Двата законопроекта от 15 юли носят подписите на осем депутати от управляващото мнозинство, включително ръководството на аграрната комисия, и съдържание, подготвяно от администрацията още от 2022 г. Слагат краен срок и цена на реституционното чакане, пренасочват непотърсените ренти от „белите петна“ във Взаимоспомагателния фонд и местят методиката на средното рентно плащане в наредба на Министерския съвет — по ред, който не изисква нито обществено обсъждане, нито междуведомствено съгласуване. Разбор параграф по параграф, с отворените правни въпроси.
На 15 юли 2026 г. в деловодството на Народното събрание са заведени два законопроекта с поредни входящи номера — 52-654-01-90, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и 52-654-01-91, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Вносителите на двата са едни и същи осем народни представители от управляващото мнозинство, между които председателят на Комисията по земеделие и храни Явор Гечев и заместник-председателят ѝ Тодор Джиков. Три дни по-рано, на 12 юли, отбелязахме, че от мнозинството за два месеца не е постъпил нито един аграрен законопроект, и оставихме тест с три маркера за наесен. Вторият маркер — аграрен законопроект от мнозинството — е формално изпълнен, при това двойно. Как е изпълнен, какво пише в двата текста и какви въпроси отварят те, е предметът на този разбор. Той е дълъг, защото проектите са дълги: поземленият съдържа двадесет параграфа и преурежда материя от реституцията до цената на пасищата, вторият — двадесет и три, от Взаимоспомагателния фонд до дефиницията за оранжерия.
Трийсет и пет години след началото на реституцията държавата слага краен срок на чакането — и цена на нечакането.
Пътеката: депутатски проект с правителствено съдържание
Преди съдържанието — редът, по който то пътува, защото той определя кой ще бъде попитан. Законодателната инициатива на народния представител е уредена в чл. 87, ал. 1 от Конституцията и е равностойна на тази на Министерския съвет. Разликата е в задължителните спирки. Проект на Министерския съвет минава през обществено обсъждане по чл. 26 от Закона за нормативните актове — публикация на Портала за обществени консултации с не по-малко от 30 дни за становища, — през междуведомствено съгласуване и през цялостна оценка на въздействието. Депутатският проект не минава през нито едно от трите; придружава го само предварителна оценка на въздействието по образеца от правилника на парламента. В случая тя е таблица от страница и половина към всеки от проектите.
Съдържанието на двата проекта обаче носи белезите на административна подготовка, и то отдавнашна. Мотивите на поземления проект изрично посочват, че текстовете за реституцията стъпват на законопроект, изготвен от МЗХ съвместно с Министерството на правосъдието, „одобрен с Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г.“ и внесен в 47-то Народно събрание, където процедурата не е довършена. Цитира се писмо № 0412-1 от 11 септември 2025 г. на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ в Министерството на правосъдието. Приведени са данни, каквито има само администрацията: 42 656 поземлени имота на бившите стопански организации по § 12, 119 спорни имота с площ 359,497 дка, платени от МЗХ местни данъци и такси за 1 846 726,03 лв. за свободните негодни земи и 892 333,94 лв. за застроените с неидентифициран собственик. Тоест текстът е правителствен по произход и депутатски по процедура. Това е законно. То обаче означава, че реформа, обявявана от 21 май насам за приоритет номер едно на правителството, влиза в парламента по реда, предвиден за индивидуалната инициатива на депутата — с всички спестени филтри, включително единствения, в който глас има всеки заинтересуван: общественото обсъждане.
Кой все пак е бил попитан, се чете в самите мотиви. За декларацията към тавана от 10 000 дка: „По предложение на браншовите организации се предвижда посоченото обстоятелство да се удостоверява с декларация.“ Кои браншови организации — не е посочено. За цената на общинските пасища: позоваване на „становище на Националното сдружение на общините в Република България, изразено на заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения, проведен на 24.11.2025 г.“ Едни интереси са участвали в писането; други — едрите арендатори, които губят достъп до търговете, собствениците на непотърсени ренти, чиито пари сменят предназначението си, животновъдите, чиито договори стават изменяеми при спад на животните — ще научат за проекта от парламентарното деловодство. Към този въпрос се връщаме в осите и в отворените въпроси; първо — какво точно пише.
Първият проект: поземленият закон
Краят на реституцията: заявление, обезщетение, бонове
Ядрото на проекта е § 16 от преходните и заключителните разпоредби — процедура за приключване на поземлената реституция. Собственици или наследници с признато право на възстановяване „в съществуващи или възстановими стари реални граници или със съдебно решение“, които не могат да установят границите на имотите си, заявяват пред общинската служба по земеделие правото на възстановяване да се трансформира в право на обезщетение. Обезщетяването е с равностойна земя от общинския поземлен фонд — изрично включително пасищата и мерите по чл. 19, които общинският съвет обявява от публична в частна общинска собственост „със същото решение“. При недостиг в землището — имот от съседно или друго землище на общината. Общинският съвет се произнася на първото си заседание след искането и предоставя имотите в двумесечен срок; ако мълчи, земите се определят със заповед на областния управител. При доказана липса на общинска земя обезщетението е с поименни компенсационни бонове. Мотивите отбелязват, че включването на областния управител не е ново — цитиран е чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията му, действала до 2008 г.
Задвижващата сила на процедурата е външна и мотивите не я крият: осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека по групите дела „Мутишев“, „Любомир Попов“, „Сивова и Колева“ и „Томов и Николова“, в които Съдът е констатирал „системен проблем във връзка с неоправдано забавяне при изпълнението на съдебни или административни решения, свързани с възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори“ — системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията. Делата са в засилена процедура по наблюдение на Комитета на министрите на Съвета на Европа; Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея посочва България сред държавите с най-висок брой неизпълнени решения. Мотивите заявяват като цел България да бъде извадена от списъка и да „се избегне възможността за завеждане на наказателна процедура срещу държавата“. Успоредно § 17 запечатва остатъчния фонд: до 31 декември 2027 г. земите по чл. 19 се предоставят от общинските съвети само за реституционно обезщетяване и за инфраструктурни обекти, за които законът допуска принудително отчуждаване, и не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки. Прозорецът е ясен: две години и половина, в които остатъчната общинска земя е резервирана за затварянето на реформата.
Търговете за държавна земя: местните първи, категориите изброени, ограничението за две сесии пада
Параграф 4 пренаписва чл. 24а — реда за отдаване на земите от държавния поземлен фонд (ДПФ). Кръгът на допустимите лица се разширява: наред с физическите лица, кооперациите, едноличните търговци и търговските дружества за пръв път се включват юридически лица с нестопанска цел. Търгът се провежда на тръжни сесии. В първата участват само местни — лица с постоянен адрес, съответно седалище, в общината по местонахождение на имотите, както и собственици или ползватели на животновъдни обекти в общината или в съседна община — и то по пет изброени категории: кандидати за зеленчуци със заявявани площи със зеленчуци по ОПДУ през предходните три години; кандидати за трайни насаждения със същата тригодишна история; животновъди с обекти, регистрирани в системата на БАБХ, и с пасищни животни, заявени за подпомагане, при норма до 8 дка за една животинска единица; биологични производители с вписани в регистъра площи; и физически лица или еднолични търговци до 40 години за зеленчуци или трайни насаждения без изискване за история. Договорите по първата сесия са ограничени до размера на допустимата площ по съответната интервенция от предходната година и до 300 дка на кандидат. В следващите сесии участват лица с регистрирано правно основание през последните две години в общината или в съседна, ако след първата сесия са останали свободни площи. Процедурата се открива със заповед на министъра до 31 януари, обнародвана в „Държавен вестник“.
Пада и ограничението търгът да се провежда само на две тръжни сесии. Мотивът е числов: след втората сесия свободни са останали 93 269,777 дка за стопанската 2024/2025 г. и 109 231,426 дка за 2025/2026 г. — над сто хиляди декара държавна земя, която никой не е наел по действащия ред. Уредена е и досега липсваща последица: ползвателят на държавна земя е длъжен да я стопанисва „с грижата на добър стопанин“ по определеното с договора предназначение, а при неизпълнение договорът се прекратява едностранно от директора на областната дирекция „Земеделие“.
Таванът: 10 000 дка, броени със свързаните лица
Новата ал. 8 на чл. 24а гласи: „До участие в търга по ал. 1 не се допускат лица, които сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, обработват повече от 10 000 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.“ Новата ал. 9 поставя същия таван и на изхода: договори се сключват само за площи, с които общият размер на обработваната от лицето и свързаните с него лица земя не надвишава 10 000 дка. Обстоятелствата се удостоверяват с декларация с нотариална заверка на подписа. Изключението е съществено и заслужава да се прочете точно: в общия размер не се включват земите от ДПФ, ползвани по договори, чийто срок изтича в годината на търга. Тоест заварен наемател на държавна земя може да се яви на търга за подновяване, без изтичащите му държавни декари да го вкарат над тавана — ограничението реже влизането на частно уедрените стопанства към държавния ресурс, а не заварените отношения с фонда. За българската поземлена структура, в която обработващи по няколко десетки хиляди декара не са изключение, това е първото законово ограничение на достъп до ресурс по признак размер — не в подпомагането, а в земеползването. То е и нормативният превод на онова „преструктуриране“, което от 8 май насам стоеше само в изявления.
Без търг: разрешителното за водовземане и хидромелиоративната инфраструктура
Срещу укрепеното тръжно правило проектът поставя две нови изключения от него. Първото е в новата т. 7 на чл. 24а, ал. 2: земи от ДПФ, които „попадат в обхвата на територия, обслужвана от хидромелиоративна инфраструктура“, и за които „е издадено разрешително за водовземане съгласно Закона за водите“, се отдават под наем или аренда без търг, по пазарни цени от независим оценител, за срока на разрешителното, но не повече от 10 години. Второто е в чл. 24в, ал. 2 и в § 12а: върху земи от ДПФ и в бившите стопански дворове може да се учредява право на строеж за хидромелиоративна и/или водоснабдителна инфраструктура без търг и конкурс, по цени от независим оценител. Конструкцията обслужва обявения приоритет „напояване“ и има вътрешна логика — инвестицията във водна инфраструктура изисква сигурност върху земята. Тя обаче поставя достъпа до държавна земя в зависимост не от състезание, а от административен акт: разрешителното за водовземане се издава от басейновите дирекции към МОСВ, орган извън поземлената система. Двама кандидати за една и съща държавна нива в напояван масив се разделят от това кой пръв е получил разрешително в друго ведомство. Към този въпрос се връщаме при отворените въпроси.
Рентата: числото се мести в Министерския съвет
Параграф 14 пренаписва § 2е от допълнителните разпоредби — легалната дефиниция на средното годишно рентно плащане, числото, върху което стъпват началните тръжни цени, цените на пасищата и цялата рентна статистика по землища: „Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.“ Срокът за наредбата е 1 октомври 2026 г. (§ 19); дотогава действа досегашният ред — изчисление от общинските служби по земеделие върху регистрираните договори. Методиката на най-чувствителното число в поземлените отношения, което това издание проследява землище по землище, се издърпва от закона в подзаконов акт на правителството, чието съдържание днес никой не знае. Успоредно чл. 37и, ал. 12 разделя цената на пасищата, мерите и ливадите: за държавните — по-високата сума между най-високата тръжна цена за землищата в общината от предходната година; за общинските — „по цена, определена по пазарен механизъм“, каквото е било искането на сдружението на общините. За животновъдите това означава, че предвидимата привръзка на общинските пасища към средното рентно плащане отпада.
Пасищата и животновъдите: изменяеми договори и три нови основания
В чл. 37м — ежегодната проверка на условията по договорите за пасища — се променят три точки. При намаление на животинските единици в обекта с над 10 на сто спрямо 1 февруари на предходната година договорът вече не се прекратява, а се изменя, като площта се намалява съответно на процентното намаление — по-меко от действащия режим, който при определени спадове отнема цялото пасище. Ново основание за изменение е и надвишената норма площ на животинска единица. При отнет, ограничен или изтекъл сертификат за биологична дейност „Преработка“ с категория „Животни и непреработени животински продукти“ договорите за наем се прекратяват. Задължението за липса на данъчни задължения се мести от общото право на участие (чл. 37и, ал. 1) в отделна алинея като условие за участие в разпределението — прецизиране с практическо значение при обжалвания. Създава се и ред за тримесечната празнина, която действащият закон остави след 2024 г.: договорите за пасища се сключват за календарни години, а стопанската година свършва на 30 септември, и за периода 1 октомври – 31 декември ползването висеше без уредба — проблем, който мотивите признават, че ще се възпроизвежда ежегодно до 2034 г. Кметът, съответно директорът на областната дирекция, ще може да сключва допълнителни споразумения до края на текущата календарна година. Наред с това всички договори и споразумения за ползване на земеделска земя по чл. 37б задължително съдържат „страни, предмет, срок и цена“ — край на регистрираните споразумения без цена, върху които рентната статистика досега стъпваше сляпо.
Наемните договори, масивите и санкциите: по-малките точки
Няколко разпоредби с по-малък обем, но с ежедневно значение, допълват поземления проект. Параграф 1 заличава от чл. 4б, ал. 1 думите „извършени едновременно“ — изискването нотариалните удостоверявания на подписите на страните по наемен договор със срок над една година да се извършват в един и същи момент. Формата беше въведена с пакета срещу измамите със земя от 2018 г., а правната литература още тогава посочи, че изразът е остатък от отпадналото междувременно удостоверяване на съдържанието и се нуждае от прецизиране. Практическото облекчение е за договорите с много съсобственици: при наследници в различни градове и в чужбина всяка страна ще може да заверява подписа си отделно. Параграф 2 заличава изречение второ на чл. 5, ал. 3 — корекция, която мотивите отнасят към общата формула за „преодоляване на колизии между отделните правни норми“.
В режима на масивите за ползване по чл. 37в има три промени, които местят поведението на участниците. Нова ал. 2а задължава ползвателите на имоти от държавния поземлен фонд, подали заявления за участие, да влизат в споразумението с площ, поне равна на площта на държавните имоти по заявлението — държавната земя престава да може да се държи извън масивите. От изискванията за участие в споразумение отпада уреждането на „задълженията към държавния и общинския поземлен фонд“ — облекчение за длъжници на двата фонда, което мотивите не коментират. И трето: средствата по ал. 21 — включително непотърсените ренти, докато текат десетте им години по общинските сметки — ще могат да се разходват освен за земеделската инфраструктура в землището и „за изграждане, ремонт и реконструкция на хидромелиоративна инфраструктура“. Водата се появява в проекта за трети път, този път като предназначение на чужди пари, преди давността да ги е направила ничии.
Пакетът затваря и по-дребни отвори. Кметът установява служебно гражданското състояние и наследяването в производствата за защита срещу неправомерно ползване по чл. 34, а собствеността се доказва и с документ от Службата по геодезия, картография и кадастър. МЗХ изготвя служебна справка към 1 февруари за преживните животни с биологичен статус — пада тежест от животновъдите при разпределението на пасищата. Временното право на ползване до една година, учредявано от министъра, и наемът чрез търг до десет години дават два нови изхода за стоте хиляди декара свободни държавни земи. А административнонаказателната разпоредба на чл. 42 се разширява върху ползването на пасища, мери и ливади в нарушение на условията и нормите по чл. 37и — глобите догонват новите задължения.
Стопанските дворове: забрана за давност, изземване със заповед, петгодишна отстъпка
Най-техническата и най-натоварена с числа част на проекта урежда земите на бившите стопански организации по § 12 — стопанските дворове. Изходното положение по мотивите: 42 656 поземлени имота, от които над 24 000 застроени и прилежащи площи с над 187 000 дка (56,3 на сто от имотите и около 66 на сто от площите), 13 907 свободни негодни за земеделие имота с над 63 500 дка, за които няма купувачи, и — след Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г., отменило текстове от Закона за собствеността — „съществен риск от придобиване по давност“: установени са 119 имота с 359,497 дка, придобити по давност или в съдебен спор, от които 16 дела са приключили и за 11 имота със 17,983 дка решенията не са в полза на държавата. Проектът отговаря с изрична забрана за придобиване по давност на земите на организациите по § 12, с безплатен служебен достъп на поземлените органи до имотния регистър, с изискване за предварително съгласие на министъра при ПУП, засягащ такива земи, и с облекчен ред за изземване: заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, изпълнявана със съдействие на полицията, чието обжалване не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.
Насрещният стимул е финансов. Продажбите на застроените площи на собствениците на сградите вървят мудно — 563 имота с 20 991 дка за целия период от 2022 г., за 9 963 446 лв., от които 4 638 145 лв. платени с компенсационни бонове — при пазарни оценки, които според самите мотиви на практика „се завишават с около 50%“ с включените суми за ползване, и при „нееднократни откази за закупуване, мотивирани с прекомерност на размера на сумите за ползване“. Параграф 18 предлага размяна: който придобие собственост върху застроените и прилежащи площи в петгодишен срок от влизането на закона в сила, не дължи сумите за ползване на земята; след срока те стават дължими отново. Платеното дотук не се връща. Държавата опрощава свои вземания, за да ускори разчистването на собственост, която ѝ струва данъци и дела — сметка, която може да е разумна, но никъде не е направена: колко вземания се опрощават, оценката на въздействието не казва.
Вторият проект: законът за подпомагането
Взаимоспомагателният фонд и непотърсените пари на „белите петна“
Действащият ЗПЗП отдавна казва, че ДФ „Земеделие“ осъществява функции на Взаимоспомагателен фонд като инструмент за управление на риска; проектът за пръв път разписва откъде идват парите му. Новите т. 15 и 16 на чл. 14, ал. 1 посочват два източника: средства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115 — европейската опция за подкрепа на инструменти за управление на риска в рамките на директните плащания — и „депозираните и непотърсени от правоимащите лица средства“ по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, „за които 10-годишният срок е изтекъл“. Това са рентите за „белите петна“ — имотите, чиито собственици не са заявили и не са сключили договор, а земята им се разпределя за обработване, срещу което ползвателят внася дължимото по банкова сметка на общината, откъдето собственикът може да го потърси в десетгодишен давностен срок. Проектът предвижда сумите с изтекъл срок да се превеждат еднократно на ДФЗ до края на януари на следващата година (чл. 15, ал. 2), да се разходват „единствено“ за инструмента за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент 2021/2115, а неизразходваното да преминава като преходен остатък. Огледалният § 22 добавя в чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ изречение, по силата на което сумите се превеждат „по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“.
Два нюанса, които отразяването на проекта дотук пропуска. Първият: тези пари и по действащия ред не се връщат на собствениците след десетата година — давността си е давност; новото не е посягането, а предназначението: средствата на незаявилите се собственици стават ресурс на рисков инструмент в полза на ползвателите. Вторият е счетоводен и се вижда в самата формулировка: „сметка за чужди средства“ е сметка за пари, които не са на фонда — и същият закон нарежда те да се разходват. Какво става, ако правоимащ се яви след срока и давността не му бъде надлежно противопоставена или се окаже прекъсвана, проектът не урежда. Колко са изобщо тези средства в национален мащаб, мотивите не казват — число няма нито в тях, нито в оценката на въздействието.
Вноската в Copa-Cogeca: бюджетът плаща представителството
Параграф 1 създава в чл. 9 нови ал. 3 и 4: „Министерството на земеделието и храните може да предоставя на обединения на земеделски производители, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, целеви финансови средства от бюджета на министерството за покриване на изчислената за държавата вноска в най-голямата европейска земеделска организация в Европейския съюз Copa-Cogeca.“ Финансирането е само за неикономическа дейност и се изплаща след заявление „за одобрено членство“. Мотивите обосновават: защитата на националния секторен интерес пред Copa-Cogeca е „публична, неикономическа функция“, ползата е „за всички български земеделски стопани, независимо дали членуват в конкретното кандидатстващо в Copa-Cogeca сдружение или не“.
Аргументът има основа — българското земеделие от години е без пълноценно представителство в организацията, която формално консултира Комисията по всяко досие на ОСП, а членският внос е една от обявяваните причини. Правният текст обаче оставя главния въпрос без отговор: кое обединение. „Може да предоставя“ на „обединения“ — множествено число, дискреция на министерството, никакъв критерий за избор, ред или конкурс в закона; всичко останало е мълчание. При съсловие, разделено между НАЗ, АЗПБ, ОЗП и десетки други организации, законова делегация без критерий кой получава публичните средства за представителство на всички е покана министерството да избере своя фаворит — с бюджетни пари. Това е и първият видим бюджетен разход в пакет, чиито оценки на въздействието твърдят, че разходи няма.
„Активният фермер“ минава през НАП
Параграф 11 пренаписва проверката по чл. 54, ал. 1, т. 4 — условията, при които кандидат за директни плащания доказва, че е активен земеделски стопанин по смисъла на чл. 4 от Регламент 2021/2115. Букви „в“ и „г“ вече гласят: доходите от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието „съгласно данните, съдържащи се в подадената годишна декларация в Националната агенция за приходите“ за най-близката приключила данъчна година; или годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от приходите от неселскостопански дейности. Проверката става изцяло служебна: по нова ал. 5 се използват официални данни от НАП и НСИ, при спазени срокове за деклариране по ЗДДФЛ и ЗКПО. Мотивите са откровени за причината: липсата на дефиниция и на посочен източник за „общи приходи“ е водила до „нееднозначни тълкувания и хипотези в съдебната зала… разнопосочни решения на съда, много от които са в ущърб на ДФЗ“. Кандидат с прекъсване над пет години се приравнява на нов кандидат, защото проверките гледат последните пет данъчни години. Практическото следствие за стопаните: данъчната декларация престава да е само данъчен документ — тя става условие за субсидия, и грешка в нея, включително закъсняло подаване, ще струва плащания.
СЕУ: актът се смята за връчен на единадесетия ден
Изцяло новият чл. 28 премества цялата комуникация на ДФЗ и Управляващия орган с кандидатите в Системата за електронни услуги. Индивидуалните административни актове, електронните документи и изявленията се съобщават в индивидуалния профил; актовете за отказ на плащане по директните интервенции се издават до 31 декември на годината, следваща годината на заявлението — реален краен срок, който слага край на висящите с години производства и е подобрението в тази уредба. Останалото е тежест: документ, неизтеглен в 10 работни дни от изпращането, „се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок“; срокът за отговор на кандидата тече от тази фикция и е определен не в закона, а в бъдеща наредба; след изтичането му документи „не подлежат на разглеждане“, а „документи, които не са изпратени чрез СЕУ, не се разглеждат“. Съгласието за електронно връчване се смята за дадено със самото подаване на заявление в СЕУ. За стопанин без ежедневен достъп до системата — а такива има повече, отколкото наредбите допускат — това е конструкция, при която отказ на плащане може да влезе в сила, без човекът да го е виждал. Преходното правило е едно изречение (§ 23): актовете, издадени до влизането на закона в сила, се връчват по досегашния ред — новият режим важи само занапред.
Кризисните плащания, отменената наредба и останалото
Три по-малки блока затварят проекта. Първо, създава се правно основание (нов чл. 68а) за наредба по чл. 78а от Регламент 2021/2115 — новата интервенция „Плащания за земеделски стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни явления или катастрофални събития“, въведена с Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. Приемите се обявяват със заповед на Управляващия орган, общественото обсъждане на заповедта може да е само една седмица, а административни санкции по тези интервенции не се налагат. Това е инструментът, през който занапред би минавала помощ от типа на тазгодишната за сушата. Второ, отменя се основанието за наредбата за „изкуствено създадените условия“ (чл. 9а, т. 4) — и мотивите отново са откровени: Република България е получила запитване от Европейската комисия с реф. № EUP(2024)10809 – CPLT(2022)02691 „да се представят обяснения относно прилагането на понятието „изкуствени условия“ в подзаконови нормативни актове в противоречие с изискванията на регламента“. Занапред клаузата за заобикалянето се прилага директно от регламента, преценка „за всеки конкретен случай“. Трето, административните: изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира на заместниците си и на директорите на областните дирекции сключването на договори и издаването на актове, включително за публични държавни вземания; създава се база данни за оранжериите, оранжериите-парници и трайните насаждения с легални дефиниции и с физическа проверка на всички съществуващи площи до 1 март 2027 г. от комисии с участие на ИАСАС и Селскостопанската академия; при приеми, по-кратки от месец, разясненията се искат в седемдневен срок; а редът за финансовите инструменти се пренасочва към специализирана финансова институция при остатъчен ресурс от приблизително 500 000 евро — стъпка, за която мотивите цитират изменението на Закона за Българската банка за развитие от тази година.
Пет разпоредби заслужават отбелязване отвъд големите блокове — три от тях в полза на бенефициентите. Първо, чл. 26б урежда изричното връчване чрез СЕУ на доклада от проверката на място, и мотивите признават причината: „към момента почти всички проверки на място се подписват с КЕП, без да се дава възможност на бенефициента да се запознае с доклада след извършването ѝ и да подпише доклада“. Занапред бенефициентът получава доклада и право на възражение срещу констатациите — реално подобрение, което балансира тежестите на чл. 28. Второ, поправя се противоречието, което правеше неизпълнимо изискването за петгодишно поддържане на биологична сертификация при инвестиции в трайни насаждения, при положение че мониторингът за малки и средни предприятия е три години. Трето, обхватът на лишаването от подпомагане при неспазени задължения по административен договор се разширява изрично върху лозаро-винарските интервенции по чл. 58 от Регламент 2021/2115 — подробност с тежест за сектора, който ден след внасянето на проекта седеше на среща при министъра. Четвърто, мониторинговият период по инвестиционните интервенции се прецизира така, че да тече „от последното плащане по последния изплатен договор“, което по признанието на самите мотиви „би означавало почти десетгодишен период на мониторинг за проекти, получили плащане през 2026 г.“ — задълженията на бенефициенти по заварени проекти се удължават с години, представено като прецизиране. И пето, процесуалното: заинтересованите лица получават право на писмени предложения и възражения по проектите за изменение на насоките по интервенциите, но при удължаване на прием „срокът за писмени предложения може да бъде един ден“. Право с еднодневен срок трудно може да бъде упражнено. С това съдържателните промени са изчерпани; остават две чисто редакционни — множественото число за заповедите и ръководството по чл. 55 и замяната на „допустимите“ със „заявените“ площи в чл. 54, ал. 4, чийто практически ефект ще проверим в консолидирания текст след приемането.
Трите оси на пакета
Първа ос: краят на чакането има цена и тя е разписана
Прочетени заедно, реституционната процедура и режимът на непотърсените ренти правят нещо, което българският поземлен ред не е правил досега системно: уреждат съдбата на неупражнената собственост. Собственикът, който не може да посочи имота си, получава изход — обезщетение по негово заявление, със земя или бонове. Собственикът, който десет години не е потърсил рентата си от „бяло петно“, губи не правото си — давността му го е отнела и досега, — а вижда парите си превърнати в ресурс на фонд за чужд риск. Общинската земя по чл. 19 се резервира за две години и половина само за затварянето на реформата. Държавата казва на чакащите: заявете се, ще ви платим; и на незаявилите се: срокът изтече. И двете съобщения са легитимни трийсет и пет години след старта на реституцията и под осъдителни решения от Страсбург. Но цената на второто съобщение я плащат най-разпилените и най-неинформирани собственици — наследниците в чужбина, съсобствениците на идеални части — и точно те са хората, които никой не е питал и няма да пита, защото проектът не минава през обществено обсъждане.
Втора ос: кой беше на масата — и кой не беше
Това е оста, по която пакетът ще се чете в сектора, и документите позволяват тя да се опише с имена и дати. На масата са били: браншови организации — неназовани, но оставили следа в мотивите с декларацията към тавана; Националното сдружение на общините — със становището от Консултативния съвет от 24 ноември 2025 г., превърнато в „пазарен механизъм“ за общинските пасища; администрацията на МЗХ и на Министерството на правосъдието — с данните, с писмото от 11 септември 2025 г. и с реанимирания текст от 2022 г. Извън масата са останали: едрите арендатори над 10 000 дка, за които таванът е пряка загуба на достъп до над сто хиляди декара свободна държавна земя; собствениците на непотърсени ренти, чиито средства сменят предназначението си; животновъдите, чиито договори стават изменяеми при десетпроцентен спад на животните — норма с дисциплинираща логика, но писана без техния глас; бъдещите кандидати за напоявана държавна земя, които ще се окажат втори след притежателя на разрешително за водовземане; и всички, които биха казали нещо в тридесетдневното обществено обсъждане, каквото няма да има.
Тук е мястото да се каже и това, което пътеката прави с отговорността. Законопроект на Министерския съвет носи подписа на правителството и министърът отговаря за него пред парламента и пред сектора. Депутатски законопроект с правителствено съдържание оставя министъра формално незадължен — той ще даде „становище“ по чужд текст, който неговата администрация е писала. Ако пакетът срещне съпротива, вносител е парламентарната група; ако мине, реформата е на правителството. Разпределението на ползите и рисковете е несиметрично по конструкция. А водещата комисия, на която проектите ще бъдат разпределени, се председателства от един от вносителите им — законно, повтаряме, и точно затова заслужаващо отбелязване: същият подпис ще стои под проекта и под доклада за него.
Трета ос: правилото укрепва, изключенията се администрират
Пакетът едновременно прави търга по-твърд и създава врати покрай него — и вратите се отварят с административни актове, не със състезание. Тръжното правило укрепва: таван със свързани лица, нотариални декларации, категории с предимство, вписване на едностранните прекратявания, задължителна цена в договорите. Изключенията са: наем без търг срещу разрешително за водовземане от басейнова дирекция; право на строеж без търг и конкурс за водна инфраструктура; наредба на Министерския съвет, която ще определя средното рентно плащане; „определени“ от министерството обединения, които ще получат бюджетната вноска за Copa-Cogeca; наредба, която ще определя срока за отговор на бенефициента в СЕУ. Всяко от изключенията има защитим мотив. Общото между тях е, че превръщат достъп до публичен ресурс от право с процедура в резултат от преценка — а това е разграничението, по което това издание чете аграрната политика от началото на годината.
Отворените правни въпроси, по тежест
Следващите редове са аналитичен прочит на журналист, не правно становище; по конституционните въпроси редакцията ще потърси становища на юристи по вещно и по конституционно право. Подредени по тежест, въпросите са седем.
Първо. И двете предварителни оценки на въздействието декларират, че „не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания“ и няма въздействие върху държавния бюджет. Срещу това в самите проекти стоят: целеви средства от бюджета на МЗХ за вноската в Copa-Cogeca; поименни компенсационни бонове — поет държавен финансов пасив; опрощаване на сумите за ползване по § 18 — отказ от държавни вземания; и задължение на общинските фондове да обезщетяват по държавен ангажимент — разход на общински бюджети. Противоречието между диспозитив и приложение е проверимо с просто съпоставяне и е първото, което правната комисия и Министерският съвет в становището си би трябвало да адресират.
Второ. Конструкцията „сметка за чужди средства, които се разходват“. Погасителната давност по българското право погасява правото на иск, не самото вземане, и се прилага при възражение, а не служебно. Проектът превежда непотърсените ренти по сметка, чието име признава, че парите са чужди, и едновременно нарежда разходването им. Хипотезата на правоимащ, явил се след срока при непротивопоставена или прекъсвана давност, не е уредена — нито кой плаща, нито от какво. Това е конструкция, която ще бъде тествана в съд при първия достатъчно голям наследствен случай.
Трето. Забраната за придобиване по давност на земите по § 12 стъпва в материята на Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г. по к.д. № 16/2021 г., което обяви за противоконституционен безсрочния мораториум върху давността в Закона за собствеността. Забрана занапред, по модела на действащия чл. 24, ал. 7 за държавния поземлен фонд, изглежда защитима; прилагането ѝ към заварени, текли или изтекли давностни срокове — при 119 имота в спор по данните на самите мотиви — поставя същия конституционен въпрос втори път. Разпоредба без преходна уредба за заварените положения е покана той да бъде зададен.
Четвърто. Реституцията и осъдителните решения в Страсбург са отговорност на държавата; обезщетяването по § 16 обаче се извършва със земя от общинския поземлен фонд, по задължение на общинския съвет, при заместваща компетентност на областния управител и без предвидена компенсация за общините. Държавата урежда свой дълг с общински ресурс. Въпросът опира до финансовата самостоятелност на общините по чл. 141 от Конституцията и е точката, в която реакция на НСОРБ е най-вероятна — независимо че по цената на пасищата сдружението е получило исканото.
Пето. Безтръжният наем при разрешително за водовземане поставя условие за изключение от търга, което се създава от орган извън поземлената система — басейновите дирекции към МОСВ — по ред, върху който ЗСПЗЗ няма никакво влияние. При десетгодишен срок на договорите, при цена от независим оценител — а мотивите на същия проект другаде свидетелстват за системни спорове около оценителските стойности — и при липса на публичност кой е поискал и получил разрешително за кой масив, равното третиране на кандидатите за държавна земя зависи от прозрачността на друго ведомство. Минималната поправка, която би затворила въпроса, е публичен регистър на договорите по т. 7 с насрещните разрешителни.
Шесто. Фикцията за връчване в СЕУ съчетава три тежести: смятане за връчен на единадесетия ден, срок за отговор в бъдеща наредба и недопускане на документи извън системата. Преклузия на процесуални права със срок, определен в подзаконов акт, при актове за отказ на плащане, е уязвима както пред административните съдилища, така и по съразмерност — особено спрямо възрастни и дребни стопани. Крайният срок 31 декември за актовете е реално подобрение; тежестите около него не следват от него по необходимост.
Седмо. Делегацията за Copa-Cogeca е без критерий за избор на обединението, без ред и без публичност — „може да предоставя“ на „определени“ лица. При действащата съдебна практика по чл. 9 от ЗПЗП и при разделеното съсловие липсата на процедура е не пропуск, а решение, и то ще произведе спор между организациите в момента, в който първата от тях получи средствата.
Какво следва оттук
Процедурно: председателят на Народното събрание разпределя проектите на водеща комисия — по предмет това е Комисията по земеделие и храни, чийто председател е сред вносителите, — а Министерският съвет и МЗХ ще бъдат поканени за становища. Становището на министерството ще е първият публичен документ, който показва дали пакетът е съгласуван с него предварително: министерство, заварено неподготвено, пише резерви; министерство, писало текста, пише подкрепа. Между първо и второ четене тече срокът за предложения — там ще личи дали таванът от 10 000 дка, изключението за изтичащите договори и безтръжната хипотеза за водата ще оцелеят в този вид, защото натискът върху тях ще е насрещен: от едрите ползватели срещу тавана, от общините по § 16, от браншовите организации по Copa-Cogeca. Поземленият закон влиза в сила от обнародването си, без отлагателен срок — само заповедта за търговете до 31 януари действа от 1 януари 2027 г.; закон с този обхват без vacatio legis означава, че заварените процедури ще се пренареждат в движение. Календарът след приемането: наредбата на Министерския съвет за рентното плащане — до 1 октомври 2026 г.; преводите на непотърсените суми — до края на януари; проверката на всички оранжерии и трайни насаждения — до 1 март 2027 г.; запечатването на земите по чл. 19 — до 31 декември 2027 г.
И равносметката спрямо теста от 12 юли. Вторият маркер — аграрен законопроект от мнозинството — е изпълнен три дни след публикацията, двойно, с подписите на ръководството на Комисия по земеделие. Първият — проект на МЗХ в обществено обсъждане по обявените приоритети — не е изпълнен, а заобиколен: приоритетът влезе в парламента по път, който обсъждане не изисква. Третият — позиция по ОСП 2028–2034 с анализи и числа преди септември — остава открит, и то при писмо от 15 юли, което удостоверява, че сметки няма. Нормативната машина, за която на 12 юли писахме, че произвежда рутина, произведе реформа. Начинът, по който го направи, е описан по-горе — и той е причината това издание да следи двата законопроекта параграф по параграф до последното гласуване. Каквото се променя между четенията, ще го публикуваме с текстовете и имената на предложителите.
Ася Василева
Използвани източници
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вх. № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г.).
Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г. и законопроект № 47-202-01-31, внесен в 47-то Народно събрание на 2 юни 2022 г. (цитирани в мотивите).
Решение № 586 на Министерския съвет от 6 август 2021 г. — Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на ЕСПЧ; писмо № 0412-1 от 11 септември 2025 г. на Министерството на правосъдието (цитирани в мотивите).
Осъдителни решения на ЕСПЧ по групите дела „Мутишев“, „Любомир Попов“, „Сивова и Колева“, „Томов и Николова“; Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 4, чл. 19, чл. 70, чл. 76 и чл. 78а; Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г.; Регламент (ЕС) 2018/848; запитване на Европейската комисия реф. № EUP(2024)10809 – CPLT(2022)02691 (цитирано в мотивите).
Закон за нормативните актове, чл. 26; Конституция на Република България, чл. 87, ал. 1 и чл. 141; Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Архив на zemedeleca.bg — материалът от 12 юли 2026 г. за законодателния актив на 52-то Народно събрание и публикациите от серията за рентните плащания и началните тръжни цени.
Понятия
Държавен поземлен фонд (ДПФ) — земеделските земи, останали държавна собственост; правата на собственика се упражняват от министъра на земеделието и храните. Проектът изрично ги обявява за частна държавна собственост и когато са предоставени за ползване по чл. 24, ал. 2.
Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ — остатъчният общински поземлен фонд: земи, останали след възстановяването на собствениците, стопанисвани от общините. Проектът ги резервира до 31 декември 2027 г. за реституционни обезщетения и инфраструктура.
„Бели петна“ — имоти, чиито собственици не са подали декларация и не са сключили договор; включват се в масивите за ползване по чл. 37в, а ползвателят внася дължимото рентно плащане по сметка, от която собственикът може да го потърси в десетгодишен давностен срок (чл. 37в, ал. 7).
Поименни компенсационни бонове — държавен финансов инструмент за обезщетяване, поименен и ограничено прехвърлим, използван в реституцията при невъзможност за обезщетяване със земя.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; проектът за пръв път урежда източниците му на средства.
Свързани лица и свързани предприятия — по Търговския закон и по Закона за малките и средните предприятия; през тях се брои таванът от 10 000 дка, за да не може ограничението да се заобикаля с формално отделни дружества.
Активен земеделски стопанин — понятие по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, условие за директни плащания; проектът обвързва доказването му с данните от годишната данъчна декларация в НАП.
СЕУ — Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“; по проекта — единственият канал за връчване на актове и подаване на документи по директните плащания.
Мониторингов период — срокът след изплащането на инвестиционна помощ, в който бенефициентът е длъжен да поддържа проекта по одобрените параметри и подлежи на проверки; проектът го брои от последното плащане по последния изплатен договор.
Vacatio legis — период между обнародването и влизането в сила на закон, който дава на адресатите време да се съобразят; поземленият проект не предвижда такъв.
Предварителна оценка на въздействието — задължително приложение към законопроект по правилника на Народното събрание; за депутатските проекти тя е единственият аналитичен филтър, защото обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване не се провеждат.
