БАСЗЗ пише на Явор Гечев, че новите алинеи за 10-те хиляди декара са „несериозни“, защото се контролират с декларация, чиято невярност на практика струва глоба от 100 до 300 лв., и иска най-високата цена да стане водещ критерий на търговете.
Първата документирана реакция срещу поземления законопроект на мнозинството дойде за един ден. Становището на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) е с изх. № 39 от 16 юли 2026 г. и е заведено в Народното събрание същия ден — вх. № ПГ-52-606-01-46, — двадесет и четири часа след като проектът за изменение на ЗСПЗЗ (52-654-01-90) влезе в деловодството. Адресат е председателят на Комисията по земеделие и храни Явор Гечев, с копия до председателите на правната комисия проф. Янка Тянкова и на регионалната комисия Мартин Жлябинков; подписът е на председателя на управителния съвет Евгений Орашъков. Посоката на документа е по-важна от скоростта му: асоциацията не предлага поправки — тя иска тръжният режим от 2024 г. да бъде отменен изцяло, измененията в чл. 37в квалифицира като „категорично неприемливи“, а § 17 — новото запечатване на земите по чл. 19 — да бъде оттеглен. Становището засяга само поземления проект; по втория законопроект, за подпомагането, асоциацията мълчи. Самата тя прави в началото уговорка, която е и упрек: позицията е формирана „на базата на буквалния прочит на предложените текстове“, защото към част от измененията липсват мотиви — констатация, която направихме и ние в разбора на проекта.
По търговете: отмяна, а не доразвиване — и мотивите, обърнати срещу вносителите
Принципната позиция на асоциацията по чл. 24а е радикална: измененията от ДВ, бр. 33 от 2024 г. — действащият режим на тръжните сесии, който проектът доразвива — „следва да бъдат изцяло отменени, а не доразвивани“. Всяка промяна, пише БАСЗЗ, би трябвало да идва след подробен анализ на ефектите от двете кампании, в които режимът се е прилагал, включително на финансовите постъпления в бюджета — „до настоящия момент МЗХ не е публикувало подобен анализ“. Следва реторически най-силният ход в документа: асоциацията взема числото от мотивите на самия законопроект — около 100 000 декара държавна земя годишно, останала неотдадена след тръжните сесии — и го обръща срещу вносителите: „Като че ли съзнателно в мотивите не е посочено материалното изражение на пропуснатите ползи за държавната хазна“, които „при най-общи изчисления възлизат на не по-малко от 3 млн. евро годишно“ за всяка от двете години. Числото е оценка на заинтересована страна, без приложена методика — при средна рента около 30 евро на декар сметката излиза, но именно липсата на официален анализ, която асоциацията изтъква, прави и нейната сметка непроверима. Конституционната рамка на възражението е чл. 18, ал. 6: държавната собственост се управлява „в интерес на гражданите и обществото“ — с добавеното от асоциацията ударение: „а не на част от тях или на определена прослойка“ — плюс задължението по чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост имотите да се управляват „с грижата на добър стопанин“. Стесняването на кръга на допустимите участници по уседналост, сертификация и култури, твърди БАСЗЗ, е „фактическа пречка“ пред най-благоприятните икономически условия, които добрият стопанин дължи на всички граждани.
По самия таван от 10 000 дка тактиката на документа заслужава отбелязване. Асоциацията не влиза във фронтален спор с политически най-видимата мярка — оценката ѝ по целесъобразност е „доста спорна“, но „няма да се спираме“ на нея, пише в становището. Ударът е насочен другаде: към изпълнимостта. Новите ал. 8, 9 и 10 са определени с една дума — „несериозни“.
Декларацията: частен документ, нотариус без задължение за проверка и глоба до 300 лв.
Аргументацията зад квалификацията е най-съдържателната част на становището. Проверката дали кандидатът обработва над 10 000 дка би трябвало да се прави от общинските служби и областните дирекции „Земеделие“ на два етапа — при допускане до тръжната сесия и при сключване на договора. Новата ал. 10 обаче предвижда обстоятелството да се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа — и тук асоциацията реди фактите: нотариално заверената декларация е частен документ; нотариусът няма задължение да проверява достоверността на декларираното; а административната и съдебната практика по чл. 313 от Наказателния кодекс — деклариране на неверни данни — показва, че производствата „рядко стигат до съдебна фаза, а когато това се случва, в повечето случаи приключват с налагане на глоба от 100 до 300 лв.“.
„Вероятността да не настъпят никакви последствия за деклариралия неверни данни е много голяма.“
из становището на БАСЗЗ, изх. № 39/16.07.2026 г.
Следват двата въпроса, на които текстът на проекта действително не отговаря. Първият: какво става, ако две седмици след сключването на петгодишен договор за аренда на държавна земя възникнат обстоятелства, при които ползвателят вече не отговаря на тавана — асоциацията дава пример със сключен брак, след който лицето „пряко или чрез свързани лица“ се окаже с 30, 40 или повече хиляди декара. Проектът урежда проверката към момента на търга; за свързаност, възникнала след сключването, последици не са предвидени. Вторият: какви са последствията, ако декларацията е подадена от управител на дружество, което се окаже под общ контрол с друго, обработващо например 50 000 дка — „за което подалият декларацията не е знаел и не е бил длъжен да знае по принцип“. Вината по чл. 313 предполага знание; свързаност по критерия „общ контрол“ може да съществува без знанието на декларатора. Двата въпроса са реални дупки в конструкцията на тавана и ги добавяме към списъка от отворени правни въпроси, който публикувахме в разбора на проекта — там те липсваха.
Контрапредложението на асоциацията е в четири стъпки: до търговете да имат достъп всички земеделски стопани; водещ критерий да бъде най-високото наемно или рентно плащане при тайно наддаване; предимството за стопани с приоритетни дейности да действа само при равностойни най-високи предложения; а при равни предложения от приоритетни стопани — явен търг между тях. Преводът на това предложение е прозрачен: най-високата цена като единствен водещ критерий връща на търга едрите структури, които таванът изключва, и максимизира прихода на наемодателя — каквато е и функцията на една асоциация на собствениците. Тук е честно да се каже, че и двете страни на спора стъпват на една и съща конституционна разпоредба: чл. 18, ал. 6 казва „в интерес на гражданите и обществото“, но не казва кое е интересът — максималният приход в хазната или структурната политика в полза на дребните, младите и животновъдите. Този избор е политически и парламентът има право да го направи. Слабото място, което БАСЗЗ уцелва точно, е друго: проектът го прави без публикуван анализ колко струва всяка от двете опции — и без механизъм, който да направи тавана нещо повече от декларация.
По чл. 37в: „не е предвиден и 1 (един) ред“ мотиви
Измененията в режима на масивите за ползване асоциацията обявява за „категорично неприемливи не само по същество, но и на формално основание“ — за тях в мотивите „не е предвиден и 1 (един) ред“. Констатацията е точна; отбелязахме я и ние. По същество ударите са два. Първият е срещу отпадането на изискването участниците в споразумения да са уредили „задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд“: така „некоректни платци“ по договори с двата фонда се допускат до комасираното ползване, при което държавата, „от една страна, ангажира административен ресурс, за да защити интереса си… а от друга, спрямо съща тази неизправна страна осигурява административен толеранс“ — помага на длъжника да ползва земята, за която не е платил, „даже при по-благоприятни условия“. Асоциацията разглобява и подразбиращия се аргумент, че недопускането до споразумение било втора санкция за същото нарушение — „превратно и неправилно тълкуване на принципа non bis in idem“, защото действията на изправната страна по договор за събиране на вземанията ѝ не са наказателна мярка. Добавена е и техническа несинхронизация: в чл. 37б, ал. 3 декларативното задължение за погасени задължения към фондовете остава — проектът е пропуснал да го отмени там. И довършващият щрих: привилегията се създава за ползвателите на ниви по чл. 37в, но аналогична не се предвижда за животновъдите при комасираното ползване на пасища — неравно третиране, посочено с адрес.
Вторият удар е срещу новата ал. 2а — задължението ползвателите на имоти от държавния фонд, подали заявления за участие, да влизат в споразумението с площ поне равна на държавните имоти. Формулировката на асоциацията е категорична: „в полето на здравия разум, дори и на логическо равнище проекторазпоредбата звучи странно“, защото „по презумпция и по дефиниция споразумяването е акт на свободна воля, а не задължение“ — декларирано намерение за участие не може да се превърне в задължение за споразумяване, което „изцяло обезсмисля идеята“ и ще откаже ползватели от участие. Аргументът ще се чуе в комисията и заслужава насрещния си: чл. 37в отдавна не е територия на чистата свободна воля — „белите петна“ и служебните разпределения са принуда по замисъла на самия закон, а тезата на вносителите, доколкото се чете от текста, е, че който ползва държавен ресурс, дължи на комасацията тежести, каквито частният наемател няма. Спорът между двете четения е истински и ще се реши в зала.
По § 17: мораториум върху земи, с които общините може вече да са се разпоредили
Третото възражение е находката на становището. БАСЗЗ чете § 17 — предоставянето на земите по чл. 19 до 31 декември 2027 г. само за реституционни обезщетения и инфраструктура — не като нов инструмент, а като поредното удължаване на мораториума върху разпореждането с остатъчния фонд, въведен „за първи път за срок от 10 години през 1997 г. и впоследствие удължаван неколкократно със срокове от по 5 години“ (посочени са ДВ, бр. 100 от 2015 г. и доп., бр. 79 от 2020 г.). Ключовото фактическо твърдение: този мораториум е изтекъл в края на 2025 г., и „както хипотетично, така и в действителност немалко общини, след изтичането на мораториума, вече са извършили разпоредителни сделки“ със земи от режима. Повторното запечатване след прекъсване, без преходна уредба за междинните сделки, според асоциацията „най-малкото ще създаде правен хаос“; искането е § 17 да бъде оттеглен, а ако мнозинството го запази — в изключенията да се добавят „водоснабдителните и енергийните обекти“. Ако твърдението за изтичането и за общинските сделки се потвърди — редакцията го проверява по „Държавен вестник“ и по общинските решения, — това е осмият отворен правен въпрос по проекта: заварени разпоредителни сделки в прозореца между два мораториума са точно материалът, от който се правят съдебни спорове. Показателен е и резервният вариант на асоциацията: тя не оспорва реституционната цел на запечатването, а иска инфраструктурният прозорец да се разшири — с обектите, които интересуват инвеститорите в земя.
Чий глас е това
БАСЗЗ е асоциацията на собствениците на земеделски земи — наемодателската страна на поземления пазар, член на Българската стопанска камара и на европейската организация на собствениците на земеделска земя ELO, чиито лога стоят в долния колонтитул на становището. Позицията ѝ е последователна в тази роля: максимална цена на търга, максимално широк кръг наематели, минимални ограничения върху разпореждането. Точно затова и мълчанията в документа са информация. Нито дума за реституционната процедура по § 16 и компенсационните бонове — сърцевината на проекта. Нито дума за преместването на методиката на средното рентно плащане в наредба на Министерския съвет — числото, от което зависят приходите на всеки член на асоциацията. Нито дума за безтръжния наем срещу разрешително за водовземане — единственото изключение от търга, което проектът създава. И нито ред по втория законопроект, включително по съдбата на непотърсените ренти от „белите петна“ — пари на собственици, каквито асоциацията представлява. Кое боли и кое не, личи по това срещу кое се пише.
Становището отива в трите комисии, на които е адресирано, и ще стои в досието на проекта за първо четене. То потвърждава с входящ номер онова, което написахме в разбора: текстове с този обхват, внесени без обществено обсъждане, си набавят обсъждането след факта — през становища, писани за една нощ, и през натиск между четенията. БАСЗЗ реагира първа. Всяко постъпило становище ще отразим с датата и номера му.
Използвани източници
Становище на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по ЗИД на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90, изх. № 39 от 16 юли 2026 г., вх. № ПГ-52-606-01-46 от 16 юли 2026 г., подписано от председателя на УС Евгений Орашъков.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вх. № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 17 юли 2026 г. и материалът от 12 юли 2026 г. за законодателния актив на 52-то Народно събрание.
Позоваванията на ДВ, бр. 33 от 2024 г., ДВ, бр. 100 от 2015 г., ДВ, бр. 79 от 2020 г., чл. 18, ал. 6 от Конституцията, чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост и практиката по чл. 313 от Наказателния кодекс са по текста на становището; твърдението за изтичането на мораториума в края на 2025 г. и за извършени общински разпоредителни сделки е на асоциацията и подлежи на самостоятелна проверка от редакцията.
Понятия
БАСЗЗ — Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: организация на наемодателската страна на поземления пазар, член на Българската стопанска камара и на европейската организация на земевладелците ELO.
Частен документ — документ, който не е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му; нотариалната заверка на подписа удостоверява кой го е подписал, но не и верността на съдържанието. Декларирането на неверни данни е престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс, но по посочената в становището практика производствата рядко стигат до съд.
Мораториум върху земите по чл. 19 — законова забрана общините да се разпореждат с остатъчния поземлен фонд, за да остане резерв за неприключилата реституция; въвеждан и удължаван от 1997 г. насам. Според БАСЗЗ последното удължаване е изтекло в края на 2025 г.; § 17 от проекта на практика го възстановява до края на 2027 г.
Non bis in idem — правен принцип, забраняващ повторно наказване за едно и също нарушение. БАСЗЗ го привежда, за да отхвърли тезата, че недопускането на длъжник до споразумение по чл. 37в било „втора санкция“: събирането на дължимото по договор не е наказание.
