Шестнадесет години България беше единствената членка на ЕС без стол в организацията, където се пишат браншовите позиции по ОСП; от три години столът е зает от Българската аграрна камара и Българския фермерски съюз, а фиксираната българска квота от 190 000 евро годишно се дели между двамата. Публичното финансиране на браншово представителство е принципно защитимо и има прецеденти — Испания, Полша и Румъния плащат общо около 1,4 млн. евро годишно. Полският одит от 2021 г. обаче показа какво излиза от това без процедура: камари, които поради липса на регистри не знаят кого представляват. § 1 няма нито един от белезите на редното финансиране — функция, условия, съфинансиране, отчет — и затова в досието срещу него стоят три становища, а в защита нито едно.
Фактите преди тезата
Спорът около § 1 се води, сякаш въпросът е дали България да има представителство в Copa-Cogeca. Този въпрос е решен преди три години. На 22 юни 2023 г. президиумът на Cogeca прие единодушно Българската аграрна камара — учредена месец по-рано от тринадесет съюза и асоциации — и в същия ден покани за пълноправен член и Българския фермерски съюз; до онзи момент България беше единствената държава членка на ЕС без представител в организацията. Вноската за страната е фиксирана: 190 000 евро годишно, които двете организации си поделят. Тези факти са публични от самото приемане — това издание ги отрази още същия ден — и те определят какво всъщност прави § 1. Той не отваря врата към Брюксел; вратата е отворена от юни 2023 г. Той урежда кой ще плаща вноската на едно заварено членство. Как тя е плащана през изминалите три години, мотивите на проекта не казват; въпросът е зададен писмено в становището на пчеларския съюз — как досега двете организации са покривали вноса със собствени средства — и отговор в досието няма.
Проблемът е истински
Нищо от казаното дотук не прави проблема измислен. Шестнадесет години празен стол в организацията, през която минават браншовите позиции по тавана на плащанията, по обвързаната подкрепа, по кризисните инструменти — всичко, което после стига до Съвета и до Парламента като „позиция на европейските фермери“ — е измерима загуба на влияние, и то в периода, в който се преговаряха два програмни периода на ОСП. Причината този стол да стои празен толкова дълго има име в политическата икономия: проблемът на колективното действие, описан от Мансур Олсън през 1965 г. Представителството е публично благо. Ползата от една извоювана в Брюксел позиция стига до всички стопани, платили и неплатили членски внос; затова отделният стопанин няма сметка да плаща, затова организациите събират вноските си трудно, затова обединението, способно да покрие 190 000 евро годишно, се появи чак на седемнадесетата година от членството. Аргументът „щом не могат да си съберат вноса, значи не заслужават“ бърка симптома с присъдата: пазарът на членски вноски недопроизвежда представителство по същия начин, по който недопроизвежда пътища. В този тесен смисъл публичната намеса е принципно защитима — и точно затова § 1 заслужава сериозен разбор, а не махване с ръка.
Какво показва практиката
В Европейския съюз браншовото представителство се издържа по три начина. Първият е частният: германският DBV, датският Съвет по земеделие и храни, нидерландската LTO, ирландската IFA живеят от членски внос, услуги и отчисления върху продукцията и плащат брюкселските си вноски сами; това са и организациите с най-голяма тежест в Copa-Cogeca. Вторият е камерният: в Австрия, Франция и Полша действат земеделски камари — публичноправни тела с изборни органи, финансирани със задължителни вноски или с дял от данък: полските камари получават отчисление от поземления данък, френските — дял от имотния налог. И това са публични по произход пари, но събирани от самите стопани по силата на закон, със законова отчетност, а не предоставяни по преценка на министър. Третият начин е прекият бюджетен — моделът, към който се числи § 1. Разследването на Lighthouse Reports от 2024 г. установи, че Испания, Полша и Румъния плащат общо около 1,4 млн. евро годишно публични средства за участието на свои организации в Copa-Cogeca. Прецедент, следователно, има и България не би била първа. Съставът на групата обаче заслужава внимание: по третия модел плащат държавите, чиито организации не могат да се издържат сами, и това връща въпроса в изходната му точка — какво точно купуват тези пари.
Полша дава отговора. През 2021 г. полската върховна одитна институция NIK установи, че земеделските камари, които номинално представляват 1,3 милиона стопани в Copa-Cogeca и получават значителни публични средства, поради липса на регистри не разполагат със знание за членовете, чиито интереси би следвало да защитават. Румънските членове на организацията — алианс от четири съюза — представляват по собствените си съобщения около 3500 стопани в страна с близо 2,9 милиона стопанства. Публичните пари в тези случаи не са произвели представителство; те са поддържали организации, които не могат да докажат кого представляват. Това е и отговорът на довода, че несъвършеното присъствие е по-добро от съвършеното отсъствие: присъствие, което не може да покаже кого представлява, тежи в Брюксел точно колкото празният стол, само че струва пари.
Защо § 1 не е решението
Публичното финансиране на публично благо е редно, когато отговаря на четири условия, и § 1 може да бъде срещнат с всяко от тях поотделно. Първо, финансира се функция, не организация: представителството, с измерими задължения какво се върши срещу парите — позиции, присъствие в работните групи, отчет пред сектора. В § 1 задължения няма никакви; средствата покриват вноска, не работа. Второ, изпълнителят се избира по ред с проверими критерии за представителност — регистри, членска маса, покритие по сектори. В § 1 стои думата „определени“, без нито дума кой, как и по какви критерии определя; а при заварено членство това не е пропуск, който конкурс между четенията може да поправи, защото определените са известни поименно — те са двете организации, които вече членуват и дължат вноската. Законът е написан отзад напред: не процедура, която излъчва представител, а делегация, скроена по мярката на заварено положение. Трето, редното финансиране е със съучастие — част от вноската срещу доказана собствена част, с намаляване във времето; § 1 предвижда покриване на цялата „изчислена вноска“, безсрочно. Четвърто, отчет до евро; в § 1 за отчет не се споменава.
Към четирите се прибавя и въпросът за посоката на зависимостта. Организация, чието място в Брюксел се плаща от ежегодната благосклонност на министъра — делегацията е „може да предоставя“, тоест всяка година може и да не предостави, — има един непосредствен интерес: благосклонността да продължи. Такова представителство ще пренася позициите на министерството към сектора по-надеждно, отколкото позициите на сектора към Брюксел. А държавата не се нуждае от втори стол в Брюксел, облечен като глас на фермерите: първият си е неин по договор и на него седи министърът в Съвета. Смисълът на браншовото представителство е да може да казва и това, което министърът не казва. Финансирано изцяло и безсрочно от неговия бюджет, по негова преценка, то губи тази възможност по построение.
Законът не урежда кой ще представлява българските стопани в Брюксел — това е решено през 2023 г. Той урежда кой ще плаща вноската на онези, които вече ги представляват, без да поставя нито едно условие насреща.
Аргументът насреща — и какво би било редно
Най-силният довод в полза на § 1 днес не е доводът за празния стол, а обратният: столът е зает, членството съществува, и ако вноската не бъде осигурена, то може да се разпадне — и България да остане отново без глас точно докато се пише ОСП 2028–2034. Този риск е реален и го признаваме. Но отговорът на реален риск не е безсрочна дискреция, а прозрачна уредба: ако държавата преценява, че трябва да поеме дял от вноската на завареното членство, редното място на това решение е бюджетният закон — с имената, сумата, срока и задълженията за отчет, записани черно на бяло и гласувани всяка година на светло, както става с всяко друго поименно финансиране от бюджета. А за времето след това — открита процедура с критерии за представителност, съфинансиране и намаляващ публичен дял, така че след определен брой години представителството да стъпи на собствените си членове или да отстъпи мястото на организация, която може. И една точност, която дължим на вносителите: „изчислената за държавата вноска“, колкото и тромаво да звучи, има реален референт — квотата за България е действително фиксирана и публично известна от 2023 г. Проблемът на § 1 не е в счетоводството, а в това, че между реалния риск и бюджетните пари не стои нито едно условие. Изреченията, които биха превърнали параграфа от чек в политика — критерии, срок, съучастие, отчет, — са четири; вносителите не ги написаха.
Затова и равносметката в досието е такава, каквато е: три постъпили становища срещу § 1, нито едно в негова защита, и мълчание от двете организации, които биха получили средствата. Ако между първо и второ четене някой напише четирите изречения, ще ги отразим с текста и имената на предложителите. Ако никой не ги напише, по-честното спрямо сектора е параграфът да отпадне — не защото проблемът не съществува, а защото това не е решението му.
Ася Василева
Използвани източници
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г. — § 1 (чл. 9, ал. 3 и 4), с мотивите към него.
Становища в досието на законопроекта: Сдружение „Обединени земеделски производители“; Национален браншови пчеларски съюз, вх. № КЗХГ-52-630-00-3 от 20 юли 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg — материалът за приемането на Българската аграрна камара и поканата към Българския фермерски съюз в Cogeca от 22 юни 2023 г.; разборът на двата законопроекта от 15 юли и статиите за постъпилите становища (юли 2026 г.).
Lighthouse Reports, „Europe’s Potemkin Lobby“, 2024 г. — разследване на представителността на Copa-Cogeca и на публичното финансиране на членството в Испания, Полша и Румъния; констатацията на полската върховна одитна институция NIK от 2021 г. и данните за румънското членство са цитирани по същото разследване.
Mancur Olson, „The Logic of Collective Action“, 1965 г.
Понятия
Публично благо — благо, от чиито ползи не може да бъде изключен и неплатилият — затова пазарът системно го недопроизвежда; класическото основание за публично финансиране.
Проблем на колективното действие — описаната от Мансур Олсън логика, по която големите разпръснати групи трудно се самоорганизират, защото всеки отделен член печели най-много, когато другите плащат вместо него.
Камерен модел — уредба, при която браншовото представителство се осъществява от публичноправни земеделски камари със задължителни вноски или дял от данък, изборни органи и законова отчетност — Австрия, Франция, Полша.
Copa-Cogeca — обединението на европейските земеделски организации (1958 г.) и кооперации (1959 г.), консултирано от Европейската комисия по досиетата на ОСП; вноските се изчисляват като квоти по държави, поделяни между националните членове — българската квота е 190 000 евро годишно, а от юни 2023 г. членове от България са Българската аграрна камара и Българският фермерски съюз.
