България задейства за пръв път новия кризисен ред на ОСП — плащанията по чл. 78а, вграден в европейските правила с декемврийския пакет за опростяване. Презентацията пред Комитета по наблюдение показа точния бюджет — 33 153 681 евро по ЕЗФРСР — и списъците, които прессъобщението не съдържаше: по линията на сушата от 2025 г. влизат царевица, слънчоглед, трайни насаждения и преживни животни, пшеницата и ечемикът ги няма; десет назовани болести отварят вратата за свиневъдите, птицевъдите и пчеларите; всички климатични събития от 2026 г. са от май. Как ще се установява щетата — по райони или по стопанства — остава за наредбата, която трябва да излезе до седмици
Слайдът, показан пред Комитета по наблюдение на 2 септември, казва в заглавието си повече, отколкото цялото прессъобщение: „Предложение за въвеждане на нова интервенция в СПРЗСР 2023–2027 г. в съответствие с чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115“. Преведено: България задейства за пръв път най-новия кризисен ред на Общата селскостопанска политика — член, който не съществуваше допреди девет месеца и чието българско прилагане разгледахме подробно още през лятото, при разбора на подготвяния законопроект. Всичко останало по слайдовете — секторите, болестите, месеците — е пълнежът на този дебют. Разглеждаме го ред по ред, с една обща уговорка: документът е предложение — окончателният обхват ще бъде записан при договарянето с Европейската комисия и в наредбата за прилагане.
Откъде идва чл. 78а — и защо България минава през втория стълб
До края на миналата година извънредната помощ при бедствия имаше два пътя, и двата бавни. Първият — национална държавна помощ, която минава през нотификация пред Европейската комисия: месеци кореспонденция, преди първото плащане; точно по този път върви в момента иранската помощ, чиято нотификация още тече. Вторият — селскостопанският резерв на ЕС, при който решението се взема в Брюксел и опашката е обща за двадесет и седем държави; по този път са обещаните 34,5 милиона евро, които министърът очаква чак през януари 2027 г. С Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. — големия пакет за опростяване на ОСП — Европа вгради трети път направо в архитектурата на политиката: държавата може сама, без отделно разрешение за всеки случай, да плати на стопани с най-малко 30 на сто унищожена средногодишна продукция от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития.
Новият ред има две врати. Чл. 41а позволява кризисните плащания да минат през пакета на директните плащания; чл. 78а — през средствата на ЕЗФРСР, тоест през втория стълб. България е избрала втората врата, и изборът се чете направо от календара, който описахме в статията от 1 септември: именно във втория стълб стоят парите, застрашени от автоматично отчисляване на 31 декември, и именно оттам преместването им към бързоплатима интервенция ги спасява. Кризисният ред имаше две врати; министерството мина през тази, зад която тиктака часовникът.
Точната сума и разбивката на парите
Числата от презентацията са точни, не закръглени. Бюджетът не е „малко над 33 милиона“, а 33 153 681 евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Пътят до плащането е ускореният ред от подготвяния законопроект, който разгледахме през лятото: прием със заповед на Управляващия орган и съкратено обществено обсъждане — конструкция, замислена така, че между заповедта и парите да минат седмици, не години. Между обнародването на европейския регламент и първото българско плащане по него ще е минала — ако календарът издържи — точно една година.
По сведения на участник в заседанието съотношението на финансиране е 40 на сто европейски към 60 на сто национални средства. Официална разбивка не е публикувана, но аритметиката подкрепя тази версия: ако 33 153 681 евро са 40-те процента, общият публичен принос излиза около 82,9 милиона евро — на практика съвпадение с „около 83-те милиона“, които министър Пламен Абровски обяви на 25 август и които тогава сметнахме сами при обичайното съфинансиране. Струва си да се отбележи и самото съотношение: държавата слага по около евро и половина срещу всяко европейско евро — необичайно тежка национална част за втория стълб, която подсказва, че размерът на помощта е определен от наличния свободен европейски ресурс, а не от размера на щетите.
А горивата и торовете? Това е съседният член
Тук е мястото да се разсее едно объркване, което ще срещнете и в браншовите разговори: не беше ли този инструмент за торовете? Не съвсем — това е по-малкият му брат. През юли, с отделен акт (Регламент (ЕС) 2026/1768 от 14 юли 2026 г.), Европа добави в същия раздел и чл. 78б — извънредна подкрепа за стопани, засегнати от рязкото поскъпване на торовете заради близкоизточната криза и затварянето на Ормузкия проток, отново през ЕЗФРСР, със съфинансиране до 65 на сто и с изрично разписана възможност към нея да се насочват средства, които иначе биха били изгубени. Двата члена дори делят общ национален таван по приложение XV към регламента. Българската иранска помощ от 170 милиона евро обаче засега върви по стария път — като национална държавна помощ под нотификация. Дали и кога министерството ще посегне и към вратата на чл. 78б, строена точно за спасяване на застрашени средства в точно такава криза, е въпрос, който си струва да бъде зададен.
Сушата 2025: кой е вътре — и кой го няма
Най-същественият списък е първият. По линията „продължително засушаване и екстремно високи температури през 2025 г.“ презентацията изброява четири групи: царевица, слънчоглед, трайни насаждения и едри и дребни преживни животни. Пшеницата и ечемикът ги няма.
Официална мотивировка слайдът не съдържа, но агрономската логика се чете директно от календара на 2025 г.: есенниците бяха ожънати, преди жегата да удари с пълна сила, докато царевицата и слънчогледът се наливаха точно под екстремните температури на юли и август, трайните насаждения носеха плода си през целия пик, а изгорелите тревостои оставиха пасищното животновъдство без паша и без груб фураж — оттам преживните. За зърнопроизводителите обаче изводът е практически и заслужава да бъде изречен ясно: по сушевата линия те влизат с царевицата и слънчогледа си, не с житото. Стопанство, което през 2025 г. е загубило от жегата основно при пшеницата — например при късните сортове или при слаба слама и щуплив клас — по този списък няма покритие за нея.
Десетте болести — и какво казват те
Втората линия — „заразни заболявания при животните през 2025 и 2026 г.“ — е разписана поименно: антракс, туберкулоза, син език, шарка по овцете и козите, африканска чума по свинете, инфекция с вируса на Нюкасълската болест, бруцелоза, американски гнилец, салмонелоза и високопатогенна инфлуенца по птиците. Списъкът обяснява конструкцията на плащането по-добре от всяко съобщение: американският гнилец е причината в интервенцията да има ставка на пчелно семейство; африканската чума, Нюкасълската болест, салмонелозата и инфлуенцата вкарват свиневъдите и птицевъдите — тоест непреживните животни влизат в помощта само по болестната линия, не по климатичната; а син език, шарката, туберкулозата и бруцелозата покриват преживните, които при засегнатост имат достъп и по двете линии.
2026: годината, събрана в един месец
Третата линия — „неблагоприятни климатични събития през 2026 г.“ — има особеност, която се вижда чак когато се прочетат датите: късни пролетни измръзвания и слани през май, градушки през май, проливни валежи и наводнения през май. Целият климатичен обхват на годината е събран в един-единствен месец; извън него стои само масовото нападение на черна златка, което няма посочен месец, защото е процес, а не събитие. За овощарите и лозарите това е важното уточнение: покритието за 2026 г. е за майските измръзвания по време на завръза и за майските градушки и води — щети от друг месец по тази линия не се виждат в предложението.
Отвореният въпрос: райони или стопанства
И тук стигаме до въпроса, който презентацията не решава, а прави по-остър. Формулата от прессъобщението — „унищожени най-малко 30% от средногодишната им продукция“ — звучи индивидуално, на ниво стопанство. В залата обаче е говорено и за райони, засегнати от сушата над 30 на сто. Двете конструкции не се изключват: типичният ред при плащания от този вид е териториален филтър за допустимост — административно определени землища или общини по обективни данни — и плоска ставка на хектар или на животно вътре във филтъра, без индивидуални протоколи. Възможен е и обратният ред, с доказване на щетата стопанство по стопанство.
Механиката на срока натиска категорично към първата конструкция: обещано е разплащане до 31 декември, а прием — през октомври–ноември. Констативни протоколи за десетки хиляди стопанства за два месеца са физически невъзможни; плоската ставка в определен район е единственият ред, който се вмества в календара. Но това е извод от механиката, не от документ — и затова въпросът към МЗХ се формулира прецизно: по какъв ред ще се установява засегнатостта — административно определяне на райони по обективни данни (и ако да, по кои данни и на кое ниво: област, община или землище), констативни протоколи на ниво стопанство, или комбинация от двете; и ще се изисква ли доказване на индивидуална загуба вътре в допустимия район. Отговорът принадлежи на наредбата. Междувременно едно практично правило за стопанина, каквото и да реши тя: документите за добивите от 2025 г., дневниците на стопанството, протоколите от майските градушки и наводнения и ветеринарните документи няма да са излишни при никоя от двете конструкции.
Прозорецът октомври–ноември означава, че наредбата трябва да се появи до седмици — и с нея отговорите: как се чертае картата на засегнатите, какви са ставките и стига ли 82,9-милионният публичен принос до праговете на реалните щети. Ще я разгледаме ред по ред в деня, в който излезе.
Използвани източници
— Презентация на МЗХ „Предложение за въвеждане на нова интервенция в СПРЗСР 2023–2027 г. в съответствие с чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115“, представена на осмото заседание на Комитета по наблюдение, 2 септември 2026 г.; публикувана от участник в заседанието, фотодокументация в редакцията.
— Сведения на участник в заседанието за съотношението на финансиране (40 на сто ЕЗФРСР към 60 на сто национални средства) — непотвърдени официално, съпоставени с обявения от министъра общ размер.
— Прессъобщения на МЗХ от 2 септември 2026 г. — осмо заседание на Комитета по наблюдение, шесто изменение на Стратегическия план; актуализиран Индикативен годишен график на приемите.
— Изявление на министър Пламен Абровски от 25 август 2026 г. — общ размер на подкрепата около 83 млн. евро.
— Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. (пакет за опростяване на ОСП) — въвеждане на чл. 41а и чл. 78а в Регламент (ЕС) 2021/2115: кризисни плащания за земеделски стопани при природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, съответно през директните плащания и през ЕЗФРСР.
— Регламент (ЕС) 2026/1768 от 14 юли 2026 г. — въвеждане на чл. 78б в Регламент (ЕС) 2021/2115: извънредна подкрепа за стопани, засегнати от поскъпването на торовете вследствие на близкоизточната криза; общ национален таван с чл. 78а по приложение XV.
— Архив на zemedeleca.bg: разборът на двата законопроекта за изменение на ЗПЗП (лятото на 2026 г.); статията за шестото изменение на Стратегическия план (2 септември 2026 г.); статията за двата часовника на ДФ „Земеделие“ (1 септември 2026 г.).
Понятия
Чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115 — нов тип интервенция в ОСП — кризисни плащания за земеделски стопани при природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, финансирани от ЕЗФРСР. Въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. заедно с огледалния чл. 41а, който позволява същите плащания през директните плащания. Прилага се при унищожени най-малко 30 на сто от средногодишната продукция и позволява ускорен ред на прием.
Чл. 78б от Регламент (ЕС) 2021/2115 — извънредна подкрепа за стопани, засегнати от рязкото поскъпване на торовете вследствие на близкоизточната криза — въведена с Регламент (ЕС) 2026/1768 от 14 юли 2026 г., също през ЕЗФРСР. Дели общ национален таван с чл. 78а по приложение XV. България засега не я е активирала — иранската помощ върви като национална държавна помощ.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони — европейската част от втория стълб на ОСП. Бюджетът на кризисната интервенция по предложението: 33 153 681 евро.
Констативен протокол — документ, съставян на място от комисия, който удостоверява вида и степента на щетата в конкретно стопанство. Индивидуалното доказване на щети минава през такива протоколи; териториалният подход ги замества с административно определяне на засегнати райони по обективни данни.
Черна златка — бръмбар (Capnodis tenebrionis), чиито ларви дълбаят под кората в основата на стъблото и в корените на костилковите овощни видове; напада предимно отслабнали от засушаване дървета, затова масовото му намножаване през 2026 г. върви по петите на сушата от 2025 г.
СПРЗСР — Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — българският документ за прилагане на ОСП, в който новата интервенция се въвежда с шестото изменение.
