Какво стои зад рейтинга на един въглероден проект – и защо данните от полето са решаващи

През последните месеци въглеродният пазар все по-ясно показва, че един въглероден кредит не се оценява само по това, че е издаден и верифициран. За купувачите все по-важен става въпросът какво стои зад този кредит и доколко може да се има доверие на измерения климатичен резултат.

Именно тук се намесват независимите рейтингови агенции.

След приключването на валидацията и верификацията на двата проекта на Карбонсейф за Северна и Южна България, през август представители на международната рейтингова агенция BeZero Carbon посетиха България. Освен преглед на проектната документация, процесът включи срещи с екипа на Карбонсейф и посещения на земеделски стопанства от двата проекта. Рейтинговата оценка се очаква през септември.

Но какво всъщност се оценява?

Рейтингът не е повторна сертификация

Важно е да се направи разграничение между валидация, верификация и рейтинг.

При валидацията и верификацията независим орган проверява дали проектът отговаря на приложимия стандарт и методология, дали мониторингът е проведен правилно и дали отчетените въглеродни отстранявания могат да бъдат потвърдени.

Рейтингът разглежда проекта от малко по-различна перспектива. Въпросът вече не е само дали определено количество е било изчислено и верифицирано, а какъв риск остава зад твърдението, че един кредит действително представлява съответното климатично въздействие.

Затова рейтингът не заменя верификацията. Той добавя още един независим слой към оценката на проекта.

При почвения въглерод всичко започва с измерването

Почвата е сложна природна система. Съдържанието на органичен въглерод може да се влияе от редица фактори – тип почва, климат, култури, обработки, растителни остатъци, торене и история на управление.

Затова един от най-важните въпроси при почвените въглеродни проекти е как е измерена промяната.

При проектите на Карбонсейф количественото определяне на въглеродните отстранявания е основано на директен подход „измерване–преизмерване“. От едни и същи проектни площи се вземат почвени проби през различни периоди, които се анализират лабораторно, а промените в запасите на органичен въглерод се изчисляват въз основа на измерените резултати.

Това е съществено различно от подход, при който бъдещото натрупване на въглерод се прогнозира единствено чрез модел.

Едно число никога не е достатъчно

Рейтинговата оценка не се свежда до проверка дали съдържанието на въглерод в почвата се е увеличило.

Необходимо е да се разбере целият контекст.

Как е определена началната стойност? На каква дълбочина са взети пробите? Представителна ли е схемата на пробовземане? Проследими ли са лабораторните резултати? Как се отчитат емисиите от земеделските дейности? Как се третира статистическата неопределеност? Какво се случва, ако дадено стопанство покаже отрицателен резултат?

Именно такива въпроси разграничават простото отчитане на стойности от реалната система за MRV – мониторинг, докладване и верификация.

При проектите на Карбонсейф почвеният мониторинг достига до 90 cm дълбочина и включва три слоя – 0–30, 30–60 и 60–90 cm. Това позволява промените да бъдат проследявани не само в повърхностния почвен слой.

Консервативността също е част от качеството

Във въглеродните проекти по-голямото изчислено количество не означава автоматично по-качествен резултат.

Добрата система трябва да отчита и това, което не може да бъде установено с абсолютна точност.

Затова при изчисленията се използват корекции за неопределеност, отчитат се свързаните със земеделската дейност емисии и се прилагат механизми за управление на риска.

Това може да доведе до по-малко количество кредити спрямо първоначално измереното увеличение на почвения въглерод, но създава по-консервативна и по-защитима климатична стойност.

А именно това постепенно търси и международният пазар.

Защо проверката стига до самото стопанство?

Документацията може да покаже как би трябвало да функционира един проект. Посещението на място позволява да се види как функционира той в действителност.

По време на посещението на BeZero Carbon в България бяха разгледани реални земеделски стопанства от Северния и Южния проект. Представителите на агенцията имаха възможност да разговарят със земеделските производители и да разгледат на място условията, при които се прилагат и проследяват земеделските практики.

Това има особено значение при почвеното въглеродно земеделие, защото зад всеки резултат стои реално поле, конкретна история на управление и поредица от измервания.

Следващият етап на въглеродния пазар

През последните години пазарът премина през няколко етапа.

Първо вниманието беше насочено към създаването на повече климатични проекти. След това към сертификацията и количеството генерирани кредити.

Днес все по-силен става следващият въпрос:

Колко надеждни са тези кредити?

Това е и причината независимите рейтинги да придобиват все по-голямо значение.

За земеделските производители тази промяна също е важна. Колкото по-добре един проект може да докаже резултатите от работата на полето, толкова по-ясно усилията на фермерите могат да бъдат представени пред международния въглероден пазар.

Очакваният рейтинг на двата проекта на Карбонсейф ще бъде още една независима оценка на вече извършената работа.

Независимо от конкретната рейтингова оценка обаче посоката на пазара вече е ясна: бъдещето на въглеродното земеделие ще зависи все по-малко от обещанията и все повече от способността всеки резултат да бъде измерен, проследен и защитен с данни.