Причиняват се от вирус и става дума за зараза, поради което лекомисленото отношение към това заболяване е недопустимо. [1] Източник са болните животни, заразяването се осъществява чрез директни и индиректни контакти
Папиломатозата или брадавиците, както се наричат в практиката, представляват доброкачествени разраствания по повърхността на кожата. При естествени условия боледуват говедата и предимно юниците (още по време на бременността). Засяга се преди всичко млечната жлеза. На пръв поглед – “просто едни брадавици”, както казват някои, но уви, те могат да доведат със себе си много други беди.
Как се появяват, откъде идват?
Причиняват се от папиломавирус (BPV, Bovine papilloma virus), т. е. касае се за зараза! Съществуват 6 серотипа, за всеки от които е характерна повече или по-малко изразена специфичност в клиничната картина. Серотиповете могат да бъдат разделени на две подгрупи. При въздействие на вирусите от подгрупа А (подтипове 1, 2, 5) се образуват , съдържащи много съединителна тъкан, а тези от подгрупа В (подтипове 3, 4, 6) формират “чисто” епителни структури, подобни на брадавиците при човек.
Инфекцията на заразата се разпространява много лесно
Източник на заразата са болните животни. Предаването на вируса се осъществява чрез директни и индиректни контакти. Предразполагащо условие за възникване на папиломатоза са микротравмите и нараняванията на кожата и лигавицата, които са входната врата. Инкубационният (скритият) период е от 2 до 6 месеца и зависи от серотипа, вирулентността и количеството на причинителя, входната врата и устойчивостта на възприемчивите животни. След преболедуване имунитетът е доживотен. Не е доказана възприемчивост от човек.
Каква е клиничната картина
При папиломатоза се засяга най-често вимето, рядко новообразуванията се разпространяват и обхващат големи участъци от кожата – т. нар. генерализирана форма. Формата на туморовидните разраствания е разнообразна – кълбообразна, овална, продълговата. Основата им е тънка или широка. Нерядко висят на дръжки. Повърхността им може да е гладка, хълмиста или набраздена, наподобяваща цветно зеле. Големината им е от леща до размерите на юмрук, дори и повече. В някои случаи повърхността на папиломите е покрита с дълги, тънки, иглоподобни рогови разраствания. Тези особености определят папиломатозата като островърха, папулозна, пендикулираща, плоска. Цветът на новообразованията варира от бял до черен.
Съществуват специфични особености при протичането на болестта
обусловени от различните серотипове на вируса (Klee 2008). Подгрупа А, подтип 1, причинява т. нар. островърха папиломатоза. Разрастванията са в областта на млечните папили при женските и пениса при мъжките. Боледуват животни до 2-годишна възраст. Отшумява спонтанно.
Подтип 2 засяга едновременно различни телесни части – глава, шия, корем, гръб, т. е. развива се генерализирана форма. Отново възприемчиви са младите животни до 2-годишна възраст. Папиломите могат да нараснат значително – до 30 – 40 кг, при което повърхността им става на язви. Това е съпроводено с много неприятна миризма.
Вирусите от подтип 5 причиняват образуване на малки фибропапиломи в областта на папилата с големина на оризово зърно. Често те са бели на цвят. С напредване на възрастта се увеличава и честотата на разпространението им.
За серотиповете от подгрупа В са характерни следните особености:
Вирусите от подтип 3 причиняват т. нар. атипична папиломатоза. Уязвими са всички възрастови категории. Новообразуванията са плоски, кръгли, на широка основа с фини разширения. Срещат се по цялото тяло и няма тенденция към спонтанното им изчезване (самоизлекуване).
Плоските папиломи от подтип 4 се откриват в областта на устните и лигавицата на устата, хранопровода и дори предстомашията. При този вид съществува тенденция към злокачествено израждане, особено при въздействие на токсините на орловата папрат. За подтип 6 са характерни малките островърхи папиломи на вимето.
Брадавиците са болезнени образувания
В резултат се нарушава доилният процес. Животните реагират с отбранителни движения, което създава проблеми при обслужването им. Кравите задържат млякото. Чашките на доилния агрегат не могат да прилепнат плътно до кожата и вакуумът се нарушава.
Ако се нарани повърхността на новообразуванията, се открива входна врата за инфекция. Всичко това води до мастит и други вторични усложнения (некробацилоза), дори до преждевременно бракуване.
Диагностициране
Диагнозата се поставя лесно на базата на типичните клинични признаци. По-трудно е конкретизирането на серотипа на причинителя, което е от голямо значение.
Развой и прогноза
Вследствие на изграждане на имунитет при папиломатоза е възможно да настъпи самоизлекуване, но след относително дълъг период от време.
Предвид протичането на заболяването, прогнозата трябва да бъде съобразена с конкретната клинична форма и съпътстващите усложнения. В тази връзка тя може да бъде благоприятна при ограничена форма при млади животни. При наличието на многобройни брадавици и то при млади животни прогнозата е съмнителна. Докато се стигне до оздравяване, изминава доста време, през което могат да настъпят сериозни усложнения. Ето защо основната задача на фермерите и на гледачите е да гарантират пълното издояване! Това изисква постоянство, упоритост, специални грижи и внимание! Тези мерки са оправдани при най-ценните животни. Нещо повече – при тях
може да се приложи дори изкуствено пресушаване
При генерализираната форма, особено при по-възрастните индивиди, когато не съществува тенденция към самоизлекуване, прогнозата е неблагоприятна. В такива случаи бързо трябва да се предприемат радикални мерки.
Лечение
До този момент не са открити високоефективни и надеждни лекарствени средства за борба. С пълна сила това важи за генерализираните процеси, когато възлите са много, на широка основа или когато съществува тенденция към злокачествена метаплазия. При единичните папиломи бърз ефект се постига, като се изскубват с пинсета, а кървящата основа се изгаря с йодна тинктура, лотаген или кристалчета меден сулфат. Друга възможност е пристягането с конци, което нарушава трофиката им, вследствие на което те отпадат. “Изгарянето” с течен азот също представлява ефективна възможност при посочената форма. Много добри резултати се получават след инжектиране на животните по определена схема с екстракт от прясна папиломатозна тъкан. Тя се изготвя по определена рецепта при лабораторни условия. С променлив успех се прилагат и някои ензимни препарати, както и такива с неспецифична биологична активност.
Много специалисти са привърженици на новокаиновата терапия, при което 1-процентен разтвор на прокаин се инжектира във или около изменените тъкани или се прилага венозно по определена схема (60 – 100 мл през ден).
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
