Те оказват положително въздействие върху структурата на почвата. Учените са установили също, че тези организми защитават растенията от болести, тъй като намаляват присъствието на патогени в почвата и по този начин оказват пряко влияние върху печалбите
Почвата е жив организъм, отличаващ се с такава сложност, каквато трудно можем да си представим. Животът в нея е съставен от различни видове с характерното за всеки един от тях поведение. Ако искате да развивате земеделие, от изключителна важност е да проникнете и да осъзнаете в дълбочина това многообразие, като спазвате принципите на внимателното отношение към почвите. Многобройните важни функции на почвата, като например способността й да задържа влагата и да натрупва хранителни вещества, да регулира емисиите на СО2, и не на последно място да преобразува органичния материал и го минерализира, са резултат от процесите, протичащи в почвата и зависещи от малките и микроскопичните форми на живот. Почвената биота поддържа и регулира тези функции, тя е значим посредник между процесите, протичащи в самата почва и на нейната повърхност.
Реални заплахи
Списъкът на опасностите, застрашаващи почвите в Европа, е доста дълъг. Европейската комисия е определила най-важните от тях: загуба на биоразнообразието, намаляването на хумуса, ерозия, замърсяване с вредни вещества, уплътняване.
Всички тези заплахи възникват в резултат на използването на земята. Почвените организми, обратно, препятстват появата на тези заплахи и способстват за оздравяването на почвите. Точно това е и приносът на почвената биота за запазването на плодородието и дългосрочната употреба на земеделската земя.
Почвените организми трябва да бъдат „накарани“ да работят в полза на земеделците, като подобряват състоянието на почвите. Минималната почвообработка и запазването на растителните остатъци след жътва способстват за развитието на многообразието и активността на обитаващите в почвата микроорганизми и едновременно стимулират процесите на разлагане на органичната маса, в резултат на което се повишава съдържанието на хумус.
Увеличаването на биологичната активност и поддържането на биоразнообразието в почвата на пръв поглед е изключително положително явление. Но поддържането на почвената активност подразбира и поддържането на по-интензивното разпространение на вредните организми. За почвообитаващите патогени растителните остатъци са идеалната среда за развитие и размножаване и по този начин са реална заплаха за заболявания на следващата в сеитбооборота култура. В тази връзка фузариумът е станал едно от икономически значимите заболявания при зърнените култури и царевицата в цял свят. В зърното, поразено от гъби от рода�Fuzarium, се образуват отровни вещества (микотоксини), които ежегодно водят до огромни икономически загуби.
Но има добри новини!
Много представители на почвената фауна предпочитат патогенните гъби или инфектирания с тях растителен материал като източник на храна и по този начин действат като техни антагонисти. Инфектираният с гъбни патогени субстрат, като например растителните остатъци, поради високото си съдържание на азот, както и ниското съотношение�C/N са източник на храна за много почвообитаващи организми. Това, че дъждовните червеи от най-различни функционални групи играят решаваща роля в качеството си на антагонисти на причинителите на заболявания на земеделските култури, може да се види от резултатите, представени в таблицата. В нея са дадени резултатите от изследователската работа, проведена през последните години, в хода на която се е потвърдило, че дъждовните червеи от различните функционални групи оказват редуциращо действие върху широк спектър причинители на заболявания от гъбната етиология, нападащи пшеницата в Европа. В зависимост от плътността на популацията и условията за провеждането на опитите (контролирана среда или поле) червеите геофаги (живеят и се хранят дълбоко в почвата), изпълнявайки ролята си на разрушители на органичните остатъци, са успели да намалят пораженията на растенията от заболявания с 28-68%.
По отношение на патогените на фузариозата, съществен принос в техния контрол имат червеи от рода на�Lumbricus terresteris. Инфектираните растителни остатъци са непосредствен източник на храна за тях. Благодарение на системата от проходи, проникваща на голяма дълбочина, органичната маса се разнася по цялата дълбочина на почвата – така се блокира разпространението на спорите и се намалява заразяването с гъби от рода�Fusarium на биомасата, а оттам и на образуваните микотоксини. Резултатите от опитите демонстрират, че благодарение на работата на дъждовните червеи присъствието на причинителите на фузариума в сламата намалява с до 99%.
Влияние на жизнената дейност на дъждовните червеи от различни видове върху степента на поразяване на пшеницата и пшеничената слама от болести и гъбни патогени
Вид дъждовни червеи | Функцио нална група | Заболяване/причинител | Намаляване на съдържанието, % | Ефект | Условия на опита | � |
Apporectodea trapezoides | геофаг | Rhizoctonia solani | 40-45 | Намаляване на случаите на поразяване на корените | Климатична камера | � |
Apporectodea trapezoides | геофаг | Черна стъблена ръжда | 43-68 | Намаляване на степента на поразяване | Контролирана среда | � |
Aporrectodea rosea | геофаг | Черна стъблена ръжда | 28-33 | Намаляване на степента на поражение | Контролирана среда | � |
Apporectodea trapezoides | геофаг | Черна стъблена ръжда | 28-39 | Намаляване на степента на поразяване | Поле | � |
Lumbricus terrestris | детритофаг | фузариум | 99 | Намаляване на съдържанието на�Fusarium в биомасата | Климатична камера | � |
Lumbricus terrestris | детритофаг | Фузариум | 98 | Намаляване на съдържанието на�Fusarium в биомасата | Поле | � |
Lumbricus terrestris | детритофаг | Церкоспорелоза | 50-80 | Намаляване на некрозите | Контролирана среда | � |
Aporrectodea caliginosa | геофаг | Черна стъблена ръжда | 68 | Намаляване на степентта на инфектиране | Контролирана среда | � |
Lumbricus terrestris | детритофаг | Фузариум | 48-54 | Намаляване на присъствието на�Fusarium в биомасата | Поле | � |
� | � | � | � | � | � | � |