На фона на всеобщото напрежение и закани за протести заради очакваното драстично поскъпване на водата за напояване в пазарджишкото село Юнаците стопанската година започва спокойно, като всяка от досегашните. Причината – заради горчив опит с държавното предприятие “Напоителни системи“ местните производители отдавна не разчитат на водата в каналите. Вместо това са инвестирали в сондажи и така са си осигурили относителна независимост. А тя е важна, защото отглеждат основно зеленчуци, за които е необходима много вода. Това разказа пред “Гласът на земеделеца“ кметът на селото Стоян Кузев, който доскоро също беше земеделец.
“Стопанската година започна нормално. Хората засадиха вече ранните картофи, покриха ги с “памперс“, сега пръскат. Подготвят се и за производството на други зеленчуци – сеят разсад в парници. Трябва да се работи, няма начин“.
Около 30-40 са едрите земеделци в Юнаците с по 100 и повече декара ниви и градини. Точният брой на тези с по-малки производства не се знае, но е факт, че тази дейност е основен източник на доходи или поне допълнителен за почти всяка къща. Мнозина се грижат за по 20-30 декара площи, което за трудоемкото зеленчукопроизводство и овощарство никак не са малко. Залагат главно на ранни картофи, зеле, карфиол, домати.
“При нас няма да има отказали се земеделци, нито кой знае какви промени при избора на културите, защото ние от “Напоителни системи“ почти не ползваме вода – казва Стоян Кузев. – Още преди години хората си набиха сонди, накупиха си бензинови помпи и поливат с тях. Това е възможно, защото подпочвените води в зависимост от разположението на нивите е от 6 до 10 метра. Досега водата от сондажите не може да се каже, че е излизала по-евтино, защото и горивата са скъпи. Но пък е по-сигурно. Защото когато на зеленчука му трябва вода, ти я имаш. А от “Напоителни системи“ не можеш да бъдеш сигурен кога ще има и кога няма да има. Имаме изградени канали и поливни съоръжения, но от доста години почти не се използват. Земеделците бяха недоволни, защото по тях се е случвало много късно напролет да се пусне водата, а ранното производство не чака. После пък често се случва да спират водата заради аварии. И така в критичен момент, когато ти трябва вода, ти всъщност не можеш да полееш, а като минат десетина дена, тя нивата ти изсъхва. След това и да я удавиш, зеленчукът няма да се съживи. И затова нашите хора предпочетоха да вложат пари в помпи и сондажи и да си осигурят независимост. Инвестицията от около 2000 лева бързо се изплаща и е оправдана, защото от това зависи колко продукция ще произведат и дали изобщо ще берат реколта“.
Юнаците има голямо землище и обработваемите площи са много. Интензивно обработваните ниви са около 4000 декара. Останалите са с са жито, ечемик, слънчоглед, царевица. Има няколко едри производители, които купуват или арендоват земя и работят в селото от години. Интересен факт е още, че много от земеделците са роми. Хората от този етнос в Юнаците са трудолюбиви и по нищо не се различават от българите. Според Кузев, вече дори повечето от средните и едрите земеделци са роми. Цели семейства се занимават с производство на зеленчуци. Някои отглеждат по 150-200 декара картофи всяка година, след тях засаждат зеле или друго като втора култура и също го реализират на пазара. Тази дейност не е сенчеста, а се изпълнява по всички правила. Земеделските производители са регистрирани, плащат си данъци и осигуровки, имат счетоводители, ползват и финансова подкрепа по националните и европейските програми. Затова и такива роми често са сочени за пример.
Остава тежък обаче проблемът с намирането на работници за полето, отбелязва кметът. Местните – българи, и роми, си имат собствени производства, с които са плътно ангажирани, така че нямат време да ходят на чужди ниви за надници. Или са на гурбет в Западна Европа. Така агропредприемачите се принуждават да докарват работници от други населени места. Често в близките не намират, така че ги возят на десетки километри – от селата и градчетата в Родопската яка. Тази пролет се очертава надниците да са 40 лева, за по-тежката работа – над 50 лева.
“Въпреки това в момента е много трудно да намериш работници – казва Стоян Кузев. – Имало е случаи чак от високопланинския район – Велинград, Костандово, Дорково, Ракитово и Света Петка, да ги търсим. Някога, когато имах вишневи градини, съм докарвал надничари чак от Баня, Карловско. Сами разбирате колко по-скъпо става така, като се сметне и горивото в двете посоки два пъти – да ги доведеш, после – да ги върнеш. Това беше единствената причина аз да се откажа от земеделието. Стана невъзможно – ако изобщо намеря хора, ми излизат толкова скъпо, че дейността си губи икономическия смисъл. Ядосах се и всичко продадох и ликвидирах земеделското производство“.
На фона на спокойното начало на стопанската година обаче кметът признава, че е много притеснен за това как ще продължи тя и дали селото е в безопасност. Поводът за тревогата му е започналото почистване на река Тополница, която неведнъж е излизала от коритото си и е съсипвала не само продукцията по нивите, но и е застрашавала живота на хората и къщите им. Едно от най-тежките наводнения беше през 2005 година, като една от причините бе непочистеното корито. Сега са изпратени бригади, които обаче секат основно големите дървета, от които могат да се изкарат пари, докато храстовидната растителност и клоните оставят в реката. А така рискът от ново бедствие не се намалява. Ако придойде вода, ще понесе изсечената растителност, тя ще образува стена при моста и реката ще прелее. За да не се повтори историята с карловските села, Кузев е писал писма до областния управител на Пазарджик и Министерството на околната среда и водите да контролират наетите от тях фирми и да изискват те наистина да почистват речното корито, а не само да изнасят дървесина. Надява се сигналите му да бъдат взети под внимание и да не се стигне до тежки последици като тези преди години.
Стоимена Александрова
*Снимка – pixabay
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
