България внесе в Брюксел Националния план за възстановяване на природата — една от седемте държави в срок. Съдържанието му предстои да научим

Проектът, който по задължителния европейски формат съдържа картиране на площи, списък на мерките и финансови разчети с хоризонт до 2050 г., е качен в системата на Европейската агенция по околна среда на 1 септември в 15:00 ч. — писан от администрацията, след като обжалвана обществена поръчка остави министерството без договорената външна експертна подкрепа. Към момента на публикуване текстът не е достъпен нито на страницата на МОСВ, нито на Портала за обществени консултации, а съобщението на министерството не посочва къде внесеният документ може да бъде прочетен. Обществените консултации предстоят — след внасянето

В 15:00 ч. на 1 септември, в последния ден на срока по чл. 16 от Закона за възстановяване на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991), България качи в Reportnet — електронната система за докладване на Европейската агенция по околна среда — проекта на Националния план за възстановяване на природата. Едно-единствено внасяне, без последващи корекции: първата и последната дата на доставка в публичния регистър на платформата съвпадат до минута. Към 14:30 ч. на следващия ден същият регистър показваше внесени чернови от седем от двадесет и седемте държави членки. Останалите двадесет — сред тях Германия, Франция, Италия, Полша и Румъния — стояха срещу статус „Pending“: очаква се.

Процедурно това е успех, и то на континент, който масово изпуска собствения си срок. У дома обаче успехът има особен привкус: документът, който картира българските земи и местообитания с хоризонт до средата на века, към момента на публикуване на този текст не може да бъде прочетен никъде — нито на страницата на министерството, нито на консултационния портал, нито в платформата, през която е внесен.

Седем от двадесет и седем

Reportnet е публичен: всеки може да отвори регистъра на потока „Draft National Restoration Plans – 2026“ и да види коя държава кога е внесла. Ето какво показваше той в ранния следобед на 2 септември — с уговорката, че статусите са живи и таблицата ще се променя с всяко ново внасяне.

Внесени чернови на национални планове за възстановяване на природата. Източник: публичен регистър на Reportnet 3 (ЕАОС), справка към 14:30 ч. на 2 септември 2026 г.

Австрия формално е закъсняла — внасянето ѝ е регистрирано в 01:45 след полунощ на 2 септември, час и четиридесет и пет минути след изтичането на срока. Статусът на българската доставка е „Final feedback“ — етикет от работния цикъл на платформата, който означава, че пратката е минала техническата ѝ обработка. Това е разписка за получаване, не оценка на съдържанието; оценката по същество е шестмесечната процедура на Европейската комисия по чл. 17 от регламента, за която ще стане дума по-долу.

И една подробност от последната колона, която описваме, без да я тълкуваме. Срещу шестте останали внесли държави в публичния изглед стои катинар — знак за прикачени файлове, недостъпни за публиката. Срещу България колоната е празна. Какво означава празната клетка, отвън не може да се установи: внасянето по единния формат минава през структурирани електронни формуляри, а прикачените документи са отделен пласт, така че празнотата може да значи внесени формуляри без прикачени файлове, а може да е и особеност в конфигурацията на националното досие. Въпросът какво точно е внесено — попълнени формуляри, документи, или и двете — е от тези, на които може да отговори само министерството.

Какво казва съобщението — и какво не казва

Съобщението, с което МОСВ обяви внасянето, в по-голямата си част преразказва не българския план, а самия регламент. Изброените в него цели — възстановителни мерки върху най-малко 30 на сто от площта на увредените сухоземни, крайбрежни, сладководни и морски местообитания до 2030 г.; спиране на нетната загуба на градски зелени площи; премахване на изкуствени бариери по реките; обръщане на тенденцията при опрашителите най-късно до 2030 г.; принос към трите милиарда допълнителни дървета в ЕС — са записани в европейския акт и важат за всички държави. Тези изречения можеха да бъдат написани и преди българският план да съществува. Специфично българското в съобщението са две признания.

Първото: обществената поръчка за външна експертна подкрепа е обжалвана, договор не е сключен в необходимите срокове и министерството, по собствената му формулировка, „мобилизира собствения си експертен капацитет“, координирайки се с МЗХ, МРРБ и Изпълнителната агенция по горите. В превод от административен език: документът с хоризонт до 2050 г. е довършван на собствен ход, между другите задължения на дирекциите, без договорената научна и техническа подкрепа. Това не омаловажава труда на експертите — то описва условията, в които е положен.

Второто признание: „широк процес на обществени консултации“ тепърва предстои. Тоест след внасянето. Към тази последователност ще се върнем, защото тя не е техническа подробност.

Едно уточнение, което спестява объркване: Националният план за възстановяване на природата няма нищо общо с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) — следпандемичния финансов инструмент, с който споделя три четвърти от името си и нито една функция.

Какво задължително има вътре

Внесеният документ не е декларация за намерения. От 19 май 2025 г. действа Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/912, който въвежда единен формат за всички национални планове: количествено определяне и картиране на площите за възстановяване, пълен списък на мерките с графици, финансови стратегии и връзки към политиките за земеделие, гори, рибарство и климат. Форматът се попълва и внася цифрово, а данните се обменят именно през Reportnet. С други думи, от вчера в Брюксел лежи структурирано досие с карти и числа, които засягат конкретни землища и конкретни стопанства.

Затова достъпът до текста не е академичен въпрос. Картираните площи определят кой хектар попада в обхвата на възстановителни мерки, а мерките определят какво ще бъде задължение по закон, какво — субсидирана практика по ОСП, и какво остава за доброволните частни пазари на въглеродни и природни кредити. Границата между трите категории (задължително без плащане, субсидирано с плащане, доброволно срещу пазарен приход) минава точно през този план — същата граница, за чието прецизно очертаване Националната асоциация на зърнопроизводителите настояваше в позицията си по ОСП 2028–2034, която разгледахме подробно през юли. За стопанина разликата не е абстрактна: една и съща практика, записана в едната или в другата категория, е разход или приход върху същия хектар.

Проверката

Проверихме трите места, където внесеният проект би трябвало да може да се прочете. Към момента на публикуване той не е достъпен на страницата на МОСВ; не е публикуван на Портала за обществени консултации strategy.bg; а съобщението на министерството не посочва къде текстът може да бъде намерен. В публичния изглед на платформата, през която планът е внесен, българското досие стои без видими файлове. Който иска да узнае какво държавата е обещала на Брюксел за неговата земя, към 2 септември няма откъде да го направи.

Че причината не е във формата на регламента, показва Ирландия — внесла същия ден, час и двадесет и пет минути след България. Ирландското правителство проведе първата си национална обществена консултация по черновата още преди внасянето, с публикуван обяснителен документ и ангажимент всички постъпили становища да бъдат обнародвани; втори кръг е обявен за 2027 г., преди окончателния план. Същият регламент, същият формат, същият срок — различно разбиране за това на кого принадлежи документът.

Обърнатият ред

Законът за възстановяване на природата в чл. 14, § 20 изисква изготвянето на плана — не поправянето му — да бъде открито, прозрачно, приобщаващо и ефективно, а на обществеността, включително всички заинтересовани страни, да бъдат осигурени ранни и ефективни възможности за участие в самото изготвяне; консултациите следват реда на Директива 2001/42/ЕО за екологичната оценка. Думата „ранни“ не е украшение — тя носи цялата тежест на разпоредбата и идва от Орхуската конвенция от 1998 г., по която България е страна: участието има смисъл, докато решенията още не са взети, а не когато остава да се приемат бележки под черта. Консултация след внасянето не е същото изискване, изпълнено в обърнат ред — тя е друго действие със същото име.

Хронологията у нас е кратка. През октомври 2025 г. коалицията „За да остане природа в България“ настоя с отворено писмо за прозрачен и приобщаващ процес. Първата — и до внасянето единствена — публична експертна дискусия се проведе на 17 юни 2026 г. в Националния етнографски музей, организирана от Българското дружество за защита на птиците и WWF България с подкрепата на МОСВ: държавата присъстваше на обсъждането на собствения си план в ролята на поддържащ участник. „Компромисите с нашата природа са недопустими“, заяви тогава министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова и призова да бъдат възстановени взаимоотношенията между земеделци, индустриалци, собственици на земя, природозащитници и учени. Единадесет седмици по-късно планът замина за Брюксел, без никоя от тези групи да е видяла текста му.

През май, когато Националната асоциация на зърнопроизводителите постави план „Природа“ сред първите си искания към новия министър на земеделието, написахме, че този документ ще бъде един от първите политически тестове за управлението, и добавихме: план, който се изготвя бързо и без широко обсъждане, обикновено не отчита позицията на сектора, който ще го изпълнява. Връщаме се към това изречение, защото то вече не е прогноза — то е описание.

Земеделският залог

За земеделието планът не е странична тема. В земеделската му част по регламент влизат: индексът на обикновените видове птици в земеделски земи — определен на национално равнище и индексиран на 100 към 1 септември 2025 г., с цели за България 105 до 2030 г., 110 до 2040 г. и 115 до 2050 г. (страната ни е в групата с по-слабо намалели в исторически план популации, затова стъпалото е по-полегато); делът на земеделските земи с елементи на ландшафта — буферни ивици, угари, живи плетове, водоеми; възстановяването на органични почви, представляващи пресушени торфища в селскостопанска употреба; и мерки за биоразнообразието отвъд зоните по Натура 2000 — при отчитане, така пише в регламента, на климатичните промени, на социалните и икономическите потребности на селските райони и на необходимостта от устойчиво производство. Всяко от тези пера се превежда на терен като решения за пестициди, сеитбооборот, необработваеми ивици и земеползване.

МЗХ е официален съавтор на внесения документ. Какво е защитило министерството в него — кои искания на бранша са влезли, кои са отпаднали, как са разчетени целите по индекса на птиците спрямо реалната структура на българското поле — не е известно: мълчи и съавторът. Браншът, който през пролетта настояваше планът да бъде приоритет, засега също не е реагирал публично на внасянето му.

Парите

Тук темата престава да бъде екологична и става бюджетна. В съобщението си от 1 септември Европейската комисия свърза внесените чернови направо с преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка: за периода 2028–2034 г. тя предлага националните планове за възстановяване да бъдат изрично вградени в 35-процентния разходен маркер за климат и околна среда — в националните и регионални партньорски планове (NRPP) и в целия бюджет. Допълнителен анализ на финансовите нужди Комисията обещава, след като всички чернови бъдат внесени и преговорите по МФР напреднат достатъчно.

Преведено на езика на националния плик: документът, който никой у нас не е чел, вече е заявка към същите средства, от които ще се финансират Стълб 2 на ОСП, кохезията и всичко останало в бъдещия партньорски план. Икономическият аргумент на Комисията е познат — по оценката на въздействието към регламента всяко евро, вложено във възстановяване на природата, връща между 4 и 38 евро ползи; диапазон, чиято ширина сама по себе си казва колко много зависи от изпълнението. При какъвто и да е множител обаче посоката на парите ще определят картите и мерките от плана. Невидим документ с бюджетна тежест — тази комбинация превръща публикуването му от жест на добра воля във въпрос на управление на публични средства.

Какво следва

Часовникът по чл. 17 вече върви: Комисията оценява черновата в шестмесечен срок от получаването — тоест до началото на март 2027 г. — и може да отправи бележки; окончателният план се изготвя, като бележките се вземат предвид, и се публикува до шест месеца след получаването им — около септември 2027 г. Междувременно коалицията #RestoreNature (BirdLife Europe, ClientEarth, Европейското бюро по околна среда и WWF) обяви в деня на срока, че ще прегледа внесените чернови заедно с националните организации — този прочит може да се окаже първият независим поглед към българския текст, освен ако МОСВ не публикува документа по-рано. Обещаните обществени консултации у нас нямат обявен график.

Два въпроса стоят открити и отговорите им дължи министерството: къде може да бъде прочетен внесеният проект и какво точно е внесено през платформата. Нито един от двата не изисква друго освен една публикация.

Срокът беше спазен — и това не е малко на континент, където към втория ден двадесет столици още не бяха внесли нищо. Но плановете за възстановяване на природата няма да се съдят по часа на качването. Ще се съдят по това дали хората, чиято земя картират, са ги прочели, преди текстът да се втвърди в окончателен — а за българския план това тепърва трябва да се докаже, с документ, който първо трябва да се появи.

Ася Василева

Използвани източници

— Reportnet 3, Европейска агенция по околна среда — публичен регистър на потока „Draft National Restoration Plans – 2026“, справка към 14:30 ч. на 2 септември 2026 г.

— Министерство на околната среда и водите — съобщение за представянето на проекта на Националния план за възстановяване на природата пред Европейската комисия, 1 септември 2026 г.

— Европейска комисия, ГД „Околна среда“ — съобщение „EU countries submit draft plans on restoring nature“, 1 септември 2026 г.

— Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 г. относно възстановяването на природата, в сила от 18 август 2024 г. — чл. 14, § 20, чл. 16 и чл. 17.

— Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/912 на Комисията от 19 май 2025 г. — единен формат на националните планове за възстановяване.

— Изявление на коалицията #RestoreNature (BirdLife Europe, ClientEarth, Европейско бюро по околна среда, WWF), 1 септември 2026 г.

— Първа обществена консултация по черновата на ирландския национален план за възстановяване на природата, Министерство на жилищната политика, местното самоуправление и наследството на Ирландия, 2026 г.

— Национална конференция „Възстановяване на природата — отговорности и възможности чрез общ национален план“, София, 17 юни 2026 г.

— Архив на zemedeleca.bg: статии за исканията на браншовите организации към новия министър (май 2026 г.) и за позицията на НАЗ по ОСП 2028–2034 (юли 2026 г.).

Понятия

Закон за възстановяване на природата — Регламент (ЕС) 2024/1991 (Nature Restoration Regulation). Първата обвързваща обща европейска рамка за възстановяване на увредени екосистеми, в сила от 18 август 2024 г. Задължава държавите членки да изготвят национални планове с хоризонт до 2050 г.

Национален план за възстановяване на природата — основният инструмент за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1991 на национално ниво: определя площите, мерките, графиците и финансирането. Чернова — до 1 септември 2026 г.; окончателен план — около септември 2027 г. Да не се бърка с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Единен формат — структурата, по която всички държави внасят плановете си — Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/912 от 19 май 2025 г. Включва количествено определяне и картиране на площите, списък на мерките, срокове и финансови стратегии; попълва се и се внася цифрово.

Reportnet — електронната система за докладване на Европейската агенция по околна среда, през която държавите членки изпълняват задълженията си за докладване по европейското екологично законодателство. Регистърът на внасянията е публичен.

Индекс на обикновените видове птици в земеделски земи — показател за състоянието на биоразнообразието в земеделските екосистеми. Индексиран на 100 към 1 септември 2025 г.; цели за България — 105 до 2030 г., 110 до 2040 г., 115 до 2050 г.

Директива 2001/42/ЕО — директивата за екологична оценка на планове и програми, по чийто ред се провеждат консултациите при изготвянето на националните планове за възстановяване.

Орхуска конвенция — конвенцията от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, по която България е страна.

NRPP (Национален и регионален партньорски план) — предложената от Европейската комисия архитектура за МФР 2028–2034, в която средствата за кохезия, ОСП Стълб 2 и други политики се обединяват в общ национален инструмент. Комисията предлага националните планове за възстановяване да бъдат вградени в 35-процентния разходен маркер за климат и околна среда.