Защо е необходимо автоматизирането на операция, която не изглежда сложна?
В рутинната работа на растениевъдното стопанство въпросът за промиването на пръскачката е много важен, при това не само в контекста на смяната на препарата. Изглежда, че задачата не е от сложните, но между измиване и измиване има разлика, и винаги предизвиква въпроси у фермерите.
Кога се замислихте за необходимостта от качествено промиване на пръскачката? Когато преминавайки от хербицид на фунгицид неочаквано изгорихте посевите? Или когато дюзите ви изоставиха без да се съобразят с плановете и графиците? Или изведнъж в пръскачката е възникнал по-сериозен проблем от дюзите поради липса на качествено промиване? Всяко от последствията на некачественото промиване на машината струва доста пари, поради което не си струва да се игнорират препоръките.
Първото, което трябва да се направи при промиването на пръскачката е да се изпразни основния резервоар. Ако има голямо количество останал работен разтвор, то ще се наложи да се излее на полето.
За да не остават излишъци, пръскачките вече се оборудват с автостоп функция, която сработва при запълването на резервоара. На терминала се задава останалата за обработване площ и работната норма, и машината сама пресмята колко течност трябва да зареди и предава тези стойности към блок за зареждане. Машината изключва зареждането при достигането на необходимото ниво. Така че при завършването на обработката на полето ще бъде изразходван целия обем на работния разтвор и нищо няма да се наложи да се излива.
Най-интересното започва когато резервоарът е изпразнен. Как постъпвате обикновено? Вероятно се връщате в базата, където наливате в основния резервоар около 1000 л вода и включвате функцията за измиване. Водата през дюзите за промиване преминава по кръга, а след това се излива през щангите, по-точно през дюзите, и край. И операцията е извършена, и машината е останала неизмита. Защо?
Промиването на пръскачката не означава само да се промие резервоара, трябва да се разтворят остатъците от препарата във всички магистрали на машината, а те могат да бъдат до 30-50 л. При различните машини този показател е различен. Точната цифра обикновено е посочена в инструкцията за експлоатация. Колкото повече остатъци има в машината, толкова по-лошо ще е качеството на промиването.
Да вземем за пример количество на остатъци от 30 л. Изхождайки от тези данни, нека да пресметнем интензивността на тяхното разтваряне, ако за промиване в резервоара е сипан един тон чиста вода. Използваме следната формула:
X= ((A+B)/B)N където А е обемът на налятата за промиване вода, В – обемът на работния разтвор, останал в магистралите, N – броят на циклите на промиване.
В нашия случай коефициентът на разтваряне е равен на 34: ((1000+30)/30) 1 = 34. Достатъчно ли е такова разтваряне, когато се работи с отровни химикали, способни да причинят вреда на чувствителните култури при смяна на обекта и работното вещество? Едва ли.
Правилната пръскачка трябва да има допълнителен резервоар за чиста вода. Например, с обем 580 л. Тази вода може да се използва рационално, като машината се промие не веднъж, а 3-4 пъти. За един цикъл на промиване разходът на чиста вода ще бъде само 145 л. Правим първата промивка, изливаме използваната вода през дюзите. Правим втората и третата отново с по 145 л. Така с всеки следващ цикъл разтваряме 30-литровия остатък и нашият коефициент на разтваряне става 198: ((145+30)/30)3 = 198. Тоест с изразходваните 435 литра вода сме разтворили химичните остатъци в системата на пръскачката 6 пъти по-добре отколкото при варианта с 1 тон вода еднократно. Ако през системата се пуснат останалите 145 литра и се направи четвърти цикъл на промиване, то коефициентът на разтваряне на химическите остатъци в пръскачката ще достигне 1157. Тоест първоначалната концентрация ще намалее 1157 пъти.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
