В миналото покривните култури са намирали широко приложение в земеделието, но с разработването на селективни хербициди, преди и след поникване на основната култура, много фермери се отказват от отглеждането им. През последните години, засиленият фокус върху качеството на почвата и намаляването на вложените химикали, довежда до подновен интерес към потенциалните ползи от включването на им в системата за селскостопанското производство. Приоритет за Европа, а и света е устойчивият подход в земеделието.
Каква е причината за ползване на покривните култури, какъв е ефектът и в кои случаи могат да се приложат в земеделските практики?
Причините за внедряване на покривни насаждения в земеделието отново включват нуждата от забавяне на ерозията, подобряване на здравето и качеството на почвата, задържането на повече вода, задушаване на плевели, контрол на вредители, болести и увеличаване на биоразнообразието. Техният принос се свързва с обмена на хранителни вещества и контрол на елемента Азот.
Ползите за посевите, след покривна култура се изразяват в по-лесно усвояване на хранителни вещества и свободно наличната за растенията форма на вещества. Конвенционалните земеделски практики могат да ги включват като метод за увеличаване на органичното вещество в почвата и подобряване на физическата структура и намаляване уплътняването и засоляването. Фермерите могат да изберат бързо растящи треви или видове с обширна коренова система, бобови или небобови покривни видове.
Един от най-критичните фактори за прилагане на успешна програма за управление на покривни насаждения е определянето на целите и функцията, които трябва да изпълнят. Спецификацията на мястото, времето и историята на отглеждане са фактори при избора на най-подходящите видове покривни култури. Наличието на почвен анализ би улеснил избора на стратегия значително.
Ето и няколко въпроса, които трябва да си зададе всеки земеделец, за да определи своите цели:
- Има ли нужда да се увеличи азота в почвата?
- Да се увеличи органичната материя?
- Да се подобри здравето на почвата?
- Да се намали ерозията, уплътняването?
- Да се осигури контрол на плевелите?
- Да се управляват хранителните вещества и/или да се запази почвената влага?
Въпреки, че повечето видове покривните култури, осигуряват комплексно много от тези предимства, някои видове или „коктейли“ (смеси от семена) са по-добри от други, в зависимост от конкретните цели на производителя. Кои са те?:
- Бобови – червена детелина, космат фий , полски грах, Боб, подземна детелина, бяла детелина и др.
- Видовете от семейство бобови, фиксират атмосферния азот за лесно и пълноценно усвояване от следващите култури. Намаляват или предотвратяват ерозията. Произвеждат биомаса, добавяйки органични вещества към почвата. Привличат полезни насекоми, микроорганизми и бактерии.
- Небобови – Небобовите покривни култури включват зърнени култури ( ръж , пшеница , ечемик , овес , тритикале), фуражни треви като едногодишен райграс и широколистни видове като елда, синап и зеле, включително фуражна репичка.
- Небобовите култури са най-полезни за контрол на хранителните вещества и елементи, при предотвратяване или намаляване на ерозията, потискане на плевелите, добавят органична материя, регулират структурата и влагозадържането на почвата. Небобовите растения са подходящи, когато полето има излишък от някои вещества, особено азот.
Освен преките ползи за основните посеви, покривните култури подобряват биоразнообразието във фермата и допринасят за по-здравословна екосистема. Цъфтящите покривни насаждения могат да осигурят храна и местообитание за важни опрашители и полезни насекоми. Те могат също да поддържат птици и други диви животни. Покривните култури защитават качеството на водата, като ограничават засоляването на почвата и намаляват загубите на азот средно с 48%. Чрез стимулиране на биологичната активност в почвата те са дом на микроорганизми, а засадени в голям мащаб, могат да отделят огромни количества атмосферен въглерод.
Важно е да се определи най-доброто време и място за поставяне на покривни култури в сеитбообръщението. Нова ротация или модифициране на съществуваща, подпомагат постигне дългосрочните цели при засаждането им. Не на последно място – винаги трябва да се има предвид и потенциалните негативи, затова е важно всеки земеделец да си даде сметка с какво разполага и какви ресурси би му коствало прилагането на новата практика. Като всяко нещо и тук има рискове.
Много интересно официално проучване (How much is policy driving the adoption of cover crops? Evidence from four EU regions – Jonas Kathage, Bert Smit, Bas Janssens, Wiepie Haagsma, Jose Luis Adrados), показва обективната картина на възприятие при земеделците в Европа, по отношение на приложението на покривните култури в техните ферми. В него са взети 4 ключови региона в Европа – Румъния, Франция, Испания и Холандия. Последният се счита за най-интегриран.
Във Франция средно 18% от земеделската площ е заета от покривни култури, което е близо до минималното изискване за EFA за междинни култури и зелена покривка. Директивата за нитратите тук, може да бъде причина за ограничен интензитет на приемане на практиката, тъй като налага покривните култури само през есента преди пролетниците (не преди есенниците, които са по-чести). По-голямата част от земеделците приложили покривните култури, споделят, че за тях е водеща политиката, на второ място като водеща подбуда се посочват агрономическите аспекти, а едва с по-малко от 1% като причина се посочват субсидиите. Цели 58% от поддръжниците на идеята потвърждават, че имат проблеми и са изложени на рискове, ограничаващи ги да отглеждат покривни култури на по-голяма площ.
В Холандия, фермерите приложили покривните култури в своето земеделие, посочват като подбуда почти по равно държавната политика и агрономическа полза. Още едно доказателство за силата на държавната политика е и че 86% от холандските фермери свързват приложението на покривните култури със задължително, а само 8% смятат, че е то е доброволно. Субсидиите отново не са фактор.
В Румъния 83% от фермерите прилагат покривните култури, заради държавните изисквания. Едва 22% прилагат поради агрономически причини, но също такъв процент от общия, изтъкват предимството на субсидиите като мотив.
Различна в тази картина се оказва Испания, в която агро аспектът е водещ. Тук 65% от фермерите вярват в ползите от покривните култури и ги прилагат. 23% от общо анкетираните посочват конкретно ползите за околната среда, увеличението на добива и управлението на вредителите. Само с 15% испанските земеделци посочват държавната политика като свой мотив.
Тази разбивка е изключително важна, защото имаме пример за различен подход и възприятие от страна на държавите спрямо фермерите. Какъв е резултатът обаче не може да констатираме едностранчиво. Може да се запитаме, кое мотивира нас да предприемем едно или друго действие в своето стопанство и информирани ли са решенията ни? Тенденциите ясно са свързани с развитието на устойчиво земеделие, включващо увеличение приложението на покривни култури и тревни площи в земеделската дейност.
Моника Господинова
