Окончателният текст от Берлин не споменава земеделието, но иска съкращения по всички пера и брои заема за Украйна в сметката на бюджета. В същата седмица Киев съобщи за недостиг от 45 милиарда евро за 2027 г., третината от Г-7 не идва, а Зеленски поиска 90-те милиарда да се изплащат по-бързо.
На 27 август писахме за срещата в Берлин по предварителна информация на Politico и обещахме да отбележим изрично разминаванията с окончателния текст. Съвместното изявление беше публикувано същия ден на сайта на германското правителство (прессъобщение № 153). Тази статия е сравнението — и продължението.
Какво пише в текста и какво не пише
Предварителната информация беше, че шестте правителства — Германия, Австрия, Финландия, Нидерландия, Дания и Швеция, най-големите нетни донори на европейския бюджет — ще назоват посоката на парите: от земеделието и регионалните плащания към отбраната. В подписания текст думата „земеделие“ не се среща. „Кохезия“ — също. На тяхно място стоят приоритетите от Стратегическата програма на Европейския съвет — сигурност и отбрана, конкурентоспособност, миграция и суверенитет; изискването рамката да бъде „модернизирана и реформирана“ както в архитектурата си, така и в начина на разпределяне на средствата; и изречението, което върши работата на липсващите имена: предложението на Комисията от близо 2 трилиона евро трябва да бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро по балансиран начин“, като „всички пера трябва да допринесат за тези съкращения“.
Перото (на брюкселски — heading) е техническата единица на европейския бюджет. Седемгодишната рамка е разделена на няколко големи рубрики, всяка със собствен таван на разходите, и земеделието е една от тях — в предложението на Комисията защитеният бюджет за директни плащания и пазарни мерки е 295,7 милиарда евро. „Всички пера“ означава, че нито едно не е извадено от сметката предварително. Финландският премиер Петери Орпо го каза след срещата без заобикалки: при търсенето на съкращения не бива да се изключва нито едно разходно перо.
Число в текста няма. То дойде отстрани: говорителят на германското правителство Щефан Корнелиус заяви пред Die Zeit, че Берлин иска общ бюджет от 1,6 трилиона евро — около 400 милиарда под предложението на Комисията, — а според Irish Times канцлерът е поискал същото съкращение още през юли в Дъблин, при което разходите пак биха били с 27 на сто над текущата рамка. Самият Мерц на пресконференцията: „Не сме стиснати, но разпределения като предложените от Комисията просто не отговарят на времето.“
„Всички пера трябва да допринесат за тези съкращения.“ — Съвместно изявление на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция, 27 август 2026 г.
Дотук окончателният текст е по-мек от предварителната информация — по имена. По механизъм е по-твърд, защото съдържа четири изречения, за които на 27 август не знаехме.
Първото: „Новото общо задлъжняване не е решение на бюджетните ни предизвикателства.“ Второто: „Прекомерните нетни дисбаланси трябва да бъдат коригирани“ — тоест отстъпките за нетните донори остават на масата. (Механизмът е въведен за Великобритания на срещата във Фонтенбло през 1984 г.; днес работи като фиксирано годишно намаление на вноската, и от шестте подписали пет — Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания — го получават в текущата рамка.) Третото: спазването на върховенството на закона е „основно условие за достъп до всяко европейско финансиране“ — по-широка формулировка от действащия регламент, който се задейства при нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза. Четвъртото има пряко отношение към продължението: заради „изключително високото ниво на неразплатени ангажименти по текущата рамка, заедно с допълнителни трансферни механизми извън МФР“, шестте искат „цялостна оценка на платежните потоци“ като част от преговорите. Трансферните механизми извън МФР са парите за Украйна.
Украинските числа
Днес и утре външните министри на ЕС заседават в Уиклоу, Ирландия, в неформалния формат „Гимних“ — среща без решения и без гласуване, наречена на замъка в Германия, където е проведена първата през 1974 г. Украинският външен министър Андрий Сибиха идва с две искания: противовъздушна отбрана и пари. По информация на Politico Brussels Playbook от 1 септември недостигът в бюджета на украинското министерство на отбраната за тази година е 27 милиарда долара; за 2027 г. държавният бюджет на Украйна е с дупка от 45 милиарда евро.
Тези 45 милиарда имат история. През декември 2025 г., след като Белгия блокира заема срещу замразените руски активи, Европейският съвет прие заем от 90 милиарда евро за 2026 и 2027 г. Той се финансира с общо заемане на ЕС на капиталовите пазари и е гарантиран от резерва на европейския бюджет (headroom — разликата между тавана на собствените ресурси, който държавите са се задължили да покриват при нужда, и реалните плащания; на практика неизползвана кредитна линия, за която националните хазни отговарят солидарно). Заемът е безлихвен за Украйна и подлежи на връщане само ако Русия плати репарации. Чехия, Унгария и Словакия не участват в гаранцията; останалите 24 държави, включително България, я носят. Тридесет милиарда са за бюджетна подкрепа, шестдесет — за отбрана. Лихвите по заема ги плаща европейският бюджет: по оценка на Комисията около 1 милиард евро през 2027 г. и около 3 милиарда евро годишно от 2028 г. нататък — тоест вътре в следващата рамка.
Деветдесетте милиарда бяха замислени като две трети от нуждите на Украйна за двете години. Третината трябваше да дойде от партньорите от Г-7 и от МВФ. Норвегия и Великобритания плащат; Канада, Япония и Фондът, по Playbook, засега не запълват своята част. Затова Зеленски иска европейският заем да се изтегли напред — по-големи траншове по-рано. Това е същата операция, която в жаргона на партньорските планове се нарича frontloading и която за България означава до 1,32 милиарда евро от средствата след 2031 г., заявени още от 2028 г.; който изтегли първи, изпразва резерва за останалите. Отговорът на столиците е сдържан. Част от тях искат отново разговор за замразените активи — като сигнал към Комисията да отговори на белгийските правни възражения, — и дори те признават, че продажбата е трудна. Дипломати от три „пестеливи“ държави са „оставили вратата отворена“, което в този речник означава без ангажимент. Един от тях е формулирал позицията си така: пестеливи сме, когато става дума за МФР, но за подкрепата на Украйна сме напълно щедри и гъвкави.
Къде двете сметки се събират
Изречението на дипломата е вярно за 2026 и 2027 г. За периода след това то се сблъсква с текста, който неговото правителство подписа на 27 август.
Предложението на Комисията от юли 2025 г. предвижда за Украйна два канала. Единият е „Украински резерв“ до 100 милиарда евро (88,8 милиарда по цени от 2025 г.) за възстановяване и предприсъединителна помощ, с годишен таван от 14,3 милиарда, финансиран „над таваните на МФР“ — отново от резерва на бюджета, което означава от същите национални вноски, само че извън разходните тавани. Другият е продължаваща възможност за заеми чрез общо задлъжняване, без лимит за периода. Изявлението от Берлин затваря втория канал с изречението за новото общо задлъжняване и вкарва първия в преговорите с изречението за трансферните механизми извън МФР. Остава един път: парите за Украйна след 2027 г. да се вместят в рамка, която същите държави искат намалена с няколкостотин милиарда, „по балансиран начин“, от всички пера.
В тази рамка ОСП е защитеното перо — 295,7 милиарда за директни плащания и пазарни мерки, вече с близо една четвърт номинално по-малко от текущия период. Защитен означава, че сумата не може да бъде преразпределена от националните правителства към други цели в партньорските планове. Не означава, че Съветът не може да я намали, преди да я защити. „Всички пера“ е формулировка, която включва и защитеното.
Има и аритметика, която не чака преговорите: 3-те милиарда евро годишно лихви по заема от 90 милиарда са първият украински ред в бюджета 2028–2034, записан още преди рамката да е договорена.
Пестеливи сме, когато става дума за МФР, но за подкрепата на Украйна сме напълно щедри и гъвкави. — дипломат от „пестелива“ държава, пред Politico, 1 септември 2026 г.
София и календарът
България е нетен бенефициент, участва в гаранцията по заема и няма публично актуализирана позиция по МФР от юни насам, когато описахме трите ѝ позиции. В Берлин на 18 май премиерът Радев говори за „удвоена вноска“. След 27 август въпросът е друг: от кое перо ще излязат съкращенията, които шестте искат, и дали украинският резерв ще бъде вписан вътре в таваните — при което конкурира пряко с ОСП и кохезията — или ще остане над тях, при което конкурира с тях през вноските. И в двата случая сметката минава през София.
Календарът: ирландското председателство има мандат от юнския Европейски съвет да представи компромисен текст за октомврийския съвет, с цел политическо споразумение до края на 2026 г., върху кипърската преговорна кутия от около 1,73 трилиона евро; на 16 септември е речта за състоянието на Съюза, на която ще посветим отделен материал; след политическото споразумение през 2027 г. трябва да минат 22 законодателни акта, за да тръгнат парите от януари 2028 г.
Две неща ще кажат накъде отива украинската сметка. Първо, дали в ирландския текст резервът стои над таваните или вътре в тях. Второ, дали формулата „всички пера“ стига до защитения бюджет на ОСП, или спира при Стълб 2 в партньорските планове.
Ася Василева
Използвани източници
Statement of Denmark, Germany, the Netherlands, Austria, Finland, and Sweden on the Multiannual Financial Framework 2028-2034 — Bundesregierung, прессъобщение № 153, 27 август 2026 г.
Politico Brussels Playbook, 1 септември 2026 г. — недостигът в украинското министерство на отбраната; дупката в бюджета за 2027 г.; неосигурената третина от Г-7 и МВФ; искането за ускорено изплащане на заема; позицията на дипломатите от „пестеливите“ държави; Гимних в Уиклоу.
Euronews, 27 август 2026 г. — изявлението на говорителя Щефан Корнелиус пред Die Zeit за 1,6 трилиона евро; думите на Фридрих Мерц на пресконференцията в Берлин.
Irish Times, 27 август 2026 г. — искането за съкращение от 400 милиарда евро в Дъблин през юли; отказът от ново общо задлъжняване.
Правителство на Финландия, прессъобщение от 27 август 2026 г. — изявленията на премиера Петери Орпо след срещата.
Европейски съвет, заключения от 18 декември 2025 г.; Съвет на ЕС, прессъобщения от 4 февруари и 23 април 2026 г.; Европейски парламент, прессъобщение за приемането на законодателния пакет — заемът за подкрепа на Украйна от 90 милиарда евро: гаранция от резерва на бюджета, засилено сътрудничество с 24 държави, разпределение 30/60 милиарда, оценка на лихвените разходи.
Европейска комисия — предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 от 16 юли 2025 г.: Украински резерв до 100 милиарда евро над таваните, Global Europe, защитен бюджет за ОСП от 295,7 милиарда евро.
Cyprus Presidency of the Council of the EU, 11 юни 2026 г. — преговорен документ за МФР 2028–2034 (около 1,73 трилиона евро); Европейски съвет, 18–19 юни 2026 г. — мандат за ирландското председателство към октомврийския съвет.
RTÉ, 28 юни 2026 г. — 22 законодателни акта, които трябва да бъдат приети през 2027 г. след политическото споразумение по рамката.
Европейски съвет, заключения от 17–21 юли 2020 г. — фиксирани корекции на вноската за Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция в рамката 2021–2027.
Архив на zemedeleca.bg — „Германия и още пет държави искат „стотици милиарди“ по-малко в бюджета на ЕС“ (27 август 2026 г.); „Преговорите за бюджета на ЕС след 2027: донорите искат повече орязвания, София има три позиции“ (15 юни 2026 г.); „Берлин, 18 май: МФР“ (май 2026 г.); материалите за гъвкавостта за програмиране от началото на периода.
Понятия
МФР (Многогодишна финансова рамка) — седемгодишният бюджет на Европейския съюз, който определя таваните на разходите по политики. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г., следващата — 2028–2034 г. Приема се с единодушие в Съвета и с одобрение на Европейския парламент.
Перо (heading) — голяма разходна рубрика на рамката със собствен таван. Земеделието е отделно перо; в предложението на Комисията директните плащания и пазарните мерки са обособени в защитен бюджет.
Резерв на бюджета (headroom) — разликата между тавана на собствените ресурси — максималната сума, която държавите членки са се задължили да внасят при нужда — и реалните плащания от бюджета. Служи като гаранция за заемите, които ЕС взема на капиталовите пазари.
Собствени ресурси — приходите на европейския бюджет — днес главно мита, дял от ДДС и вноски по брутен национален доход; по предложението от юли 2025 г. и нови приходи, включително дял от търговията с емисии и въглеродния граничен механизъм.
Заем за подкрепа на Украйна — заем от 90 милиарда евро за 2026–2027 г., приет от Европейския съвет на 18 декември 2025 г. и окончателно узаконен през април 2026 г. Финансира се с общо заемане на ЕС, гарантиран е от резерва на бюджета, безлихвен е за Украйна и подлежи на връщане само след получаване на репарации от Русия.
Засилено сътрудничество — процедура по чл. 20 от Договора за ЕС, която позволява група държави да действат чрез институциите на Съюза без участието на останалите. Заемът за Украйна е приет по нея, защото Чехия, Унгария и Словакия отказаха да участват в гаранцията.
Корекции (отстъпки) — намаления на вноската на определени нетни донори. Въведени за Великобритания през 1984 г.; в рамката 2021–2027 г. фиксирани годишни суми получават Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция.
Украински резерв — инструмент до 100 милиарда евро за 2028–2034 г. в предложението на Комисията, за възстановяване и предприсъединителна помощ, с годишен таван от 14,3 милиарда, финансиран над таваните на рамката от резерва на бюджета.
Защитен бюджет (ring-fencing) — гарантиран минимум за конкретна политика, който националните правителства не могат да преразпределят към други цели в партньорските планове. В новата архитектура защитен е Стълб 1 на ОСП — директните плащания и пазарните мерки.
Изтегляне напред (frontloading) — изплащане на по-голяма част от предвидените средства в началото на периода, без промяна на общата сума. Използва се както за заема за Украйна, така и в партньорските планове, където държавите могат да заявят от 2028 г. до две трети от средствата, предвидени след прегледа през 2031 г.
Гимних — неформална среща на външните министри на ЕС, два пъти годишно, под председателството на върховния представител, без решения и гласуване. Наречена на замъка Гимних в Германия, където е проведена първата през 1974 г.
