Те оказват положително въздействие върху структурата на почвата. Учените са установили също, че тези организми защитават растенията от болести, тъй като намаляват присъствието на патогени в почвата и по този начин оказват пряко влияние върху печалбите
Почвата е жив организъм, отличаващ се с такава сложност, каквато трудно можем да си представим. Животът в нея е съставен от различни видове с характерното за всеки един от тях поведение. Ако искате да развивате земеделие, от изключителна важност е да проникнете и да осъзнаете в дълбочина това многообразие, като спазвате принципите на внимателното отношение към почвите. Многобройните важни функции на почвата, като например способността й да задържа влагата и да натрупва хранителни вещества, да регулира емисиите на СО2, и не на последно място да преобразува органичния материал и го минерализира, са резултат от процесите, протичащи в почвата и зависещи от малките и микроскопичните форми на живот. Почвената биота поддържа и регулира тези функции, тя е значим посредник между процесите, протичащи в самата почва и на нейната повърхност.
Реални заплахи
Списъкът на опасностите, застрашаващи почвите в Европа, е доста дълъг. Европейската комисия е определила най-важните от тях: загуба на биоразнообразието, намаляването на хумуса, ерозия, замърсяване с вредни вещества, уплътняване.
Всички тези заплахи възникват в резултат на използването на земята. Почвените организми, обратно, препятстват появата на тези заплахи и способстват за оздравяването на почвите. Точно това е и приносът на почвената биота за запазването на плодородието и дългосрочната употреба на земеделската земя.
Почвените организми трябва да бъдат „накарани“ да работят в полза на земеделците, като подобряват състоянието на почвите. Минималната почвообработка и запазването на растителните остатъци след жътва способстват за развитието на многообразието и активността на обитаващите в почвата микроорганизми и едновременно стимулират процесите на разлагане на органичната маса, в резултат на което се повишава съдържанието на хумус.
Увеличаването на биологичната активност и поддържането на биоразнообразието в почвата на пръв поглед е изключително положително явление. Но поддържането на почвената активност подразбира и поддържането на по-интензивното разпространение на вредните организми. За почвообитаващите патогени растителните остатъци са идеалната среда за развитие и размножаване и по този начин са реална заплаха за заболявания на следващата в сеитбооборота култура. В тази връзка фузариумът е станал едно от икономически значимите заболявания при зърнените култури и царевицата в цял свят. В зърното, поразено от гъби от рода Fuzarium, се образуват отровни вещества (микотоксини), които ежегодно водят до огромни икономически загуби.
Но има добри новини!
Много представители на почвената фауна предпочитат патогенните гъби или инфектирания с тях растителен материал като източник на храна и по този начин действат като техни антагонисти. Инфектираният с гъбни патогени субстрат, като например растителните остатъци, поради високото си съдържание на азот, както и ниското съотношение C/N са източник на храна за много почвообитаващи организми. Това, че дъждовните червеи от най-различни функционални групи играят решаваща роля в качеството си на антагонисти на причинителите на заболявания на земеделските култури, може да се види от резултатите, представени в таблицата. В нея са дадени резултатите от изследователската работа, проведена през последните години, в хода на която се е потвърдило, че дъждовните червеи от различните функционални групи оказват редуциращо действие върху широк спектър причинители на заболявания от гъбната етиология, нападащи пшеницата в Европа. В зависимост от плътността на популацията и условията за провеждането на опитите (контролирана среда или поле) червеите геофаги (живеят и се хранят дълбоко в почвата), изпълнявайки ролята си на разрушители на органичните остатъци, са успели да намалят пораженията на растенията от заболявания с 28-68%.
По отношение на патогените на фузариозата, съществен принос в техния контрол имат червеи от рода на Lumbricus terresteris. Инфектираните растителни остатъци са непосредствен източник на храна за тях. Благодарение на системата от проходи, проникваща на голяма дълбочина, органичната маса се разнася по цялата дълбочина на почвата – така се блокира разпространението на спорите и се намалява заразяването с гъби от рода Fusarium на биомасата, а оттам и на образуваните микотоксини. Резултатите от опитите демонстрират, че благодарение на работата на дъждовните червеи присъствието на причинителите на фузариума в сламата намалява с до 99%.
Влияние на жизнената дейност на дъждовните червеи от различни видове върху степента на поразяване на пшеницата и пшеничената слама от болести и гъбни патогени
Вид дъждовни червеи |
Функцио нална група |
Заболяване/причинител |
Намаляване на съдържанието, % |
Ефект |
Условия на опита |
|
Apporectodea trapezoides |
геофаг |
Rhizoctonia solani | 40-45 |
Намаляване на случаите на поразяване на корените |
Климатична камера |
|
Apporectodea trapezoides |
геофаг |
Черна стъблена ръжда |
43-68 |
Намаляване на степента на поразяване |
Контролирана среда |
|
Aporrectodea rosea |
геофаг |
Черна стъблена ръжда |
28-33 |
Намаляване на степента на поражение |
Контролирана среда |
|
Apporectodea trapezoides |
геофаг |
Черна стъблена ръжда |
28-39 |
Намаляване на степента на поразяване |
Поле |
|
Lumbricus terrestris |
детритофаг |
фузариум |
99 |
Намаляване на съдържанието на Fusarium в биомасата |
Климатична камера |
|
Lumbricus terrestris |
детритофаг |
Фузариум |
98 |
Намаляване на съдържанието на Fusarium в биомасата |
Поле |
|
Lumbricus terrestris |
детритофаг |
Церкоспорелоза |
50-80 |
Намаляване на некрозите |
Контролирана среда |
|
Aporrectodea caliginosa |
геофаг |
Черна стъблена ръжда |
68 |
Намаляване на степентта на инфектиране |
Контролирана среда |
|
Lumbricus terrestris |
детритофаг |
Фузариум |
48-54 |
Намаляване на присъствието на Fusarium в биомасата |
Поле |
|