205–215 евро на тон за пшеница на пристанище — цена, каквато пазарът не е давал от години. Тя стои върху преговори, които се водят всеки ден и могат да я заличат за 24 часа. Председателят на НАЗ — за прозореца, който се затваря, и за втория риск на добрата година: рентите.
В последния ден на август турският външен министър Хакан Фидан обяви, че Анкара подготвя ново споразумение с Русия и Украйна за безопасния превоз на зърно през Черно море — по модела на зърнената инициатива от 2022 г. — и че поддържа контакт с двете страни. За българския зърнопроизводител с пълен склад това изречение носи двете новини наведнъж: потвърждава, че премията, която пазарът плаща заради блокираните черноморски конкуренти, е реална — и че има кой да работи по нейния край.
Три дни по-късно разговаряме с Илия Проданов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тезата му е недвусмислена и той я казва с числа: пшеницата върви по 205–215 евро на тон на пристанище, такава цена секторът не е виждал отдавна, а в момента, в който Москва и Киев се разберат, на следващата сутрин котировките ще са с 40 евро по-ниски. Примерно. Възможността може да се фиксира с договор, без зърното да пътува физически — но преценката за риска, подчертава той, е на всеки стопанин поотделно. Второто му предупреждение е за рентите: добивите и цената вече подвеждат някои колеги да наддават.
Г-н Проданов, как изглежда зърненият пазар в началото на септември?
Ситуацията на пазара в момента е изключително интересна, защото България е в много добра позиция заради конфликта между Русия и Украйна. Имаме голям капацитет за износ, имаме големи количества зърно, а цената е на пикови стойности точно заради конфликта. И ако не използваме момента да договорим — не говоря да изнесем физически, а да договорим количества — при едно евентуално споразумение може да се събудим след много кратко време една сутрин с цена с 35–40 евро надолу. А то ще стане буквално за 24 часа: в момента, в който се разберат, на следващата сутрин цената ще е с 40 евро по-ниска.
Тук не говорим за това, че само едната страна има интерес. И Русия, и Украйна в момента имат интерес да се споразумеят за зърното. А когато се намеси и Турция, която също има интерес — за да купи евтино зърно — нещата стават много близки до споразумение. Разговорите са много динамични, ежедневни.
„В момента, в който се разберат, на следващата сутрин цената ще е с 40 евро надолу.“
Дори при тези нива има стопанства, на които сметката не излиза. Не е ли това довод да се изчака?
Дали излиза сметката, или не, в случая не е толкова определящо, колкото каква е възможната цена, която можем да вземем. Дори на някого да не му излиза сметката на тази цена, това не означава, че в някакъв момент тя ще е по-висока. Няма как да бъде по-висока. Не мисля, че конфликтът може безкрайно да спира износа на двете държави — тук ще се намесят и други държави по света, няма да е само Турция. Гладът за зърно започва да става голям. Русия в момента държи огромно количество пшеница, Украйна има огромна реколта. Това не е за подценяване — чисто като човешко оцеляване.
Виждате ли активност при търговците — договарят ли, купуват ли?
Има търсене на пшеница. Има цена около 205–210 евро на тон за стока, закарана на пристанище; вчера чух и за 215. Цената е различна в цялата страна в зависимост откъде се вози — това няма как да го контролираме. Но тази цена е най-добрата от доста време насам. Такава цена реално не сме виждали от доста време насам. И вече всеки трябва да прецени риска си дали да се възползва — защото, ако се случи споразумение между Русия и Украйна, каквото и да си говорим, такава цена можем да видим най-рано късната пролет на 2027-а.
Отразява ли се добрата цена на рентите? Тръгват ли отново нагоре?
Не само цената — и добивите го направиха. Добивите в пшеницата тази година са прилични, при слънчогледа и царевицата нещата също изглеждат добре като реколта. И това подвежда някои колеги да тръгват отново към повишаване на рентите — нещо, което може отново да ни изяде главата през следващите няколко години.
Тук трябва да се подходи много разумно. Надявам се всички вече да сме си взели бележка, че повече земя не означава повече печалба и че вдигането на рентата не означава, че ще вземеш земя. Вдигането на рентата означава единствено понижаване на печалбата на стопанството ти и на конкурентоспособността ти — нищо друго. Защото всяко повишаване получава реципрочно такова и от конкурента ти: никой нормален земеделец не се оставя да му вземат земята. И започва едно наддаване. Виждали сме го много пъти в много землища — при повишаване извън рамките на нормалното и на пазарното резултатът е едно премятане на 20, 30, 50, 100, 200 декара земя от един към друг, което е буквално нищожно на фона на едно землище. Единственото, което остава, е загубата за стопанина — нищо друго.
А после цените падат бързо, а рентата — бавно.
Рентата се сваля много трудно — изключително трудно. Отделно цената на земята се сваля изключително трудно, да не кажа, че изобщо не се сваля. Това, че в някои региони има известно понижение на цената, се отнася само за регионите, където тя беше ужасно висока спрямо нормалното. Няма как цена на земя преди няколко години да е била 5000 лева на декар (около 2560 евро) — тази цена нямаше никаква обосновка.
Интервю на Ася Василева
Източници
Разговор с Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, за zemedeleca.bg, 3 септември 2026 г.
Изявление на министъра на външните работи на Турция Хакан Фидан за подготвяно ново споразумение с Русия и Украйна за превоза на зърно през Черно море, 31 август 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg.
Понятия
НАЗ — Национална асоциация на зърнопроизводителите.
Черноморска зърнена инициатива — споразумението от юли 2022 г. с посредничеството на Турция и ООН за износ на украинско зърно през черноморските пристанища. Русия се оттегли от него през юли 2023 г.
