Страната на втория стълб: Австрия влага в стопанствата си двойно повече от Европа, а доходът на работник не мърда от двайсет години

Австрия има най-младите и най-образованите стопани в Съюза, 82 на сто от земята си под агроекологични ангажименти и втори стълб, който е половината от аграрния бюджет. Срещу това стои факторен доход на работник, който за двайсет години е пораснал с една десета, докато съюзният се е удвоил, производителност, която от 2019 г. изостава от европейската, и агрохранителен дефицит от 2 милиарда евро, скрит зад износа на енергийни напитки. Профил на държавата, която е построила политиката си върху онова, за което България сега настоява  — и я плаща наполовина от собствения си бюджет.

На 16 януари 2026 г., на приема на Agrarmarkt Austria в австрийското посолство в Берлин по време на „Зелената седмица“, земеделският министър Норберт Точниг каза за агрохранителния дефицит на страната си, че е твърде висок. Числото зад изречението беше минус 1,9 милиарда евро за първите девет месеца на 2025 г. — при растящ износ. От български министър такова изречение би прозвучало като самокритика; от австрийски то е диагноза на нещо, което нито една европейска аграрна политика не е обещавала да излекува. Австрия е държавата, която от присъединяването си през 1995 г. гради подпомагането на земеделието не върху площта, а върху ангажимента — агроекологични мерки, компенсации за планинските стопанства, инвестиции — и която днес насочва към втория стълб повече от половината от аграрния си бюджет при съюзна средна стойност от една четвърт. Това е политиката, за която Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява в позицията си по ОСП 2028–2034: „отделен Втори стълб или поне отделен, гарантиран инвестиционен бюджет“. Затова си струва да се прочете какво тази политика е купила на Австрия за трийсет години и какво не е.

Отговорът, изваден от Зеления доклад на австрийското министерство — годишният отчет пред парламента, който тази година излезе в шейсет и шесто издание, — е неудобен и за двете страни на българския спор. Вторият стълб е задържал хората на земята: Австрия има най-младите управители на стопанства в Съюза, най-високия дял биологична площ и растящ дял стопанства, които живеят основно от земеделие. Същият втори стълб не е произвел доход от пазара: реалният факторен доход на работник за две десетилетия е пораснал с около една десета, съюзният се е удвоил и го е настигнал; производителността от 2019 г. изостава от европейската; търговското салдо с храни не е било положително нито една година от 1995 г. насам. Австрийското стопанско домакинство живее добре — с 60 586 евро разполагаем доход през 2024 г. — но половината от тях идват от заплата навън, пенсионната каса и социални трансфери, а от земеделската половина шест десети са публични пари. Вторият стълб задържа стопаните на земята, но не им плаща — сметката се покрива от заплатата навън, пенсионната каса и туриста.

Данни: Евростат (преброяване 2020 г.); Statistik Austria, извадково преброяване 2023 г.; Зелен доклад 2025; BML, Zahlen und Fakten 2024; статистически факт-лист на ГД „Земеделие“ (юни 2021 г.); контекстни показатели на ЕК за възрастовата структура (2023 г.).

Половин земя, половин гора

Австрия е държава, в която земеделието губи земя от седемдесет години и никой не го смята за катастрофа. През 1951 г. 432 848 стопанства са обработвали 4,08 милиона хектара; през 2020 г. 154 953 стопанства — земеделски и горски — обработват 2,60 милиона, с 36 на сто по-малко. През 1960 г. земеделската площ е била 49 на сто от стопанисваната земя, а гората — 38; днес гората покрива 47 на сто от територията на страната, а земеделската площ — около една трета. Разликата е отишла в две посоки: маргиналната земя е залесена или сама е станала гора, а земята край селищата е застроена. От 245 327 стопанства на пълно работно време през 1960 г. през 2020 г. са останали 55 875 — една четвърт, при спад на всички стопанства до една трета. Двете числа заедно казват какво е станало: част от стопанствата са закрити, а от оцелелите почти всяко второ вече не храни семейството си от земята — минало е на странично занятие, което австрийската статистика нарича Nebenerwerbsbetrieb: стопанството се държи, добитъкът често също, но повече от половината доход на домакинството идва от заплата извън него. „Непълното работно време“ тук не е по-къс ден на нивата, а счетоводна граница в домакинския доход.

Към това реално оттегляне се прибавя едно статистическо, което заслужава внимание, защото подобно предстои у нас с референтната площ на розата и с общите мери. От днешните 2,57 милиона хектара земеделска площ 1,32 милиона са обработваема земя, 1,18 — ливади и пасища. Половината от ливадите и пасищата са екстензивни, а половината от екстензивните са алми (алма е австрийската дума за отделно високопланинско лятно пасище с колиба и обор, вписано в кадастър с име, площ и собственик; стадата са там от юни до септември) — 7 985 алми с 323 400 хектара фуражна площ, на които през 2024 г. 23 261 стопанства са изкарали 301 843 говеда, 103 105 овце и 13 279 кози, пазени от около 7 600 овчари и пастири. Колко от една алма е „фуражна площ“ — тоест колко от нея наистина храни животни, а не е скала, храсталак и гора — се оказа въпрос за десетки милиони. При проверките на Комисията за годините 2009–2013 при 3 500 от тогавашните 8 700 алми бяха установени отклонения между заявената и измерената площ; към април 2013 г. 12 271 стопанства бяха изправени пред искания за връщане на пари и санкции; министерството свика специална комисия начело с бившия еврокомисар Франц Фишлер, а през 2014–2015 г. държавата върна на стопаните около 12 милиона евро санкции, след като парламентът промени Закона за пазарната организация така, че наказание да няма, когато стопанинът се е доверил на официално измерване. От 2015 г. Австрия брои за подпомагане само една пета от площта на алмата. Това преброяване е и една от причините в европейските редове земеделската площ на Австрия да пада на стъпала — 2004, 2009, 2011 г. — и „плътността на животните“ на хектар да расте, без животните да се увеличават: намалял е знаменателят.

И една подробност, в която българският читател ще познае собствения си пейзаж: 2 600 от алмите са общински и колективни — обща земя, стопанисвана от много стопанства едновременно, както нашите общи мери, които са 13 на сто от българската земеделска площ, най-високият дял в Съюза. Австрия плаща за алпийската паша отделно — около 98 милиона евро годишно, по 302 евро на хектар фуражна площ, — и това е единственото ѝ обвързано с животни плащане в първия стълб.

Кравата на планината

Австрийското земеделие се измерва в мляко. През 2024 г. млякото е дало 1,96 милиарда евро — една пета от продукцията на сектора и най-голямото отделно перо, пред зеленчуците и градинарството (1 008 милиона), свинете (977), говедата (961), виното (555) и зърното, което след 1,53 милиарда във върховата 2022 г. е паднало на 940 милиона. Животновъдството дава 4,74 милиарда евро, растениевъдството — 4,15. Числото 22 663 млечни ферми са предали 3,58 милиона тона мляко — средно по 158 тона на ферма, което при 7 287 килограма на крава означава двайсетина крави; най-малките стада са в Тирол (средно 12), най-големите в Бургенланд (37). Деветдесет на сто от млякото идва от планински стопанства — стопанства с признати точки за затруднение (планинско е стопанството, на което кадастърът на планинските стопанства е признал „точки за затруднение“ — мярка за тежестта на обработката по наклона на парцелите, добивната способност на почвата, климата и височината на двора; под 5 точки стопанството не е планинско, над 270 затруднението е екстремно) — и 92 на сто е произведено в необлагодетелствани райони. Почти една пета е биологично (664 725 тона от 5 916 ферми), а над половин милион тона е „сенажно мляко“ — от крави, хранени без силаж, защитена традиционна специалност на Съюза, която австрийските мандри продават като отделна категория. Изкупната цена през 2024 г. е 50,2 цента за килограм; в счетоводните стопанства на Зеления доклад биологичното мляко е носило 55,6 цента, конвенционалното — 48,4.

Стадата са малки по всякакъв международен мащаб: средно 36 говеда и 119 прасета на стопанство по преброяването от 2023 г., при 1,82 милиона говеда в 51 617 стопанства и 2,53 милиона свине в около 16 600. Това е структурата, която стои и зад доходните сметки по-долу, и зад самозадоволяването: страната е износител на мляко (176 на сто), говеждо (144) и свинско (104), но внася една четвърт от птичето месо, четири десети от зеленчуците, повече от половината плодове и две трети от растителните масла; при доматите самозадоволяването е 18 на сто. Зърното покрива 88 на сто от потреблението. Австрия е първа в Съюза по биологична площ — 697 500 хектара, 27,3 на сто, при 2,2 на сто в България по Евростат за 2022 г. — и една четвърт от лозята ѝ са биологични; но 22,5 на сто от млечните крави, 44 на сто от кравите за месо и едва 3,8 на сто от свинете са в биологични стопанства, което казва къде точно минава границата на модела.

Бюджет наопаки

Сърцевината е бюджетната таблица на Зеления доклад. През 2024 г. Австрия е изразходвала за земеделие и горско стопанство 2 652 милиона евро от европейски, федерални и провинциални средства. По произход: 49 на сто от Брюксел, 28 от федерацията, 23 от деветте провинции. По употреба: 603 милиона (23 на сто) по първия стълб — директните плащания и пазарните мерки; 1 364 милиона (51 на сто) по втория — развитие на селските райони; 685 милиона (26 на сто) по мерки, финансирани изцяло национално. Още през 2020 г. факт-листът на ГД „Земеделие“ показва пропорция, обърната спрямо европейската: 54 на сто директни плащания срещу 44,3 за селските райони, при 69,9 към 25,5 за Съюза; оттогава австрийският втори стълб е нараснал, а първият е останал на място.

Данни: Зелен доклад 2025, раздел 5.1 „Аграрен бюджет 2024“ (състояние към юли 2025 г.). Инвестициите и основните услуги — плащания по проектните мерки на програмата 2014–2020 през 2024 г. В реда на ÖPUL докладът включва и екосхемите от първия стълб (98,5 млн. евро за 2024 г.).

Какво има в тези 1 364 милиона. Първо устройството. От 2023 г. Австрия, както всяка държава членка, има един стратегически план по ОСП, в който влизат и двата стълба; вторият стълб в него е от два вида интервенции — годишни плащания на хектар срещу поети задължения (агроекологичните мерки и компенсаторното плащане за необлагодетелствани райони) и проектни мерки, при които стопанството кандидатства с инвестиция и получава част от сметката. Успоредно с плана се доплаща старата Програма за развитие на селските райони 2014–2020, чиито проекти се разплащат до края на 2025 г.; 2024 г. е касова година, в която текат и двете, и затова таблицата по-горе събира новите годишни плащания с опашката на старите инвестиции.

Ядрото е ÖPUL — австрийската агроекологична програма, шестата поред от присъединяването през 1995 г. (всяка нова рамка на ОСП ражда нов ÖPUL; сегашният е глава от стратегическия план и изпълнява агроекологичните и климатичните мерки по чл. 70 и плащанията за Натура 2000 по чл. 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115). През ÖPUL Австрия администрира и екосхемите от първия стълб — 98,5 милиона евро през 2024 г., които Зеленият доклад брои в парите на програмата; „втори стълб 51 на сто“ е в този смисъл австрийско счетоводство — по регламент първият стълб е около една четвърт от бюджета, вторият под половината. Механизмът е прост: стопанинът отбелязва в годишното си заявление в интегрираната система (австрийският Mehrfachantrag — общото заявление за подпомагане, каквото у нас се подава в ИСАК) в кои мерки влиза, задължава се да спазва практики над законовия минимум — по-малко торене, покривна култура през зимата, площи за биоразнообразие, без силаж на алмата — и получава срещу това годишна премия на хектар или на животно, изплащана от разплащателната агенция AMA заедно с директните плащания; парите са наполовина от ЕЗФРСР и наполовина от федерацията и провинциите.

Доктрината е по-стара от членството и има автор с биография, която я обяснява. Йозеф Риглер е роден през 1938 г. в семейство на планински стопани в Мьошицграбен край Юденбург, Щирия. Във встъпителната си реч като земеделски министър на 21 януари 1987 г. той формулира „стратегическия триъгълник“ на онова, което по-късно ще се нарече екосоциална пазарна икономика — икономически ефективно, социално ориентирано, екологично отговорно, — с три приоритета, третият от които гласи: закрила за по-малките стопанства и особена помощ за стопанствата в необлагодетелствани местоположения. Изречението от 1987 г. е стълбата на хектар от таблицата по-долу. През ноември 1989 г. Австрийската народна партия приема концепцията за партийна програма; наследникът на Риглер в министерството (1989–1994) е Франц Фишлер, който през 1995 г., годината на членството и на първата ÖPUL, става първият австрийски еврокомисар — по земеделието. Един син на планински стопани написа доктрината; ученикът му я занесе в Брюксел.

През 2024 г. ÖPUL е платила 584,7 милиона евро на 89 032 стопанства — 86 на сто от всички, които изобщо подават заявление за подпомагане, средно по 6 570 евро, върху 1,834 милиона хектара, тоест 82 на сто от земеделската площ без алмите. Програмата има 25 мерки, средното стопанство участва в три; една четвърт от парите отиват за биологично земеделие, 17,8 на сто за „екологосъобразно стопанисване“ — базовата мярка, в която влиза почти всяко стопанство, — 11,7 за опазване на природата, 10,3 за хуманно отношение към животните, 9,4 за покривни култури и междинни посеви, 5,1 за алпийска паша и пастири.

Втората опора е компенсаторното плащане за необлагодетелствани райони (плащане на хектар само за това, че стопанството е там, където обработката е по-скъпа — наклон, надморска височина, климат, достъп; в Австрия размерът му зависи от „точки за затруднение“, които кадастърът на планинските стопанства дава на всяко от тях): 289,2 милиона евро за 79 449 стопанства върху 1,44 милиона хектара, при 76 494 от тях с точки за затруднение.

И закриващата сметка на старата програма, за да се види пропорцията в цял период, а не в една касова година: за единайсетте години на програмата 2014–2020, изплащана до 2024 г., от общо 10,5 милиарда евро 39 на сто са отишли в ÖPUL, 26 в компенсаторното плащане, 13 в материални инвестиции и 8 в основни услуги и обновяване на селата.

Стратегическият план 2023–2027 закрепва пропорцията: от 9,02 милиарда евро общо 3,39 са директни плащания, а 5,53 милиарда — 61 на сто — развитие на селските райони, при което 2,60 милиарда са европейски и 2,93 национални. Базовото подпомагане на доходите е 478 милиона годишно върху 2,2 милиона допустими хектара — около 208 евро на хектар; таванът е 100 000 евро след приспадане на разходите за труд, точно българската конструкция; преразпределителното плащане е за първите 40 хектара; 58 на сто от парите за селските райони са запазени за екологични и климатични цели, 15 на сто от директните — за екосхеми.

Извън ОСП има още два реда, без които австрийската сметка не се разбира, и двата ги плаща Виена. Първият са чисто националните 685 милиона евро. От тях 153 милиона са „облекчения“ — изцяло федерални пари, преведени от AMA на 19 декември 2024 г. заедно с директните плащания. Механизмът е характерен: държавата не връща разходи по фактури, а приема нормативен разход на дизел според вида на земята (110 литра на хектар обработваема земя, 310 за лозя и овощни градини, 145 за ливади с две и повече коситби, 19 за алма, 12 за гора) и плаща по толкова цента на литър, колкото реши, върху площите от годишното заявление. Възстановяването на въглеродната цена — 80,7 милиона — компенсира националната цена на CO₂, която Австрия наложи върху горивата от октомври 2022 г. извън европейската търговия с емисии: 2,25 цента на литър за 2022 г., 9,75 за 2023, 13,5 за 2024, като трите години са платени наведнъж през декември 2024 г. — оттам и скокът в тази година. „Вноската за обработка на почвата“ (49,9 милиона) е еднократно плащане на хектар за 2024 г. по същата дизелова база, около 17 цента на литър, от пакета от 300 милиона, който правителството обяви на 15 май 2024 г.; „земеделският дизел“ (22,5 милиона) е временно връщане на 7 цента акциз на литър. Събрани, това са 20 цента на литър от акциз и въглеродна цена плюс 17 цента вноска — на нормативен литър, не на купен. Още 146 милиона са субсидия за застраховки на реколта и животни, при която федерацията и провинциите покриват 55 на сто от премията на около 55 000 стопанства; след априлските слани в Щирия през 2024 г. именно застрахователните обезщетения, а не реколтата, са вдигнали дохода на овощарските стопанства.

Вторият ред не минава през аграрния бюджет. Осигурителната каса на стопаните — от 2020 г. земеделски клон на общата каса на самонаетите (SVS), уредена от отделен закон от 1978 г. — е изплатила през 2024 г. 4 056 милиона евро, от които 2 946 милиона пенсии: повече от целия аграрен бюджет. Устройството ѝ обяснява как. Осигуряването е задължително за всеки, който стопанисва земя над определен праг, и за двамата съпрузи, ако водят стопанството заедно. Вноската се изчислява не върху действителния доход, а върху „осигурителна стойност“ — процент от единната стойност на стопанството (Einheitswert: данъчна оценка по нормативна доходност, която финансовата служба определя за всяко стопанство и която няма връзка с пазарната цена на земята). Стопанинът внася 17 на сто от тази стойност за пенсия при 22,8 в общата система за наетите; разликата плаща федерацията като „партньорска вноска“ — държавата застава на мястото на работодателя, какъвто стопанинът няма. Каквото остане като недостиг след всички приходи и разходи, федерацията покрива по закон, така че касата винаги приключва на нула; отделно бюджетът възстановява и добавката до минималната пенсия — 223 милиона евро за земеделци по бюджета за 2025 г. Австрийският стопанин се пенсионира от каса, която е по-голяма от ОСП — и която по устройство е федерален трансфер, облечен в осигуровка.

Кой получава колко

При такава архитектура „колко получава хектарът“ зависи от това чий е и къде е. За 2024 г. Зеленият доклад събира всички площни плащания и плащания на глава животно — директни, ÖPUL и компенсаторно — на 100 659 стопанства без алмите: средно 604 евро на хектар. Планинското стопанство получава 704, равнинното — 443; биологичното — 781, конвенционалното — 544. По размер стълбата е обърната спрямо всичко, което българският читател познава:

Данни: Зелен доклад 2025, раздел 5.2 „Разпределение на плащанията по ОСП“ — директни плащания, ÖPUL и компенсаторно плащане на хектар земеделска площ без алпийски пасища и планински ливади, по данни от интегрираната система към юни 2025 г.

Стопанството под 5 хектара получава на хектар почти двойно повече от това над 200 хектара. Таван тук не действа; действат трите различно дебели слоя на подпомагането — компенсаторното плащане е дегресивно, ÖPUL плаща практики, които дребното планинско стопанство изпълнява по подразбиране, а преразпределителното е една десета от директните. Съответно и разпределението на директните плащания по бенефициенти, което факт-листът дава за финансовата 2019 г., описва страна, в която целият спор за тавана е безпредметен: от 106 460 бенефициенти 96 на сто са получили под 20 000 евро и са си поделили 77 на сто от парите; над 100 000 евро са около 0,06 на сто с 2,1 на сто от сумата. Данните на Комисията за 2022 г. по размер на стопанствата показват какво е „едър бенефициент“ в Австрия: най-едрата една пета — тези с 80 на сто от парите — е съставена на 79 на сто от стопанства между 30 и 75 хектара; над 100 хектара са една десета от нея, над 150 — 4 на сто, над 500 — никой. Мярката е в собствената ни визитка: средното българско стопанство е 34,4 хектара — вътре в класа, от който е съставена най-едрата австрийска петина.

Австрия: всички директни плащания, финансова 2019 г., статистически факт-лист на ГД „Земеделие“ (106 460 бенефициенти, 691 млн. евро). България: само основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Кампания 2025 — 44 346 кандидати, 380 млн. евро, по данните на ДФЗ, обработени от редакцията през август 2026 г. Базите не са еднакви: австрийските данни включват всички схеми, българските — единствената, върху която действа таванът.

Съпоставката с българското основно подпомагане — 1,42 на сто от кандидатите над 100 000 евро с 30,9 на сто от сумата — не е за това коя структура е „по-справедлива“ (по всички директни плащания у нас над 100 000 евро са под 3 на сто от кандидатите с около 44 на сто от парите). Тя е за това, че таванът с приспадане на труда е един и същ инструмент в двете държави и в едната не докосва никого, защото структурата под него е друга. Австрийският отговор на въпроса за концентрацията е стълбата на хектар, а таванът е там за протокола. И една административна подробност: от 1 юни 2025 г. в базата данни за прозрачност на министерството е публикуван всеки получател над 1 250 евро за 2024 г. — всички 106 948 бенефициенти по двата стълба, с имена и суми. Онова, което у нас се вади със заявления по ЗДОИ към ДФЗ, във Виена е търсачка.

Доходът, който не мърда

Зеленият доклад е издание от типа, което българското министерство не публикува: всяка година около две хиляди стопанства водят доброволно счетоводство по единна методика и от тях се извличат не само доходът на стопанството, а и доходът на домакинството. За 2024 г. извадката е 1 905 стопанства със средно 32,8 хектара, 1,39 семейни работни единици и 35,5 на сто наета земя. Доходът от земеделие и горско стопанство на стопанство е 40 024 евро — на семейна работна единица 30 933. Редът назад е показателен: 30 042 евро през 2013 г., 24 425 през 2015 г., 27 919 през 2020 г., 45 757 във върховата 2022 г., 38 310 през 2023 г. Номиналният ръст за единайсет години е една трета — колкото инфлацията; между 2013 и 2020 г. доходът стои на едно място в номинално изражение, тоест пада в реално.

Откъде идва този доход. Приходът на средното стопанство е 159 921 евро — 39 на сто от животновъдство, 19 от растениевъдство, 6 от гора и 23 251 евро публични пари, 15 на сто от прихода. Съотнесени към дохода обаче, публичните пари са 58 на сто от него: без тях 40 024 стават 16 773. Разходът е 119 897 евро, една пета от които амортизация — средното стопанство има активи за 622 525 евро, три четвърти в дълготрайни, при собствен капитал 543 907 евро и задлъжнялост от 12,6 на сто. Стопанство с полумилионен собствен капитал изкарва трийсет хиляди на работник.

Публичните пари са 23 251 евро на стопанство — 58 на сто от дохода от земеделие. Без тях 40 024 евро стават 16 773.

Домакинството е другата сметка, и тя обяснява защо тази структура е устойчива политически. Разполагаемият доход на средното стопанско домакинство през 2024 г. е 60 586 евро: половината от стопанството след осигуровките, 21 559 евро нетна заплата от работа навън, 2 734 от самостоятелна дейност, 6 832 социални трансфери. Потреблението е 45 278 евро; остават 15 308. При стопанствата, които живеят предимно от външен доход — а такива са 44 на сто от австрийските стопанства, — земеделието носи 8 829 евро годишно, заплатата навън 33 962, трансферите 9 105; домакинството разполага с 48 356 евро.

Планинското стопанство заслужава да се преведе от редове в стопанство. То има 24,6 хектара и 1,3 семейни работни единици. Изкарва от земеделие и гора 33 221 евро, със 17 на сто под средното; от тях 24 360 са публични пари — 6 307 директни плащания, 7 799 от ÖPUL, 6 048 компенсаторно, останалото по дребни редове. Без тях стопанството е на около девет хиляди. Домакинството му разполага с 56 074 евро, харчи 44 715 и му остават 11 359 — при 19 969 за равнинното. Това стопанство никога няма да излезе на пазарна сметка и не това се иска от него; то е платено да е там. Стопанствата, които живеят предимно от земеделие, изкарват от него 78 913 евро; свиневъдните и птицевъдните — 96 484, най-много от всички типове и единствените с намаление през 2024 г.

Върху тази основа стои и селската икономика, за която ОСП плаща косвено. През 2023 г. 8 081 стопанства са предлагали „ваканция на село“ с 68 706 легла — една десета от всички туристически легла в страната — и 4,8 милиона нощувки; седем от десет туристически легла в Австрия са в селски райони. Около 30 000 стопанства продават нощувки директно и вадят от това една трета от земеделския си доход. Зеленият доклад изброява сред причините за ръста на дохода през 2024 г. на първо място повишените с 8 на сто премии по ÖPUL и по компенсаторното плащане от „импулсната програма“ на министъра, а едва след тях цените на говедата и директните продажби.

Как се чете такъв доклад, се видя на 15 октомври 2025 г., когато Националният съвет го обсъди: пет партии, един доклад, пет прочита. Свободняците (Петер Шмидлехнер): стопанствата намаляват, търговското салдо е отрицателно, Австрия трябва да може да се храни сама; против Меркосур, вън от Зелената сделка, стоп на украинското зърно — а Алберт Ройер поиска след 2028 г. аграрните пари да се управляват национално. Социалдемократите (Елизабет Файхтингер и Михаел Зеемайер): доходът е пораснал благодарение на целенасочена държавна подкрепа, но ножицата между стопанствата на пълно и на непълно работно време се отваря и малките трябва да се запазят. Карин Допелбауер от НЕОС каза онова, което министерството не пише: доходите растат, но парите са публични и това не е устойчиво — нужни са условия стопаните да живеят от онова, което изкарват на пазара. Зелените (Олга Фоглауер): „Не беше добра година“ — за реалните доходи; и предупреждение, че Меркосур ще бъде разделен на политическа и търговска част, за да се заобиколи национално вето. Народната партия (Георг Щрасер): стопанствата дават данните за доклада доброволно, инвестицията трябва да може да се изплати за разумен срок, качеството трябва да има цена. Министър Точниг: зад числата стоят стопанства под огромен натиск; стопаните не са двигателят на цените; пътят на качеството се е изплатил, но вносът расте; за многогодишната рамка той поиска гарантирано разпределение на средствата. Докладът беше приет за сведение без гласовете на Свободняците. Връзката с българския спор тук е буквална: австрийският министър иска от Брюксел същото, което НАЗ иска в София, а опозицията отдясно иска националното управление, което Австрия в голямата си част вече има.

Какво не купува архитектурата

По Евростат реалният факторен доход на годишна работна единица в Австрия е бил около 18 900 евро през 2005 г. и около 21 100 през 2024 г.; за Съюза — около 11 400 и 21 400. Двайсет години Австрия е стояла в коридор от 18 до 26 хиляди с големи люлеения — минус 21 на сто през 2023 г. след плюс 25 през 2022 г., — докато Европа се е качвала към нея отдолу и през 2023–2024 г. я е настигнала. Общата факторна производителност — продукция спрямо всички вложения, при 2010 г. равно на 100 — стига 107 през 2018 г. и оттам слиза до 105,3 през 2024 г., под съюзните 109,4. Производителността на труда расте, 35 900 евро добавена стойност на работник срещу 28 700 в Съюза през 2022 г., но расте, защото трудът си отива: работната сила в земеделието и горите намалява с по 1,7–2,3 на сто годишно и е 134 186 годишни работни единици.

Инвестициите са мястото, където австрийският модел е най-далеч от европейския и най-скъп. Брутото образуване на основен капитал в земеделието е между 60 и 88 на сто от добавената стойност на сектора — през 2021 г. около 88 — при 30–38 на сто за Съюза. Обратната страна на тази цифра е амортизацията: през 2023 г. 2 580 милиона евро при брутна добавена стойност от 4 367 и факторен доход от 3 037; субсидиите в сметката са 1 483 милиона. Машините и оборите поглъщат повече, отколкото Брюксел и Виена наливат; факторният доход е наполовина субсидии. Предговорът на министъра към същия доклад завършва с изречението, че плановата сигурност е основата за инвестициите в бъдещето — таблиците зад предговора показват колко струва тя.

Търговското салдо е третото число. От 1995 г. насам Австрия не е имала нито една година с положително салдо в търговията с агрохранителни стоки по митническата номенклатура: минус 1,36 милиарда евро в годината на присъединяването, минус 0,90 през 2010 г., почти нула през 2020–2022 г., минус 0,71 през 2023 г., минус 2,0 милиарда през 2024 г. при износ 16,88 и внос 18,89 милиарда; износът е нараснал деветкратно от 1995 г., но вносът е растял с него. Единственият голям излишък е при напитките — 2,3 милиарда през 2023 г., 3,16 милиарда износ през 2024 г. — и той в голяма степен не е земеделски: най-голямата хранителна компания в страната е Red Bull с оборот 10,55 милиарда евро, чиито кутии се пълнят в два завода на производителя на сокове Rauch в Австрия и Швейцария, и когато през 2024 г. износът на напитки пада с 312 милиона, маркетинговата агенция AMA обяснява спада с новия завод на компанията в Съединените щати. Без напитките австрийският дефицит с храни би бил около 4 милиарда евро; плодовете носят минус 1,1 милиарда, зеленчуците минус 0,57. Излишъкът от мляко и говеждо, изнасян главно за Германия (6,56 милиарда износ общо), не покрива вноса на онова, което планината не ражда.

И биологичното, с което Австрия се представя, има същия двоен профил: 27,3 на сто от площта, но биостопанството изкарва 33 638 евро, със 16 на сто по-малко от средното, биологичната млечна ферма — 50 803 срещу 53 897 за конвенционалната, а биологичната площ през 2024 г. втора поредна година леко намалява, с 4 100 хектара. Планът иска 30 на сто до 2027 г.; от 2025 г. премията за биологична обработваема земя се вдига на 235 евро на хектар.

Какво е купено

Ако се сложат двете колони една до друга, австрийският втори стълб е купил нещо конкретно и не е купил нещо друго, също конкретно. Купил е хора на земята: 78 на сто от стопанствата са в необлагодетелствани райони и не са ги напуснали, 90 на сто от млякото идва от планината, 23,4 на сто от управителите са под 40 години при 12 в Съюза — България е девета с 15,7, — а делът на стопанствата с основно занятие земеделие расте от 50 на 53 на сто между 2020 и 2023 г., защото се отказват най-дребните на странично занятие, а планинските почти не се отказват. Купил е ландшафт, който храни туризма, и обществено съгласие за политика, при която 2 652 милиона годишно за около 100 000 стопанства не са предмет на спор между партиите. Не е купил доход от пазара, производителност спрямо съседите и салдо. Половината от домакинския доход на стопанина идва отвън и това е замисълът: австрийският стопанин е „земеделски стопанин и още нещо“, а политиката е построена така, че това още нещо да е възможно на място, а не в града.

За българския спор оттук следват две неща, които не се отменят взаимно. Първото: искането на България за защитен втори стълб има образец, който работи — но работи в държава, където 51 на сто от аграрния бюджет идва от Виена и провинциите, а не от Брюксел. През 2023 г. от 1 314 милиона за селските райони 699 са били европейски, останалите 615 — федерални и провинциални. Защитеният бюджет, който браншът иска Комисията да гарантира, във Виена е гарантиран от Виена — и в новата многогодишна рамка целевият селски разход за Австрия е 0,37 милиарда евро срещу 1,41 за България, тоест тежестта ще остане национална. Второто: в модела на коридора за слятото директно плащане Австрия е сред губещите, защото ставката ѝ е над горната граница от 240 евро на хектар — и това ѝ е поносимо, защото директните плащания са една четвърт от бюджета ѝ. Австриецът, който през 2003 г. отвърза плащанията от производството — Франц Фишлер, — е от страната, която после свежда отвързаното плащане до четвърт от сметката си и слага останалото в ангажименти, компенсации и инвестиции. Дали това е път за България, е въпрос за държавния бюджет, не за Брюксел. Че рамката го позволява, Австрия го показва всяка година в Зеления си доклад — шейсет и шест издания, всяко с домакинската сметка на две хиляди стопанства, каквато българското министерство не води.

Източници

Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Klima- und Umweltschutz, Regionen und Wasserwirtschaft — Grüner Bericht 2025, 66-о издание, Виена, 2025 г. (данни за 2024 г., редакционен срок 30 юли 2025 г.): счетоводни резултати на 1 905 стопанства, доход на домакинството, аграрен бюджет 2024 г., плащания на хектар по размер, ÖPUL, компенсаторно плащане, алпийско стопанство, биологично земеделие, външна търговия, структура по извадковото преброяване 2023 г.

Парламент на Република Австрия — Parlamentskorrespondenz Nr. 797 от 25 септември 2025 г. (внасяне на Зеления доклад 2025, III-220 d.B.) и Nr. 895 от 15 октомври 2025 г. (дебат в Националния съвет, изказвания на Шмидлехнер, Ройер, Файхтингер, Зеемайер, Допелбауер, Фоглауер, Щрасер и министър Точниг); парламентарно запитване 8637/J, XXV GP, за алпийските фуражни площи 2001–2013 г.

BML — Facts and Figures 2024 (Zahlen und Fakten), редакционен срок 31 юли 2024 г.: структура на стопанствата 1951–2020 г., млади управители по държави (контекстни показатели на ЕК, 2023 г.), ÖPUL 2023, туризъм на село, самозадоволяване 2022 г., външна търговия 1995–2023 г., осигурителна каса.

BMLUK — „Пакет за конкурентоспособно земеделие и горско стопанство“ (обявен на 15 май 2024 г.) и страницата за възстановяването на CO₂-цената: ставки по години и нормативни литри дизел на хектар по вид земя; AMA — съобщение за главното изплащане на 19 декември 2024 г.

Министерство на финансите на Австрия — Бюджетен подраздел 22 „Пенсионно осигуряване“ (бюджети 2024 и 2027) и анализ на Парламентарната бюджетна служба от юни 2025 г.: партньорска вноска, покриване на недостига, добавка до минималната пенсия; SVS — таблица на вноските на земеделското осигуряване от 1 януари 2025 г.

Ökosoziales Forum — Josef Riegler, „Ökosoziale Marktwirtschaft: Wie alles begann“ (встъпителната реч от 21 януари 1987 г. и партийното решение от 25 ноември 1989 г.); Karl-von-Vogelsang-Institut — биографична справка за Йозеф Риглер.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ — Statistical Factsheet Austria, юни 2021 г.: разходи по ОСП 2020 г., разпределение на директните помощи по класове за финансовата 2019 г., структура на стопанствата 2010 и 2016 г.

Европейска комисия — At a glance: CAP Strategic Plan Austria, актуализирана версия септември 2025 г.: финансов анекс на стратегическия план 2023–2027 г.

Европейска комисия — аналитични факт-листове по държави в Агрохранителния портал за данни (Евростат, FADN, CATS): реален факторен доход на работна единица, обща факторна производителност, производителност на труда, бруто образуване на основен капитал, разпределение на директните плащания по размер за 2022 г., туристически легла по тип район. Ползвани за тенденции и порядъци; абсолютните числа в текста са от документите по-горе.

ORF Tirol, 3 юни 2014 г. и 19 ноември 2015 г.; Der Standard, 19 ноември 2015 г. — връщането на санкциите по алпийските площи, специалната комисия „Алм“, моделът от 2015 г.

top agrar Österreich, 16 януари 2026 г. — данни на AMA Marketing за агроизноса януари–септември 2025 г. и изявлението на министър Точниг на „Зелената седмица“ в Берлин; Statista/Trend, 2024 г. — класация на хранителните компании в Австрия.

Архив на zemedeleca.bg — материалите по преписката за тавана и праговете на директните плащания (юни–август 2026 г.), позицията на НАЗ по ОСП 2028–2034 г., коридорът на слятото директно плащане по Hristov et al. (2026), целевият селски разход по държави (факт-лист на ЕК, юни 2026 г.), профилът на Малта (август 2026 г.).

Понятия

ÖPUL (Österreichisches Programm für umweltgerechte Landwirtschaft) — австрийската агроекологична програма по втория стълб на ОСП: доброволна, 25 мерки, наполовина европейски и наполовина национални пари (федерация 60 на сто, провинции 40). ÖPUL 2023 е шестата програма от присъединяването през 1995 г.; през нея се администрират и екосхемите от първия стълб.

Компенсаторно плащане за необлагодетелствани райони (Ausgleichszulage) — плащане на хектар за стопанства в планински и други райони с природни ограничения; в Австрия — по точки за затруднение и с намаляваща ставка при растяща площ.

Точки за затруднение (Erschwernispunkte) — австрийската скала за наклон, надморска височина, климат и достъп до стопанството; определя кое стопанство е „планинско“ и в коя от четирите групи попада.

Алма (Alm; в Тирол и Форарлберг — Alpe) — високопланинско лятно пасище като отделна стопанска единица: с име, граници, постройки и вписване в кадастъра на алмите; частна, общинска или на аграрна общност.

Алпийска фуражна площ (Almfutterfläche) — частта от алпийското пасище, която действително храни животни; от 2015 г. за подпомагане се брои една пета от площта на алмата.

Стопанство на странично занятие (Nebenerwerbsbetrieb; у нас често превеждано „на непълно работно време“) — стопанство, при което повече от половината доход на домакинството идва извън стопанството; границата е в домакинския доход, не в отработените часове. 44 на сто от австрийските стопанства през 2023 г. Обратното е стопанството с основно занятие земеделие (Haupterwerbsbetrieb) — 53 на сто.

Erwerbskombination — съчетаване на земеделието с допълнителни дейности на самото стопанство: директни продажби, „ваканция на село“, услуги с техника; различно от стопанството на странично занятие, при което допълнителният доход идва от работа извън стопанството.

Факторен доход — нетна добавена стойност по факторни разходи: продукция минус междинно потребление минус амортизация, плюс субсидии минус данъци върху производството; възнаграждението на земята, труда и капитала, независимо чии са.

Годишна работна единица (ГРЕ) — трудът на един човек, зает на пълно работно време една година.

Обща факторна производителност — обемът на продукцията спрямо обема на всички вложения; мери техническия и организационния напредък, не движението на цените.

Зелен доклад (Grüner Bericht) — годишен отчет за състоянието на земеделието и горите по чл. 9 от австрийския Закон за земеделието, внасян в Националния съвет; през 2025 г. — 66-о издание.