Със заповед от 17 август МЗХ отмени приема за преструктуриране на лозя — 98,9 милиона евро за лозаро-винарския сектор до 2027 г. са договорени година предсрочно. Единадесет дни по-късно, в института в Плевен, създаден през 1902 г. заради филоксерата, зам.-министър Янчев обеща подкрепа от два фонда, предназначени за торове и горива. Между двете дати са протестът в Плевенско, регистър, който брои 55 000 хектара там, където агростатистиката вижда 31 000, регламент от февруари, с който изкореняването на лозя става допустимо за европейско финансиране, и кооперацията от Сухиндол — основана през 1909 г. от четиридесет лозари, национализирана през 1952 г. и препоръчана през 2026 г. като решение.
Плевен, 28 август
Институтът по лозарство и винарство в Плевен показва мискетовите си сортове на открит ден, а заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев казва пред медиите изречението, което тази година ще чуем за всяка култура: „България има наистина добра реколта от всички земеделски продукти тази година. Това се отнася и за лозарския сектор. Предизвикателството обаче остава пазарът и постигането на адекватна цена, която да покрива направените от производителите разходи.“ Следват мерките. Лозарите и винопроизводителите не са изключени от подпомагането — предвидени са средства „както по т.нар. „иранска помощ“, тази есен, така и по интервенцията за ликвидност“, с прием в началото на следващата година и национално съфинансиране, така че общият размер да достигне 35 млн. евро. Вносът на грозде се проверява съвместно с Агенция „Митници“ и НАП, включително декларираните стойности: „Всеки бус и камион, които са в основната част от търговията, по наши данни се спира и проверява.“ Помощта за пострадали от неблагоприятни климатични събития се разширява към стопанства със загуба над 30 на сто. И накрая — препоръка производителите да обединяват усилията си чрез коопериране и сдружаване.
Мястото на изявлението заслужава отделен абзац, защото носи повече от декор. Институтът е създаден през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство с решение на тогавашното Министерство на земеделието и търговията — заради филоксерната криза и масовото загиване на лозята в страната. Мястото е избрано по препоръка на Пиер Виала от Парижкия земеделски институт, а станцията е петата в света след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Задачата ѝ е техническа: кои американски подложки понасят българските почви и как върху тях се присаждат местните сортове. (Филоксерата е листна въшка, която живее по корените и срещу която европейската лоза няма защита; единственият траен отговор, намерен тогава и валиден и днес, е присаждането на европейски сорт върху устойчив американски корен.) Държавата се намесва с наука в проблем откъм предлагането — лозите умират — и печели. Сто двадесет и четири години по-късно, в същия институт, който днес има 36 селекционирани сорта, 21 винени и 15 десертни, и най-голямата ампелографска колекция на Балканите с 1865 сортонаименования (тук е създаден и Рубин — кръстоска между Небиоло и Сира, утвърдена като сорт през 1961 г.), държавата отново обявява намеса. Проблемът този път не е откъм лозите. Лозите ги има; купувачът намалява.
Единадесет дни по-рано
На 17 август министърът на земеделието и храните издава заповед РД09-854, с която приемът по интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“ за финансовата 2027 г., предвиден за 15 октомври – 15 ноември 2026 г., няма да се проведе. Причината е записана в съобщението на министерството от 18 август: предвиденият финансов ресурс в Стратегическия план за подпомагане на лозаро-винарския сектор за 2027 г. „вече е ангажиран по сключени договори за подпомагане“. Решението е взето след обсъждане в постоянната работна група за сектора, а представителните организации са информирани.
Пакетът не е намален; той е усвоен, година предсрочно. Секторните интервенции за вино в Стратегическия план 2023–2027 г. са 98 935 535 евро — сума, която предишният министър Георги Тахов обобщаваше пред лозарите в Брестовица като „близо 26 млн. евро годишно“. Това е отделен, защитен ред: не се конкурира с директните плащания и с Програмата за развитие на селските райони, върви по своя обща организация на пазара „вино“ и има четири главни интервенции — преструктуриране и конверсия на лозя (изкореняване и презасаждане, смяна на сорт, промяна на формировката), инвестиции в лозаро-винарския сектор (наследник на старата мярка „Инвестиции в предприятия“, която засягаше предимно избите), популяризиране в трети държави и застраховане на реколтата. В същата Наредба № 14 от 2023 г. съществува и интервенция „Събиране на реколтата на зелено“ — плащане за отстраняване на гроздовете преди узряване, тоест инструмент за намаляване на предлагането в година като тази. Дали някога е бил отварян прием по нея, министерството не е съобщавало.
Защитеният ред не започва от 2023 г. Още през 2021 г. тогавашният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното съобщаваше, че от присъединяването към ЕС в страната са засадени 13 хил. ха насаждения с нови сортове, в по-голямата си част с пари по мярката за преструктуриране и конверсия, а за осем години в сектора са влезли 266 млн. евро. Поставено до тези числа, изречението на плевенските лозари, че браншът „системно не е субсидиран“, се оказва изречение за друго — не за липсата на пари, а за това къде са отишли.
Къде отидоха парите и къде отиде пазарът
| Година | Изкупено грозде от винарските предприятия, хил. т | Произведено вино от избите, млн. л | Износ на вино, млн. л | Източник |
| 2007 | — | — | 114 | РЛВК „Тракия“ |
| 2016 | 174,6 | 125,7 | — | ИАЛВ |
| 2020 | 120,8 | 83,0 | — | ИАЛВ |
| 2022 | — | — | 17 | РЛВК „Тракия“ |
| 2023 | 93,0 | — | — | ИАЛВ |
| 2025 | 80,5 | 63,9 | 16,4 | ИАЛВ |
Изкупеното грозде за 2023 г. е по данни на ИАЛВ, съобщени от МЗХ през октомври 2024 г.; за 2025 г. — към ноември 2025 г. Износът за 2007 и 2022 г. е цитиран от председателя на Регионалната лозаро-винарска камара „Тракия“ през февруари 2026 г. Липсващите клетки са години, за които агенцията не е публикувала съпоставимо число.
Прочитът е прост. Докато с публични пари са засаждани 13 хиляди хектара, гроздето, което избите изкупуват, е паднало от 174,6 хил. т през 2016 г. на 80,5 хил. т през 2025 г. — повече от два пъти. Виното от тези изби — от 125,7 млн. л на 63,9 млн. л. Износът — от 114 млн. л през 2007 г. на 16,4 млн. л през 2025 г., седем пъти по-малко. Регистрираните винопроизводители са 363 и броят им бавно расте; количеството, което купуват, пада. Изкупна цена за реколта 2026 в този текст няма — лозарите от Плевенско говорят за липса на купувач, не за цена, а агенцията още не е публикувала данни за кампанията. Отбелязваме отсъствието като отсъствие.
Тук е мястото на едно старо правило за това защо добрата реколта носи по-малко пари. Английският статистик Грегъри Кинг го извежда през 90-те години на XVII век върху данни за пшеницата: когато търсенето е нееластично — хората не пият два пъти повече вино, защото гроздето е два пъти повече — изобилната реколта носи на производителя по-малък общ приход от слабата, защото цената пада по-бързо, отколкото расте количеството. Лозето е трайно насаждение: добрата реколта не е ново предлагане, а същите лози с по-добро време. Различното през 2026 г. е, че купувачът, който намаляваше и в лошите години, го няма и в добрата.
Регистър, който не се затваря
По-неудобното число не е в таблицата. През ноември 2025 г. заместник-министър Янчев съобщи, че площите с винени лозя в лозарския регистър са 55 000 ха. Агростатистиката на същото министерство за 2025 г. оценява лозовите насаждения в земеделските стопанства — плододаващи и млади — на 31 234 ха, от които реколтирани 26 231 ха. Между регистъра и стопанствата липсват около 24 хиляди хектара — повече от площта, засадена с европейски пари от 2007 г. насам. Още през 2021 г. директорът на ИАЛВ питаше публично дали Комисията няма да намали бюджета на сектора, ако реалните площи се окажат по-малко от декларираните. С отпадането на приема през август въпросът придобива обратен смисъл: бюджетът, разпределен на основата на площи, е изчерпан, а площите не са преброени.
Същото несъответствие се вижда и във виното. ИАЛВ съобщава, че в страната годишно се реализират 112 млн. л; произведени от избите от реколта 2025 — 63,9 млн. л; внесени, по думите на агенцията — около 12 млн. л, около десет на сто от потреблението; изнесени — 16,4 млн. л. Сметката оставя около 50 млн. л, над една трета от пазара, извън избите. Не всичко в тази разлика е „сив сектор“. Част е домашно вино за собствена консумация, което е законно и по дефиниция извън веригата; част е регистър, който не се чисти от изоставени лозя; част са продажби, които никой не отчита. Трите неща обаче имат общо следствие: секторът, за който се иска държавна подкрепа, не знае колко е голям. За вноса числата се разминават три пъти — срещу 12-те милиона литра на агенцията председателят на сдружението на лозарите Атанас Василев цитира ръст с 24 на сто до около 36 млн. л и износ малко над 30 млн. л. Регулатор и бранш броят една и съща течност с различни резултати.
Сухиндол, 2 февруари 1909 г.
Организацията на производителите, която министерството днес препоръчва като изход, е съществувала в България преди сто и седемнайсет години, направена от самите лозари без нито едно министерство — и е прекратена от държавата.
Препоръката на заместник-министъра за коопериране има в България точна дата. На 2 февруари 1909 г. четиридесет души в Сухиндол основават лозаро-винарската кооперация „Гъмза“ с председател Марко Вачков — човек с познания по енология и инженерство, придобити в България и Франция, който още през 1896–1897 г. заедно със свещеника Ганчо Марков прави първия общински лозов разсадник и пръв внася американски и френски подложки след филоксерата. Кооперацията строи изба, купува гроздето на членовете си, работи по най-новите за времето си винарски практики и през 20-те и 30-те години е водещият български производител. През 1952 г. е национализирана — избата, активите и лозята. Сдружаването, което днес се препоръчва от трибуна, тук е било направено с устав и каса, и е било разтурено с указ.
Оттам нататък историята на българското вино е история на един купувач. Държавният „Винпром“ концентрира производството; през 80-те години България е четвъртият износител на вино в света и петият вносител на британския пазар, с пик от около 300 млн. л износ — но с основен пазар в СССР. През май 1985 г. Москва започва антиалкохолната си кампания, изкоренява собствени лозя и спира вноса на вино. Българският сектор губи пазара си с указ, за месеци. Втората загуба — от 114 на 16 милиона литра между 2007 и 2025 г. — е без указ, по инерция, и е по-трудна за разказване именно затова: няма дата, на която да се посочи. (Античността тук е за скоба, а не за патос: най-старото литературно тракийско вино е в „Одисея“, песен IX — жрецът Марон от Исмар дава на Одисей червено вино, толкова силно, че се смесва с двадесет части вода; с него Одисей упоява Полифем. Исмар е на тракийския бряг, днес в Гърция — тоест вино от съседния регион, не от нашия.)
Има и трета история, която засега е само въпрос. „Конверсия“ в името на мярката означава смяна на сорт. Осемнайсет години публични пари са плащали и подмяна — на местни сортове с международни, на стари формировки с нови. Кои сортове са спечелили площ и кои са я загубили след 2007 г., лозарският регистър знае по сорт и по стопанство; данните не са публикувани в този разрез. Без тях думата остава термин, а Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза, Памид и Димят — имена от етикет, а не от статистика.
Отговорът на Европа и отговорът на министерството
Европейският съюз описа същия проблем — свиващо се потребление, свръхпредлагане, натиск върху цените — и на 24 февруари 2026 г. прие Регламент (ЕС) 2026/471, в сила от 18 март. С него окончателното изкореняване на лозя става допустимо за европейско финансиране, национални средства могат да се използват и за зелена беритба и за дестилация на излишъци, а неусвоените годишни средства за виното могат да се пренасят за следващата финансова година. Германия вече използва пакета: с документ на Съвета от 18 август се разрешава целева кризисна дестилация във Вюртемберг и Рейнхесен, а Берлин предвижда и изкореняване по своя стратегически план. Инструментите са за намаляване на предлагането; парите за тях са в същия защитен ред, който България обяви за изчерпан.
Българският отговор от 28 август идва от друго място. „Иранската помощ“ е национална схема по временната рамка на Комисията METSAF за поскъпналите горива и торове: с постановление от 19 август правителството одобри до 170 млн. евро по бюджета на ДФЗ за 2026 г. за близо 50 хиляди стопани; предстои нотификация пред Комисията, приемът се очаква до края на септември, ставките — след одобрението. „Интервенцията за ликвидност“ е делът на България от селскостопанския резерв на ЕС, мобилизиран на 17 юли — 11 615 100 евро, които държавата може да допълни с до 200 на сто национални средства; оттам идват 35-те милиона на Янчев, а срокът за разпределението им е 28 февруари 2027 г. И двете помощи са за входящи разходи, за всички сектори, без връзка с гроздето, с избите или с цената. Лозарят ще ги получи като всеки друг стопанин. Върху цената на гроздето те не действат.
Проверките, обявени от министерството, отиват там, където то има правомощие, не там, където лозарите виждат проблема. Съвместните проверки с Агенция „Митници“ и НАП на декларираните стойности са фискален контрол — те засягат фактурите и ДДС, не търговския режим. За грозде и вино от държава членка внос в митническия смисъл няма; забраната, която някои лозари искат — „не може да се позволява внос на грозде, когато има по българските лозя“ — е невъзможна в единния пазар, а за трети страни е компетентност на Комисията, не на МЗХ. Това не обезсмисля проверките: занижените фактури са нелоялна конкуренция и данъчно нарушение. Но ги поставя на мястото им — единственият конкретен инструмент в целия пакет е данъчен и не е на земеделското министерство.
През април, при служебния кабинет, същото министерство предложи на бранша друг отговор: нов секторен маркетингов план за имиджа на българското вино, обсъден на среща с лозаро-винарските организации на 21 април. Публична следа от готов план няма. Общото между априлския и августовския отговор е, че нито един не засяга изкупната цена.
Другото грозде
Една уговорка, която изявлението от 28 август не прави. Заместник-министърът говори за „лозарския сектор“ в единствено число, а гроздето в България е на два пазара с два различни режима. Виненото е под общата организация на пазара „вино“ — регистър на ИАЛВ, разрешения за засаждане, секторният пакет, избите като купувач. Десертното е под общата организация на пазара „плодове и зеленчуци“ — без секторен пакет, без регистър на агенцията, с подкрепа само през организации на производители, каквито в България почти няма, и с конкуренция не от изби, а от гръцки камиони. Заповедта на БАБХ от 25 август за засилен контрол на десертното грозде от трети страни е за този втори пазар. Единствената сметка, публикувана през тази седмица, също е оттам: Иван Гюров, който отглежда около 70 декара край Брестовица, казва пред регионалното радио, че масовите десертни сортове се продават на едро по 80 цента за килограм, разходите за беритба, препарати и горива са с 30–40 на сто нагоре за една година, в страната са останали под 22 000 декара десертни лозя, а миналата година десетки хиляди тонове от късните сортове са останали необрани, защото при онези цени и беритбата не се е плащала. Решението, което Гюров вижда, е кооперирането, описано като логистика: количества, сортиране, опаковане, хладилник, транспорт — без тях търговските вериги не разговарят с отделен стопанин. Десертното грозде е отделен материал, който предстои. Общото между двата пазара е едно: добра реколта, в сезон, и очакване към държавата, на което държавата отговаря с една и съща фраза и за двата.
Какво следва
Заповедта от 17 август и изявлението от 28 август са двата края на една и съща конструкция. Секторът, който единствен имаше пари за пазар, ги вложи в предлагане — и сега чака държавата да плати за излишък, който самата тя плати да бъде засаден. Преди новите пари да бъдат обещани отново, има четири въпроса с адрес. До ДФЗ: как са разпределени 98,9-те милиона по интервенции и по тип бенефициент — лозар или изба — за 2023–2026 г., и отварян ли е някога прием по „Събиране на реколтата на зелено“. До ИАЛВ: 12 или 36 милиона литра е вносът и защо регистърът брои 55 хиляди хектара при 31 хиляди в стопанствата. До МЗХ: нотифицирала ли е България пред Комисията каквато и да е мярка по Регламент 2026/471 — зелена беритба, дестилация, изкореняване — след 18 март. И до бранша: ако купувачът е 363 изби, а продавачът — хиляди лозари, коя организация на производителите ще преговаря от името на втория край на веригата. Първата такава беше основана в Сухиндол на 2 февруари 1909 г.
Ася Василева
Източници
Министерство на земеделието и храните — съобщение от 18 август 2026 г. и Заповед № РД09-854 от 17 август 2026 г. за непровеждане на прием по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“ за финансовата 2027 г.
Министерство на земеделието и храните — прессъобщение от 28 август 2026 г., Плевен: изявление на заместник-министър Янислав Янчев на Открития ден на Института по лозарство и винарство.
Министерство на земеделието и храните — съобщение за одобрението на Стратегическия план 2023–2027 г. от Европейската комисия (секторни интервенции за вино: 98 935 535 евро); изявление на министър Георги Тахов в Брестовица („близо 26 млн. евро годишно“); съобщение от 21 април 2026 г. за среща на служебния министър и заместник-министър Ивана Мурджева с лозаро-винарския бранш.
Наредба № 14 от 11 септември 2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор (ДВ, бр. 80 от 2023 г.; изм. и доп. ДВ от 27 юни 2025 г.).
Изпълнителна агенция по лозата и виното / МЗХ — изкупено грозде от винарските предприятия (2016, 2020, 2023, 2025 г.); произведено вино от реколта 2025 г. и износ (февруари 2026 г.); площи в лозарския регистър (ноември 2025 г.); изявления на тогавашния изпълнителен директор (август 2021 г. — 266 млн. евро, 13 хил. ха нови насаждения; февруари 2026 г. — внос около 12 млн. л).
Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“ — лозови насаждения в земеделските стопанства за 2025 г.: 31 234 ха, реколтирани 26 231 ха.
Регионална лозаро-винарска камара „Тракия“ — износ на вино 2007 и 2022 г. (февруари 2026 г.). Сдружение на лозарите, Атанас Василев — внос и износ на вино за 2025 г.
Регламент (ЕС) 2026/471 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 г. (ОВ, 26 февруари 2026 г.; в сила от 18 март 2026 г.). Съвет на ЕС — документ 12313/26 от 18 август 2026 г. за целева кризисна дестилация в Германия.
Министерски съвет — постановление от 19 август 2026 г. за допълнителни разходи до 170 млн. евро по бюджета на ДФЗ за 2026 г. Европейска комисия — селскостопански резерв, 540 млн. евро, национални пакети (17 юли 2026 г.).
Българска агенция по безопасност на храните — заповед за засилен контрол на десертно грозде от трети страни (25 август 2026 г.).
Регионално радио, Пловдив — интервю с Иван Гюров, производител на десертно грозде, 26 август 2026 г. Съобщения на български медии за подготвян протест на лозари от Плевенско (29–31 август 2026 г.).
Институт по лозарство и винарство – Плевен — история на института (1902 г.) и описание на сорта Рубин; изба „Ловико Сухиндол“ и регионални източници — история на лозаро-винарската кооперация „Гъмза“ (1909–1952 г.).
Икономически седмичник, февруари 2024 г. — износът на българско вино през 80-те години.
Понятия
Обща организация на пазара (ООП) — европейският правен режим за всеки земеделски продукт — правила за търговия, подкрепа и кризисни мерки. Виненото грозде е под ООП „вино“, десертното — под ООП „плодове и зеленчуци“; двата режима имат различни инструменти и различни пари.
Преструктуриране и конверсия на лозя — интервенция от секторния пакет за вино: изкореняване и презасаждане, смяна на сорта (конверсия), промяна на формировката или на местоположението на лозето. Финансира предлагането, не продажбата.
Събиране на реколтата на зелено — плащане за пълно отстраняване на гроздовете преди узряване, за да се намали предлагането в година на излишък. Съществува в българската Наредба № 14 от 2023 г.
Кризисна дестилация — изкупуване на излишно вино за дестилация до промишлен спирт с публични средства, за да се разчисти пазарът. Германия я прилага през 2026 г. във Вюртемберг и Рейнхесен.
Изкореняване (grubbing-up) — премия за окончателно премахване на лозя. С Регламент (ЕС) 2026/471 става допустимо за европейско финансиране като инструмент срещу свръхпредлагането.
Селскостопански резерв — кризисен резерв в бюджета на ОСП; на 17 юли 2026 г. от него са мобилизирани 540 млн. евро за торове и енергия, от които 11,6 млн. евро за България, с възможност за национално допълване до 200 на сто.
METSAF — временна рамка за държавна помощ на Европейската комисия от 29 април 2026 г. във връзка с кризата в Близкия изток; по нея предстои да бъде нотифицирана българската „иранска помощ“ от 170 млн. евро.
Лозарски регистър — регистърът на ИАЛВ на лозята с винени сортове, върху който стъпват разрешенията за засаждане и секторната подкрепа. През 2025 г. брои 55 000 ха срещу 31 234 ха по агростатистиката на МЗХ.
Олигопсон — пазар с малко купувачи и много продавачи; цената се задава от купувачите. При 363 изби и хиляди лозари изкупната цена на гроздето се формира в такъв пазар.
Правилото на Кинг — наблюдение на английския статистик Грегъри Кинг от 90-те години на XVII век: при нееластично търсене недостигът вдига цената повече, отколкото е недостигът, а изобилието я сваля повече, отколкото е изобилието — така добрата реколта носи по-малък общ приход.
Филоксера и подложка — филоксерата е коренова въшка, която унищожава европейската лоза; подложката е устойчив американски корен, върху който се присажда европейският сорт. Институтът в Плевен е основан през 1902 г., за да намери подложките за българските почви.
