„Лясковски лук“ е любимецът на земеделските производители
За първи път през 2023 г. вече няма желаещи да поддържат застрашените от изчезване български сортове кайсии, праскови, бадеми, малини, дюли, джанки. До тук изброихме само овошките, но списъкът продължава с лавандулата, картофите, лозите. Това сочи справка в Списъка на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство и сортоподържащите лица . Регистърът се актуализира всяка година от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
Ябълка Петровка вече не е контролиран сорт
Справка в регистрите през последните 2 години показва, че все по-малко земеделски производители желаят да поддържат редица застрашени сортове ябълки. От 2023 г. нито една сортоподдържаща фирма или научен институт вече не стопанисва градини с ябълка Петровка. Същото е и при сорта „Айвания“. Намаляват желаещите да отглеждат сорта „Жълт Белфльор“. Само един земеделски производител е заявил интерес да отглежда сорта „Карастоянка“, в сравнение с трима през 2022 г. Ако през 2022 г. е имало желаещи да отглеждат круши сорт „Бояджиева“, то през 2023 г. вече няма мераклии, нито пък за слива „Едра трънкослива“, „Кюстендилска синя слива“, „Изобилие“, „Ранна синя слива“, жълта или червена джанка.
През 2023 г. кайсия „Албена“ е загубила своята атрактивност пред двамата земеделски производители, които година по-рано са заявили, че ще я отглеждат. Същото е и с прасковите „Сливенска компотна“ и „Юлска едра“, бадемите „Аспарух“, „Поморие“ и „Старт“, както и с „Пазарджишка ябълковидна“ дюля. Нов интерес през 2023 г. има към „Ранна силистренска“, „Роксана“ и „Силистренска компотна“.
По-кратък е броят на застрашените от изчезване сортове череши, към които стопаните в страната са заявили интерес за отглеждане през 2023 г. в сравнение с 2022 г. Такава е тенденцията и при сливата (Prunus domestica L.), крушата (Pyrus L.), ябълката (Malus Mill.). „Кюстендилска хрущялка“ череша се отглежда само от един фермер през 2023 г. в сравнение с двама през 2022 г. Само един производител в страната е заявил, че ще отглежда череша сорт „11 май“ през 2023 г. Никой не е проявил интерес към „Кукленска белица“, „Черна едра“. Затова пък „Черна конявска“ ще има в градината си един овощар в страната.
Стабилен интерес при зеленчуците
По традиция през последните няколко години у нас се поддържат сортовете домати „Идеал“ и „Миляна“, като през 2023 г. има повишен интерес към втория сорт. Пиперът сорт „Албена“ вече няма да се поддържа през 2023 г., а един нов земеделски производител е заявил желание да поддържа сорт „Сиврия 600“.
Единственият сорт в целия списък с различните видове култури, към който интересът от страна на земеделските производители се повишава, е „Лясковски лук“. Двойно повече стопани – 22-ма са пожелали да го отглеждат през 2023 г. в сравнение с 10-ма през 2022 г.
Все по-малко стопани отглеждат застрашени сортове лавандула и мента
Докато интересът към отглеждане на бяла маслодайна роза (Rosa damascene Mill.) в страната остава без промяна на годишна база и ангажираните с тази дейност са двама земеделски производителя, то отслабва интересът на стопаните към отглеждане на застрашени от изчезване сортове лавандула. Намалява, например, броят на регистрираните земеделски производители, заявили интерес да отглеждат лавандула сорт „Дружба“, като те са 6-ма в сравнение с 9-ма през 2022 г. По-слаб е също интересът към сорта „Карлово“. Един нов производител се е присъединил към фермерите в страната, желаещи да отглеждат сорта „Хебър“. С трима повече са производителите на сорта „Хемус“ през 2023 г. спрямо 2022 г. Производителите на мента (Mentha piperita) също намаляват до само един.
Справката сочи още, че сортът блатно кокиче „Снежинка“ е бил поддържан през 2021 г. от Института по розата и етеричномаслените култури, но тази дейност не е подновена през 2022 г. и 2023 г. Така в момента няма заявен интерес към този сорт. Същият е случаят с няколко сорта ябълки, които в близкото минало са били поддържани единствено от Института по земеделие в Кюстендил.
Над 1 млн. лв. получи САС през 2023 г. за контрол върху качеството на семената и посадъчния материал
През 2022 г. Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е предоставила услуги на стойност 1 150 080,91 лв. за участието на земеделските стопани в държавна схема за качество за производство на семена и посадъчен материал. Това се казва в прессъобщение на агенцията.
Допустими за подпомагане по схемата са всички регистриране малки и средни предприятия, които имат разрешение за производство на посевен материал. ДФ „Земеделие“ подпомага стопаните за насърчаване производството и използването на сертифициране семена и зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и САС посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал, и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури, чрез предоставяне на парични средства на ИАСАС и на лицата, действащи от името и под контрола на ИАСАС.
Целта на тази държавна помощ е реализацията на значителна добавена стойност при използването на сертифицирани семена. Ползвателите на помощта са почти всички производители на семена и посадъчен материал. Схемата е предназначена да спести на стопаните разходи за извършваните от агенцията услуги свързани със сертификацията на семена, както и да подобри конкурентността на фермерите спрямо големите мултинационални компании, както и да даде по-добри възможности за избор на семена и посадъчен материал на българските земеделски производители.
Лилия Александрова
