Селското стопанство е много важен отрасъл за датската икономика. Две трети от неговата продукция се изнася и 30% от целия износ на Дания е селскостопанска продукция. Фермерите са обединени в кооперативно сдружение при определени условия и правила с единомислие по редица въпроси, като съвместна продажба на продукти е предимство; чрез съвместното предприятие получават по- висока цена на своята продукция, и си осигуряват възможно най-евтините средства за производство. Предприятието , изградено от фермерите е средство за постигане на целта, а не самата цел.
Изграждането на кооперативи в Дания е на база затварянето на производствения цикъл по вертикала, т.е интеграция по вертикала. Вместо всеки земеделски производител на селскостопанска продукция, било тя растениевъдна или животновъдна, сам да си търси пазар, то в датските фермери възниква идеята, че им е по-изгодно да имат собствена мелница, собствени месопреработващи и млекопреработващи предприятия с магазина мрежа. Идеята е проста, но ефективна: вместо всеки производител да си продава сам продукцията на пазара, заедно да осъществяват реализацията. При това не реализация на суровина, а на вече преработена продукция с добавена стойност – сирена, кашкавал, месни продукти, хляб и т.н. Производствените кооперативни предприятия представляват удължената ръка на селяните, която приема, преработва и продава продукцията им. Благодарение на добавената стойност се реализира и по-висока печалба.
Две трети от фермите за едър рогат добитък също са кооперативи. Кооперативните предприятия заемат значително място и в производството на посевен материал. В областта на снабдяването с фуражи, торове, препарати за растителна защита, зърно също са изградени кооперативни предприятия. Но в такива сектори, като снабдяването със селскостопански машини и строителство на стопански сгради, няма изградени кооперативи.
Кооперативните предприятия се развиват в условията на конкуренция с частните производители,в т.ч с акционерите. На пазара отделните кооперативи се конкурират помежду си. В Дания не е имало случай кооперативно сдружение да банкрутира и да предаде предприятието си на кредитора. Когато кооперативното предприятие прекрати съществуването си, то се слива с други предприятия.
Закон за кооперативните сдружения в Дания не съществува. Конституцията утвърждава свободата да се създават клубове на филателистите, футболни общества, политически обединения, кооперативни и всевъзможни други сдружения. Сдруженията, които имат собствени предприятия са длъжни да спазват датското законодателство: данъчни закони, трудово законодателство, защита на околната среда и т.н. Силата на кооперативното движение е свързана и с това, че традиция сред фермерите е силната организираност на базата на икономически интереси.
Изградени са два фермерски профсъюза, а именно: Съюз на фермерите и Съюз на хусмените/дребни собственици/ и всички селяни са членове на един от тези два профсъюза. Наред със защита на браншовите интереси, тези профсъюзи организират професионални консултации и обучение на фермерите. Поотделно фермерите не се пазарят за цените-цената за всички членове е една, тя се уговаря в рамките на сдружението и може да е различна от цените на други частни или кооперативни предприятия. Разбира се, тя зависи и от съотношението между търсенето и предлагането, както на датския, така и на международните пазари. Цената може да бъде и уеднаквена за цяла Дания, както е например при свинското месо. При този случай най-висока печалба имат тези кооперативи, които са организирали по-рационално своето производство, с по-малко разходи постигат по-висока производителност на труда.
В датските кооперативи за мляко и месо съществува правилото за задължително доставяне и задължително изкупуване. На членовете им е забранено да продават млякото или свине другаде, освен на кооперативното предприятие. Докато в кооперативните предприятия, които снабдяват с фуражи, торове и др.не съществува правилото за задължителна доставка и изкупуване. Техните отличителни черти са договореностите за разпределение на печалбата, икономическата политика. Предприятията принадлежат общо на своите членове от кооператива и нито един от тях не може да купи дял от него или да продаде своя дял. В някой страни фермерите имат акции в своите сдружения или предприятия, но в Дания не е така. Когато група селяни реши да организира свое кооперативно сдружение, тя разработва и приема свой устав на база примерен устав, разработен от държавата. Икономическото сътрудничество между кооперативите намира израз в създаването на съвместни акционерни или кооперативни сдружения, например за износ на месо, организиране на научни изследвания, създаване на опитни станции, уеднаквяване на стандарти, въвеждане на санитарни програми и др.
Кооперативите са организирани в общонационална асоциация. Нейните членове са основната част от кооперативите в аграрния сектор и техните организации са преди всичко големите сдружения за изкупуване, преработка, продажби, обслужване/в т.ч.банково и застрахователно. В тази асоциация не влизат потребителните и работнически кооперации, както и кредитни сдружения. Асоциацията си взаимодейства с държавни и обществени организации, осъществява контакти с парламента, с различните министерства за защита на организационните и икономическите интереси на своите членове. Асоциацията членува В Датския аграрен съвет и в редица международни организации. Вътрешната дейност на Асоциацията на датските кооперативи се стреми и да укрепва и да развива контактите със своите членове, да ги подпомага в организационен план – в утвърждаване на кооперативните структури, обучението на ръководните кадри, промени в устава, спазването на демократичните принципи и т.н.
Настоящият материал в съкратен вид е подготвен от Асоциация на датските кооперативи и има за цел да покаже пред страните от източна Европа каква аграрна политика има в западните страни и каква трябва да е тяхната аграрна политика.
Кирил Боянов, аграрикономист
