Скъпата пшеница — епизод или ново равнище: половин отговор за една седмица. Премията вече се плаща, но само за август и срещу клауза, че войната не е форсмажор

Два държавни търга в един и същи ден измериха новата цена от двете ѝ страни: Тунис купи 100 хиляди тона при обявени 75, със средна цена 283,19 долара — 248 евро на тон, с 15 долара над юнския си търг — и записа в условията, че черноморският продавач не може да се позове на форсмажор; Йордания, която купува за септември и октомври, видя двама участници вместо обичайните четирима до седем и си тръгна без сделка. Отстъпката, с която пшеницата от следващата реколта се търгуваше под тазгодишната, се стопи в понеделник от 2,50 евро до 25 цента и оттогава не се е върнала. Пристанище Варна съобщи над милион тона обработено зърно от началото на годината. Офертите, съобщавани ни от полето, стоят на 140–170 евро.

Държавната зърнена агенция на Тунис купи във вторник 100 хиляди тона мека пшеница — с една четвърт повече, отколкото беше обявила, — на цени до 293,69 долара на тон и с ново условие в договора: продавачът на зърно с черноморски произход не може да се позове на форсмажор заради войната и трябва да гарантира изпълнението изцяло или да достави от друг регион. Същия ден държавният купувач на Йордания, който търсеше пшеница за септември и октомври, видя на търга си двама участници вместо обичайните четирима до седем и не сключи сделка. Между тези два резултата, произнесени в един и същи вторник, се побира целият отговор, който пазарът засега дава на въпроса от началото на тази серия — временно ли е поскъпването, или е ново равнище на цената.

Данните в текста са по сетълментите на Euronext до вторник, 21 юли 2026 г., и по междинните цени от  сесията в сряда  към 12:27 ч. българско време, изрично отбелязани като незавършени. Доларовите цени са приведени в евро по референтния курс на ЕЦБ от 21 юли — 1,1418 долара за евро; гривните — по официалния курс на НБУ от средата на юли, около 51 гривни за евро.

Двата търга от 21 юли

Тунизийската агенция ODC излезе на пазара за 75 хиляди тона мека пшеница с доставка между 10 август и 9 септември — и купи сто. По докладите на европейски търговци четирите партиди са разпределени между три търговски къщи, а средната цена от 283,19 долара — 248 евро на тон — е с 15 долара над предишния тунизийски търг от 4 юни, когато Bunge продаде 75 хиляди тона по 268,16 долара. Най-скъпата оферта на търга, неприета, беше на Soufflet — 306,88 долара. Търговците свързват разликата с рисковете в Черноморския регион и отбелязват, че договорена е предимно европейска пшеница.

Продавач Количество, т Цена, долара/т C&F Цена, евро/т
Grainstar 25 000 270,00 236,5
Casillo 25 000 279,49 244,8
Casillo 25 000 289,59 253,6
Amber 25 000 293,69 257,2
Средна цена 100 000 283,19 248,0

Партиди от търга на ODC от 21 юли 2026 г., по доклади на европейски търговци. Доставка 10 август — 9 септември според произхода. Преизчислението в евро е по референтния курс на ЕЦБ от 21 юли (1,1418 долара за евро).

По-важна от цената обаче е клаузата. Тунис изрично е записал, че доставчиците на пшеница с черноморски произход не могат да се позовават на форсмажор заради войната в Украйна — договорът трябва да се изпълни независимо от обстрелите, или зърното да дойде от друг регион. Купувачът вече не купува просто пшеница: купува пшеница плюс гаранция, че корабът ще пристигне, и плаща двете заедно. Това е премията, преведена от борсов на договорен език.

Йорданският търг от същия ден показа другата страна на същото. Държавният купувач на Аман търсеше 120 хиляди тона мелничарска пшеница за доставка през септември и октомври — далечни прозорци, за които продавачът трябва да поеме черноморския риск още днес, на фиксирана цена. На търга застанаха само Bunge и Solaris; сделка не последва, а Йордания веднага обяви нов търг със срок 4 август и същите прозорци. Контекстът прави картината четлива: от август 2025 г. до април 2026 г. Аман купуваше в тесен коридор между 255 и 276 долара C&F, а през май на два пъти отказа покупка при покачващи се цени. Този път обаче не купувачът е отхвърлил оферти — офертите почти не са дошли. Търговецът, който в Тунис продава августовска доставка с гаранция, за октомврийска доставка предпочита да не застава изобщо.

Премията слезе от борсовия екран в договорите — и влезе там не като цена на зърното, а като цена на риска корабът да не пристигне.

Епизод или ново равнище: какво каза кривата

В петък, 17 юли, написахме прага, по който ще мерим: докато септемврийският контракт за 2027 г. — първият изцяло с пшеница от следващата реколта — се търгува под тазгодишния септември, пазарът брои надбавката за сезонна; изравняването на двата контракта би било сигналът, че започва да я брои за структурна. Седмицата мина на косъм от този праг. В петък отстъпката за новата реколта беше 2,50 евро; в понеделник, когато задният край на кривата растеше три пъти по-бързо от предния, тя се стопи до 25 цента; във вторник се отвори до 1,50; в сряда към обед, при преден контракт, докоснал нов връх от 240,50 евро, стоеше около 4,50 — при незавършена сесия.

Контракт Петък, 17 юли Понеделник, 20 юли Вторник, 21 юли Сряда, 12:27 ч.
Септември 2026 234,75 235,25 234,75 239,50
Декември 2026 236,25 239,00 237,75 242,50
Март 2027 238,00 241,00 239,75 243,75
Май 2027 239,50 242,25 241,25 244,75
Септември 2027 (нова реколта) 232,25 235,00 233,25 235,00
Отстъпка за новата реколта 2,50 0,25 1,50 4,50

Сетълменти на Euronext за контракта за мелничарска пшеница, 17–21 юли 2026 г.; колоната за сряда съдържа междинни цени от незавършена сесия към 12:27 ч. българско време, а редът с отстъпката — разликата между септември 2026 и септември 2027 г. Контрактът за септември 2027 г. се търгува при отворен интерес около 10 хиляди контракта и следобеден обем от няколкостотин — над прага, под който в тази серия не приемаме ценови сигнал за надежден, но многократно по-тънко от предните месеци.

Прочитът, който тези числа издържат, е точно наполовина. Пазарът се отказа от „временно“: обещанието, че догодина ще е по-евтино с 2,50 евро, го няма от понеделник насам, а колебанието между 25 цента и 4,50 евро е колебание около въпроса, не връщане към стария отговор. До „структурно“ обаче пазарът не стигна — собственият ни праг, изравняването, беше доближен на 25 цента и не беше преминат и задържан. А търговете от вторник обясняват защо отговорът засяда по средата: въпросът се е разцепил на две различни питания. За доставка сега отговорът е „плаща се“ — Тунис плати, при това срещу подпис. За доставка след два месеца отговорът е „никой не застава“ — нито купувачът иска да плати премията предварително, нито продавачът иска да я гарантира предварително. Структурно поскъпване би значело премията да се търгува спокойно и за март, и за септември 2027 г.; вместо това там масата е полупразна от двете страни.

Пазарът спря да твърди, че поскъпването е временно, и още не смее да твърди, че е трайно.

Повтаря ли се 2022 година

Конфигурацията прилича — писахме го на 16 юли: двамата черноморски износители ударени едновременно, най-малката американска реколта от половин век, горивна криза в разгара на руската жътва. Механиката обаче е друга, и разликите се измерват. През 2022–23 г. превозът на тон зърно от централна Украйна до западната граница струваше 70–90 евро, а продължението през Европа — още 65–80: обща логистика над 150 евро на тон, която изяждаше цената на производителя. Днес същият път струва 25–30 плюс 35–45 евро — 60–75 общо. Алтернативните маршрути, които тогава се откриваха слепешком, днес са изпитани: около 1,2 млн. тона месечно през железницата на западната граница, 600 хиляди с камиони, около 2,5 млн. през дунавския клъстер — на хартия 4,4 млн. тона месечно и без морския коридор. Числата са на украинския брокер Spike Brokers — страна със собствен търговски интерес в съвета „не бързайте да продавате“, което отбелязваме изрично.

Само че маршрутите са по-тесни, отколкото ги помни пазарът. Дунав при влизането си в Румъния тече с 1,7 хиляди кубика в секунда при юлска норма от 4,7 — най-плитък от 1996 г. по Ройтерс, — баржите стоят, а част от флота след отварянето на морския коридор през 2023 г. е пренасочена или нарязана за скрап; фрахтът на баржа до Констанца вече е скочил от 12 на 30 долара на тон. Затова между обявения капацитет от 4,4 млн. тона и очаквания юлски украински износ на пшеница под 1 млн. тона стои цялата разлика между „може да се натовари“ и „някой се съгласява да превози“. Променени са и правилата на Съюза: тарифните квоти са върнати и западната граница днес е транзитен коридор, не пазар — украинското зърно трябва да стигне до краен купувач, не до полски или български склад. За нашите читатели това е съществена разлика: повторение на 2023 г., когато потокът остана в граничните държави и натисна изкупните цени, този път е далеч по-трудно.

Най-дълбоката разлика обаче е финансова. През 2022 г. украинският производител продаваше, защото трябваше да оцелее. Днес, по данни на украинската централна банка, кредитният портфейл на аграрния сектор е над предвоенното си равнище — 161 млрд. гривни, около 3,2 млрд. евро, — а складове са построени за две и повече реколти. Продавач, който може да чака, е нов участник в уравнението: ограничената логистика вече не значи автоматично принудителна продажба и срутени цени на място. И две неща от тази седмица изобщо ги нямаше през 2022 г.: купувач, който умее да откаже и да изчака — Йордания го направи два пъти през май и веднъж сега, — и риск, който се записва изрично в договора, както в тунизийските условия.

Фундаментът, който може да пренапише отговора

Под кривата стои физика, и тя тази седмица се влоши от двете страни на фронта. Украинската: 23 удара по морските пристанища и 17 атаки по цивилни съдове само за първите две седмици на юли по данни на УкрАгроКонсалт; заходите към пристанищата на Голяма Одеса, през които минаваше около 90 на сто от агроизноса, са почти спрели; на 19 юли, по съобщение на украинските военноморски сили, ракетен удар порази сухотоварния GOLDEN LEO на излизане от района с товар зърно. Военната застраховка върху товара в украински води е обновена на 1 на сто от стойността му. Руската: горивната криза в южните области среща затвореното Азовско море, през което по двете независими една от друга оценки минава между една четвърт (около 11,9 млн. тона годишно, по сметка на ливанското An-Nahar) и до 30 на сто (по украинското командване чрез руски медии — данни на воюваща страна, без независимо потвърждение) от руския пшеничен износ. СовЭкон вече свали прогнозата си за юлския руски износ до 1,5 млн. тона.

И тук е числото, което може да превърне „наполовина“ в цял отговор — но чак наесен. По Андрей Сизов от СовЭкон само поскъпналият дизел добавя около хиляда рубли разход на тон зърно, а спрелите изкупни канали оставят стопанствата в южна Русия без постъпления точно когато трябва да финансират есенната сеитба. Ако финансовият натиск свие площите с есенници тази есен — продължение на тенденция, която СовЭкон следи от 2022 г., — по-малка става реколта 2027, и премията получава основание да живее и след тази жътва. Кривата в Париж и сеитбата на юг от Дон разказват една история от двата ѝ края: дали поскъпването е епизод или ново равнище, ще се реши не на борсата, а на полетата, които през септември и октомври ще бъдат засети или няма да бъдат.

Българският кей

Докато борсата пишеше върхове, пристанище Варна съобщи собственото си число: над 1 млн. тона зърнени товари, преминали през терминалите на „Пристанище Варна“ ЕАД от началото на годината. По данни на оператора новото оборудване на терминала Варна—Запад е удвоило товарните норми — корабната норма надхвърля 20 хиляди тона в денонощие, общият възможен износ през кейовете е над 35 хиляди тона дневно, складовият капацитет е 100 хиляди тона, а инвестицията от първия етап, завършен през 2023 г. съвместно със „Зърнен терминал Варна Запад“ АД, надхвърля 25 млн. евро. Кеят, с други думи, може да товари — и товари: под обработка в момента е плаващият под панамски флаг ATLANTIC ISLAND.

Срещу това число стоят другите две от серията ни. Производители ни съобщават — предаваме го както и на 18 юли, като съобщено, без потвърждение от пристанищни оператори или търговци, — че пристанищата може би не приемат нови количества и че търговците изчакват. И офертите към полето, съобщени ни между 13 и 17 юли, остават между 140 и 170 евро на тон при официална средна изкупна цена 179–180 евро по седмичния анализ на Министерството на земеделието и храните. Двете картини могат да са верни едновременно: корабната норма мери колко бързо се товари корабът на кея, не колко зърно се приема от полето — при склад от 100 хиляди тона и милионен годишен поток силозите се пълнят и празнят в ритъма на корабите, и една пауза в разписанието спира приема, без да спира товаренето. Кое от двете тежи в конкретните откази, не знаем и продължаваме да търсим операторите и търговските компании за тяхната страна. Регионалното сравнение обаче показва, че разстоянието между борсата и полето не е българска особеност: за една седмица Париж добави близо 25 евро, а румънската мелничарска пшеница на кея в Констанца — около 5 долара, при препълнени терминали и закъсняващи кораби по съобщения на румънски търговци, предадени от УкрАгроКонсалт.

Какво следи стопанинът, който държи зърно

Първо — втория йордански опит със срок 4 август: ако и на него продавачите не застанат за септември—октомври, отдръпването от далечните доставки се потвърждава; ако някой застане, цената му ще каже колко струва гаранцията. Второ — сетълментите от тази седмица и отстъпката за новата реколта: задържане под евро-две би приближило пазара до собствения ни праг за „структурно“, връщане към 2,50 и нагоре би го отдалечило. Трето — офертите у нас: продължаваме да ги събираме по метода от 14 юли, с култура, база, дата и регион, и да търсим пристанищата и търговците за наблюдението, което засега стои само като съобщено. И четвърто — септемврийската сеитба на юг от Дон, защото там, а не в Париж, ще се реши дали тазгодишната премия е епизод от една лоша седмица на войната, или първата цена на едно по-дълго разместване.

Ася Василева

 

Използвани източници

  • Доклади на европейски търговци за търговете на тунизийската ODC и на йорданския държавен купувач от 21 юли 2026 г., предадени от УкрАгроКонсалт, 22 юли 2026 г.; исторически резултати от йорданските търгове, август 2025 — май 2026 г.
  • Euronext — сетълменти на контракта за мелничарска пшеница, 17–21 юли 2026 г., и междинни цени от сесията на 22 юли към 12:27 ч. българско време.
  • ЕЦБ — референтен курс евро/долар за 21 юли 2026 г. (1,1418 долара за евро); НБУ — официален курс на гривнята, средата на юли 2026 г. (около 51 гривни за евро).
  • Reuters — спадането на Дунав до най-ниското равнище от 1996 г., 20 юли 2026 г.; горивната криза в южна Русия и коментар на Андрей Сизов, директор на СовЭкон, юли 2026 г.
  • УкрАгроКонсалт (Максим Харченко) — удари по портовата инфраструктура и цивилни съдове, застрахователни ставки, канали на украинския износ, 21 юли 2026 г.; съобщения на румънски търговци за Констанца, 21 юли 2026 г.
  • Spike Brokers (Олександър Соловей) — капацитети и цени на алтернативните маршрути, фрахт на дунавските баржи; брокерски анализ, страна със собствен търговски интерес, 20 юли 2026 г.
  • An-Nahar — оценка за дела на Азовско море в руския пшеничен износ и вносните обеми на арабските купувачи, юли 2026 г.
  • Военноморски сили на Украйна — съобщение за удара по GOLDEN LEO от 19 юли 2026 г.; украинско командване — данни на воюваща страна, без независима проверка.
  • „Пристанище Варна“ ЕАД — данни на оператора за обработените зърнени товари, товарните норми и складовия капацитет, 22 юли 2026 г.
  • Министерство на земеделието и храните — седмичен оперативен анализ на пазарите, средата на юли 2026 г.
  • Оферти и наблюдения, съобщени на редакцията на zemedeleca.bg от земеделски производители, 13–17 юли 2026 г.
  • Архив на zemedeleca.bg — материалите от 14, 16 и 18 юли 2026 г.

Понятия

  • C&F (cost and freight) — цена на стоката с включен превоз до пристанището на купувача; застраховката е за сметка на купувача. Цената, на която се сравняват държавните търгове.
  • Форсмажор — договорна клауза, освобождаваща страната от отговорност при непреодолими външни събития; изключването ѝ прехвърля целия риск от неизпълнение върху продавача.
  • Сетълмент — официалната цена на затваряне на борсовата сесия, по която се разчитат позициите за деня.
  • Отворен интерес — броят на действащите, незакрити фючърсни контракти към края на сесията; мярка за това колко капитал стои в пазара на дадения контракт.
  • Корабна норма — договореното или технологично възможното количество товар, обработвано на кораб за денонощие; мярка за скоростта на кея, не за приема от вътрешността.
  • Отстъпка за новата реколта — разликата, с която контрактът за следващата пазарна година се търгува под тазгодишния; мярка за очакването на пазара, че смущението ще отмине с новата жътва.