Сегашната българска ставка по ОПДУ от 102,32 евро/ха е под долната граница на бъдещия коридор от 130 до 240 евро/ха за слятото директно плащане. Първият модел на реформата показва цената на изравняването: по-малък общ пакет, маслодайни с минус 15–17 на сто и производство, което се концентрира в най-плодородните земи
Българската ставка и долната граница
Две числа определят мястото на България в бъдещата реформа на директните плащания. Първото е сегашно и стои в заповед на министъра на земеделието и храните: окончателният размер на плащането по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2025 е 102,32 евро на хектар — еднакво за цялата страна, необвързано с производството. Второто е бъдещо и стои в предложението на Европейската комисия за ОСП 2028–2034: средната ставка на новото слято директно плащане по държава членка трябва да се движи в коридор с долна граница 130 и горна граница 240 евро на хектар. Българските 102,32 евро са с 27 евро — над една четвърт — под минимума на бъдещата система. Това не е оценка, нито преговорна позиция; това е аритметика, вписана в два официални документа.
Една уговорка се дължи. Новото плащане не е просто преименувано ОПДУ: в него се сливат основното подпомагане, преразпределителното плащане и добавката за младите стопани. Преразпределителното у нас добавя по 120,72 евро/ха, но само за първите 30 хектара на стопанства до 600 хектара — тоест то тежи много при малките стопанства и почти никак при едрите. Слятата българска средна ставка следователно ще е по-висока от 102,32 евро, но колко точно — зависи от тегла, които тепърва ще се смятат. Посоката обаче е еднозначна: България влиза в реформата отдолу, и коридорът ще я дърпа нагоре.
Колко различно тежат тези плащания в различните стопанства, показва проста сметка върху действащите ставки. Стопанство от 25 хектара получава основното плащане върху всичките си площи и преразпределителното върху всичките си площи: 102,32 плюс 120,72, или 223,04 евро на хектар ефективно. Стопанство от 1000 хектара получава преразпределителното само върху първите 30 хектара — 3622 евро, разпределени върху хиляда хектара, добавят 3,62 евро към ставката: ефективно 105,94 евро/ха. А стопанство над 600 хектара не получава преразпределително изобщо — чисти 102,32. Тоест зад „средната българска ставка“ стоят реални плащания, които се различават повече от два пъти между малкия и едрия — и когато трите интервенции се слеят в едно дегресивно плащане с прагове, тежестите между тези групи ще се преначертаят наново. За Кампания 2025 преразпределителното стигна до 42 865 стопанства — 79,4 млн. евро с първия транш през март и 2,8 млн. с окончателния през юни.
Как работи коридорът
За да се разбере защо това изравняване е събитие, трябва кратка историческа скоба. Разликите между ставките на държавите членки не са природна даденост — те са вкаменелост от реформата на Франц Фишлер от 2003 г., която отвърза плащанията от производството, но ги закотви за исторически референтни добиви и суми: колкото е раждал хектарът при съвсем друг пазар преди повече от двайсет години, толкова тежи правото върху него днес. Две десетилетия и три реформи по-късно Европа все още плаща на гръцкия и на латвийския хектар по коренно различна тарифа за едно и също нещо — поддържане на земя в добро земеделско състояние. Външната конвергенция, за която министър Абровски настояваше в Люксембург през юни, години наред приближаваше ставките една към друга; коридорът е решителният ход — той не ги приближава, а ги затваря в общи граници.
Механизмът е прост и брутален едновременно: държавите със средни ставки над 240 евро/ха слизат, държавите под 130 евро/ха се качват. По изчисленията на модела, за който ще стане дума, при всички сценарии губят Гърция, Кипър, Австрия и Дания — техните ставки са над горната граница; печелят държавите с ниски исторически ставки: Малта, Литва, Латвия, Чехия, Румъния, Португалия — и България, която фигурата на модела нарежда сред качващите се. Плащане, изравнено по този начин, престава да носи паметта на референтните добиви — и точно това преобръща сметката, както ще видим, не само между държавите, а и вътре в тях.
Коридорът на слятото директно плащане: кой слиза и кой се качва
| Посока | Държави | Причина |
| Ставката намалява | Гърция, Кипър, Австрия, Дания | Сегашните средни ставки са над горната граница от 240 евро/ха |
| Ставката се повишава | Малта, Литва, Латвия, Чехия, Румъния, Португалия, България | Сегашните средни ставки са под или близо до долната граница от 130 евро/ха |
По Hristov et al. (2026), фиг. 2 — промяна в ефективните ставки по държави членки при трите сценария. За България: ставка по ОПДУ 102,32 евро/ха за Кампания 2025 (заповед на министъра на земеделието и храните).
Моделът и трите сценария
Числата, около които се върти този текст, идват от първото количествено моделиране на реформата — публикувано през август в специалния брой на Studies in Agricultural Economics от екип на Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) край Виена, с Тасос Ханиотис, дългогодишния главен икономически глас на Генерална дирекция „Земеделие“, сред авторите. Инструментът е GLOBIOM — пространствен частично равновесен модел на земеползването, от същия клас, с който Комисията прави собствените си прогнози. Екипът пуска реформата през три сценария, представящи три възможни национални стратегии при общото номинално орязване от около 15 на сто: минимално съответствие (държавата бяга от съфинансиране и концентрира парите в инструментите без национална вноска, а ставката на слятото плащане слиза към пода на коридора — 130 евро/ха), зелена амбиция (пълно използване на екологичния дял със съответното съфинансиране, при ставка на средата на коридора — 180 евро/ха) и обвързана експанзия (парите се изсипват в базовото плащане и обвързаната подкрепа, а ставката се качва към тавана — 240 евро/ха). Разгледахме трите сценария подробно в анализа на целия специален брой; тук важното е, че нито един от тях не е прогноза — те очертават полето от възможни национални избори, и точно затова са интересни: България тепърва ще избира между тях.
Числата по сценариите заслужават внимание, защото опровергават интуицията, че по-зеленият избор пази бюджета. При минималното съответствие моделираният пакет се свива с 6,3 на сто; при обвързаната експанзия — с 5,9; а при зелената амбиция — с цели 11,0 на сто, защото дълбокото орязване на базовото плащане в полза на съфинансирания екологичен пакет изяжда най-много от общата сума. Съфинансирането при това не е дребен шрифт: слятият екологичен пакет идва с ново задължително национално участие между 30 и 60 на сто — изискване, което авторите изрично наричат структурна спирачка пред екологичната амбиция във фискално притиснатите държави. Средното ефективно плащане на хектар обаче расте по всички пътеки: от 61 долара на хектар в базовия сценарий до 70 при минималното съответствие, 88 при зелената амбиция и почти 99 при обвързаната експанзия — плюс 61 на сто спрямо базата, най-високото от трите — потвърждение в още един разрез, че реформата прави хектара по-скъп, а полето по-малко. Използваната земеделска площ в ЕС се свива съответно с 3,2, 1,1 и 2,1 на сто — между 600 хиляди и 1,8 милиона хектара излизат от употреба според избраната стратегия. За мащаб: моделът обхваща онази част от бюджета, която пряко движи производството — около 19,5 милиарда долара по цени от 2000 г., под една трета от годишния официален пакет, който в същата валута е близо 67,6 милиарда; целият пакет по сегашните стратегически планове е около 304 млрд. евро за 2023–2027 г., или почти 61 млрд. годишно.
Защо маслодайните са най-уязвими
Първият резултат, който засяга българското поле пряко: по всички три сценария производството на маслодайни в ЕС се свива с 15 до 17 на сто — най-дълбокото свиване от всички групи култури. Зърнените падат с 4 до 8 на сто, фуражните с около 3, а цените на производител се покачват с 2 до 6 на сто, най-силно при зърнените. Вносната зависимост на Съюза — при маслодайните тя е структурна от десетилетия — се задълбочава по всички пътеки: ЕС е нетен вносител на зърнени, фуражни и маслодайни още в базовия сценарий, и по всички реформени пътеки отрицателното салдо се разширява, а при свинското и птичето месо вносът нараства умерено покрай свиването на стадата. Животновъдството като цяло реагира далеч по-слабо от растениевъдството — обвързаната подкрепа го крепи, а при сценария на обвързаната експанзия овцете и козите дори леко нарастват.
Какво прави реформата с производството и цените в ЕС-27 (2040 г., спрямо базовия сценарий)
| Група | Производство | Цени на производител |
| Маслодайни | –15 до –17% | слабо покачване |
| Зърнени (пшеница и др.) | –4 до –8% | около +6% |
| Фуражни зърнени | около –3% | около +6% |
| Други култури (вкл. бобови) | почти без промяна | под +1% |
| Свине и птици | слабо свиване | до +3% |
| Овце и кози | леко нарастване при обвързана експанзия | спад |
По Hristov et al. (2026), фиг. 3 и 4. Проекции за 2040 г.; посоки и относителни тежести, не прогнози за конкретни стойности.
Изследването отчита и страна на сметката, която в политическия дебат никой няма интерес да афишира: свиването на производството има екологичен дивидент. Общите селскостопански емисии на парникови газове намаляват по всички сценарии — водещият механизъм е спадът на азотните торове заедно с площта, — а индексът на непокътнатост на биоразнообразието се подобрява с 0,18 до 0,20 на сто, като авторите изрично проверяват и намират пренебрежимо изместване на емисии към трети страни. С други думи, реформата постига част от зелените си цели не чрез зелените си инструменти, а чрез простото производство на по-малко — резултат, който е едновременно екологичен успех и аргумент на всеки бъдещ дебат за продоволствената сигурност.
Една методологична нишка прави тези числа по-фини, отколкото изглеждат. Авторите показват защо общото орязване от 15 на сто не се превръща механично в 15 на сто по-малко производство: първо, пространственото преразпределение действа в двете посоки — стопаните в държавите с покачващи се ставки разширяват, докато губещите се свиват, и нетният ефект е по-мек от брутния; второ, там, където площта се свие под прага на допустимост, бюджетният таван престава да действа и парите просто не се изразходват докрай; трето, стопаните заместват култури — местят се към по-изгодното, без общата подпомагана площ да се промени. Изводът на авторите е директно предупреждение към преговарящите: предварителни оценки, стъпили на проста бюджетна аритметика, надценяват свиването на производството и доходите. Числата на модела са по-малки и по-разнородни от лозунгите — и на двете страни на спора.
Защо точно маслодайните? Механизмът е в маржа. Културите се различават по това каква част от печалбата на хектар идва от пазара и каква — от плащането. При маслодайните делът на площното подпомагане в маржа е традиционно най-висок; когато общият пакет се свие с 15 на сто, първа се отказва сеитбата, при която плащането е носело най-голямата част от сметката. Това е и преводът за България, чието растениевъдство стои върху слънчогледа и пшеницата: моделът поставя ядрото на българската посевна структура точно в най-чувствителния сектор на реформата.
Тук е и парадоксът, който прави заглавието на този текст: по-високата ставка не спасява производството. Ставка и пакет са две различни величини — ставката казва колко получава хектарът, пакетът казва колко хектара могат да бъдат подпомогнати. Реформата вдига българската ставка чрез коридора, но свива общия защитен бюджет до 295,7 млрд. евро — номинално намаление около 15 на сто. Моделът показва какво излиза от тази комбинация: при сценария на минималното съответствие използваната земеделска площ в ЕС пада с 3,2 на сто — парите се концентрират върху по-малко декари, а останалите се изоставят. По-скъп хектар в по-малко поле.
Изравняването и географията на производството
Най-дълбокият резултат на изследването обаче не е в проценти, а в едно изречение, което авторите изричат с рядка за моделиери директност: при изравняване на ставките сравнителното предимство на земята става, цитираме, „по-силно определяно от вътрешната ѝ биофизична продуктивност, отколкото от исторически диференцираните права“. Преведено: докато плащанията носеха паметта на референтните добиви, те неволно крепяха производство и на земи, чийто пазарен марж сам по себе си не го оправдава. Изравнена ставка изтрива тази памет. Оттам нататък решението къде да се сее се връща изцяло при почвата, водата и климата — а те в България са разпределени пределно неравно.
Ефектът действа с различна дълбочина в различните части на картата. В равнинните житници с високи природни добиви плащането е добавка към марж, който съществува и без него — там изравняването само ускорява концентрацията и наддаването за земя, което познаваме от анализите на рентите. В полупланинските и планинските землища сметката е друга: там площното плащане често е разликата между сеитба и запустяване, и когато общият пакет се свие, точно тези землища излизат първи от производство. Авторите на изследването сами предупреждават, че сегашната структура на плащанията, с цялата ѝ историческа несправедливост, е играела и една незабелязана роля — поддържала е географски разнообразно производство, — и че при засилващо се изравняване може да са нужни допълнителни инструменти за производството в районите с природни ограничения. В българския контекст тези инструменти имат имена: обвързаното подпомагане, плащанията за райони с природни ограничения и преходната национална помощ — все механизми, за чието бъдеще в новата архитектура преговорите тепърва предстоят и за които България досега спори на парче, без да ги е подредила в обща сметка.
Дължим и тук уговорката, която самите автори подчертават: резултатите са сценарийни проекции за 2040 г., в долари по цени от 2000 г., с признати ограничения на модела — карта на посоките и относителната тежест на ефектите, не прогноза за конкретни добиви и цени. Но посоките са смятани с инструмент от класа на онези, с които Комисията защитава собствените си предложения — и затова не могат да бъдат отхвърлени като академично упражнение.
Отвореният въпрос към българската позиция
Изследването е публично, рецензирано, с методология, която всеки екип с достъп до данните може да възпроизведе — включително за една отделна държава. Въпросът, който то оставя на българската маса, е прост: реформата ще вдигне ставката и ще свие пакета, ще ускори концентрацията в плодородните земи и ще изпита издръжливостта на производството в маргиналните — а публично формулирана българска позиция по коридора, по неговите граници и по инструментите, които да поемат структурния му ефект, няма. Министърът защитава в Люксембург външната конвергенция — тоест самото изравняване — без нито едно публично число за това какво то прави с българското производство. Сметката, която този модел направи за двайсет и седем държави, никой не е направил за една. Коя институция би трябвало да я направи и разполага ли с инструментите за това — на този въпрос вече потърсихме отговор по реда на достъпа до обществена информация, и той ще бъде тема на отделен текст.
И една последна времева уговорка, която изследването цитира по Алън Матюс и която важи с пълна сила за всяко българско стопанство, четящо тези редове: пълните финансови последици от реформата за отделния стопанин няма да бъдат известни, докато не бъдат одобрени всичките 28 национални и регионални партньорски плана — а това може да не се случи преди 2027 г., защото решаващите избори за разпределението между инструментите, за ставките на съфинансиране и за прилагането на коридора остават на национална преценка. Земеделската комисия на Европейския парламент посрещна пакета открито враждебно още при публикуването му. Иначе казано: между днешната ставка от 102,32 евро и бъдещата, някъде над 130, стоят две години преговори, един национален план и всички избори, които България още не е започнала да смята.
Ася Василева
Понятия
Слято директно плащане (DABIS) — новото „Дегресивно площно подпомагане на доходите“ (Degressive Area-Based Income Support) в предложението за ОСП 2028–2034, в което се обединяват основното подпомагане (ОПДУ), преразпределителното плащане и добавката за младите стопани. Средната му ставка по държава членка трябва да се движи между 130 и 240 евро/ха.
Коридор на плащанията — долна (130 евро/ха) и горна (240 евро/ха) граница за средната национална ставка на слятото директно плащане. Държавите над горната граница намаляват ставките си, тези под долната ги повишават — механизъм на принудително изравняване между държавите членки.
Слят екологичен пакет (AECA) — Agri-Environmental and Climate Action: обединението на екосхемите и агроекологичните мерки от двата сегашни стълба в една интервенционна рамка в предложението за 2028–2034 г., с ново задължително национално съфинансиране между 30 и 60 на сто — за разлика от сегашните екосхеми, които са изцяло европейски пари.
Референтни добиви и исторически права — основата на сегашните разлики между ставките: реформата от 2003 г. отвърза плащанията от производството, но ги изчисли върху историческите добиви и суми от референтен период, замразявайки различията между държави и региони за десетилетия напред.
Външна конвергенция — постепенното приближаване на средните ставки на директните плащания между държавите членки, прилагано от 2013 г. насам. Коридорът е нейното радикално продължение — вместо приближаване, обвързващи общи граници.
Ставка и пакет — двете независими величини на подпомагането: ставката е плащането на хектар, пакетът (националният финансов плик) е общата сума. Реформата може да вдига първата и едновременно да свива втория — какъвто е българският случай по модела.
Частично равновесен модел — икономически модел, който представя детайлно един сектор — тук земеделието и земеползването, — приемайки останалата икономика за дадена. GLOBIOM на IIASA е пространствен модел от този клас, използван широко за анализ на аграрни и климатични политики.
Райони с природни ограничения — землища с обективно по-ниска продуктивност (планински, полупланински, със специфични ограничения), за които ОСП предвижда компенсаторни плащания. По модела точно те са най-изложени на изтегляне на производството при изравнени ставки и по-малък пакет.
Източници
Hristov, J., Frank, S., Krisztin, T., Havlik, P., Haniotis, T. — Assessing the 2028–2034 CAP Reform: A Budget- and Payment-Driven Scenario Analysis Using the GLOBIOM Partial Equilibrium Model. Studies in Agricultural Economics 128 (2026) 90–101, doi.org/10.7896/j.3798.
Заповед на министъра на земеделието и храните за окончателния размер на плащането по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за Кампания 2025 — 102,32 евро/ха; Заповед № РД 09-710 от 26.06.2026 г. за ДП-ОПДУ — 120,72 евро/ха; съобщения на ДФЗ, март–юни 2026 г.
Предложение на Европейската комисия за ОСП 2028–2034, COM(2025) 560; предложение за МФР 2028–2034, COM(2025) 570 — заделен минимум 295,7 млрд. евро.
Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Какво знае науката за ОСП 2028, което София още не е сметнала“; „Четирите прага“; „Обвързана подкрепа: чл. 32“; „Рента и земя: НСИ 2025“; изявления на министър Пламен Абровски пред Съвета по земеделие и рибарство, Люксембург, 15 юни 2026 г.
