В последните няколко години в България видимо се обособи ядро от фермери, които съсредоточават инвестицията в по-голяма ефективност, в подреденост на работата. Това ядро се появява не на фона на всички субсидии, които се раздават, а на фона на търсенето на самия пазар. Аз самият смятам, че нашата държава има възможност да печели от животновъдството, когато човек успява да си подреди правилно работата. Има своите специфики и трудности, но просто трябва да се използват. Това каза пред журналисти Николай Стефчов, управител във фирмата за технологични решения за животновъдството „Агритоп“, на въпрос какъв е интересът към инвестиции и развитие на животновъдството у нас.
Той сподели, че за съжаление това ядро все още се състои само от единици на фона на всички стопанства в България. „Достатъчно е в нашия сектор да се появят няколко ферми – средни, големи, дори и малки, които да практикуват животновъдството по начина, по който се практикува в западноевропейските държави, и така да покажат, че могат да бъдат ефективни. Трудно е, но вече има такива и ние работим с тях. Това ни дава надежда, че секторът ще прогледне в посока ефективност“, сподели Стефчов.
По думите му единици са все още хората, които търсят цялостна консултация, повечето търсят ориентация спрямо това какво им се предлага от информационните системи, медиите, министерството, т.е. какви програми има и спрямо техните условия и изисквания се ориентират в какво да инвестират. „Оттук се създава и не особено уютна ситуация в някои от фермите – тръгват оттам, откъдето имат възможност“, отбеляза управителят на „Агритоп“.
Той отбеляза, че има едно много интересно явление в животновъдния сектор и особено в млечното говедовъдство, което е силно развито у нас – наблюдава се една определена устойчивост на фермите. „Например през 2008 г., когато беше голямата криза, тези предприятия не спряха да произвеждат. Напротив, те успяха и да се развият. Никой от тях не фалира. В последните години, с всички кризи, се говори за усилени фалити, откази, но масови такива все още няма“, коментира Стефчов. Той даде за пример Германия, където ферми са затворили или са се слели, за да станат по-големи и да удържат на пазара. „Има различни методи, по които може ситуацията да се подобри, като това да си намериш по-добър пазар и да станеш по-ефективен“, посочи той.
По думите му банковите институции също вече гледат с друго око на животновъдите и ги разглеждат като едни от основните си потенциални клиенти. Според Стефчов множеството банкови клонове из страната основно се издържат от селскостопански инвестиции, в голяма степен зърнопроизводството, като в последните няколко години са се засилили в одобряване на кредити за животновъди. „Последните три години имаше приеми, има одобрени проекти и то въобще не на малки стойности – животновъд със 100 крави в Лудогорието успява да организира кредитиране за един милион лева. Друг животновъд с 80 крави от Северозападна България в момента прави иновация, нещо, което се надявам тази година да се случи, за да покаже как с премерени стъпки и инвестиции човек може да направи ефективност“, разказа управителят на „Агритоп“.
Според Антоанела Антонова, която отговаря за маркетинга и рекламата на фирмата, ефективни са фермерите, които имат цялостна визия, концепция и планиране. „Да се възползват от субсидиите е чудесно и трябва да го правят, но не трябва да спират стъпките си, когато няма програми“, смята тя. „Прави ми впечатление, че сравнително малки и средни ферми или са пред затваряне, или вече са си разпродали животните. Такива, които не могат да намерят вариант правилно да си подредят работата, да не говорим, че са им стари съоръженията и сградите, животните им са без никаква генетика, храната по никакъв начин не отговаря на минималните нужди на тези животни. Трудното не идва от държавата, нито от нас, а от това всеки да знае защо и по какъв начин да действа във фермата си“, заключи Стефчов.
Ивона Величкова, БТА
Снимка: БТА
