Традиционна култура с потенциал, просото е устойчив, питателен и подценен източник на хранителни вещества
Просото e с отлична усвояемост на протеин и мазнини. То е къснопролетна култура и може да се засява до края на юни. Т.е. това е културата, която последна може да запълни празни площи. Заедно с пословичната му сухоустойчивост, това растение може да се използва рационално в райони с повреди от измръзване, житен бегач или градушки.но сме силни. Ние растем там, където другите не могат. Ние поддържаме почви и екосистеми и осигуряваме храна за всички.
Просото обхваща разнообразна група от дребнозърнести зърнени култури, виреещи добре в условия на суша. Просото е добър източник на основни хранителни вещества.
Просото се отглежда предимно в Азия и Африка, като Индия е най-големият производител, следвана от Нигерия, Нигер и Китай. Те са сред първите опитомени растения и все още служат като традиционна основна култура в части от Субсахарска Африка и Азия. Поради устойчивостта на климатични промени и адаптивността на просото, ФАО вижда в него възможност за укрепване на продоволствената сигурност и стимулиране на икономическия растеж.
Просото е устойчиво на суша и толерантно към болести и неприятели по културите, което му позволява да оцелее при неблагоприятни климатични условия.
Тъй като просото може да се отглежда с минимални вложения и поддръжка и може да се адаптира към климатичните сътресения, разширяването на производството на просо може да трансформира местните хранително-вкусови системи, за да бъдат по-ефективни, устойчиви и приобщаващи. Способността на просото да расте в бедни, деградирали почви може също така да осигури земно покритие в сухите райони, намалявайки деградацията на почвата и поддържайки биоразнообразието.
В момента просото представлява по-малко от три процента от световната търговия със зърно. Когато внезапни шокове засегнат пазара на зърно, просото може да осигури ценна алтернатива на обикновено търгуваните зърна.
Климатичните промени, трайното затопляне и засушаване кара земеделците да избират култури, устойчиви на суша и с по-кратък вегетационен период. Просото става все по-атрактивна култура за стопаните, тъй като е готово за жътва 70 дни след сеитбата и макар и в засушливи райони гарантира добив до 400 кг от декар. Добивът превишава този от царевица.
Добри предшественици на просото
Добри предшественици на просото са бобовите култури, картофите, цвеклото. При добра агротехника те оставят почвата рохкава и чиста. Зърнено-бобовите освен това я обогатяват с азот и влияят до-бре не само върху просото, засято непосредствено след тях, но и на културите, отгледани през следващата година. По-малко подходящи предшественици са царевицата и слънчогледът. Трябва да се има предвид, че слънчогледът извлича от почвата голямо количество калий, който е много необходим и за просото.
Как да подготвим почвата за просото
През есента се извършва основна обработка на почвата. През пролетта се бранува, за да се намали изпарението и да се създадат условия за поникване и унищожаване на плевелите. Колкото по-добре и по-грижливо е подготвена почвата, толкова по-висок ще е добивът. Предсеитбено валиране се препоръчва при суха пролет, за да се издигне влагата от долните слоеве на почвата.
Как да наторяваме просото
При използване на минералните торове като средни норми за декар могат да се посочат 4-5 кг азот, 5-6 кг фосфор и в бедните на калий почви – по 4-5 кг калий (в активно вещество). фосфорните и калиевите торове се разхвърлят преди дълбоката есенна оран, а азотът – напролет, с предсеитбеното култивиране. За сеитба трябва да се използват стандартни семена с чистота над 98 на сто и кълняемост не по-ниска от 85 на сто.
Просото се сее около 15 април
Просото се засява обикновено около 15 април, когато почвената температура на 10 см дълбочина достигне 10-12 градуса. При ранна сеитба поникването се забавя и просото може да бъде силно потиснато от плевелите. Сеитбеният период е доста дълъг и продължава до първата половина на юли.
Добивът от късните посеви е по-нисък и е в зависимост от летните валежи. Сеитбата се извършва плитко и засъхването на горния почвен слой е от много съществено значение дори при невзискателността на просото към влагата.
Обикновената сеитба от 7,5 до 12 см е най-често прилаганият начин. Необходими са 2-2,5 кг/дка семена. Най-разпространената болест при просото е главнята. Това заболяване може значително да понижи добива. Борбата срещу него се извършва с обеззаразяване на семената преди сеитбата. Дълбочината на засяването на семената е от 3 до 5 см.
Кога се жъне просото
Метлицата на просото узрява отгоре надолу. Главната метлица на всяко растение узрява по-бързо, отколкото страничните. Разликата в дни може да бъде значителна и пълното узряване на всички зърна в никакъв случай не бива да се изчаква. Първите зърна са най-ценни, най-добре развити и тяхното презряване и оронване не трябва да се допуска.
Просото се прибира, когато семената в средната част на метлиците са вече напълно узрели и посевът, погледнат отгоре, е сивожълт. Стъблата и страничните метлици по това време са още зеленикави. Прибирането се извършва сутрин рано, за да се избегне оронването.
Това е едно от малкото растения, които с успех се отглеждат като втора култура на неполивни площи. Просото има изключително разностранни направления за използване – фуражно зърно, храна за пойни птици, за сено, слама с качества на средно ливадно сено, за производството на оригиналната боза и други. Освен това е рентабилна култура в условията на пазарна икономика. По хранителна стойност на зърното просото не отстъпва на останалите зърнени култури и почти се изравнява по този показател с овеса. Поради срастването на цветната плева със зърното, по-високо е съдържанието в него на целулоза, но това може да се преодолее със създадените вече сортове, които имат съдържание на целулоза, както при другите житни. Просото е с най-добра усвояемост на протеин и мазнини сред житните и съдържа най-много витамин В 1 и В 2.
В обвивката му се съдържат алфа-токофероли, които повишават носливостта на птиците. Като цяло това е ценен компонент за смески, използвани в свиневъдството и птицевъдството. Едно от големите предимства на просото е, че сламата му е с качества на средно ливадно сено. Още по-добро е сеното от просо, окосено във фазата на цъфтежа – в млечно-восъчна зрялост то е по-ценно от средно ливадно сено. Особено голяма е устойчивостта му на високи температури след цъфтежа. То може да преустанови развитието си, т.е. да изпадне в анабиоза и само след минимални валежи отново да възстанови вегетацията си.
Подходящи климатични условия
У нас те са: в района на Хасково, Стара Загора, Южното Черноморие и долината на Струма. Освен това – в Тракийската низина: Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат, в Северното Черноморие и поречието на р. Дунав. Отглеждането на просо в тези райони е посигурно и по-рентабилно от много други култури.
Просото в условията на пазарна икономика
В условията на пазарното стопанство учените смятат, че е икономически оправдано да се отглежда просо. При нормален добив от 250-300 кг от декар, просото е с най-ниска себестойност сред зърнено-житните култури. Това се обуславя от следните фактори: ниската сеитбена норма и невисоката цена на семената; в повечето случаи не се налага обеззаразяване; торовите норми са сред най-ниските; използват се най-евтините хербициди, и то само при наличие на широколистни плевели; сухият сезон на отглеждането му не предразполага развитието на заболявания; всички операции по отглеждането му са механизирани. От друга страна, поради по-слабото му разпространение, цената му винаги е била сред най-високите за житните култури.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че поради късия си вегетационен период парите, вложени за производството на просо, може да се възвърнат за около 100 дни, докато за царевицата и ориза този период на възвръщаемост е минимум 200 дни, а при зимните житни – около 300. Това е от много голямо значение особено при използването на кредити. Накрая в заключение – просото е един от вариантите, които можете да изберете за запълване на незасети, измръзнали или изоставени площи, но във всички случаи то е последният по време и не последният по икономически показатели вариант.
