Господин Работов, по традиция на 1 март Съюзът на зърнопроизводителите от Пловдив провежда своя пролетен информационен семинар. Каква е целта ви?
Целта е максимално да се възползваме от информацията и да се запознаем с портфолиото на нашите партньори и цялостните технологии, които те предлагат. Защото новите изисквания на Европейската Комисия, спазването на критериите на Зелената сделка, новите правила, новият Стратегически план, изискват много нови знания. Трябва да ги усвоим и да започнем да приспособяваме производството си, за да можем да имаме добри резултати.
Имахме и много интересна дискусия по отношение на Стратегическия план за земеделие, представен от Изпълнителния директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Шукадарова. Получи се много интересна и полезна дискусия, имаше много въпроси. Има много неясноти, има и голямо притеснение от страна на сектора. Надяваме се заедно с помощта на държавата, МЗм и ДФЗ да съумеем по най-добрия и безболезнен начин да преминем този преходен период. Да има известна толерантност, за да може всички максимално да се пренастроят към новите изисквания. И да няма санкции. Защото така или иначе икономическото положение на производителите е изключително тежко. Надяваме се държавата да ни улесни максимално, защото е въпрос на оцеляване на земеделците в България.
Наистина, миналата година, по време на предишният ви семинар, конфликтът в Украйна тъкмо беше започнал. Очаквахте ли тогава, че нещата за земеделието ще се развият по начина, по който се развиха и какво се случва в момента в зърнопроизводството?
Не сме очаквали този развой на събитията. Но, както казват старите хора, когато мечката играе у съседите, рано или късно ще заиграе и у вас. За съжаление в икономически план, тя вече дойде и у нас. Ние, земеделските производители, сме потърпевши от всичко това. Потърпевши сме от инфлацията при цените на торовете, горивата, препаратите за растителна защита, семената. Всичко е поскъпнало в пъти. Рентите също са значително по-високи.
Има ли изобщо някакъв пазар?
Пазар няма. Ако изобщо има някакъв, той е на много ниски цени. Производители са принудени да продават, за да си покрият текущи плащания и падежи по банковите кредити. Трудно е при реализирането дори и на борсови стоки, каквито са пшеницата и царевицата. Толкова много се изговори за увеличения внос на слънчоглед от Украйна. В България имаме собствено производство на слънчоглед от около 1 млн. и половина тона и около 900 000 тона внос на слънчоглед от Украйна. Тази стока, която е повече от две трети от нашето производство е влязла без платени мита, доста по-евтина е от българското производство поради европейските изисквания, които спазват българските зърнопроизводители.
Посланието на днешния семинар е „С надежда за мир“. Освен на мир, на нещо друго надявате ли се?
Надяваме се Европейската Комисия да разбере, че съседните на Украйна държави са най-ощетени икономически по отношение на реализацията на продукцията, а ние в България сме най-ощетени и като размер на основното подпомагане на площ. От една страна получаваме по-ниско подпомагане на площ, от друга – сме принудени да продаваме стоката си на цени, които не са икономически рентабилни.
НАЗ обяви стачна готовност. Смятате, ли че протестите са решение?
В края на краищата може и това крайно решение да се окаже належащо, ако българското правителство и Европейската Комисия не предприемат някакви действия.
Вие сте от дълго време в земеделието. Преди малко ваш колега ми каза – „все е било трудно, но толкова трудно не е било“. Вие така ли смятате?
За съжаление, трябва да се съглася с колегата. Аз от 20 години съм в земеделието. Такава година, в която не можеш да си направиш никакъв план, не можеш да си направиш нито калкулация на разходите, нито калкулация на приходите, не е имало.
Какво не разбира държавата, не заставайки зад сектор зърнопроизводство и оставяйки го на произвола на съдбата?
Мисля, че държавата разбира проблема, но няма достатъчно сили да убеди Европейската Комисия в това, че България, и в частност земеделските производители, сме най-ощетени. Ние в момента дори не търсим печалба, а просто искаме да можем да реализираме продукцията поне на себестойност.
Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив е една от най-големите и задружни организации в рамките на НАЗ. Какво ви държи заедно?
В момента имаме 57 члена. Наскоро имахме общо събрание на Съюза. Там приехме трима нови члена. Непрекъснато растем. Обединяват ни общите интереси. Помагаме си когато можем. Споделяме опит и знания. Имаме общи интереси и вярваме, че заедно можем повече.
Какво се случва на полето? Дъждът донесе ли ви малко надежда?
Бяхме доста обезкуражени понеже липсваше всякаква почвена влага. Но ден преди семинара за наша радост паднаха дъждове със стопанско значение. Валежите в района са между 10 и 25 л/кв.м. доста от колегите успяха да наторят с необходимите торове за основното подхранване и са малко по-спокойни по отношение на подготовката на сеитбата на пролетниците и бъдещата реколта.
Интервю на Ася Василева
