Сдружението е прегледало параграф по параграф внесения на 15 юли проект № 52-654-01-91 и е изпратило до Комисията по земеделие и храни шестнадесет позиции: против правилото документ, неотворен в електронната система на ДФЗ до 10 работни дни, да се смята за връчен — предлага се 20 дни и задължително SMS известяване; против седемдневния срок за разяснения при кратки приеми и еднодневния за възражения; против дефиницията, деляща оранжериите по критерия „свободен човешки достъп“; и условна подкрепа за пренасочването на непотърсените ренти от „белите петна“ към Взаимоспомагателния фонд — срещу изрично разписана публичност при разходването им.
Документът и пътят му
Първата браншова реакция по втория от двата законопроекта на управляващото мнозинство от 15 юли — проекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), № 52-654-01-91 — идва от Сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП). Становището е на управителния съвет на организацията, носи подписа на председателя му Венцислав Митков и е адресирано до парламентарната комисия по земеделие, на която по предмет се пада воденето на проекта. Редакцията разполага с пълния текст, предоставен от организацията; от ОЗП заявяват, че документът е изпратен до комисията. Към момента на публикацията становището не фигурира в публичното досие на законопроекта на сайта на Народното събрание — когато получи входящ номер, ще го добавим, както правим с всеки документ от тази серия.
Кой говори, описахме подробно в статията за стратегическите предложения на същата организация по ОСП 2028–2034: национална структура с център на тежестта в Югозападна България и в планинските и полупланинските райони, председателствана от действащ производител и позиционираща се като защитник на „реално произвеждащите земеделски производители“. Този профил обяснява и формата на документа: шестнадесет позиции, които следват параграфите на проекта един по един, с конкретни числа и срокове в исканията — подход, който позволява всяко от тях да бъде преведено директно в предложение между първо и второ четене, без нито дума преработка.
За читателя, който не е следил пакета от 15 юли: двадесет и трите параграфа на проекта преуреждат материя от източниците на Взаимоспомагателния фонд и съдбата на непотърсените ренти от „белите петна“, през изцяло новия режим на електронно връчване в Системата за електронни услуги (СЕУ) и проверката на „активния земеделски стопанин“ през данните на НАП, до дефинициите за оранжерия и държавната вноска в Copa-Cogeca. Разбора им параграф по параграф публикувахме на 17 юли; тук проектът присъства само дотолкова, доколкото е нужен, за да се разбере срещу какво възразява и какво подкрепя сдружението.
Категоричните несъгласия
Вноската в Copa-Cogeca: „представителни“ само на хартия
Становището започва оттам, откъдето започва и проектът — от § 1, новите ал. 3 и 4 на чл. 9, по които МЗХ „може да предоставя“ на обединения на земеделски производители целеви средства от бюджета си за покриване на изчислената за държавата вноска в Copa-Cogeca. Позицията е „категорично несъгласие“ и езикът ѝ е най-острият в целия документ. Членството в международни неправителствени организации, пишат от ОЗП, е „изцяло доброволен акт на сдружаване“ по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а не задължение на държавата; всяка автентична браншова асоциация се издържа от членския внос на собствените си членове; „недопустимо“ е публични средства да покриват „частни финансови ангажименти на отделни сдружения“. Следва изречението, което ще се чете в кулоарите на всички останали организации:
„Опитът да се субсидира този членски внос индиректно доказва, че въпросните организации нямат реална членска маса и легитимност, а съществуват като „представителни“ само на хартия.“
из становището на ОЗП по § 1
Държавното финансиране на определени неправителствени организации, завършва позицията, създава „опасен прецедент“, нарушава принципа на равнопоставеност и представлява „скрита форма на държавна помощ за избрани структури“.
Бележка на редакцията. Твърдението за липсата на членска маса и легитимност на бъдещите кандидати за финансирането е оценка на заинтересована страна — ОЗП е част от разделено съсловие, в което достъпът до статута на „определено“ обединение по чл. 9 е въпрос на пряк интерес за всяка организация — и го предаваме като такава. Правният въпрос обаче становището поставя точно там, където го постави и нашият разбор: законова делегация, по която министерството „може да предоставя“ средства на „обединения“ без критерий, ред и публичност, е покана за спор между организациите в момента, в който първата от тях получи парите. Спорът, както се вижда, започна преди първото евро.
Електронното връчване: 20 работни дни и SMS вместо десетдневната фикция
По § 8 и § 9 — изцяло новия чл. 28, който премества цялата комуникация на ДФЗ и Управляващия орган с кандидатите в СЕУ — възражението е също „категорично“. Правилото, срещу което то е насочено, гласи: документ, който кандидатът или бенефициентът не е изтеглил в срок до 10 работни дни от изпращането, се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок; от тази фикция тече срокът за отговор, определен не в закона, а в бъдеща наредба; документи след срока или извън системата не се разглеждат. За разлика от едрите стопански структури, аргументира се сдружението, семейните ферми нямат специализирана администрация, която да следи ежедневно електронните платформи — особено в периодите на интензивна работа на полето; така написан, текстът „обслужва единствено интересите на големите консултантски фирми“ и води до автоматични санкции заради изпуснати срокове. Искането е двойно: срокът на фикцията да стане 20 работни дни, а успоредно със съобщението в СЕУ да се въведе задължително SMS и имейл известяване на бенефициента.
Сроковете по приемите: минимум 14 и 7 дни вместо 7 и 1
По § 13 — измененията в чл. 68 — становището не пести прилагателните тук: седемдневният срок за искане на разяснения при приеми, по-кратки от един месец, е „абсурден“ и лишава кандидатите от реална възможност да се запознаят с условията, а еднодневният срок за писмени предложения и възражения при удължаване на прием е „още по-скандален“ и представлява „директно нарушение на принципите за прозрачност и обществено обсъждане в административния процес“. Исканията: минимум 14 дни за разяснения и минимум 7 дни за предложения и възражения. Мотивите на проекта обосновават кратките приеми с оставащата година и половина от периода на Стратегическия план и с риска от загуба на европейско финансиране — аргумент, който обяснява бързането, но не и защо правото на възражение трябва да се побере в един ден; още в разбора отбелязахме, че право с еднодневен срок трудно може да бъде упражнено.
Оранжериите: спорът за дефинициите
По § 19 — новите т. 44, 45 и 46 в допълнителните разпоредби — проектът за пръв път дели съоръженията на „оранжерия“: неподвижно съоръжение с трайна конструкция, пропускаща дневна светлина, „с височина, позволяваща свободен човешки достъп“, със или без съпътстващи производствени инсталации — и „оранжерия-парник“: временна преносима конструкция с площ под 200 квадратни метра, покрита с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя, без съпътстващи инсталации, „с височина, непозволяваща свободен човешки достъп“. ОЗП възразява категорично: разделението е „дискриминационно и технически необосновано“, защото голяма част от малките и семейните производители работят именно с ниски или преносими конструкции — заради спецификата на отглежданите култури и заради липсата на капитал за масивни съоръжения с индустриални инсталации. Според сдружението разделението „цели административното им отрязване от обвързаната подкрепа и инвестиционните мерки“ — цел, която в мотивите на проекта не е записана: там дефинициите са обосновани с проследимостта на подпомагането, а какви последици ще имат за достъпа до интервенциите, ще се реши в наредбите и в Стратегическия план. Искането е дефинициите да бъдат преработени с участието на бранша.
Едно техническо наблюдение на редакцията към същия параграф: между двете дефиниции остава пролука. Преносима конструкция с площ над 200 квадратни метра, както и ниско, но трайно съоръжение, не попадат в нито едно от двете понятия — а точно върху тях стъпват базата данни по новия чл. 33д и масовата проверка на всички съществуващи площи, която преходните разпоредби насрочват до 1 март 2027 г.
Условните позиции
„Белите петна“: подкрепа срещу публичност
По § 3, § 4, § 5 и § 22 — уреждането на източниците на Взаимоспомагателния фонд, включително превеждането на ДФЗ на депозираните и непотърсени в десетгодишния давностен срок ренти от „белите петна“ — позицията е „сдържана и условна подкрепа“, обвързана с „настояване за строг контрол“. Сдружението иска в самия закон изрично да се разпише, че средствата ще се разходват при пълна прозрачност, а редът на бъдещата наредба да гарантира равен достъп до компенсации за големите и за малките и средните стопанства, „без възможност за скрито селективно подпомагане“. Контекстът от разбора: това са парите на собственици, които десет години не са потърсили рентата си; проектът ги превежда еднократно на фонда до края на януари на годината след изтичането на срока и нарежда разходването им „единствено“ за инструмента за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115.
И разрезът, който се вижда едва когато становищата се подредят едно до друго. Парите са на собственици — а асоциацията на собствениците БАСЗЗ, която ден след внасянето поиска отмяна на тръжния режим по поземления законопроект, не написа нито ред по втория проект, включително по съдбата на тези средства. Ползвателите пък, в чиято полза ще работи рисковият инструмент, приемат ресурса с условия. Чуждите пари влизат във фонда с условия от страната, която ще ги ползва, и с мълчание от страната, на която са били.
Кризисните плащания: „у едни и същи бенефициенти“
По § 14 и § 15 — новия чл. 68а, правното основание за наредбата по интервенцията „Плащания за земеделски стопани при кризи“ по чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115 — позицията е формулирана като „сериозно безпокойство“ и стъпва върху наблюдение, което трудно може да бъде оспорено:
„Историческият опит в сектор „Земеделие“ показва, че средствата, отпускани при кризисни ситуации, често се концентрират у едни и същи бенефициенти поради неясно разписани критерии.“
из становището на ОЗП по § 14 и § 15
Едноседмичният срок за обществено обсъждане на заповедите за прием сдружението нарича „предпоставка за прокарване на лобистки текстове“ и иска законова гаранция, че таванът на подпомагането и методиката за оценка на щетите ще осигурят пропорционално разпределение с приоритет към пострадалите малки и средни стопанства. Успоредно с това по § 16 организацията подкрепя изричната отмяна на административните санкции по тези интервенции — „правилен подход, съобразен с извънредния и форсмажорен характер на природните бедствия“. Двете позиции не си противоречат: инструментът — да; администрирането му с едноседмично обсъждане и без разписани в закона критерии — под наблюдение.
Делегирането и финансовите корекции: кой издава акта и как се казва той
По § 6 и § 7 — възможността изпълнителният директор на ДФЗ да делегира на заместниците си и на директорите на областните дирекции сключването на административни договори и издаването на актове, включително за установяване на публични държавни вземания — становището призовава за „повишено внимание“: мотивът за ускоряване при големия брой приеми е разбран, но издаването на такива актове на областно ниво крие „сериозен риск от субективизъм, нееднакво прилагане на закона в различните области и засилен административен натиск върху местните производители“. Искането: задължителен предварителен контрол за законосъобразност от Централното управление на ДФЗ преди подписването на актовете за публични държавни вземания.
По § 17 възражението има по-сложна правна тъкан. По текста на проекта промяната е кратка: в чл. 74 към акта на изпълнителния директор се добавят думите „за финансова корекция“, а производството се конкретизира с препратка към чл. 73, ал. 3, 4, 5, 7, 8, 10 и 11 от същия закон; мотивите я представят като прецизиране на „използваната терминология“. ОЗП чете в преименуването повече: според становището то „цели единствено да улесни Разплащателната агенция при съдебното защитаване на наложените санкции“, защото процедурата по оспорване на финансови корекции е „по-бавна, по-скъпа и с по-малка гъвкавост“ при доказването, че стопанинът не е действал виновно. Дали смяната на името на акта ще промени тежестта на защитата, ще се реши в съдебната практика; вярно е обаче, че наименованието на един административен акт не е неутрално — то определя по кой ред тече оспорването и коя натрупана практика ще се прилага, а натрупаната практика по финансовите корекции е строга към бенефициента.
Лишаването от подпомагане и изчезналата наредба
По § 18 — разширяването на лишаването от подпомагане при неспазени задължения по административен договор върху лозаро-винарските интервенции по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2021/2115 — сдружението настоява за „прецизиране“: ясна разделителна линия между технически или неволни пропуски при изпълнението и умишлени нарушения, за да не се превръща „всяко формално несъответствие“ в основание за пълно отнемане на субсидии.
По § 2 — отмяната на правното основание за наредбата за „изкуствено създадените условия“, която проектът мотивира със запитването на Европейската комисия за противоречие на подзаконовата уредба с регламента — ОЗП вижда „правен вакуум“. Щом клаузата за заобикалянето занапред ще се прилага директно от европейското право, с преценка „за всеки конкретен случай“, сдружението настоява в преходните разпоредби или с официално указание на МЗХ да бъде представена и „надлежно преведена на български език“ цялата приложима европейска рамка — регламентите, практиката на Съда на ЕС и тълкувателните мотиви на Комисията, с които ДФЗ възнамерява да се съобразява; в противен случай производителите остават в „пълна правна несигурност и субективен административен произвол“. Искането е по-малко екзотично, отколкото звучи: то пита с кои правила ще бъде сверяван стопанинът, когато националното правило изчезне, а европейското е разпръснато в регламенти и съдебни решения, които никой не е събирал на едно място за българския бенефициент.
Подкрепите: контролът върху фактите
Останалите позиции са подкрепящи и подреждането им е красноречиво. По § 10, § 11 и § 12 — базата данни за оранжериите, оранжериите-парници и трайните насаждения по новия чл. 33д, проверката на „активния земеделски стопанин“ през данните от годишната данъчна декларация в НАП и служебния обмен с НСИ, и редакционните поправки — становището е кратко: засиленият служебен контрол „ще допринесе за изсветляване на сектора и пресичане на злоупотребите“. По § 20, § 21 и § 23 — едногодишния срок за създаването на базата данни, масовата физическа проверка на всички съществуващи площи с оранжерии и трайни насаждения до 1 март 2027 г. и запазването на стария ред за връчване на вече издадените актове — също подкрепа, с едно условие: проверките да се извършват „обективно и в присъствието на стопаните“. Условието, строго погледнато, вече е изпълнено в самия текст: § 21, ал. 3 изрично предвижда проверката да се извършва на място и в присъствието на собственика, ползвателя или техен представител, а екземпляр от констативния протокол да се връчва на проверявания — информация в полза на самите стопани, която си струва да бъде известна, преди проверките да започнат.
Мястото на становището
Подредят ли се шестнадесетте позиции по посоката им, се вижда правило без нито едно изключение. Сдружението казва „подкрепяме“ на всяка проверка на факти — данъчната декларация в НАП, обменът с НСИ, базата данни, физическата проверка на място в присъствието на стопанина — и възразява срещу всяка фикция, всеки съкратен срок и всяка преценка без разписани в закона критерии: фикцията за връчване, еднодневния срок, едноседмичното обсъждане, наредбата, която ще определя правилата на фонда, делегираните актове, проверката „случай за случай“. Организацията, която се самоопределя през реалното производство, не се бои от контрола върху истината — бои се от контрола върху сроковете. Защото първият различава произвеждащия от непроизвеждащия, а вторият различава онзи, който има администрация, от онзи, който има стопанство.
Систематично това е второто документирано становище по пакета от 15 юли и първото по законопроекта за подпомагането. Двете идват от противоположните страни на поземления пазар — асоциацията на собствениците и сдружение на производители — и по повечето въпроси на аграрната политика интересите им се разминават; исканията им към двата законопроекта обаче са от един и същи род: критерии, публичност, срокове, процедура. Правила вместо преценка — разграничението, по което това издание чете аграрната политика от началото на годината и по което подредихме и разбора на самите проекти. Разликата е в метода: БАСЗЗ поиска отмяна на цял режим; ОЗП работи параграф по параграф, с числа — 20 вместо 10, 14 вместо 7, 7 вместо 1 — които могат да бъдат внесени като предложения между първо и второ четене в този им вид. Ако общественото обсъждане, което депутатската пътека на пакета спести, все пак се провежда — след факта, през становища, — то поне започва да се провежда по същество.
Финалът на документа е призив към народните представители да се съобразят с бележките, за да не бъде приет закон, който — по думите на сдружението, предадени по смисъл — така написан, ще затрупа с административни тежести и ще съсипе малкия и средния земеделски бизнес в България.
Какво следва
Проектът предстои да мине през становища на Министерския съвет и на МЗХ и през доклад на водещата комисия за първо четене; в досието му ще влязат и постъпилите браншови позиции. Очакваме останалите гласове: НАЗ и АЗПБ имат какво да кажат по втория законопроект поне по проверката през НАП и по режима на СЕУ, чиито тежести падат върху всички кандидати без разлика в размера, а по поземления проект предстоят позициите на НСОРБ и на организациите на ползвателите. Всяко постъпило становище ще отразим с датата и номера му; всичко, което се промени между четенията — с текстовете и имената на предложителите.
Ася Василева
Използвани източници
Становище на Управителния съвет на Сдружение „Обединени земеделски производители“ по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, подписано от председателя на УС Венцислав Митков; пълният текст е предоставен на редакцията от организацията, юли 2026 г. Към момента на публикацията становището не фигурира в публичното досие на законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителна оценка на въздействието.
Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 4, чл. 19, чл. 58, чл. 76 и чл. 78а; Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г.; Регламент (ЕС) 2021/2116 — чл. 59 и чл. 62.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли, публикуван на 17 юли 2026 г.; материалът за становището на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи по поземления законопроект (юли 2026 г.); статията за стратегическите предложения на ОЗП по ОСП 2028–2034 (юли 2026 г.).
Понятия
СЕУ — Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“; по проекта — единственият канал за връчване на актове и за подаване на документи по интервенциите.
Фикция за връчване — правна конструкция, при която документът се смята за връчен след изтичане на определен срок, независимо дали адресатът реално се е запознал с него; по чл. 28, ал. 3 от проекта — първият ден след изтичането на 10 работни дни от изпращането в СЕУ.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; проектът за пръв път урежда източниците на средствата му.
„Бели петна“ — имоти, чиито собственици не са подали декларация и нямат сключен договор; земята им се включва в масивите за ползване, а ползвателят внася дължимото рентно плащане по сметка на общината, откъдето собственикът може да го потърси в десетгодишен давностен срок.
Активен земеделски стопанин — понятие по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, условие за достъп до директни плащания; проектът обвързва доказването му с данните от годишната данъчна декларация в НАП за най-близката приключила данъчна година.
Акт за финансова корекция — наименованието, което проектът дава на актовете на изпълнителния директор на ДФЗ по чл. 74, издавани занапред по реда на чл. 73, ал. 3, 4, 5, 7, 8, 10 и 11 от ЗПЗП.
Изкуствено създадени условия — условия, създадени в противоречие с целите на законодателството с цел получаване на предимство; след отмяната на националната наредба клаузата за заобикалянето се прилага директно по чл. 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116, с преценка за всеки конкретен случай.
Интервенция по чл. 78а — „Плащания за земеделски стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни явления или катастрофални събития“ — нова интервенция, въведена с Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г.; проектът създава основанието за националната наредба по прилагането ѝ.
Оранжерия и оранжерия-парник — по новите т. 44 и 45 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП: първата е неподвижно съоръжение с трайна конструкция и височина, позволяваща свободен човешки достъп; втората — временна преносима конструкция с площ под 200 кв.м, без съпътстващи производствени инсталации, с височина, непозволяваща свободен достъп.
Copa-Cogeca — обединението на европейските земеделски организации и кооперации, консултирано от Европейската комисия по досиетата на ОСП; проектът предвижда МЗХ да може да плаща изчислената за държавата вноска на „определени“ обединения на земеделски производители.
