Редът за регистрация на лицата като земеделски стопани е уреден нормативно с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Наредбата може да намерите на следният линк: https://www.lex.bg/laws/ldoc/-549710334.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №3/1999, на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.
Регистрацията се извършва в Областната дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин.
При първоначална регистрация земеделският стопанин лично представя документите си за регистрация в ОДЗ и получава издадената регистрационна карта – чл. 8, ал. 8.
Необходимите документи за регистрация на земеделски стопанин са следните:
Земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната Общинската служба по земеделие (ОСЗ) или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от ОСЗ.
1. За юридически лица:
1.1. Удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация от Търговският регистър
1.2. Карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
2. За физически лица:
2.1. Документ за самоличност;
2.2. Справка от Търговският регистър по БУЛСТАТ за земеделски стопани, на които се прави пререгистрация;
Физическите лица представят за проверка документ за самоличност. Земеделските стопани (физически или юридически лица), които ползват земеделска земя, вписват в анкетните формуляри всички имоти, за които имат регистрирано правно основание (документи за собственост и/или договори за наем или аренда), за ползване, съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) .
При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация представят и документи, доказващи правното основание за ползването им.
При регистрация по реда на Наредба 3/1999 земеделските стопани могат да попълнят и представят анкетна карта с анкетни формуляри на електронен носител. Когато земеделският стопанин стопанисва земеделски земи и/или отглежда животни в различни землища, попълва отделни анкетни формуляри за всяко землище.
Всеки регистриран земеделски стопанин може в едномесечен срок да подаде в съответната ОСЗ или ОДЗ информация за настъпилите промени в данните, обявени към момента на регистрация, или заверката за съответната година.
За да поддържате статутът си на регистриран земеделски стопанин (т.нар. пререгистрация) е необходимо да представяте ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, т.е. до изтичане на последния ден на срока за подаване на заявления по схемите за директни плащания за съответната стопанска година. Въз основа на представената информация ОДЗ заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. При неспазване на срока за пререгистрация лицата губят статута си на земеделски стопани, както и правата, произтичащи от това за съответната стопанска година.
Осигуряването в качеството си на земеделски стопанин е задължение на същия след регистрацията му по Наредба № 3 от 1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и (описан по-горе. На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (https://www.lex.bg/laws/ldoc/1597824512) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО.
Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (650 лв. за периода от 1 януари до 31 март 2022 г. и 710 лв. – за периода от 1 април до 31 декември 2022 г.).
Регистрираният земеделски стопанин подлежи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) само за периодите, през които упражнява трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната от него дейност е свързана с известна сезонност и не налага целогодишна заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнява дейност, няма да има задължение да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 и чл. 6 ал. 9 от КСО.
Във връзка с горепосоченото, земеделският стопанин има право да прекъсва дейност и да не внася задължителни осигуровки за времето, когато не упражнява селскостопанска дейност. За целта той трябва да подаде специална декларация в Националната агенция за приходите (НАП), в която посочва месеците през годината, през които няма да упражнява селскостопанска дейност. По отношение на растениевъдството това обикновено са месеците от ноември до февруари, но същите варират в зависимост от конкретния вид на упражняваната селскостопанска дейност. При животновъдството, в повечето случаи дейността в животновъдните ферми е целогодишна и през цялата година се упражнява селскостопанска дейност. Т.е. през декларираните неактивни месеци от годината не дължите осигуровки и не подавате декларации във връзка с внесените осигуровки. За останалите месеци, в които упражнявате активна селскостопанска дейност ежемесечно подавате декларации.
