Фосфорът се движи в почвата с по-малко от милиметър на ден — затова не той намира корена, а коренът трябва да го намери. Оттук дълбочината на внасяне не е техническа подробност, а решение, което зависи от запасеността на конкретното поле. А единствената карта на тази запасеност, останала на българския стопанин, е собственият му почвен анализ.
Най-бавното хранително вещество
Торовете за есенниците вече се разхвърлят по полетата, и заедно с тях се взема едно решение, което рядко се обсъжда на глас: къде в почвения профил ще застане фосфорът — на повърхността, в горните сантиметри на предсеитбената обработка, в реда със сеялката или под оранта. Изглежда като въпрос на техника и организация. Всъщност е въпрос на геометрия, и за да се разбере защо, трябва да се тръгне от една скорост.
Фосфорът е най-неподвижният от трите главни хранителни елемента. Той не пътува с водния поток като нитратния азот — движи се почти единствено чрез дифузия, молекула по молекула, по градиента на концентрацията, и нетното му придвижване в почвата е от порядъка на 0,13 милиметра на ден. Сантиметри за цяла вегетация. Причината е химическа: фосфатният йон се залавя здраво за железните и алуминиевите съединения в киселите почви и за калция в карбонатните, така че в почвения разтвор — единственото място, откъдето коренът може да пие — във всеки момент плува нищожна част от запаса, обикновено под 10 микромола.
Затова около всеки работещ корен за дни се образува зона на изчерпване — изсмукан пръстен, който при пшеницата се простира едва на около един милиметър от кореновата повърхност: точно колкото са дълги кореновите власинки, фините израстъци, които при недостиг поемат до 63% от целия усвоен фосфор. Единственото, което разширява достъпа от милиметри към сантиметри, са микоризните гъби — хифите им излизат далеч отвъд изсмукания пръстен и се провират в почвени пори, твърде тесни и за най-тънката власинка. Оттук и изводът, върху който стои цялата тема: фосфорът не идва при корена. Гранулата чака там, където разпръсквачката, сеялката или плугът са я оставили, и въпросът за дълбочината е всъщност въпрос за срещата — дали растящият корен ще мине през нейните няколко милиметра.
Кога дълбочината печели — и кога не
От тази физика би трябвало да следва просто правило: по-дълбоко винаги е по-добре, защото коренът слиза надолу. Литературата казва нещо по-интересно — зависи от две неща: колко е бедна почвата и колко тор се внася.
Класическите опити на Halvorson и Havlin със зимна пшеница в Канзас и Небраска показват, че при ниски норми — под 50 килограма P₂O₅ на хектар, тоест около 5 кг на декар — лентовото внасяне надиграва разпръскването още в годината на внасянето. С покачване на нормата обаче разликата между начините на внасяне се топи, а на средно запасена почва в Колорадо, при директна сеитба, начинът на внасяне изобщо не повлиява добива. Логиката е ясна: когато фосфор има много — от тора или от стария запас — коренът среща достатъчно, откъдето и да мине; когато е малко, концентрирането му в лента на правилната дълбочина решава срещата.
Другата страна на монетата идва от китайски полски опит, публикуван в Soil & Tillage Research през 2022 г.: лентово внасяне на 16 сантиметра дълбочина срещу традиционните 8 вдига усвояването на фосфора с 9,6–25,2%, ефективността на използването му — с 80 до 210%, а добива на зимна пшеница — със 17–19,7%. Още по-интересното е третото рамо на опита: при 24 сантиметра предимството се стопява до 5–8% — има дълбочина, под която торът излиза от работната зона на младия корен и печалбата се губи. Оптимумът, с други думи, не е „колкото по-дълбоко, толкова по-добре“, а „там, където коренът работи най-дълго“.
Горните пет сантиметра
Има и трети етаж на въпроса, който тежи най-много при плитки обработки. Когато фосфорът година след година се разхвърля по повърхността и се смесва само с най-горния слой, той се наслоява там — почвоведите го наричат стратификация. А горните пет сантиметра са най-ненадеждният хоризонт на полето: точно те изсъхват първи в септемврийско засушаване. Коренът работи там, където има едновременно хранене и влага — слой с хранене без влага е мъртва зона, колкото и богат да е анализът му. Работната гъстота на кореновата мрежа при житните е в горните 20–25 сантиметра, макар отделни корени да слизат метър и повече; фосфор, наслоен над тази зона, в суха есен просто чака дъжд, който може да дойде чак когато вече не е нужен.
Калият стои по средата на скалата: по-подвижен е от фосфора, но за да слезе в дълбочина, му трябват значителни валежи и време — в сухи есени и той остава там, където е оставен. А за азота в комбинираните торове важи друго правило, по-просто и по-неумолимо: гранули NPK, разхвърляни „в свободната минута“ и оставени с дни неразтворени на повърхността под августовското слънце, губят азот необратимо. Бързото заравяне — при каквато и да е технология на внасяне — е застраховката, която не струва нищо.
Държавата спря да мери през 1990 г.
Условният отговор на литературата — дълбочината тежи при бедни почви и ниски норми и почти не тежи при богати и високи — изисква обаче стопанинът да знае в коя от двете колони попада полето му. И тук статията опира до факт, който излиза извън агрономията. До 1990 г. в страната работи система за агрохимично обслужване към Института по почвознание „Никола Пушкаров“, която изкарва пет петгодишни цикъла на пълно обследване на цялата обработваема земя — петият остава недовършен при промените. Оттогава национална карта на достъпния фосфор няма. Почвеният мониторинг, който продължава в докладите за околната среда, следи общ фосфор — геохимичния запас, от който растението вижда нищожна част: по сметката на Съвместния изследователски център на ЕК на всеки 17 килограма общ фосфор в европейските земеделски почви се пада около килограм достъпен. Една почва може да е „средно запасена“ с общ фосфор и агрономически гладна — официалният показател отговаря на въпрос, който агрономът не задава.
Единственото хармонизирано измерване след това е европейско. През 2012 г. мрежата LUCAS взима 664 почвени проби от България по същата методика и в същата лаборатория като останалите държави членки. Изводът на изследователите на ЕК е формулиран необичайно остро за подобен документ: най-забележителният факт от цялото изследване е много ниското съдържание на фосфор в земеделските земи на България и Румъния спрямо другите държави от Съюза. Обяснението се чете в историята на торенето. Фосфорът в почвата е като банкова сметка: каквото не се внася, се тегли от натрупаното. След 1990 г. фосфорното торене у нас се срива многократно и три десетилетия българското земеделие живее до голяма степен от остатъчните фосфати на едрото торене отпреди прехода. LUCAS показа докъде е стигнало тегленето.
Картата, която остана
Щом национална карта няма, картата е една: почвеният анализ на собственото поле — преди сеитбата, не след нея. Възприетият у нас ацетатно-лактатен метод дава резултата направо в колони за решение:
| Съдържание, мг P₂O₅/100 г | Запасеност | Ориентировъчна норма |
| 0–5 | много бедни | 10–12 кг P₂O₅/дка (2–3 пъти износа) |
| 5–10 | слабо запасени | около 8 кг P₂O₅/дка |
| 10–20 | средно запасени | 5–6 кг P₂O₅/дка |
| 20–25 | добре запасени | 3–4 кг P₂O₅/дка или без торене |
Числата от таблицата се превръщат в решение така. На бедните и слабо запасените полета основното фосфорно количество отива в лента на 10–16 сантиметра — дълбочината, при която китайският опит намери максимума — или под оранта, така че торът да легне в зоната на работната коренова гъстота, а не над нея. Към това при сеитбата се добавя стартова доза от 2–3 кг P₂O₅ на декар по класическата схема пет на пет: пет сантиметра встрани и пет сантиметра под семето, никога в пряк контакт с него. На средно запасените полета начинът на внасяне тежи по-малко от нормата — 5–6 кг на декар, заорани с предсеитбената обработка, вършат работата. На добре запасените разпръскването със заораване е достатъчно, а при съдържание над 20 мг P₂O₅ на 100 грама торенето може да се пропусне за година без риск за есенника. И при всички варианти важи едно правило с нулева цена: гранулите се заравят в деня на разхвърлянето — не заради фосфора, който ще чака търпеливо колкото трябва, а заради азота в комбинирания тор, който не чака никого.
Източници:
Fertilizer Canada — „4R Phosphorus Fertilizer Management“, глави „Phosphorus Behaviour in the Soil“ и „Phosphorus Fertilizer Placement“: скорост на дифузия ~0,13 мм/ден; опитите на Halvorson & Havlin (1992) със зимна пшеница.
Plant and Soil — авторадиографски изследвания на зоната на изчерпване около корена при пшеница (~1 мм); Gahoonia & Nielsen (1998): дял на кореновите власинки до 63% от усвоения фосфор при недостиг.
Frontiers in Plant Science, май 2018 г. — обзор върху микоризната симбиоза и усвояването на фосфор при пшеница и ечемик; концентрация на достъпния фосфор в почвения разтвор под 10 μM.
Soil & Tillage Research, 2022 г. — полски опит с лентово внасяне на фосфор на 8, 16 и 24 см при зимна пшеница: усвояване, ефективност и добив.
Panagos, P. и колектив — „Improving the phosphorus budget of European agricultural soils“, Science of the Total Environment, 2022 г.: съотношение общ към достъпен фосфор 17:1 в земеделските почви на ЕС.
JRC/ESDAC — „The LUCAS 2012 TOPSOIL survey and derived cropland and grassland soil properties of Bulgaria and Romania“: 664 проби от България; изводът за много ниското съдържание на фосфор в земеделските земи на България и Румъния спрямо останалите държави членки.
ИАОС — национални доклади за състоянието на околната среда (раздел „Земеползване и състояние на почвите“, данни за 2022–2023 г.): мониторинг на общ фосфор по петстепенна скала.
Публични свидетелства на агрохимици от Институт „Никола Пушкаров“ за системата за агрохимично обслужване до 1990 г. (пет петгодишни цикъла на обследване); гранични стойности на ацетатно-лактатния метод — стандартна агрохимична практика в България.
Понятия
Дифузия — придвижване на молекули от място с по-висока към място с по-ниска концентрация; на практика единственият механизъм, по който фосфорът се движи в почвата.
Зона на изчерпване — тънкият слой почва около корена, от който фосфорът вече е изсмукан; при пшеницата се простира на около милиметър от кореновата повърхност.
Коренови власинки — фини израстъци на кореновите клетки с дължина 0,1–1,5 мм, които многократно увеличават контактната повърхност корен–почва.
Микориза — симбиоза между корена и почвени гъби, чиито хифи разширяват достъпа до фосфор от милиметри към сантиметри.
Лентово внасяне — концентрирано внасяне на тора в лента на определена дълбочина, вместо разпръскване по цялата повърхност.
Стратификация — наслояване на слабоподвижни хранителни елементи в най-горния почвен слой при многогодишно повърхностно внасяне и плитки обработки.
Ацетатно-лактатен метод — възприетият в България лабораторен метод за определяне на достъпния за растенията фосфор и калий; резултатът се чете по гранични стойности за степен на запасеност.
LUCAS — европейска мрежа за наблюдение на земеползването и почвите, в която пробите от всички държави членки се анализират по единна методика в една лаборатория.
