Хумати се наричат калиевите или натриеви соли, получени от концентрирани хуминови киселини. Поради факта, че натрият влияе негативно практически на всички отглеждани култури, най-голямо приложение в селското стопанство има калиевият хумат. В природата образуването на хумуса протича в резултат на разлагането на органични вещества. От него под въздействие на водата, кислорода и микроорганизмите се получават хуматите.
Хумусът променя не само физическото, но и химическото състояние на почвата, правейки я оптимална за отглеждане на растения. Освобождаването на необходимите за растенията хранителни елементи става за сметка на разтваряне на минералите от хуминовите киселини. Хумусът в този случай играе ролята на буферна зона, задържайки в себе си и отдавайки при необходимост нужното количество киселини и основи.
Хуматите са едни от най-евтините и достъпни органо-минерални торове (някой специалисти предлагат да бъдат класифицирани като стимулатори на растежа). Прилагането на хуматите може да става както по листата, така и под корен, а в много страни те се използват основно чрез системите на фертигация.
Широкото разпространение на хуматите се дължи не толкова на достъпната цена, колкото на ефекта от тях, който се изразява в:
– повишаване имунитета на растенията;
– увеличава се кълняемата енергия и поникването на семената;
– способстват развитието на мощна коренова система;
– интензифицират фотосинтезата и обмена на веществата;
– ускоряват сроковете на узряване на реколтата;
– повишават способността на растенията бързо да се адаптират към изменение на климата;
– активират поглъщенето на хранителни вещества от почвата: N, P, K, Cu, Zn, Mn, B, Fe, Mo, Mg, Ca, S;
– помагат на почвата бързо възстановяване;
– повишават катионния обмен на почвата;
– подобряват водния баланс на почвата;
– подобряват структурата на почвата.
Особено добре растенията реагират при внасяне на хумати на бедни, глинести, засоленни и песъчливи почви. Висок икономически ефект дава внасянето на хумати в полиетиленови оранжерии, където всяка година се отглеждат зеленчуци и цветя. Хуматите не се задържат много, тъй като с тях се хранят и растенията, и микроорганизмите. Те могат да се внасят в почвата едновременно с поливките многократно в продължение на целия вегетационен сезон в интервал от две седмици. Максималният обем на внасяне на сухи хумати за сезон се определя преди всичко от икономиката на селскостопанското производство, но в повечето страни той рядко превишава 1–1,5 кг на 1 дка с капково напояване.
Хуматите се прилагат както самостоятелно, така и в смеси с минерални и органични торове или на техен фон (в този вариант коефициента на полезно действие на хумата във вид на добив значително нараства). Изключение прави едновременното внасяне на фосфорни торове и калиев хумат. Поради образуването на неразтворими съединения се препоръчва те да се внасят разделно.
Хуматите са съвместими също и с всички препарати за растителна защита – допустимо е едновременно прилагане.
При листно прилагане е необходимо да не се превишава концентрацията от 0,1–0,2%, тъй като при по-висока концентрация може да се получат листни пригори, особено при млади растения.
Хуматите се използват широко в селското стопанство при полски, зеленчукови и овощни култури, в декоративното озеленяване. Препоръки за различни начини на прилагане при различни култури:
– разхвърляне в почвата: 1–1,5 кг/дка.
– чрез капково напояване: 100–200 г на ден, съвместно с торове.
– листно пръскане: 10–20 г/дка 3–4 пъти в интервал от 15–20 дни. Добре се комбинира с пестициди в една резервоарна смес. За листно подхранване се използва разреждане 1:1000…2000.
– обработка на семена: 0,25–0,3 кг/т семена.
– резници от дървета и храсти – накисват се в продължение на 24 часа в разтвор с концентрация 0,1–0,2%.
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
