Парите за първите компенсации са събрани — над 11 млн. евро от удръжката върху директните плащания, почти 15 млн. евро от бюджета и близо 10 млн. евро от ЕЗФРСР, — но министерството не може да посочи дата за първото плащане, защото всичко чака „приключването на законодателните процедури“. А процедурите се умножават: проект на опозицията от 19 юни, който МЗХ писмено не подкрепи с искане за „цялостен пакет“; пакет на мнозинството от 15 юли, в който сърцевината на отхвърления проект стои възпроизведена; и още два законопроекта, внесени на 21 юли — в деня, в който комисията по земеделие на извънредно заседание прие на първо четене и двата проекта за подпомагането, министърът подкрепи в залата текстовете, единият от които носи писменото „не подкрепя“ на собственото му министерство, а председателят се ангажира с работна група, която да ги обедини. Хроника на един закон, който всички пишат едновременно.
Касата
Да започнем от парите, защото те превръщат законодателната хроника от процедурен въпрос в стопански. По числа, оповестени от Министерството на земеделието и храните, капитализирането на Взаимоспомагателния фонд — инструмента за управление на риска по Стратегическия план — е в ход и в напреднала фаза: от удръжката от 1,5 на сто върху одобрените директни плащания са натрупани 11 043 476 евро, от държавния бюджет са внесени почти 15 млн. евро, а от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — близо 10 млн. евро. Сборът по оповестените числа — сметката е на редакцията — е около 36 млн. евро налични средства при индикативен ресурс по Стратегическия план от приблизително 25 млн. евро и очаквани постъпления от удръжката от около 11 млн. евро годишно занапред. Фондът, с други думи, не чака пари. Чака право. На въпроса кога ще тръгнат първите компенсации отговорът на министерството е:
„Към настоящия момент не може да бъде посочена конкретна дата за първите плащания, тъй като това зависи от приключването на законодателните процедури.“
из отговор на МЗХ, 21 юли 2026 г.
Законодателните процедури, от които зависи датата, са измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители и наредбата, която ще се издаде на тяхно основание. И точно тук хрониката става интересна, защото към 21 юли в деловодството на Народното събрание стоят четири висящи законопроекта за изменение на един и същи закон — три от които уреждат фонда, — а министерството настоява за пети, „цялостен“. Градушките, измръзванията и сушата, за които фондът е предназначен, не участват в законодателната инициатива.
19 юни: първият проект
Хронологията започва не на 15 юли, а близо месец по-рано. На 19 юни Десислава Танева и група народни представители от ГЕРБ-СДС внасят законопроект № 52-654-01-71 — компактен, единадесет параграфа, три теми. Първата: фондът — изрична функция на ДФЗ за подкрепа при климатични явления, бедствия, болести и вредители, източници на средствата по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115, правомощие на управителния съвет на ДФЗ да утвърждава указания за всеки прием и правно основание за наредбата по инструмента за управление на риска. Втората: нов чл. 33д — цифрови географски данни за оранжериите и трайните насаждения, с изчерпателно разписани в закона атрибути, от покритието на конструкцията до схемата на засаждане и противоградовата защита, и инвентаризация на всички съществуващи площи до 31 май 2027 г. Третата тема носи и най-голямото число в цялата хроника: правомощие на ДФЗ да работи по мерки, финансирани от Социалния фонд за климата, чийто максимален ресурс за България мотивите посочват в размер до 2 499 490 282 евро по текущи цени — съответно 2 099 571 836 евро при отлагане на включването на транспорта и сградите в търговията с емисии за 2028 г. — при условие, че страната представи Социален план за климата.
24 юни: отказът на министерството
На 24 юни комисията по земеделие изисква по служебен ред становище от МЗХ (№ КЗХГ-52-653-11-3) и отговорът, който стои в досието на проекта, е еднозначен: министерството „не подкрепя внесения законопроект“. Аргументите заслужават внимание, защото месец по-късно се оказват пророчески. Част от предложенията „не са актуални“; проектът не отчитал „променената концепция за прилагането на този инструмент за управление на риска, формирана в хода на подготовката на националния модел“ — концепция, която министерството признава за променена, без променената ѝ версия да е публикувана някъде; и заключението: необходим е „цялостен пакет от изменения и допълнения“ в закона. По същество министерството подкрепя единствено регистъра на оранжериите и трайните насаждения, прави две конкретни забележки — фондът няма място в мониторинга и проверките по чл. 70, а в дефинициите едно число трябва да се поправи — и отхвърля проекта като частичен. Датата на този отговор обяснява и една медийна публикация от последните дни, която представи документа като становище срещу пакета на мнозинството: не е — становището е по проекта на опозицията от юни и по неговите параграфи, което личи от всяка негова препратка.
15 юли: „цялостният пакет“
На 15 юли осем народни представители от управляващото мнозинство внасят пакета, който това издание разгледа параграф по параграф: поземления проект № 52-654-01-90 и проекта за подпомагането № 52-654-01-91 — двадесет и три параграфа, обхващащи всичко от източниците на фонда и електронното връчване в СЕУ до проверката на „активния стопанин“ през НАП и държавната вноска в Copa-Cogeca. Съпоставката на текстовете обаче показва нещо, което досега не беше казано: сърцевината на отхвърления от МЗХ юнски проект стои в пакета възпроизведена, на места дословно. Новата т. 5 в чл. 68, ал. 1 — правното основание за наредбата по инструмента за управление на риска — съвпада с юнския текст дума по дума, с едно-единствено допълнение в края („и за оттегляне на изплатената финансова помощ“). Новата т. 12 в чл. 12, ал. 1 — фондът като функция на ДФЗ — е същата разпоредба със съкратена хипотеза: изброените в юнския проект климатични явления, болести и вредители са сведени до „неблагоприятни събития“. Чл. 33д — базата данни за оранжериите и насажденията — е същият член с орязано съдържание: изчерпателният списък от атрибути е заменен с две алинеи и препратка към наредба. Инвентаризацията на площите е същата конструкция с изместен срок — 1 март вместо 31 май 2027 г. — и същото изискване за присъствие на собственика.
Разликите са две и също говорят. Пакетът на мнозинството не съдържа нито дума за Социалния фонд за климата — тоест „цялостният пакет“ е погълнал всичко от юнския проект освен частта, през която минават до два и половина милиарда евро. И вместо готовата дефиниция за оранжерия от Закона за устройство на територията, към която юнският проект просто препраща, пакетът написа собствена — с критериите „свободен човешки достъп“ и 200 квадратни метра, срещу които вече възрази сдружение Обединени земеделски производители. Хронологията, събрана на едно място, се чете така: опозицията внася проект; министерството го отхвърля с искане за цялостен пакет; месец по-късно мнозинството внася цялостен пакет, в който основните текстове на отхвърления проект стоят преписани — по депутатската пътека, без съгласуване и без становище на министерството в досието.
17–20 юли: докладът и становищата
Междинните дати това издание вече е разказало и тук стоят само за пълнота на хрониката. На 17 юли Европейската комисия представи седмия си доклад за върховенството на закона с изричната препоръка България да осигури обществени консултации и оценки на въздействието на законодателните инициативи на Народното събрание — включително за законопроекти на народни представители. До 20 юли в досиетата на пакета постъпиха шест становища — от асоциацията на собствениците на земеделски земи, от ОЗП по двата проекта, от пчеларския съюз, от кооперативния съюз и от отделен производител от Крушари — с обща аритметика по държавната вноска в Copa-Cogeca: четири възражения, нито една защита, и въпрос за конфликт на интереси при двама от вносителите, повдигнат писмено от кооперативния съюз.
21 юли: извънредното заседание и още два проекта
На 21 юли комисията по земеделието, храните и горите се събра на извънредно заседание и късно вечерта хрониката на БТА даде на картината официални очертания. Комисията е приела на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители: юнския проект на Десислава Танева — с 14 гласа „за“, двама „въздържали се“ и нито един „против“, и пакета от 15 юли, представен пред комисията от вносителя Георги Георгиев — с 14 гласа „за“, един „против“ и един „въздържал се“. Юнският проект, с други думи, мина първо четене с писмено „не подкрепя“ от министерството в досието си — рядкост, заслужаваща протокол. А министерството смени тона в залата: министър Пламен Абровски изрази благодарност, че вносителите „са прегърнали всички идеи, които има и са обсъждани с бранша на определен етап“, и подкрепи предложените промени. Двете дати заслужават да стоят една до друга: на 24 юни министерството писмено отказва подкрепа на юнския проект; на 21 юли министърът устно подкрепя промените в заседанието, което приема същия проект. А благодарността за „прегърнатите“ идеи, обсъждани с бранша „на определен етап“, казва с институционална учтивост онова, което съпоставката на текстовете по-горе показва с параграфи: по депутатската пътека пътуват готови, отдавна обсъждани текстове.
Поземленият законопроект остава извън хрониката на БТА, която покрива само подпомагането — за неговото гласуване единственият публичен източник засега е съобщението на народния представител Свилен Трифонов. Ако протоколът го потвърди, това означава, че на шестия ден от внасянето си първо четене в комисия са минали и таванът от 10 000 дка, и новият тръжен режим, и разпоредбите за стопанските дворове — всичко, срещу което постъпиха становищата от изминалата седмица.
Спорът за § 1 — държавната вноска в Copa-Cogeca — влезе и в парламента. Кръстьо Врачев от „Възраждане“ заяви, че подкрепата за две браншови организации „създава дискриминация“ и че текстът „хвърля петно“ върху законопроект с добри намерения — първи депутатски глас срещу разпоредбата след четирите възражения от деловодството. В заседанието участва и Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ — първата организация, чиято позиция идва не от деловодството, а от залата: подкрепа за базата данни и за разпоредбите за фонда, но „сериозно безпокойство“ за финансирането на членството „без ясни критерии за национална представителност, доказан административен капацитет и ефективен контрол“ — с което възраженията по § 1 стават пет, отново без нито едно становище в защита. Камарата внесе в спора и условие: държавната подкрепа за членството да се обсъжда едва след приемането на Закон за браншовите организации в земеделието — систематичния закон, който секторът чака от две десетилетия и чиято липса § 1 се опитва да замести с целеви средства; Румен Христов от ГЕРБ-СДС подкрепи условието. Отговорът дойде от председателското място: Явор Гечев заяви, че е прочел всички постъпили становища, нарече текста „малко ограничаващ“ и обяви, че ще предложи разширяването му „особено по отношение на кооперациите, които не са засегнати в настоящия вариант“ — пряк отговор на становището на кооперативния съюз. Шендоан Халит от ДПС подкрепи целите на двата проекта с уговорка за прецизиране между двете четения. А Свилен Трифонов предложи работна група между първо и второ четене, „в която да обсъдим всички спорни текстове, както и предложенията и критиките на браншовите организации“ — и Гечев се ангажира да я сформира, с мандат да изчисти спорните текстове и да обедини двата законопроекта. Това е форматът, в който шестте становища от досиетата, петте готови редакции на ОЗП и процедурата от пет стъпки на стопанина от Крушари или ще влязат в закона, или ще останат в архива.
Същия ден в деловодството влязоха още два законопроекта за същия закон. № 52-654-01-100 (вх. 10:37, вносители Божидар Божанов, Любен Иванов и Свилен Трифонов) разширява публичността на подпомагането: наред с досегашните данни в СЕУ да се публикуват идентификаторите на юридическите лица получатели, размерът на площите, идентификационните данни на парцелите и броят на животните, за които са извършени плащания — в отворен, машинночетим формат, най-малко веднъж годишно в Портала за отворени данни, включително за периоди, вече изчезнали от системата. Мотивите назовават целта без заобикалки: възможност за независими анализи и за „установяването на несъответствия и концентрации при предоставянето на подпомагане“. № 52-654-01-102 (вх. 12:59, вносители Любен Иванов и Свилен Трифонов) създава публичен модул „Хидромелиоративна инфраструктура“ в Системата за управление на националните инвестиции: всяка инвестиция в напояване — с възложител, източник на финансиране, стойност, изпълнители, статус и срокове — се вписва задължително, одобрение на проекти има само след вписване, а при невписване финансирането спира. Мотивите стъпват на числата, които това издание следи от месеци: 1,4 млрд. лв. за капитализация и инфраструктура на „Напоителни системи“ ЕАД по инвестиционния план 2025–2028 г., по 320–350 млн. лв. годишно, и заявени над 1,5 млрд. лв. допълнително за язовири — публични средства с рекорден обем и без публична проследимост. Една подробност в текста говори за скоростта на писането: санкциите в новия чл. 87 са изписани в левове — в законопроект от юли 2026 г., седем месеца след въвеждането на еврото.
Какво не се знае към момента на публикацията
Дължим на читателя и границата на знанието ни. Хрониката на БТА от късната вечер на 21 юли отговори на два от въпросите, които стояха отворени през деня: кои проекти за подпомагането са гласувани и с какви резултати, и каква е съдбата на предложението за работна група. Два въпроса обаче остават без отговор и след нея. Първият: какъв е резултатът по поземления законопроект, за който хрониката не казва нищо и чието гласуване засега стъпва само на съобщението на един участник. Вторият: участвали ли са в гласуването народните представители, чието членство в управителния съвет на НАЗ постави въпроса за конфликт на интереси в становището на кооперативния съюз — въпрос, който заседанието не затвори, а изостри: единият от двамата, Георги Георгиев, лично представи пакета пред комисията. Редакцията е поискала доклада и протокола и ще публикува отговорите веднага щом бъдат оповестени.
Сметката
Равносметката към вечерта на 21 юли: четири висящи законопроекта за изменение на един и същи закон — от 19 юни, от 15 юли и два от 21 юли, — три от които уреждат Взаимоспомагателния фонд, всеки по своему; два проекта, минали официално първо четене в комисия за един следобед — единият шест дни след внасянето си, другият с писмено „не подкрепя“ от министерството в досието, — и трети, поземленият, чието гласуване засега стои на съобщение на участник; едно министерство, което на 24 юни писмено отказва подкрепа с искане за „цялостен пакет“ по променена концепция, която никой не е виждал, а на 21 юли устно подкрепя в залата; шест становища в досиетата, седма позиция от залата, първи депутатски глас срещу държавната вноска и председателски ангажимент за работна група, която да обедини двата проекта; един доклад на Европейската комисия, който за седми пореден път препоръчва точно обратното на практикуваното; и една каса с около 36 млн. евро, събрани включително от удръжките на самите стопани, за която единственият сигурен отговор е, че дата за първото плащане няма. Колкото повече ръце пишат едновременно закона за фонда, толкова по-далеч е наредбата, без която от касата не излиза нито евро — а рисковете, за които тя е събирана, не чакат нито първо четене, нито второ. Жътвата е в разгара си, градушковият сезон също. Тежестта се премества там, където становищата от самото начало я сочеха: между първо и второ четене — вече с ангажимент, но още без състав. Следим доклада, протокола, работната група — и най-вече датата, която министерството още не може да произнесе.
Ася Василева
Използвани източници
Законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-71 от 19 юни 2026 г., внесен от Десислава Танева и група народни представители, с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Становище на МЗХ по законопроект № 52-654-01-71, изготвено по искане на Комисията по земеделието, храните и горите № КЗХГ-52-653-11-3 от 24 юни 2026 г.; от досието на законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г., внесен от осем народни представители от управляващото мнозинство.
Законопроект за допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-100 от 21 юли 2026 г. (вносители Божидар Божанов, Любен Иванов, Свилен Трифонов) и Законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-102 от 21 юли 2026 г. (вносители Любен Иванов, Свилен Трифонов), с мотиви и предварителни оценки на въздействието.
Отговор на Министерството на земеделието и храните на запитване на специализирана медия относно капитализирането на Взаимоспомагателния фонд, оповестен на 21 юли 2026 г.
Публични съобщения от участници в извънредното заседание на комисията на 21 юли 2026 г.: на вносителката Десислава Танева, на народния представител Свилен Трифонов и на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“.
Съобщение на БТА от 21 юли 2026 г. за извънредното заседание на Комисията по земеделието, храните и горите, с резултатите от гласуванията на първо четене и изказванията на министъра и народните представители.
Доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2026 г., представен на 17 юли 2026 г. — глава за България.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли; статиите за постъпилите становища; редакционният коментар за държавната вноска в Copa-Cogeca; покритието на инвестициите в напояването (2025–2026 г.).
Понятия
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по закон изпълнява ДФ „Земеделие“; предназначен за компенсации при неблагоприятни климатични събития, с индикативен ресурс по Стратегическия план от около 25 млн. евро годишно.
Удръжка от 1,5 на сто — отчисление от одобрените средства за директни плащания на земеделските стопани, което захранва Взаимоспомагателния фонд; по данни на МЗХ до момента по нея са натрупани 11 043 476 евро, а прогнозните постъпления са около 11 млн. евро годишно.
Социален фонд за климата — фонд на ЕС по Регламент (ЕС) 2023/955 за периода 2026–2032 г., смекчаващ социалните последици от включването на сградите и транспорта в търговията с емисии; максималният ресурс за България е до 2 499 490 282 евро по текущи цени, при условие представен Социален план за климата.
СУНИ — Системата за управление на националните инвестиции, поддържана от Министерския съвет; законопроект № 52-654-01-102 предвижда в нея нарочен публичен модул за инвестициите в хидромелиоративна инфраструктура.
Отворен, машинночетим формат — публикуване на данни във вид, позволяващ автоматизирана обработка и повторно използване по Закона за достъп до обществена информация; законопроект № 52-654-01-100 предвижда данните за подпомагането да се предоставят така в Портала за отворени данни.
Първо четене в комисия — гласуването, с което водещата парламентарна комисия предлага на пленарната зала да приеме или отхвърли законопроект по принцип; при няколко проекта за един и същи закон те по правило се разглеждат заедно, а приетите се обединяват в общ текст преди второто четене.
