Господин Къцов, вие сте от малките зърнопроизводители, член сте на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Колко земя гледате? По време на презентацията на Стратегическия план на семинара, организиран от Съюза, участвахте активно в дискусията..
Обработвам 1400 дка земя. Произвеждам пшеница, слънчоглед, люцерна. Членувам в Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив вече 10 години. Преди мен баща ми е бил един от основателите на съюза.
Проблемите със Стратегическия план идват от администрацията. В МЗм се назначават хора, които нямат идея как работи земеделието. Ситуацията с новия програмен период е пълно безумие. Стратегическият план според мен е написан от неадекватни хора. Имат някакви изисквания за някакви неща, които реално са неизпълними.
Разяснението, което получихме по време на Семинара на пловдивските зърнопроизводители от Изпълнителния директор на НАЗ Наталия Шукадарова беше много по-адекватно от информационната кампания, проведена от експертите на МЗм. Присъствах на презентацията им в Пловдив. Специалистите, които бяха там не бяха запознати с много неща. Не знаеха как да отговарят на въпросите на земеделците. Бяха дошли просто да си направят една презентация, без да могат да ни дадат някакви адекватни отговори по материала, които представиха. Което е обидно. Имаш среща с реални земеделци, хора, които обработват земя и произвеждат, те питат за неща, които касаят бизнеса и живота им, и ти нямаш отговор.
Не може правителствата в цяла Европа да работят за техните земеделци. Нашите преговарящи винаги са съгласни с всичко. А очевидно нещата могат да се завъртят в полза на земеделците, когато имаш желание да го направиш. Нека политиците ни слязат при хората, да видят как работят, да разберат дали въобще са в състояние да изпълнят изискванията, които им поставят. Ние в момента почваме да работим на загуба.
За мен това е умишлено съсипване на сектор зърнопроизводство в България. Това е един сектор, който до момента вървеше добре, но с изкуствено нагнетяване на омраза към него. Говори се, че се вземат някакви огромни субсидии, което изобщо не отговаря на истината. На никого от нас не са дали пари в куфар. Всички сме потънали в най-различни кредити, купуваме машини, консумативи. Един комбайн вече е 1 млн. лв. и в един момент ти казват: няма да ореш тогава, няма да сееш тогава, ще държиш тревни площи, ще правиш някакви ландшафти.
Има безумни изисквания. Искат в 14-дневен срок да посееш определена култура, ако решиш да разореш парцела. Тези хора не знаят ли, че има периоди, в които не вали. През тези 14 дни може да не капне капка дъжд. Не можеш да обработваш, не можеш да сееш. А и да засееш, дали ще поникне този посев без влага? Как ще докажеш, че си сял в тези 14 дни? Има много недомислици. Както и при наклоните от 10%. Колко стопанства влизат в тези наклони? Не знаят какво означава парцел. Как да го сформираме ние парцела? Той може да бъде под няколко форми. Неяснотата е огромна.
До момента се справяхме. Но от сега нататък ще е много сложно. Аз трябва моето малко стопанство да го разделя и да отглеждам 4 култури. Това означава, че мога да засея не повече от 200 дка основна култура, от която да печеля някакви пари. Трябва да оставя 4% угар. И всичко това за някакви дребни субсидии. А в България субсидиите са най-ниски от целия ЕС. Трябва да се борим за едни 10 евро на декар. Какво ще ми помогнат 10 евро? При сегашните високи цени на консумативите, ниски цени на стоката и внос от Украйна! Ние сме толкова зле, че по-зле не можем да бъдем. Но помагаме на Украйна. За нашата продукция няма пазар, но продължаваме да внасяме зърно и слънчоглед. И в същото време говорим за нови европейски изисквания. Слушаме Европа и загиваме. Помагаме на украинците, а сме по-зле от тях.
Виждате ли някакво решение по въпроса със зърното? Има ли някакво раздвижване на пазара?
Не, никакво раздвижване няма. Изобщо няма движение. Пазарът е пренаситен с украински пшеница и слънчоглед. Влизат в България без никакви проверки и забележки. При положение, че нас ни карат да спрем употребата на сума ти препарати. Украинското зърно никой не го проверява с какво е третирано. Говорим за безопасни храни в ЕС, а вкарваме стока, за която нищо не знаем. Разбирам преработвателите, че купуват евтиното, а не скъпото. Но държавата трябваше да се намеси и да регулира този процес. Какво да правим сега? Да стачкуваме, да се бием, да блокираме? Но срещу кого? То и редовно правителство няма.
Протестът трябваше да се направи отдавна и трябваше да е истински. А и всички тези програми и новите правила, ни водят до там, че хората, които умеят да правят схеми, пак са напред. Целият Стратегически план, цялата политика, ситуацията на пазара, всичко е в полза на схемаджиите, а не на реалните производители. Работещите, реалните производители пак няма да вземат пари. Това е един омагьосан кръг.
Министерството на земеделието трябва да взима решенията заедно с нас, защото ние сме хората, които ще ги изпълняват. А ако ни няма нас, няма да има и Министерство на земеделието. А от МЗм ни говорят само за санкции, че сме милионери, че ще ни режат главите.
Вие лично как ще се справите? Разходите ли ще намалите?
Ако намалим разходите, ще намалим и приходите. При този рязък скок на консумативите и безумните ренти, при този рязък спад на цената на пшеницата, ние умираме. Губим по 100-110 лв на тон. По жътва цената беше 65 ст, в момента е 48 ст. И никой не купува, стои по складовете. Ако това положение продължи, много от производителите, особено малките като мен, ще фалират. Просто нямаме шанс. Сега и на големите не им е добре, защото те работят с големи обеми и губят много пари, но имат някакви резерви, могат да вземат кредити. Но ние, малките, сме загинали. Кредити се вземат като ипотекираш имущество на същата стойност. Като си малък, няма какво да ипотекираш. Кредитът ти е малък и загиваш геройски.
Под мотото „ще спасяваме малките“, продължаваме да ги убиваме?
Абсолютно е така.
Ася Василева
