В становище с изх. № 451 от 19 юли 2026 г. по проект № 52-654-01-90 сдружението подкрепя реституционната процедура и привеждането на закона в съответствие с решенията на ЕСПЧ, но внася готови редакции за между първо и второ четене: средноаритметична вместо най-висока тръжна цена за държавните пасища и таван от средното рентно плащане за общинските, 12-месечен гратисен период за животновъдите при спад на животните, данъчна оценка „за стопански двор“ вместо „като за земи в строителни граници“ в бившите стопански дворове, отваряне на първата тръжна сесия за кандидати с непълна тригодишна история и изключване на биологичните и напояваните държавни имоти от разпределението на масивите.
Документът и рамката му
Четири дни след внасянето на поземления законопроект на управляващото мнозинство — проекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), № 52-654-01-90 — Сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) излезе и с второто си становище по пакета от 15 юли. Документът е с изх. № 451 от 19 юли 2026 г., подписан от председателя на управителния съвет Венцислав Митков и адресиран до водещата парламентарна комисия по земеделие; редакцията разполага с пълния текст, предоставен от организацията. Ден по-рано сдружението изпрати позицията си по втория проект от пакета — за Закона за подпомагане на земеделските производители, — която разгледахме отделно; с настоящото становище ОЗП става първата организация, взела писмено отношение и по двата текста.
Тонът тук е друг. Становището по закона за подпомагането започваше с „категорично несъгласие“; това започва с подкрепа: сдружението „подкрепя усилията на вносителите за окончателно уреждане на нерешените въпроси, свързани с поземлената реформа, както и за привеждане на националното законодателство в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека“. Възраженията са срещу изпълнението: част от разпоредбите създавали „риск от непропорционална административна и финансова тежест“, правна несигурност и неблагоприятни последици за животновъдния сектор и за управлението на държавния и общинския поземлен фонд. Рамката е конституционна и е посочена с членове: балансът между обществения интерес и стопанската инициатива по чл. 19 от Конституцията и между правомощията на администрацията и правото на защита по чл. 56 и чл. 120. И методът е обявен изрично: предложенията са „за между първо и второ гласуване“ — не отхвърляне на закона, а редакции по него, при това написани като готови заместващи текстове в кавички. Пет на брой, по петте места, където проектът среща делника на членовете на организацията: цената на пасищата, изменяемите договори на животновъдите, стопанските дворове, търговете за държавна земя и масивите за ползване.
Пасищата: средноаритметичната срещу най-високата цена
Първото и най-разгърнато предложение е по § 10, т. 7 — новото изречение второ на чл. 37и, ал. 12. По текста на проекта договорът за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд се сключва след заплащане на по-високата сума между най-високите тръжни цени за пасища от държавния и от общинския фонд, на които през предходната година са сключени договори за землищата в общината; за общинските пасища цената се определя „по пазарен механизъм“. Действащата отправна точка — средното годишно рентно плащане — изчезва от формулата и за двата фонда: промяна, която отбелязахме в разбора като край на предвидимата привръзка на пасищните цени към рентната статистика.
Възражението на ОЗП е насочено срещу базата: най-високата единична тръжна цена като задължителна отправна стойност пренася върху всички ползватели резултата от отделни процедури, които според становището „могат да бъдат повлияни от ограничена конкуренция, спекулативно наддаване или специфични местни фактори“, неотразяващи реалното пазарно равнище в общината. Икономическият аргумент е специфичен за сектора и заслужава да бъде предаден точно: за разлика от обработваемите площи, пасищата „не формират самостоятелен приход“ — те са ресурс за изхранване на животните и условие за изпълнение на изискванията по схемите за подпомагане, така че необосновано покачване на наема не се компенсира от продукция, а директно изяжда маржа на стопанството; при невъзможност договорите да се поддържат следват свиване на допустимите площи, ограничаване на дейността, а в отделни случаи — и прекратяването ѝ. Предложената редакция: думите „най-високата тръжна цена“ да станат „средноаритметичната тръжна цена“, а за общинските пасища — пазарен механизъм, „която не може да надвишава средното годишно рентно плащане за съответното землище“.
Второто искане произвежда и първата пряка колизия между становища в серията. Пазарният механизъм за общинските пасища влезе в проекта по изричното настояване на Националното сдружение на общините — становището му от заседанието на Консултативния съвет по поземлени отношения от 24 ноември 2025 г. е цитирано в мотивите — и смисълът му за общините е именно откъсването от средното рентно плащане. ОЗП предлага същото рентно плащане да се върне като таван на „пазарния механизъм“. Двете искания не могат да бъдат удовлетворени едновременно, и точката, в която комисията ще избира между приходите на общините и разходите на животновъдите, е между първо и второ четене.
Животновъдите: гратисен период вместо автоматично изменение
По § 12, т. 3 — измененията в чл. 37м, ежегодната проверка на условията по договорите за пасища — проектът предвижда: при намаление на животинските единици в обекта с над 10 на сто спрямо 1 февруари на предходната година договорите се изменят, като площта се намалява съответно на процентното намаление; а при отнет, ограничен или изтекъл сертификат за биологична дейност „Преработка“, категория „Животни и непреработени животински продукти“, договорите за наем се прекратяват. В разбора отбелязахме, че първата норма е по-мека от действащия режим, който при определени спадове отнема цялото пасище — изменение вместо прекратяване. Становището не оспорва тази посока; то атакува автоматизма ѝ, и езикът тук е най-острият в целия документ:
„Вместо държавата да помогне на пострадалия фермер, тя го довършва с административна гилотина: орязва площите му веднага, с което той губи субсидиите за следващата година и губи всякакъв шанс да възстанови стадото си, тъй като няма с какво да го изхранва.“
из становището на ОЗП по § 12
Аргументът стъпва върху природата на животновъдния риск: епидемии като чумата и синия език, пазарни кризи, суша — събития, при които спадът на животните не е стопанско решение, а щета. Предложенията са три и всичките са преводими директно в текст: 12-месечен гратисен период за възстановяване на числеността преди намаляването на площта; изключване на намалението, когато спадът се дължи на форсмажорни обстоятелства или наложени ветеринарномедицински ограничения, удостоверени от БАБХ; и — за биологичните стопанства — спиране на прекратяването на договора, когато отнемането или ограничаването на сертификата се обжалва, до окончателното произнасяне. Последното адресира реален процесуален дисбаланс: прекратяване насред стопанската година заради акт, който впоследствие може да бъде отменен, е вреда, която никой не връща.
Стопанските дворове: оценката „като за земи в строителни граници“ и изземването
Третият раздел — със заглавие в самото становище „изнудването на фермерите в стопанските дворове“ — е насочен срещу § 6 и § 18. Тук точността изисква разграничение, което предаваме по текста на проекта. Новата ал. 14 на чл. 27 урежда оценката на ограничените вещни права върху застроените и прилежащите площи и върху свободните негодни земи в бившите стопански дворове: пазарен механизъм от независим оценител, но платимата цена е по-високата между неговата оценка и данъчната оценка на имота, а „данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници“ — обстоятелство, което се посочва изрично в удостоверението. ОЗП чете в това конструкция, която изкуствено вдига цената на земя с обслужващ за земеделието характер, и предлага заместващ текст: данъчната оценка да се определя като за земеделски земи с начин на трайно ползване „за стопански двор“. Опасението на организацията за петгодишния прозорец по § 18 — че който не събере средствата в срока, след това ще плаща и натрупаните суми за ползване — стъпва върху число, което не е тяхно, а на самия проект: мотивите признават, че пазарните оценки при тези продажби на практика „се завишават с около 50%“ с включените суми за ползване и че в министерството „нееднократно са постъпвали откази за закупуване, мотивирани с прекомерност на размера на сумите“.
Втората половина на раздела е срещу новата ал. 15: земите на организациите по § 12, владени или държани без правно основание, се изземват със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, изпълнявана със съдействието на полицията, като обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Сдружението вижда в това инструмент, който при спор — включително за имотни граници — оставя стопанина без достъп до собствената му техника и сгради, докато делата текат, и предлага правилото да се обърне: обжалването да спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго по искане на административния орган. Това е огледален образ на конструкцията в проекта — същите елементи, разместена тежест — и е точното процесуално изражение на рамката от чл. 120 на Конституцията, с която становището започва. Кой от двата варианта ще оцелее, е въпрос на преценка къде е по-големият риск: в бавната защита на държавната собственост или в бързото изваждане на владелец, който после се окаже прав.
Търговете: пролуката между тригодишната история и нулевата
Четвъртият раздел е по § 4, т. 2 — категориите с достъп до първата тръжна сесия за земите от държавния поземлен фонд. По буквите „а“ и „б“ кандидатите за зеленчуци и за трайни насаждения трябва да са заявявали съответните площи по ОПДУ за предходните три години; по буква „д“ физическите лица и едноличните търговци до 40 години влизат в сесията само ако за предходните три години изобщо не са заявявали такива площи. Становището посочва пролуката между двете условия и тя се потвърждава от текста: производител с една или две години история не покрива тригодишното изискване, а млад стопанин, декларирал в миналото макар и малка площ, губи достъпа по буква „д“. Междинните случаи — тъкмо навлизащите, които всяка политика за „ново поколение в земеделието“ твърди, че търси — остават за следващите сесии, при условие че имат двегодишно регистрирано правно основание в общината и че след първата сесия са останали свободни площи. Предложенията: в буквите „а“ и „б“ — „за предходните три години или в поне една от тях“; в буква „д“ — изрично включване на младите, които не са развивали съответната дейност до момента. Пролуката е от същия род като тази, която отбелязахме при дефинициите за оранжериите в другия законопроект: категории, чиито граници не се допират, и хора, които падат между тях.
Масивите: държавната земя и споразуменията
Петият раздел — озаглавен в становището „задължителната „колективизация“ на земите от ДПФ“ — е срещу § 9, т. 2, новата ал. 2а на чл. 37в: ползвателите по договори за имоти от държавния поземлен фонд, за които са подадени заявления по чл. 37б, ал. 3, са длъжни да участват в споразумението за масиви в землището с площ, поне равна на площта на държавните имоти по заявлението. Опасението на организацията е стопанско: който е инвестирал в торене, дълбока обработка, поливна система или биологична сертификация на наетия държавен имот, при служебното разпределение може да получи насреща „бели петна“ с друго качество — и дългосрочната инвестиция в конкретния имот се обезсмисля. Предложенията: участието да е по собствено желание, а биологично сертифицираните имоти и тези с трайни инвестиции за напояване да се изключат от разпределението и да се ползват задължително в реални граници.
Тук дължим на читателя прецизност, защото текстът поддържа и по-тесен прочит от този на становището. Задължението по ал. 2а тежи върху ползватели, „за които са подадени заявления“ за участие — тоест то не вкарва принудително в масивите всеки наемател на държавна земя, а не позволява на участващия в споразумение да държи държавните си декари извън него, както отбелязахме в разбора. Дали подаването на заявление остава свободен избор за ползвателите от държавния фонд, текстът не казва изрично — и точно това е разликата между „задължителна колективизация“ и „правило срещу избирателното участие“, която комисията между двете четения би трябвало да изясни с една редакция. Искането за реалните граници на биологичните и напояваните имоти обаче стои и при двата прочита: то защитава инвестицията в конкретния парцел, а не свободата да не участваш.
Систематично това е третото документирано становище по пакета от 15 юли и с него картината на непроведеното обществено обсъждане започва да се попълва от двете страни на поземления пазар: собствениците искат отмяна на тръжния режим, производителите — редакции по него; общините вече са получили своето в самия текст, а животновъдите и младите тепърва ще разберат дали някой ще внесе исканията им като предложения. Методът на ОЗП и тук е същият като по закона за подпомагането — не декларация, а заместващи текстове, готови за внасяне, — и финалът на документа го казва с думите, които ще останат от него:
„Апелираме за разум и държавническо отношение.“
из становището на ОЗП
Приемането на законопроекта в сегашния му вид, предупреждава сдружението, няма да помогне на земеделците, а ще ги натовари с непосилни наеми, несигурност за стопанските дворове и постоянен страх от административни санкции и изземвания.
Какво следва
Петте предложения са адресирани изрично към срока между първо и второ четене — етапът, за който още в разбора написахме, че натискът върху проекта ще е насрещен. Първите контури вече се виждат: срещу тавана — собствениците; за цената на общинските пасища — общините срещу животновъдите; по стопанските дворове — държавата, която иска да разчисти собствеността, срещу ползвателите, които не могат да я купят на цена „като за строителни граници“. Очакваме позициите на НСОРБ и на останалите организации на ползвателите по поземления проект. Всяко постъпило становище ще отразим с датата и номера му; всичко, което се промени между четенията — с текстовете и имената на предложителите.
Ася Василева
Използвани източници
Становище на Управителния съвет на Сдружение „Обединени земеделски производители“ по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90, изх. № 451 от 19 юли 2026 г., подписано от председателя на УС Венцислав Митков; пълният текст е предоставен на редакцията от организацията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вх. № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 24а, чл. 27, чл. 37б, чл. 37в, чл. 37и, чл. 37м; ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 33 от 2024 г.
Конституция на Република България — чл. 19, чл. 56 и чл. 120.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли, публикуван на 17 юли 2026 г.; материалът за становището на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи по поземления законопроект (юли 2026 г.); статията за становището на ОЗП по законопроекта за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители (юли 2026 г.).
Понятия
Средно годишно рентно плащане (СГРП) — официалната средна цена за ползване на земеделска земя в дадено землище, определяна ежегодно по § 2е от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ върху регистрираните договори; проектът премества методиката ѝ в наредба на Министерския съвет и я маха от формулата за цената на пасищата.
ОПДУ — интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ от Стратегическия план 2023–2027 г. — основното директно плащане на площ; заявяването по нея е условието за история, което отваря първата тръжна сесия за зеленчукопроизводителите и овощарите.
Животинска единица (ЖЕ) — условна мярка за преизчисляване на различните видове и категории селскостопански животни към обща база; по проекта нормата за пасища от първата тръжна сесия е до 8 дка за една животинска единица, а спад на единиците в обекта с над 10 на сто води до изменение на договора.
Масиви за ползване и споразумение по чл. 37в — ежегодното доброволно уедряване на разпокъсаните имоти в землището, при което ползвателите разменят помежду си ползването на имоти за една стопанска година; новата ал. 2а задължава участниците да включват в споразумението и наетата държавна земя.
„Бели петна“ — имоти, чиито собственици не са подали декларация и нямат сключен договор; включват се служебно в масивите за ползване, а ползвателят внася дължимото рентно плащане по сметка на общината.
Стопански дворове (земи по § 12) — земите на прекратените селскостопански организации — ТКЗС и АПК; проектът урежда забраната за придобиването им по давност, облекчено изземване и петгодишен прозорец за изкупуване на застроените площи без сумите за ползване.
Ограничено вещно право — право върху чужд имот, по-тясно от собствеността — право на строеж, на ползване, сервитут; по новата ал. 14 на чл. 27 цената му в стопанските дворове е по-високата между пазарната оценка и данъчната оценка, определена като за земи в строителни граници.
Суспензивен ефект на жалбата — правилото обжалването на административен акт да спира изпълнението му до произнасянето на съда; проектът го изключва при изземването на земи по § 12, а ОЗП предлага да го върне, с обратна възможност съдът да допусне предварително изпълнение.
Начин на трайно ползване (НТП) — кадастралната характеристика на имота според предназначението му — нива, пасище, стопански двор и т.н.; от нея зависи и данъчната оценка, около която е спорът за цените в стопанските дворове.
