В досиетата на двата аграрни законопроекта постъпи второ поколение становища: Националният браншови пчеларски съюз (вх. № КЗХГ-52-630-00-3 от 20 юли) настоява § 1 да отпадне изцяло, а проектът за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители да се върне за обществено обсъждане по нормативния ред; становище на земеделски производител от добруджанските Крушари по поземления проект пък документира, че достъпът до държавна земя за трайни насаждения минава през списъци без срок, без критерии и през откази без писмени мотиви — и предлага готова петстъпкова процедура.
Досиетата работят
Пет дни след внасянето на пакета от 15 юли в публичните досиета на двата законопроекта — поземления № 52-654-01-90 и този за подпомагането № 52-654-01-91 — стоят вече пет браншови документа. Първата вълна дойде от централите: асоциацията на собствениците и сдружение „Обединени земеделски производители“ с по едно становище по всеки от двата проекта. Втората, постъпила в края на седмицата, разширява кръга надолу по стълбата на представителството — секторен съюз и отделен земеделски производител. Общественото обсъждане, което депутатската пътека на пакета спести, продължава да се провежда след факта, документ по документ; разликата спрямо първата вълна е, че сега говорят онези, за които никой не пита.
БПС: „подписване на празен чек“
Становището на Националния браншови пчеларски съюз (НБПС), заведено с вх. № КЗХГ-52-630-00-3 от 20 юли 2026 г., е принципно и се ограничава съзнателно до един параграф: § 1 от проекта за промени в ЗПЗП — новите ал. 3 и 4 на чл. 9, по които МЗХ „може да предоставя“ на определени обединения целеви средства за държавната вноска в Copa-Cogeca. По останалите текстове съюзът изрично препраща към становището на ОЗП, „защото проблемът с пасищата има пряко отношение към пчеларството“, и заявява, че споделя написаното в специализираните медии, като се позовава и на публикация на това издание. Мимоходом документът потвърждава и това, което серията вече отрази: становището на производителското сдружение е внесено и стои в досието.
Възражението на пчеларите тече на четири пласта. Първият е процедурният: съюзът намира за „недопустим“ начина на внасяне по „късата писта“ и заявява убеденост, че единствената причина за нея е избягването на общественото обсъждане — „най-вече заради разписаното в § 1“. Обемът и характерът на промените според НБПС изключват депутатската пътека, „ако няма обаче други намерения, които се крият зад това“; искането е проектът да бъде върнат и да мине по реда, предвиден за правителствени законопроекти — с предварително обществено обсъждане. Дотук това повтаря процедурната критика на всички досегашни становища; оттук нататък документът казва неща, които никой преди него не е написал.
Вторият пласт е финансовият — и той съдържа твърдението, което изважда този документ от реда на останалите. Законът не назовава никого: делегацията е за „обединения на земеделски производители”, определени за дейност в обществена полза, без критерий кой и как ги определя. НБПС назовава: според съюза средствата — 190 000 евро — са предназначени за Българска аграрна камара и Български фермерски съюз, а зад двете организации „стоят влиятелни политически фигури както от управляващото мнозинство, така и от опозицията“. Това е твърдение на заинтересована страна по текст, който имена не съдържа, и го предаваме като такова; редакцията ще потърси двете посочени организации за техния коментар. Проверимата част от аргумента обаче е бюджетна и е зададена като въпрос към вносителите: комисията гласува бюджета на МЗХ дни по-рано, и ако такова финансиране е било предвидено, то е следвало да стои в перото „Субсидии за нефинансови предприятия“; щом го няма там, пита съюзът, „откъде или кой ще бъде, както се казва, „санкциониран“, да не получи средства“, за да бъдат осигурени тези пари. Съюзът противопоставя и практиката на други министерства, където финансирането на неправителствени организации минава през органи за партньорство и стои в бюджета с пълен списък на имената, сумите и целта:
„Направеното предложение в параграф 1 е по-скоро подписване на празен чек, без нищо да знаем за кой и с каква цел.“
из становището на НБПС
Третият пласт е правният, и той е най-плътно аргументираният в документа. Държавата не членува в Copa-Cogeca — следователно „изчислена за държавата вноска“, каквато проектът предвижда МЗХ да покрива, юридически не съществува, а министерството не е посочило къде в устава на организацията се определя такъв внос. Съюзът пита има ли изобщо държавата право да се намесва в определянето на вноската и какво става, ако тя утре бъде вдигната „десет пъти“ — длъжни ли сме да я плащаме. Понятието „неикономическа дейност“, с което проектът ограничава разходването, няма легална дефиниция в българското право. И систематичният аргумент: чл. 1 и чл. 2 от ЗПЗП уреждат изчерпателно предмета на закона — подпомагане на земеделски стопани, не на техните организации — така че според съюза § 1 противоречи и на Закона за нормативните актове. Позицията не е против самата идея: НБПС изрично заявява, че подкрепя публично подпомагане на организациите от сектора, но „нормативно уредено“, след „сериозно обсъждане със сектора“ и на конкурсен принцип, при равнопоставеност.
Четвъртият пласт е секторният — и той е гласът, който липсваше в спора за Copa-Cogeca. Досега организацията беше или аргумент на вносителите („най-голямата европейска земеделска организация“), или обект на съмнение в чужда легитимност (в становището на ОЗП). НБПС говори от опит: според съюза 16 по-малки сектора — пчеларство, бубарство, етерично-маслени култури, малките лозари и винари — публично са заявили, че Copa-Cogeca не ги представлява, и са преминали към секторни организации; пчеларите са учредили Европейската пчеларска асоциация, чийто пръв президент е председателят на НБПС, и през нея участват в Платформата за меда — експертната група под ръководството на Европейската комисия. Изброени са и конкретни сблъсъци: доклад на Copa-Cogeca, „изфабрикувал“ по думите на съюза себестойност на българския мед от 1,3 евро, след който преработвателите свалили изкупните цени; съпротивата срещу промените в медената директива през 2019 г.; позицията на организацията по регламента за етикетирането на розовото и лавандуловото масло, обърната едва след протестите на френските лавандулопроизводители. Всичко това са оценки на страна с дългогодишен собствен спор с брюкселската централа и ги предаваме като такива. Проверимо обаче е позоваването, с което становището завършва: два дни преди внасянето на българския законопроект The Guardian публикува разследване по вътрешни документи на Copa-Cogeca, получени от разследователския проект Grilled, описващо тактиките на организацията за забавяне и отслабване на европейския пестициден регламент, а EUobserver отрази съвместното лобистко събитие на Copa-Cogeca и CropLife Europe в Брюксел, насочено към членове на Европейския парламент. Позоваванията са точни — публикациите съществуват и са от 15 и 16 юли; изводът на НБПС от тях — че даването на бюджетни пари на тази организация „ни излага на репутационен риск“ — е техен.
Финалното искане е двойно: вносителите да се откажат от предложението, а комисията да върне проекта „за ново обсъждане там, където му е мястото — в МЗХ“; § 1 „изобщо да отпадне от проектозакона като вреден и недопустим за българското земеделие, защото само допълнително ще обогати две изключително мощни икономически организации“. С това становище сметката по най-спорния параграф на закона за подпомагането става три срещу нула: от всички постъпили дотук позиции нито една не защитава бюджетната вноска — а организациите, които биха я получили, засега мълчат.
Крушари: процедурата, която я няма
Второто ново становище е по поземления законопроект и е първият документ в двете досиета, подписан не от организация, а от отделен производител — Христо Игнатов, земеделски стопанин от добруджанското село Крушари. И точно затова е ценен: централите говорят за принципи и проценти, той описва гишето. Становището не възразява срещу нищо в проекта — напротив, приветства достъпа на кандидатите за трайни насаждения до първата тръжна сесия като „дългосрочна инвестиция, изискваща значителни финансови средства, специализирана техника и ангажимент за стопанисване за продължителен период“. Възражението е срещу онова, което и проектът, и действащият закон премълчават: никъде не е разписано кой орган, по какви критерии и в какъв срок определя кои имоти от държавния поземлен фонд се предлагат за създаване на трайни насаждения, как заинтересованите стопани могат предварително да заявят интерес към конкретни имоти, какви документи и инвестиционни обосновки представят, по какъв ред се разглеждат заявленията и на какви основания се отказва.
Следва описанието на практиката, което е новина само по себе си. Стопаните, които искат да създават насаждения, обикалят периодично общинските служби по земеделие и областните дирекции, „за да разберат дали и кога ще бъде публикуван списък“ с имоти; инициативата не идва от производителите с инвестиционни намерения, а зависи „изцяло от предварително и непрозрачно определяне на имоти от администрацията“. И още: в редица случаи стопаните не получават писмени мотивирани отговори, „а единствено устни уведомления от директорите на областните дирекции „Земеделие“, че заявленията им не са уважени, като се посочва, че отказът е направен на ниво Министерство на земеделието“. Отказан достъп до публичен ресурс, без писмен акт, без мотиви, без възможност за защита — това е точното описание на разграничението, по което това издание чете аграрната политика от началото на годината: разликата между право, което се упражнява по процедура, и благоволение, което се раздава по преценка.
„Не може да се очаква инвестиция в насаждения с производствен период от десетки години, когато достъпът до земята зависи от неформални процедури, устни указания и решения, чиито мотиви остават неизвестни.“
из становището на Христо Игнатов
Предложението му е готова процедура в пет стъпки: конкретен срок, в който стопаните заявяват интерес към имоти от държавния фонд за трайни насаждения; възможност кандидатите да посочват конкретни имоти с инвестиционна обосновка — култури, технология, напояване, ограждане; ясни критерии, по които администрацията оценява заявленията; задължение за писмено и мотивирано решение при одобрение и при отказ; публичност при определянето на имотите, включително на причините дадени имоти да бъдат включени или изключени. Нито едно от петте искания не струва пари — всичките струват дискреция. По това становището от Крушари е роднина на всичко, постъпило преди него: собственици, производители, пчелари и един стопанин от Добруджа искат от двата закона едно и също нещо, всеки на своя етаж — правила вместо преценка.
Картата след първата седмица
Пет документа за пет дни: асоциацията на собствениците — против тръжния режим по поземления проект; производителското сдружение — с редакции по двата закона; пчеларският съюз — против бюджетната вноска в Copa-Cogeca; производител от Крушари — с готова процедура за трайните насаждения. По § 1 от закона за подпомагането резултатът е три постъпили възражения и нито едно становище в защита. Очакваме гласовете, които липсват: Българската аграрна камара и Българският фермерски съюз, които твърдението на НБПС засяга пряко и които редакцията ще потърси за коментар; НСОРБ, чиято придобивка по цената на общинските пасища вече е атакувана от ОЗП; НАЗ и АЗПБ, чиито членове носят тежестите по електронното връчване и проверките през НАП наравно с всички. Всяко постъпило становище ще отразим с датата и входящия му номер; всичко, което се промени между четенията — с
Използвани източници
Становище на Националния браншови пчеларски съюз по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, вх. № КЗХГ-52-630-00-3 от 20 юли 2026 г.; публикувано в досието на законопроекта.
Становище на Христо Игнатов, земеделски производител от с. Крушари, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90; публикувано в досието на законопроекта.
Законопроекти № 52-654-01-90 и № 52-654-01-91, внесени на 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителни оценки на въздействието.
The Guardian, 16 юли 2026 г. — разследване по вътрешни документи на Copa-Cogeca, получени от разследователския проект Grilled; EUobserver, 15 юли 2026 г. — материал за съвместните лобистки действия на Copa-Cogeca и CropLife Europe.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта (17 юли 2026 г.); материалите за становищата на БАСЗЗ и на ОЗП по двата проекта; статията за бюджета на аграрното министерство за 2026 г. (юли 2026 г.).
Понятия
Copa-Cogeca — обединението на европейските земеделски организации (COPA, 1958 г.) и кооперации (COGECA, 1959 г.), консултирано от Европейската комисия по досиетата на ОСП; § 1 от проекта предвижда МЗХ да може да покрива „изчислената за държавата вноска“ в организацията чрез „определени“ български обединения.
Дейност в обществена полза — статут по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който проектът поставя като условие за достъп до финансирането по § 1; вписва се в регистъра към Агенцията по вписванията и носи задължения за прозрачност на отчетите.
Конкурсен принцип — ред за публично финансиране на неправителствени организации чрез открита процедура с предварително обявени критерии, а не чрез определяне на конкретни бенефициенти в закон или по преценка на министър; исканият от НБПС модел.
Европейска пчеларска асоциация и Платформа за меда — по становището на НБПС — секторната европейска организация на пчеларите, учредена с участието на съюза, и експертната група към Европейската комисия по проследимостта и качеството на меда, в която асоциацията има водеща роля.
Първа тръжна сесия — редът по чл. 24а от ЗСПЗЗ, по който земите от държавния поземлен фонд се предлагат първо на приоритетни категории местни стопани — животновъди, зеленчукопроизводители, овощари, биологични производители и млади фермери — при таван от 300 дка на кандидат.
Държавен поземлен фонд (ДПФ) — земеделските земи, собственост на държавата, управлявани от министъра на земеделието и храните; отдават се под наем и аренда чрез търг, а становището от Крушари поставя въпроса по какъв ред се определя кои от тях изобщо стигат до търга.
