данните за около 36 млн. евро, натрупани във Взаимоспомагателния фонд.
Понятия
Депозитар — лице или институция, която съхранява чуждо имущество от името и за сметка на неговия титуляр, без да придобива собственост върху него; тезата на БАСЗЗ е, че държавата има именно това качество спрямо депозираните ренти.
Сметка за чужди средства — бюджетна сметка по Закона за публичните финанси за пари, които не принадлежат на бюджетната организация, а се съхраняват от нея за трети лица; такива средства не са част от собствения ресурс на организацията.
Погасителна давност — изтичане на определен от закона срок, след който вземането не може да бъде принудително осъществено; за рентите по чл. 37в срокът е десет години и действа и по сегашната уредба.
Комасация — окрупняване на разпокъсани земеделски имоти в по-големи и по-удобни за обработка блокове чрез размяна или преразпределение; една от поземлените дейности, към които БАСЗЗ предлага да се насочат средствата.
