Правителството одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 20 март в Брюксел. На него министрите се очаква да разрешат болния за фермерите проблем, свързан с блокирания зърнен пазар, получил се след въвеждането на безмитния внос от Украйна. За пореден път България подчертава солидарността си с Украйна, като смята, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност.
Това обаче не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, се посочва в позицията. Още повече, че предстои поредно удължаване на либерализирането на търговията с Украйна до юни 2024 г. „В тази връзка България предлага отново да бъдат предприети временни мерки и да се предостави помощ на производителите в онези селскостопанските сектори в ЕС, които са засегнати от смущенията на пазара.
Европейските аграрни министри ще обсъдят и свързани с търговията в селското стопанство въпроси. В позицията на България се казва, че следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания.
По време на заседанието земеделските министри ще обсъдят критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. В позицията ни по тази тема се посочва, че България подкрепя искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. В допълнение се уточнява, че интервенционните цени за масло и обезмаслено мляко на прах следва да се актуализират.
В рамките на заседанието Комисията ще представи на Съвета пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор рибарство и аквакултури в ЕС. Основните приоритети на Република България за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни, повишаване на нивото на научното познание, по-голяма тежест върху социалния аспект, съхранение на местните традиции и възстановяване на сектора от последиците, произтичащи от продължаващите кризи.
